В събота Берое (Стара Загора) игра мач от ППЛ с Пирин (Благоевград), като завършиха наравно (1:1). Какво общо има това с риболова ли? Общото е, че след мача се виждаш с приятели и пиеш бира край стадиона. Стана дума за риболов и „покажи му, покажи му“. Каквко да ми покажат ли, ами какви риби са хванали предните дни. Гледам аз прилична щука, около 2,5 килограма и една по-дребна. За от брега на жива рибка в жегата е направо супер. Питам аз за мястото и възможността да отидем там. Оказва се, че момчето цяла седмица е в отпуска и можем да отидем когато ми е удобно. Утре има мач между Славия и Берое, значи отпада. В почивните дни съм на палатков лагер в Стара планина, пък и цяла седмица съм на работа. Едва изкопчих петъка, за да отида на мача. В крайна сметка колегата пое и четвъртък и аз вече можех да отида спокойно за риба. Още преди дни съм казал, че към 4 и малко ще мина да взема своя гид и да се отправяме към гьола. Чувам се аз вчера с него, за да му напомня и какво установявам…той бил на мача на Лудогорец и израеслкия Апоел Беер Шева като охрана. Става ми ясно, че и да се прибере навреме до Стара Загора, няма шанс да тръгне за риба. В крайна сметка се чуваме в 4 часа сутринта, а той тъкмо влиза в града. Успява само да се преоблече и аз вече го чакам пред дома му. Вече съм спокоен, че риболова не пропада и няма нужда да търся алтернативи. С много лутания по тъмно и пробване на всички черни пътища преди и след населеното място, в крайна сметка намираме мястото. Вече се съмва и аз усещам как изпускаме ценното за риболов време. На бързо стъкмявам въдицата и вече греба навътре. Става ми чудно, защо моя спътник е без въдица, ама…не му се ловяло. Да беше останал да спи на брега, ама…той си знае.

В 6 часа сутринта вече имам първа риба на Lucky Craft Gunfish 115 в цвят Pearl White. Закачи се на 2-ра или 3-та атака, преди които направих пауза. Преди това друга риба ми подгони в същата проводка, но стигнах водорасли, които трябваше да прескача и играта приключи. След залавянето на тази, вече знаех защо така странно атакува – имаше деформация на тялото.

Не се отдалечихме много от мястото и имах само още една извадена риба, макар атаките да бяха около 10 преди това. Повърхностната примамка е същата, като смених цвета с Aurora Gold Mud Minnow. Любимия ми воблер, донесъл ми много приятни емоции. Този път се отчете с дребна риба, но все пак бройките нарастваха.

Продължих да стоя на повърхността, като бях закачил Lurefans V117F Veilmako с цвят 28. Още с първите проводки последва удар от хубава риба. Бързо се заби във водораслите, а аз се притесних да не се откачи. Нямах опасения за влакното и неговата здравина, все пак беше най-дебелия Fiiish Perfect Link Braid. Доста време ми беше необходимо да я изкарам, а и тя пак там се навираше. В крайна сметка с голяма туфа водорасли влезе в кепа.

Дългата фотосесия си оказа влияние – наложи ми се НАД 40 МИНУТИ да свестявам този звяр. Ядосвах се, защото губех ценно време. На практика между 7 и 8 часа сутринта не бях докосвал въдицата. Реших, че е умряла! Още с потапянето издиша всички въздух от мехура. В последствие започна да диша, напълни го отново и коремът се втвърди. Нямаше как да я оставя да умре, беше хубава риба и бях готов да приключа с риболова, само да я върна към живот.

Имах и нов воблер в кутията, който още не беше помирислвал водата. Реших да опитам и с него да хвана. Всъщност, това го бях направил и сутринта, с първите кастинги имах закачена риба, но се откачи почти веднага. По-късно се върнах към него и резултата не закъсня – малка щука на Lucky Craft Sammy 100 в цвят Zebra MS American Shad.

Поредна деформирана, този път на Lucky Craft Pointer 100 SR в добре познатия цвят MS American Shad. Докато я откачах зяпна и задната кука влезна в нейното гърлото.  Реши че ще я преглътне и силно стискаше. Бърза реакция от моя страна, много моления и накрая успях да я извадя, без да я наранявам и да забивам жилото. За пръв път използвам този инструмент за отваране на челюсти.

Най-после мога да се похваля с риба на Fiiish Black Minnow №5 – 16cm, 15g, цвят Green Джиг глава + Green/Orange силикон. С по-малките силикони вече имах много риби, но този гигант го бях топил само веднъж, но само за тест. Още в първата проводка имах 2 последователни удара. След справка, стана ясно, че са били в главата и опашката. Нова проводка, нов удар без закачане. На трета проба, при третата риба успях да я закача. Естествено бих казал, че е най-млката от всички, но съм доволен – успях да сефтосам това голямо силиконче. За жалост, успя да го разкъса и стане негоден за употреба. 1-2 капки лепило ще го върнат към живот, но нямах в себе си и трябваше да го върна в кутията.

Продължих да настоявам на силикони, тъй като вече бяхме в дълбоката част на водоема и исках да стигна и до дъново. Останах изненадан, че там се среща и бяла риба.

Предвид многото водорасли, реших да сложа нещо любимо ми за такива места –  Spinner Bait на Lucky Craft, като за цвета не съм сигурен, но е тежкия вариант на модела. Ползвал съм почти всички цветове и размери, не знам има ли разлика. Всички работят чудесно, почти е невъзможно да закачиш водорасла или нещо друго, а с един туич всичко се откача. Работи при всякакви дълбочини и проводки, но определено си иска паузи!

Закачих още една дебелана, на която направих снимки при ваденето. Избяга от кепа, след голямо оплитане там. Успя да ми обърне и кутията с примамките. Мислех че се е откачила, но беше на въдицата, която бързо хванах, преди да замине във водата. Като стана дума за въдицата, тя е Tailwalk Dageki, модел S802M.

Още един мъник от дълбокото, изненадан съм, че се хваща на това нещо. За мен бялата се лови на силикон и воблер, но явно и други неща напада.

Слънцето напече, моя спътник отдавно го бях изоставил на брега, а и риби нямаше и нямаше. За повече от час имах едва едно чукване под лодката. Беше хубава риба, но вече бях извадил и по-големи и не ме беше яд за пропуска. Работата отиваше на прибиране. Излизайки направих няколко захода по течението на вятъра. В близост до стената имах първо, последвано от второ атакуване, като на 3-тото вече рибата беше в другия край на линията. Бързо я доведох до лодката и тогава започва битката и развиването на затегнатия авант. 3-4 пъти разпъна, а аз вече бях оставил кепа на страна. Реших, че с грипера ще ми е по-лесно, така и беше. Вадя я, а тя милата да се окажа най-голямата ми за дена! Закачена на спонербайта, но отвън.

Не знам колко риби хванах, може би са около 10-тина, като сутринта имах над 15 празни атаки на повърхностните примамки. 4 от рибите са 80 сантиметрови, което прави този мой излет най-успешният ми…за сега! Определено ще се върна скоро там, този път с биричка и мръвки за скарата 😀