Здравейте, колеги риболовци!
Започвам фото разказа си с една фраза: „Това не е риболов …“, която все по-често изричаме с моя добър приятел Видю Видев на края на съвместните ни риболовни излети, след като сме анализирали как е протекъл дадения риболов. Тази фраза всъщност е извод, до който стигаме все по-често. Така реших и да озаглавя новия ми фото разказ. Повярвайте ми има защо. 😉 Разбира се, не може всеки път да пишем за хубавите неща и да казваме колко як риболов сме направили и колко яко сме си изкарали, трябва да пишем и за онова, което съм сигурен, че всеки един от вас знае, а то е, че българските водоеми са в абсолютен колапс и спокойно могат да се нарекат „остъргани киречови трапове“. Много съм гневен и огорчен от случващото се по водоемите в страната ни и съм сигурен, че прочитайки фото разказа, ще разберете защо са ми такива настроенията! 😉
Да започнем с това какво като цяло е риболова за хората. За някои той е начин на прехрана, за други просто хоби за отмора от ежедневните градски проблеми и убиване на времето, а за трети – не само хоби и спорт за развлечение, а и начин на живот. Аз съм от третия вид. 😉
От година на година виждам как риболова във вътрешните сладководни водоеми на България става все по-зле и ние любителите риболовци започваме осезаемо да трупаме валати след валати или да реализираме половинчати излети. Слуката намалява, а рибите издребняват. Рибните популации във водоемите ни драстично намаляха в последните 5-10 години поради засиленото влияние на човешкия фактор. Сами забелязвате по празните си живарници, че това не е риболов, а мъчение. Риболовът от брега на сладководните ни водоеми стана толкова слаб, че маса риболовци се преориентираха и си накупиха плавателни средства и ги оборудваха с уреди за хиляди левове, само и само да се докопат до последните останали риби по недостъпните места. Така пък риболова от лодка у нашенско се изроди напълно и настана буквално едно голямо месарене и „мерене на пишки“ между рибарите. Така се появи и нова дисциплина на световната риболовна сцена измислена от българския рибар – риболов на тролинг (влачене) в малки затворени водоеми.
В последните може би 5 или 6 години започнахме да се радваме на всяка една рибка, дръзнала да ни удари на въдицата, защото рибата главоломно намаля. Гледаме я тази рибка с такъв захлас, че почваме да се чудим как изобщо е оцеляла при толкова много човешка преса и дали да я изпържим или пък да я пуснем, за да има какво да ловим и в бъдеще. Маем се как изобщо тя се е развила в български водоем от хайверно зърно до млад екземпляр – това си е направо чудо на чудесааата, което би било достойно и сензационно за направата на филм на National Geographic!

Сега ще ви покажа какви слаби риболовни излети направих през близките 2 седмици и за тези резултати не са виновни изкуствените ми примамки или това, че съм пишман риболовец и хал хабер си нямам понятие как се лови риба на въдица. 🙂
В края на юли и началото на август направих 3 излета на Марица около Пловдив. При първия излет успях да хвана 4 риби за обходени около 1,2 км брегова ивица. Като времетраене, може би активния риболов е бил около 6 часа. Към 7 часа сутринта започнах излета, като след около 30-тина минути успях да хвана този костур, който леко ме зарадва.

Преглеждайки архивите си със снимки през годините, се оказа, че последно слука на костур от Марица съм имал през 2014 година – това бе повод за леката радост, която се появи у мен по време на излета, защото не помних откога не съм улавял такава риба на реката.

В следващото време от излета броя на уловените риби съвсем леко нарасна. За около 2 часа и 15 минути настояване на изкуствени примамки успях да излъжа цели две кефалчета!

Радост голяма, че поне няма да си остана само с едната рибка и ще има какво да покажа на хората в Интернет за следващия ми фото разказ. 🙂

Пуснах и тази рибка и се насочих към другите перспективни места по реката.

По-късно имах слука на един килограмов кефал на Salmo Minnow 5S – WOD, който по много хитър начин ми се измъкна, забивайки се под един голям камък, а след това и под една туфа с водорасли …. И така за около 6 часа активен риболов, успях да уловя цели 4 риби от два вида на Марица с лайтов спининг … Това риболов ли е?

