Дневни архиви: септември 16, 2017

Летни пъструшки 2017

Здравейте, приятели и колеги!
Лятото бавно си отминава, но остават спомените за добрите и лошите излети, които сме направили през топлите месеци. Сутрините вече са по-хладни и лека-полека режима на хранене на хищниците ще започне да се изменя. С голямото есенно хранене идват и големите надежди за улов на така търсените и мечтани трофейни хищни риби. До момента направих доста интересни излети и имам много материали да ви покажа, но нещо времето не ми достига за това. Май имам на разположение повече време за риболов, отколкото за писане на фото разкази. Нека, май така е по-добре, погледнато от моята гледна точка, но откъм читателска – това не е добре. 😀
В средата на август и в началото на септември направих два добри излета за пъстърва, които ще споделя с вас сега. Дойде им момента, та ето ги и тях. Стига с тая Марица, нека разнообразя малко фото разказите си и ги направя по-шарени. 🙂
През августовската сутрин се събудих много рано, но не от жегата, а от треската, която имах. Треска, от която човек не спира да се тресе и получава червени петна в глава. Петна, като ония по тялото на балканките. 😀 Въпреки ранното ставане, към 07:40 бях на реката, за да лекувам болестта, която ме е налегнала от скоро. 🙂 При претърсването на първите два вира не успях да намеря лека, но ето, че в третия го намерих! Четири-пет подскока в течението и ето, че първата балканка за излета е пред обектива. Може би вече е излишно да казвам, коя бе успешната примамка. Сигурен съм, че вие вече отлично я познавате. 🙂

Пуснах рибката и продължих да мятам.

За съжаление нямаше повече ударчета и след 20 минутки, след като прерових вирчето доста упорито, се насочих към следващата точка. Оказа се, че там ме чакаше пасаж от пъстърви …, а аз обаче, се представих много зле. Имах 5 откачени балканки за 35 минути. Всички риби се излъгаха на Storm Gomoku Dense – Trout, като око те бяха между 25-35 сантиметра. Аз направо си полудях, а треската стана още по-голяма. Какво толкова имаше, че все ми се откачаха при подскоците!? Проверих си куките и се оказа, че имах две захабени жила по тройките, но дали това беше проблема или нещо друго, така и не разбрах по време на излета. Воблерчето се представи страхотно при надлъгването с петнистите рибки, но имаше нещо куцо, а аз не можех да разбера какво е то и това ме подлудяваше.

Сложих втори номер Mepps Aglia-e AG/Orange bright и заметнах далеч срещу течението.  Хъ-хъъ, сега ще им покажа аз на балканките … Три оборота с макарата и баааам …. отново имаше щури подскоци над повърхността на водата!

Оказа се, че там имало още една гладна балканка, която не била набодена. 🙂 Този път няма откачане! Всичко бе „по каталог“.

Направих й още няколко снимки и я върнах обратно в потока под зоркия поглед на Жабчо.

Отделих още 30-40 минути на това вирче, като го претърсих камъче по камъче, но през това време нямаше ударчета и реших да се разходя нагоре. Доста пообиколих и имах слука отново на Мепс Аглия-е, но не успях да стигна до снимки с двете дръзки балканки. Много се зарадвах от факта, че в някои вирчета се виждаха по 2-3-4 маломерни пъструшки. Ауу после, като се отдалечих на тръгване от коритото на реката щях да получа топлинен удар. Определено край реката се живеше, но не и далеч от нея. Изобщо от прохладата й бях забравил, че по принцип бе адската жега и задух. 🙂 Така приключи и този августовски пъстървов излет.

Миналата седмица, през септемврийската утрин отново ме събуди пъстървовата треска и пак се разходих до реката. Хем да разнообразя пак риболова с пъструшки. През първите два часа имах слука на 4 пакостничета с исполинските размери от 8-10 см, които след няколко метра повеждане, се самооткачаха. Мънистото на Аглия-е №1 явно им дойде голям залък. 🙂 След около километър и малко преход и още няколко прахосани часа, успях да заловя и първата балканка.

През това време слънцето се скри зад плътна облачна система, която кой знае откъде се взе и температурите леко паднаха. Появи се и ветрец Това явно накара пъструшките да станат по-активни и те започнаха своя танц на повърхността на водата. За първи път бях свидетел на тази гледка. Може би ветрецът беше съборил тук-там по някое насекомо във водата и заедно с лекото захлаждане това бе причината за настаналото шоу. Благодарение на това оживление по вирчетата видях и къде са се скрили по-едричките рибки. Впоследствие лястовичките, започнаха да летят на ниско и ми беше ясно, че се задава дъжд.

На Storm Gomoku Dense – Trout отново имах добра риба, която пак ми се откачи … Воблерчето вече не прилича на нищо от тези пъстървови излети. Покритието му съвсем се избели от камъните и бесните захапки на балканките – свидетелство за слаба абразивна устоичивост на окраската. Въпреки това, той все още бе апетитен за тях.

След по-малко от около час, се изсипа доста силен дъжд, който ме накара да разглобя такъма и да заходя обратно към къщи. Да, но излетът не свърши до тук! Само още едно последно замятане и си отивам! 🙂 Навръщане минах през едно от перспективните ми вирчера и сглобих пак такъма. То така и така понамаля дъжда, какво толкова, 🙂 Оживлението по реката все още го имаше и свидетелства за това можете да видите в следващите няколко снимки.

Много борбена рибка за размера си, която ми достави голямо удоволствие.

При момента с пускането направих още две снимчици.

Последва откачане на една по-едра пак на Рюкито – около 40 сантиметра, след което бе заловена тази рибка:

Е, вече бях готов да си ходя! Не, не чакайте! Още малко ще пощракам с фотоапарата, за да запечатам момента.

Въздухът стана много приятен за дишане, а жегата се бе изпарила отдавна – прохлада на кило! Само след още три снимки се отправих леко подгизнал към нас. 🙂