През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.
Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.
В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.
Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.
Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.
Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!
След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.
След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.
Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.
В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.
След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂
Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.
В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.
Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.
По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀
Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