Здравейте колеги ,
Честита нова година , здраве , щастие и много риболовни успехи.

През изминалата вече 2017 -та година ме споходиха много прекрасни моменти на вода , а в нейния край смених любимият си каяк Malibu Stealth 9 с последният топъл топъл модел на Hobie – COMPASS

Страхотният модел ми дава съвсем нови хоризонти в риболова най-вече като стабилност , скорост  и начин на риболов , но за това в неговото представяне 🙂
Първите ми излети с него преминаха под знака на невероятното удоволствие да се движа супер леко и без никакво усилие и въобще не съм се занимавал с риболов и макар да хванах един костур , то бе по-скоро плод на случайност.
По празниците пък по скоро ставаше за сърф отколкото за риболов , но поне разбрах на какво мога да разчитам  – а то е адски много!
Но, стига съм си хвалил новото магаре 🙂
И така на 27.12.2017 г се отправихме за първи път тази година към яз. Жребчево с надеждата да имаме най-вече спокойствие , което на яз. Пясъчник е немислимо с тези десетки лодки и това ниско ниво.
Пристигнахме на брега малко след 8 часа и .. веднага се оказа ,че сме проспали сутрешният заход защото колегата , които се сдоби с моята стара любов беше натръшкал 4 риби , от който задържа само една малко над 1,5 кг.

Той моя стария каяк си беше научен да ги лови та това си е нормално 🙂
Колегата Миленко Стойчев обаче ще надмине с него мойте риболовни подвизи сигурен съм в това.
И влизаме ние и колегата Петър Бургов ги зачеса – 5 хвърляния – 3 удара и две риби по около 48 см , които веднага се върнаха обратно. Не, че не са мерни , но не са мерни по нашия собствен стандарт от минимум 55 см.
Аз кротко си обикалях с новия каяк , обаче кат нямам сонар – щото имам  отделение за сонар Lowrance READY ама сонари в БГ – НЯМА (БУЛСТАР къде стеееее?) и ей так безцелно си мятах без никакви идей къде съм и какво става.
Часовете си летяха , духна лек ветрец и се сетих ,че нямам бира ….. Да го… ама пък дано да е на късмет дет се вика. За освещаване на каяка бях решил ,че ще взема първата риба риба с нормална големина която хвана  , ама кога ще хвана …… и дали 🙂
Нещо на карък отиваха работите и се залепих за стария ми каяк където Миленко със сонара и DSI ската сонда сканираше дъното доста умело 🙂
И се спря на място с интересен релеф със сменящи се дълбочини от 10 до 17 м за малко разстояние. Аз спрях на 15 -тина метра от него и докато се закотвя той имаше хубав удар без закачане. Обнадежден хвърлих към брега и започнах бавна проводка като ясно се усещаше как  примамката ми пропада все по-бавно – значи дълбочината се увеличаваше.
На може би 15 -тина метра от каяка , при поредното пропадане имах чувството ,че спря прекалено рано и това можеше  да е знак , че силиконът е в нечия зъбата уста.
Инстинктивно засякох и пръчката ми Megabass Blizzard  се сгъна , а от долу рибата веднага тръгна в страни.
Еееее , най- накрая и аз да имам слука  като по тласъците си личеше ,че рибата е добра.
Ето , викам си , първата риба която ще отиде за освещаване на каяка 🙂
Обаче , поради това , че не съм ловил с тази гега , която приспива 4 кила щука за 20 секунди , не прецених добре размерите на рибата и когато полегна на повърхността направо не можех да повярвам на това което виждах.  А там се мъдреше много дебела бяла риба около 4 педи дълга 🙂 Е, този път вече имах и кеп за освещаване и с ето я качена в каяка надлъжно 🙂

Е, то бива сефте бива ама чак пък толкова 🙂
Гледам и не вярвам на ушите си дет вика един професор.
Късметът се оказа и двоен щото имах под ръка и страхотен фотограф и нямаше как да не излезнем на близкия бряг, за да нащракаме снимки на трофея.

Те това беше рибата , която закрива 2017 г и освещава новия каяк и за да избегна въпросите отколо нейната участ – рибата беше задържана – такъв и бил късмета.
Риболовът продължи по-скоро под емоцията на случката и никой не упорстваше кой знае колко , а аз се проклинах ,че нямах поне една бира да си отворя и да се наслаждавам на уникалната природа там.
Помотахме се из района и всеки тръгна да дири свойте риби , а аз се върнах пак в района където хванах тази красавица – без сонар като съм , само там знам какъв е релефа.
И започнах да сменям силикони на всеки 5 проводки , а времето минаваше без каквато и да е активност. Тогава реших да сменя не само силикона , но и проводката. Нали в новият каяк съм със висока седалка и е лесно да държа въдицата много близо доводата , което дава на силикона съвсем малко отлепяне от дъното…  И още на първата проводка имах отчетлив макар и вял удар , а на следващата пак 🙂
Я виж ти какво искали гадините 🙂 Обаче само пощипваха relax kingshad -a и толкова.
Но, все пак рибите не закъсняха 🙂

Веднага след снимките се случи и връщането и обратно.

Последваха нови удари – явно рибките се бяха активизирали и изпуснах подобна риба , откачила се близо до каяка – все пак страничният вятър се беше усилил и не бях обрал на време излишното влакно.
Времето напредваше в един момент зарязах и риболов и всичко останало…. гледката на отиващият си ден беше УНИКАЛНА.

Ето тези моменти на вода найстина остават завинаги в съзнанието , а хвантите риби с само страхотно допълнение.
Имаше врем да се срешнем и разделим с още една красавица преди да поема към колата.

И той веднага отиде да трупа килограми за пролетното размножаване 🙂

Веднага след това се насочих към колата защото слънцето вече беше залязло и тъмнината се спускаше доста бързо.  имаше време да запиша маршрута и се оказа ,че на прибиране съм се движил с каяка със средна скорост от 5,9 км/ч  – една страхотна скорост без голямо усилие.
Ето така завърши този запомнящ се излет 🙂 . Явно всяка година в в нейния край успявам да реализирам по една хубава риба – на 24.12.2016 хванах 86 см бяла риба на яз. Пясъчник с тегло 5.850 🙂

Наслука на всички колеги!