При втория излет на реката претърсих в посока 1,3 километра непозната за мен брегова ивица, за да хвана цял един кефал!! Един удар – една риба, това беше и цялата слука за деня. Абе пълна трагедия! 10 часа изгубени и прахосани на вятъра, за да установя, че по новите перспективни места рибата някак си се е изпарила. Широки и дълги вирове със средна дълбочина около 1,5 метра, а може би и повече. Направо да ти се дореве, че няма една свястна риба да ти удари на примамката … Поне някаква активност да имаше за стимул, но не би. Нито една риба не преигра на повърхността. Това риболов ли е?

По време на излета забелязах и нещо необичайно. Не е редно в началото на месец август в този участък от реката да има новоизлюпени рибки! Говорейки с колеги, които ловиха на плувка с бял, се оказа, че само допреди една-две седмици мряната и кефала са имали хайвер в коремите си! Иначе слуката им тая година нещо куцала и се хващали значително по-малко и по-малки рибки.

Оказва се, че рибата в реката е задържала хайвера си почти два месеца, след установените срокове за размножаване. Досега вече би трябвало тя да го е положила по дъното на реката и той да се е излюпил, че даже и рибките да са пораснали на дължина до няколко сантиметра! Много неща не е редно да се случват, но уви това е действителността.
Третия излет направих този уикенд надвечер. За два часа и половина активно замятане и упорство резултатът беше безапелационно капо, като на повърхността на водата нямаше почти никаква активност от страна на каквито и да е било риби – хищни или мирни. Марица си течеше бавно и монотонно и все едно в нея нямаше капка рибешки живот, който да разцепи теченията й! Направо ми се дорева! Това риболов ли е? 🙁

Та така с излетите по Марица – слаба слука и никакъв приятен риболов, а само загубено време. Сега ще ви споделя и едни мои мисли за реката. Задавали ли сте си въпроса защо в Марица все по-рядко се срещат млади екземпляри от видовете распер и щука? Тук не говоря само за участъка около Пловдив ами и надолу по течението където също ходя (Димитровград, Симеоновград, Харманли). Ами да се замислим кога се пускат залпово водните каскади вливащи се в Марица – Въча, Тополница (каскадата Белмекен-Сестримо-Чаира влияе по-малко на водосбора на Марица) и други МВЕЦ и да си направим справка кога би трябвало тези хищници да си пускат хайвера. 😉 Странно съвпадение нали!? Дали распера в Марица, ще последва трагичната съдба на распера от река Арда, предстои да разберем в близките 10-15 години. 😉
Общо взето няколко са негативните фактори, които влияят значително на рибните популации в реките ни. Върху Марица такива фактори са: водноелектрическите централи; различните методи на бракониерски риболов – незаконния стопански риболов с мрежи, използването на електрически уреди, залагане на сари и даули; изградените бентове по поречието на реката, които пречат за миграцията на рибите; замърсяването на реката с различни технологични води, които съдържат тежки метали и прочие гадости; добив на инертни материали; използване на голи тройки от въдичари за косене/търмъчене на рибите през студените месеци от годината, когато те се групират на пасажи за зимуване в дълбоките вирове; кормораните и наднормения улов на недобросъвестните въдичари. Всички тези фактори водят до едно масово унищожаване на рибата в Марица. Реката дори вече не може да изхрани кормораните и те от своя страна се насочват към по-нетрадиционни водоеми за плюскане. Сами разбирате, че рибната популация в една такава голяма река, като Марица не е безкрайна величина, а възстановяването й е трудно и времеемко. Добре, че поне бракониерите се спряха с използването на бомби за риболов – каква утеха нали?!? Добре, да оставим хищниците настрани. Нека ви споделя едни други мои наблюдения относно мирните риби. Вече втора или трета поредна година го няма онзи силен зимен и пролетен риболов по притоците на Марица. Някой пита ли се защо аджеба се случва това? Някои от култовите притоци, на които се правиха значителни количества от улов на морунаж, скобар и кефал и се месареше на воля, като рибите се затваряха в буркани за зимъска не „дават вече така добре, както преди“. Защо така бе колеги, каква е причината? Нали знаете, че тази риба навлиза от Марица, а не си седи в притоците й? Тези неща, които описах по-горе се случват и на другите ни големи и средни реки, а на какво заприличаха пъстрвовите ни реки, просто нямам думи … Абе щом обезрибихме Дунава и нашето крайбрежие на Черно море, то какво ще ни спре да обезрибим примерно и популярната дестинация (от 2007 година насам) Гърция? Ама все пак се появи пречка и добре, че гърците се осъзнаха за техните си сладководни водоеми, та леко се поспря анархията с месаренето там, но все още има хора, които влачат значителни количества риба през границата я за продажба, я за консерви, бутайки рушвети на граничарите. Явно трябва да вземем пример от гърците как да се справим с бракониерския риболов, та поне един негативен фактор за българските водоеми да премахнем. 🙂 Що е такова съзнанието на българина не мога да разбера – глад за рибешко месо ли ни мори или сме станали абсолютните мизерници на планетата, та да се изхранваме по този начин?

