В средата на юли направих два излета през уикенда. Единият бе посветен специално на щуките, а втория бе с цел риболов на костури, но слуката от костури беше слаба и преобладаваха основно щуките. 🙂
За уикенда синоптиците прогнозираха, че в България ще навлезе студен фронт и ще захладнее. Така и стана. Максималните дневни температури паднаха с около десетина градуса и се понижиха до около 26 градуса, облачността бе значителна и на места с кратки превалявания.
Съботната утрин беше доста хладна. В 06:30 вече правих първите замятания в търсене на летните щуки с един приятел, с който от доста време се уговаряме да направим излет, но все не остава време или се разминават плановете ни. Тази година той се запали много по спининговия риболов и общо взето, за сега се справя добре, благодарение на насоките на добрия си учител. 😛

В рамките на 10 минути успях да уловя три риби на Rapala Shadow Rap Shad – YP, като това беше едно отлично начало на сутрешния риболов. 🙂

Хващайки рибите с ръка за снимки усетих, че те са доста топли. Все едно излизаха от топла супа, а не от някой водоем …

Ако се вгледате внимателно в профила на костура и примамката, съм сигурен, че ще забележите приликите. 🙂

След тази бърза слука, при мен последва доста голямо затишие. Все пак имах едно-две подгонвания на дребни щуки, но нищо по-интересно. Моя приятел успя да излъже три щуки на двуделни воблерчета от Али Експрес. През това време се появи и насрещен умерен вятър. Сменихме няколко места и в крайна сметка решихме да сменим и самия водоем.
На новото място се отчетохме с по една-две риби, но като цяло и там активността на хищниците беше слаба. По едно време, дадох на моя приятел да лови с моята въдица, за да пробва какво е усещането да ловиш с повърхностни примамки. Бях сложил на линията си DUO Realis Pencil 110, като за първи път имах удоволствието да ловя с този уолкър – просто е страхотен и възлагам много надежди за доброто му представяне в сладки и солени води!! За съжаление въпреки упоритото му замятане, както и на други повърхностни примамки, нямах слука отгоре – нещо нетипично за летния сезон.
Тааа разменихме си ние спинингите и почнахме да мятаме, като следях отстрани какво прави той и му давах наставления как да води правилно уолкъра. Докато давах насоки една щука взе, че ме натресе на един негов воблер от Али Експрес, който според моя приятел не ловял. До този момент нямал дори риба на него. 🙂 Той ми беше дал да помятам с този воблер и по-рано по време на излета, за да си кажа мнението дали може да очаква слука или да го маха от кутията си. Аз му казах, че воблера има потенциал да лови, стига да знаеш кога да заложиш на него, как да го водиш и анимираш!

Ето, че на живо директно пред него на терен му доказах мнението си и той се зарадва много, а воблера пък ще заема още дълго време място в кутията му. 😀

Пуснах и тази рибка и продължихме да търсим хищниците по бреговата линия.

След смяната на няколко различни вида примамки успях да излъжа ей този бодливко.

Моя приятел също успя да измъкне един бодливец, отново на воблерче от Али-то.

Към 10:30 часа приключихме излета и си тръгнахме, защото и двамата имахме ангажименти. Общо взето останахме най-доволни от това, че направихме съвместен излет, защото се каним да го направим от доста месеци насам. 🙂

На следващия ден (неделя), се бях наканил да ходя отново рано сутринта, но проливния дъжд осуети плановете ми. Към 10 часа спря да вали и не ми трябваше много време да хвана лайтовия спининг в ръка и да се запътя на риболов. 🙂 Целта на излета бяха костурите, като знам, че във водоема има и щуки, които общо взето взимат, когато си поискат и не е толкова лесно да се излъжат току-така. Явно обаче бях уцелил момента, в който щучата популация бе най-активна и хванах няколко с различни размери. 🙂
При първите замятания не се случи нищо. Смених няколко типа примамки, но костурите ги нямаше никакви. След около 20-тина минутки реших да ги пробвам на силикон, тъй като ги нямаше в горните и средните слоеве. Поставих Fiiish – Black Minnow №1 в цвят green/orange, поради множеството водорасли и скрития монтаж на офсетната кука. След 4-5 замятания последва удар непосредствено пред мен, покрай водораслите. Удар – силно казано, по-скоро нещо потропа леко на върха на Gancho-то. Направих много слаба засечка и точно в този момент някак си не успях да усетя на спининга нито примамката, нито рибата и линията олекна …. Зачудих се какво се случи и вдигнах бързо линията от водата …. 0,24 мм флуорокарбон (№2 по японската номерация) на Duel бе отгирзан най-безскрупулно … все едно някой водолаз ми го отряза с ножица под водата …. Каква ли дебела щука беше щом с такъв лек замах отряза флуорокарбона? Доста често ми се случва, като ловя на лайта да ме натрисат на малките ми примамки по-едри щуки, та и този случай влезе в статистиката.
Местата за риболов бяха силно ограничени поради наплива на многото риболовци по водоема. Бързо се придвижвах с помощта на автомобила от едно място до друго, тъй като нямах много време за губене, а и имаше предпоставки атмосферните условия отново да се влошат бързо и риболова да приключи преждевременно. На следващото местенце видях, че край водораслите дребен хищник подгони дивите гупи.

Сложих Salmo Minnow 5S цвят HP и проведох воблерчето покрай водораслите. На второто замятане успях да излъжа пакостника! Не беше костур, а отново щука. 🙂

Малка прекрасна лайтова щука, която при ваденето направи няколко свещи за атракция. 🙂

Пуснах малкия дзвер и пордължих да замятам.

Отделих около 30-тина минутки, след което се отправих към следващата точка, където бе и финала на излета. Финал и то какъв – за около час и половина успях да хвана цели четири рибки, като сред тях бяха и първите костури за излета! 😀 На фона на все по-обезрибените ни водоеми и това, че в този водоем хищниците не удрят всеки път си бе направо голям успех … Първите три риби улових на Mepps Aglia-e AG/Chart bright №2.

Тази щука отново нажежи емоциите на лайт спининга, но бързо успях да я туширам и ловко да я грабна с ръка.

Щрак, щрак и хайде обратно във водата.

След нея успях да направя нещо, което отдавна не бях правил – да поставя антирекорд за най-малка риба! 😀

Както сами виждате, блесната е по-голяма от устата й, но явно това не й е попречило да се полакоми да я схруска. 🙂

Този „разсад за крокодил“ бе фотографиран още един път за увековечаване на момента и бе пуснат обратно във водоема, за да трупа дължина и килограми.

На силикон Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse пък имах два удара, като втория го заковах. Показа се нещото, за което бях отишъл специално. 😀

Това бе и последната риба за излета. За съжаление успешния силикон се зацепи в някакво подводно дърво и го скъсах.

Поседях още около 10-тина минути, след което си тръгнах, защото на фронта се задаваше дъжд със светкавици, а и времето за риболов се бе изчерпало още отпреди един час, но нали знаете – още едно последно замятане и си отивам. 😀
По време на двата излета установих за себе си, че влошените атмосферни условия в комбинация с вятър не са добра предпоставка за риболов с повърхностни примамки. Нямах нито едно подгонване отгоре.

Наслука и до следващия фото разказ! 🙂