Месечни архиви: април 2017

Пролетни излети по Марица

Здравейте приятели!
Преди настъпването на забраната за риболов на пролетно размножаващите се риби до 500 м н.в. успях да направя общо 6 излета. 5 поредни излета направих в различни участъци на река Марица, а последния бе посветен на тема риболов на пролетен костур на затворен водоем – него ще ви представя в отделен фоторазказ.

В продължение на „Мудни маришки кефали“ е и настоящия разказ. Кефалите по река Марица започнаха лека-полека да стават малко по-активни, но се запази тенденцията на излет да имам уловени една или две риби. Последната седмица на март отново бях по бреговете на Марица в търсене на пролетните кефали на изкуствени примамки. В началото на излета бях обнадежден относно тяхната активност. Имах цели два удара на воблер! Нещо, което до момента не успявах да реализирам. Първият удар на воблер бе на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, в последните секудни преди да приключа проводката.

За съжаление рибата не се закачи добре и си замина. Втория удар, които имах бе на Strike Pro Cranky 40F цвят A1035. Рибата, която го подгони бе голяма, но каква беше така и не разбрах. Направи огромна вълна след воблера и буквално целуна воблерчето, след което извърна главата си и отпраши с 200 км/ч надолу по течението…. Всичко това се случи в един и същи дълбок вир, в който отново предполагах, че има все още групирани кефали.
В следващия един час не последва нищо и реших да се разходя нагоре срещу течението. В един дебел бързак успях да излъжа добър кефал на Mepps Aglia-E  № 1 – AG, Chart bright.

Кефала направи такъв удар, че „ми изкара ангелите“. 😀 За пореден път се убедих колко по-мощни са тия риби в Марица.

Рибата беше над 30 сантиметра. След снимките, кефала си замина бавничко без да бърза, като се притаяваше до подводните камъни.

За съжаление повече удари нямах.

След това реших да отделя два излета за сом по реката. При първия излет около 10 и 30 часа сутринта един сом над 10-те кила избуха много бясно на повърхността. Имах удоволствието да стана свидетел на тази все по-рядка гледка по Марица и видях как сома пръсна във въздуха морунаж и каракуда, които се бяха групирали на едно и също място. Рибите бяха с размери между 10 и 20 сантиметра. Гледката беше невероятна. След това избухване, настана тишина и повече подгонвания нямаше. Тук-там се премяташе по някой скобар и морунаж. След два дни отново посетих същото място. Условията за риболов бяха отново отлични. През първия час от излета усетих една много злобна и дълбока тишина във вира. Нямаше никаква индикация, че има някакви риби. Реших да се преместя 20 метра по-нагоре. Да обаче, нещо ми замириса на…леш. Погледнах в утайките край брега и видях тази покъртителна гледка:

Много грозна работа… видях умряло сомче около 45 сантиметра. Вонята на леш се разнасяше от него….

Тогава ми светна крушката и разбрах, че бригадата от „местната електрификация“, ме е преварила и е ожънала хубавия вир… Ясно беше, че само ще си изгубя времето, ако продължавам да замятам. Е, тая бригада добре си беше свършила работата. За общо два часа не видях нито една рибка да шавне някъде…Преместих се 5 км нагоре, но така си замина и този сомски излет – поредното сомско капо по Марица.

Ето, че дойде ред отново да диря маришките кефали. Реката беше вдигнала леко нивото. По течението се носеха водорасли, клечки и…битови отпадъци. Позиционирах се на любимия кефалски вир и започнах безгрижно да си замятам. Заложих първоначално на Salmo Minnow 5S, разцветка HRM, тъй като предния път имах удар на него, но така и не се заши рибата. Започнах да си мятам безгрижно и да се радвам на пролетното слънце.  След 5-6 стандартни проводки, реших да заметна нагоре срещу течението. Проведох воблера много бавно по течението. Усещах играта му отчетливо с върха на въдицата. След 10-тина метра настъпи момента, в който трябваше да завъртя воблера плавно и да започна да го водя срещу течението. Точно при тази маневра…..въдицата се разтресе яко и горната част на лайтовия спининг се сгъна. За части от секундата хванах здраво ръкохватката на спининга и направих мощна засечка, при което рибата полудя и от макарата се чу „ззззззЗЗЗзз“. 😀 Така разбрах, че си имам работа със сериозна риба.
След засечката рибата тръгна нагоре срещу течението…., като стабилно натискаше и към дъното. Помислих си, че съм излагал сигурно някое сомче – случват се такива инцидентни слуки. След като видя, че няма да стане на нейното, рибата се пусна по течението. Използвах този момент за да я придърпам към брега. Вече нетърпеливо очаквах да изплува пред мен рибока, за да му метна едно око и да разбера какво съм закачил. Това добре, но рибата не поиска да се покаже. Е, напънах спининга и се опитах да я отлепя от дъното. След минута пред мен лъсна един голям златист корем с тъмен гръб и видях….