И така от грозната картинка, която в момента са нашите реки, да преминем към големите ни язовири, които са като златна кокошка не само за бракониерските орди, но и за „зелената енергия“ – мафията е навсякъде! Тя така хубаво се е загнездила и в държавния контролен апарат, че трябва да идват „ония с танковете“! Всички видяхте на какво заприличаха язовирите ни това лято – на някакви малки локви. Ей така уважаеми съграждани ония мафиоти точат Държавата и Европата. 😉 Ако не знаете, аз да ви кажа. 😀
След маришката трагедия дойде ред да направя риболовче на един от големите язовири в южна България – Тракиец. По документи този язовир е абсолютно незаконен! Основната преливната част е нефункционираща и се оказва неработоспособна още в ония години, когато е завършено съоръжението – 1965 г. Въпреки това тогава е решено язовирът да бъде пуснат в експлоатация след две години (1967 г.), като се използва и до наши дни. На Тракиец има действаща технологична (вододайна) зона от 1 километър, от която пък към днешна дата се използва вода само за поливане на земеделски земи. Вода за питейни нужди, отдавна вече не се ползва поради установеното високо съдържание на манган. Та тази зона е забранена за любителски риболов под претекст, че видиш ли била технологична/вододайна, да ама е на незаконен язовир и това много ни дразни нас риболовците. 😉 Години наред там необезпокоявано се пускаха километри мрежи пред погледа на фирмата, която „охранява“ язовирната стена. Красота просто! Да оставим риболовът настрана за един момент. Някой от местните управници през годините изобщо мислил ли е колко села има разположени под стената на язовира чак до Харманли и това, че през самия град минава реката, на която е изграден незаконния язовир? Не ми се мисли какво ще стане, ако прелее и впоследствие се скъса голямата земнонасипна стена, на която основната преливна част е нефункционираща и изпускането на водите става чрез един напоителен канал с малък дебит! Потопа на язовир Иваново над Бисер ще бледнее пред този на Тракиец! 😉 Та така, спирам с размислите и страстите и минавам на излета.
Малко преди да пукне зората бях на язовира, за да видя има ли игра на повърхността. Към 05:30 часа сглобих спининга и започнах с първите замятания. Нивото на язовира беше спаднало с около 5-6 метра по вертикала. Ръкавите бяха доста изплитняли и дълбочината в тях беше средно около 1,5 метра, не повече. Рано сутринта се видяха няколко дребни мирни риби да преиграват, но това, за което бях отишъл го нямаше. Нямаше абсолютно никаква активност от страна на хищниците.

От 05:30 сутринта до 08:30 обходих около 900 метра брегова ивица и изпробвах най-различни примамки и техники, но резултата така и не се промени – безапелационно капо! Е как така за 3 часа сутрешен риболов не ми клъвна поне една риба? Нима аз не мога да ловя риби или пък примамките ми не стават? Не, не е там проблема колеги. Разковничето е другаде. Оказа се, че този язовир е така хубаво изтърбушен от бракониерите, че дори вече не пускали мрежи, защото нямало нищо в тях и не могат да „избият бензина“. 😀 Направо му удрям Х-асковски номер на този язовир. Пълна трагедия … Това риболов ли е? 🙁

Минах през още 4 водоема – микроязовири и малки реки, в които се надявах да бодна някое костурче или щука. Оказа се, че капото бе спасено с ей този мъник:

Общо бяха навъртяни над 200 км в търсене на някакви риби. Оказа се, че това костурче бе най-ценното, което изобщо някога съм хващал. Над 200 км преминах за да го хвана – едно наистина „златно“ костурче. 🙂
Та сега ще ви попитам отново колеги: „- Това риболов ли е?“. 🙁