….как новия ми личен рекорд на кефал се понесе към мен. 😀 Онемях…грабнах фотоапарата и почнах да го щракам. Знае ли се…. ами ако ми се откачи, после ходи разправяй какъв звяр си хванал… ? 😀

Уууникално мощна и здрава маришка риба. Определено си бе не само мой нов личен рекорд, но си бе и трофей отвсякъде за нашите стандарти!

Успокоих кефала и го предразположих за снимки. Нямаше как да не го снимам по-продължително време – това бе истински трофей и изключително рядка слука (поне за мен)!!

Погледнете ли долната снимка как държа в ръце кефала и със сигурно ще изпаднете в потрес от габаритите му!! 🙂 Страхотна, уникална, чудесна…., както искате я наричайте – трофейна риба! На дължина беше около 54 сантиметра, а на тегло….не знам…нямах кантар, но със сигурност предполагам беше около и над 2 килограма.

Със самоснимачката на фотоапарата си направих няколко снимки за спомен, като ще сложа тук само една от тях. Точно в този момент ми се искаше да има някой до мен и да ми направи няколко яки снимки, но уви. Доста играчка е да си нагласяш фокуса и после да направиш още три-четири движения за 10 секунди и да ти се получи перфектния кадър…Ем, каквото това – нащраках си няколко снимки и след това дойде, един от най-хубавите моменти – връщането на този исполин обратно в маришките течения.

До края на излета нямах друга слука, но деня беше перфектен отвсякъде. Тръгнах си с високо вдигната глава от реката и бях още по-нахъсан за следващия излет.
След два дни се пуснах отново по Марица. Нивото се бе повишило още малко, а водата бе хладна. Всичко на всичко имах два удара.

Този път, воблерите не успяха да вдигнат риба. Успешната примамка бе въртящата блесна на Mepps – Aglia-E № 1 – AG, Chart bright. Забелязах, че и на този излет кефалите бяха активни между 13 и 15 часа.

Усещаше се, че животът край Марица, вече кипи с нова сила. Светлата част през деня ставаше все по-голяма, а температурите вървяха все нагоре.

Едни опрашваха….

…, а на други в скоро време им предстоеше да снасят… 🙂

Така приключиха излетите по Марица преди пролетната забрана за размножаване на рибите. Поздрави и до следващия път.

Кампания за пролетно зарибяване с бяла риба на яз. Пясъчник 2017

Здравейте приятели и съмишленици!
Отново настъпи пролет и ето, че е време за традиционното пролетно зарибяване на язовир Пясъчник. Тази година плановете на сдружението ни (Олимпик 2002), са да зарибим язовира със зарибителен материал от бяла риба, като целта ни е да пуснем       20 000 рибки. Разбира се факторите, с които трябва да се съобразим са много и от разнообразно естество, но прогнозите ни са, че зарибяването ще се случи в края на май или началото на юни.
Искаме да припомни, че за последно зарибихме Пясъчник с бяла риба на 07.06.2015 година. Тогава пуснахме малко над 7000 бели рибки с размери от 8 до 10 см. Материали от тогавашната зарибителна акция можете да разгледате ТУК и ТУК. Ето и две видеа, които заснехме по време на разселването на рибките, което извършихме както от лодките, така и от брега.

Сега по същество.
Тази година, за да пуснем нарочените 20 000 бели рибки, ще са ни нужни още парични средства, тъй като наличните, с които разполагаме към момента, не са достатъчни да изпълним поставената цел. Вече около 4 години хиляди риболовци от различните краища на България се радват на силен риболов на шаран, бяла риба, каракуда, сом и костур на язовир Пясъчник. През по голямата част от годината, буквално „няма къде да падне карфица на земята“ от стотиците, ако не и хиляди биваци, които окупират бреговете на язовира, търсейки отмора и добра слука. Същото така сме свидетели и на неистовия интерес, от който са обзети и риболовците практикуващи риболов от лодка или каяк. Сами виждате, че има огромен резултат от положените ни усилия по опазването и зарибяването на Пясъчник. Най-важното, с което се гордеем е това, че ние го правим ДОБРОВОЛНО и не търсим никаква отплата и облага от всичко това. Искаме просто да има едно разкошно местенце край Пловдив, на което да отидем да разпуснем след работната седмица и да практикуваме успешно любимото си хоби – риболова!
Затова, според нас сега е редно да се обърнем към всеки един от вас, който се радва на работата, която вършим на язовира и ви приканваме да ни подкрепите финансово, кой с колкото парични средства може, за да достигнем до тези 20 000 малки сладурски бели рибки:

Сигурни сме, че измежду вас – хилядите риболовци, които посещават редовно язовир Пясъчник (всеки ден, всяка седмица, всеки месец), ще има хора, които ще ни помогнат в начинанието и ще ни подкрепят финансово със скромни или големи благотворителни суми. Сигурни сме, че язовира се посещава не само от хора, които са отишли там главно да влачат риба към фризерите си. Сами знаем колко е грозно един да зарибява, пази и чисти, а друг просто да лови, обезрибява и да замърсява бреговете с битовите си отпадъци (останали след супер якия риболов), без да даде своя принос за нещо благородно и градивно. Надяваме се, че отдавна у българина е изчезнал онзи пошъл „селски“, сметкаджийски и ментърджийски манталитет и че повечето от вас са отворени за добри дела и за….градивното.

Всеки от вас, който иска да пусне тази година своята бяла рибка в язовир Пясъчник, може да ни подкрепи финансово в това начинание, по един от следните начини:

1) Можете да изпратите сумата, която искате да дарите, по банков път на дарителската сметка на сдружението ни, която е изписана по-долу.

IBAN: BG63UNCR70001522621225
BIC: UNCRBGSF
Титуляр: СНЦ Професионален клуб по спортен риболов „Олимпик 2002“
Основание: дарение / благотворителност.

2) Можете да ни подкрепите финансово, като закупите свидетелство за зарибяване, за определена от вас сума. Свидетелствата изглеждат ето така и са с печат и подпис от председателя на сдружение „Олимпик 2002“, като е отбелязано с отметка, че ще се зарибява с бяла риба:

Всеки дарител попълва собственоръчно и двете бланки, като едната остава за дарителя, а другата за сдружението. В бланката се попълват: дата, когато е направено дарението (най-отгоре до номера на свидетелството), двете имена на дарителя, от кой град е той и сумата, с цифри, която желае да дари за зарибяването.
Ако вземете вашето свидетелство за дарение от риболовен магазин или от друго сдружение, което е наш партньор в кампанията, то те ви дават едната бланка, а другата я предават на наш представител от сдружение „Олимпик 2002“ заедно с дарената от вас сума.
За сега, свидетелствата можете да намерите в:

гр. Пловдив
– риболовен магазин „Промикс“
– риболовен магазин „Риболовен Свят“;
– риболовен магазин „Риболовна Мания“;
– риболовен магазин „Видракс“ (ж.к. Тракия, бул. „Освобождение“ 39 – до Lidl и Декатлон. Комплекс Елит, магазин No 5);
– риболовен магазин „Маверик“- кв. Кършияка , ул. Брезовска 36;

гр. Пазарджик
– риболовен магазин „Макарата“;

гр. Карлово
– при сдружение „яз. Домлян“ – хората, отговарящи за свидетелствата са Иван Тривски и Тихомир Георгиев.

Разбира се, ако някой друг риболовен магазин или сдружение/клуб желае да се включи в кампанията, то нека се свърже с нас тук в блога, като остави коментар в публикацията или като ни пишете в НЕ на бракониерството в България.

По време на националния протест срещу бракониерството в България, състоял се на 22 април, шест човека изявиха желание да дарят парични средства за предстоящото зарибяване с бяла риба. Разбира се ние не ги подминахме и ето, че те бяха сред първите, които получиха от свидетелствата за дарение. Дарителите бяха: Николай Тодоров, Васил Цветков, Нено Киров, Иво Абрашев (всички от Пловдив), Ваня Димова (Казанлък) и Даниел Копринков – DJ Batata (Карлово).

Колеги риболовци,
очакваме вашата подкрепа и сме сигурни, че не сте безразлични към каузата и инициативата ни, наблюдавайки посещаемостта от риболовци на язовир Пясъчник!! Нека намерим нов дом за 20 000 бели рибки и опазим това, което имаме, защото вече знаем какво е да нямаме нищо!! 🙂

По Марица с каяка

Здравейте колеги,

Преди забраната за пролетното размножаване на рибите около Пловдив е тегаво да се намери дестинация за риболов от каяк освен ако не трябва да се отдадеш на тролинг скука. Е, аз реших да се отдам на отдавна замисляна авантюра и да се спусна с каяка си по течението на река Марица между 2 бента като ниското ниво само спомагаше да не прелитам местата за риболов , а както се оказа някъде дори се налагаше да слизам защото беше адски плитко. И така, бях оставен под моста на околовръстното на 4 ти километър и от там трябваше да стигна с до центъра на града  като по целия път бях една голяма атракция за риболовци , любовници в храстите или просто на студентчета седнали да пиинат биричка на слънце , което през повечето време грееше безмилостно.
Ето ме в началото на пътя 🙂

Още в самото начало се забеляза ,че при 17 градуса вода няма да е най-лесното нещо да се хване риба , а и не беше коректно да се търсят распери и щуки щото са забранени , та бях си приготвил УЛ -та и любимото ми ML Dageki  , с което да хвърлям некоя и друга по-голяма примамка за дребен мустаковец 🙂
Този път бях екипиран с жилетка и макар в 95 % от местата през които минах дълбочината да не надвишаваше 1,5 метра се чувствах много по-спокоен.
Още на първият завой имах тъп удар без закачне , което ме наведе на мисълта ,че некой големичък кефал се е заинтересувал от моята примамка и както се оказа само след една проводка при мен , скътан в едно обратно течение , дойде може би най-големият кефал който някога съм виждал , но за съжаление само следваше примамката като явно не очакваше да има нещо в тази посока кротко се шмугна под каяка ми 🙂

Последва каменист участък с прекрасни макар и плитки ързей , но без никакво видимо присъствие на риби – явно се бяха запътили да правят любов :).
Ето я и моята риболовна машина паркирана на едно от много подалите се островчета.

В далечината се задавапе мазен и бавен участък и реших ,че е безпредметно да търся кефали и подбрах малко по-големи примамки с цел да провокирам некое сомче ,  макар водата да беше ниска и студена.

Приближих участъка зад гребната база къде бях атракция за случайно разхождащи се  с колелета или просто излезли на пикник , които ме гледахе с нескрито любопитство 🙂
А, аз бях влезнал да разуча реката, да си намеря дупки и подмоли , които да изледвам  и макар и нивото да беше адски ниско успях да набележа няколко прекрасни места повечето трудно достъпни от брега 🙂

И така както си облавях района и наближавах неговия край и се проклинах ,че не си бях взел бира , от летаргията ме извади тъп удар и следващите 20 секунди бяха една малка лудница, защото след засечката това чудо полудя и просто повлече каяка срещу бавното течение и без никакви притесния се насочи към един подмол на 10 м мен. Авансът пишеше и само успях да го затегна и явно усетил това сомът смени рязко посоката и започаха ударите с опашка, при което успях за кратко да го видя – прекрасна риба малко над метър. Е , до тук с хубавите новини, защото все пак такъма ми беше много далеч от сомски, отделно на това ударът беше на сръбско „грозно пате 6см“ като куките му макар и сменени отдавна бяха изгубили пробивните си сили и … ами пръчката просто олекна 🙁 , но пък остана емоцията от макар и кратката борба и надеждата да се видим  пак 🙂
Времето беше напреднало  , аз не бях преценил как то лети като си на вода и имах само 40 минути до мястото за евакуация и за това се отдадох на спускане по реката с разузнаване , а както се оказа хубави места за бъдещ риболов – дал господ 🙂

Така премина първото ми риболовно спускане по река Марица като съвсем скоро мисля да го повторя – гледките са прекрасни , а да се лови от каяк по река е недаминато удоволствие.
Наслука на щукарското откриване където се надявам снимките да не са само пейзажни.