Средата на декември е. Навън времето е лошо – студено е, вали дъжд, а някъде из страната и виелици се вият, та какъв по-хубав повод от това да седна и да драсна набързо един летен репортаж. 🙂 Така и така този уикенд не остана време за риболов, то поне едно разказче да спретна… и то какво само – за пъстърви, които към момента са в забрана, поради настъпването на размножителния им период. 🙂
Бях ви споменал, че в края на март тази година, реших да обърна внимание за първи път на балканките. „Откриването“ ми беше пълна трагедия откъм риби. За 5-6 часа така и нямах слука. Реших да оставя балканките за някой по-късен етап от годината. Чак на 18 август се организирах и посетих отново реката. Някъде към 08:30 сутринта бях вече там и марширувах из вировете. Рибари не се виждаха, но не беше изключено някой вече да беше минал преди мен по вировете, набождайки петнистите дивачета. През първите два часа нямаше помен от баликанки! Каквото имах като примамки го предложих на петнистите красавици, но така и не се появи риба, дори и само за сторването. Времето напредваше – аз също по маршрута си, но риби… къде ли бяха? Нивото беше сравнително високо за сезона и явно рибата се беше пръснала на някъде си. Все пак замятанията не бяха напразни, защото за първи път пробвах новата си макарa (Shimano Stradic CI4+ FB във варианта STCI42500HGFB) при пъстървов риболов. Усетих, че по-голямото предавателно число – 6,0:1 ми дава някакво предимство при воденето на примамката по бързото течение. Досега бях ловил единствено с макари с предавателно число 5,1:1 и усилието, като че ли беше по-голямо. Въпреки, че бях направил вече един излет на Марица със Страдик-а, като че ли чак сега си пролича това – на по-малката и бърза река. 
Мятайки тук, мятайки там, все пак след мигове на упорство излъгах първата хубавица на въртящата блесна на Мепс!

Рибката беше полудяла и направи няколко последователни подскока, опитавйки се да се откачи от тройката на блесната. Перфектен момент да видя и как Zodias-а ще отреагира. Нямаше много време да усетя всичко от първия път, но да речем, че впечатленията ми бяха положителни и въдицата ми даде това, което едва ли би ми дала някоя друга със  супер-хипер бърз строй. Балканката, която бях излъгал беше на резмер около 25-те сантиметра. 

Щракнах й още няколко кадъра и я пуснах обратно.

Продължих да настоявам в този вир, но след 10 минутки се придвижих към следващата точка. Там успях отново да бодна едно зверче, но по-малко.

Последва отново кратко настояване и придвижване по коритото на реката, че по брега не бе толкова достъпно и щях да изгубя доста минути в заобикаляне. На следващото ниво от играта прилъгах първата жертва на Rapala X-Rap Countdown 50 мм в цвят S! 

Укротих „опърничевата“ и я подготвих за снимки, след което отплува обратно в реката.

Положителните ми впечатление от X-rap Countdown-а се позатвърдиха. Той притежава много добър кастинг и ми да ва предимство, когато трябва да преодолея далечна дистанция за да цопна на правилното място, да речем във втичалото на вира, ако аз съм застанал на изтичалото. Свидетелство за това е и долната снимка. Престарах се доста в кастинга и воблерчето кацна на едно дърво. За късмет успях да си го върна. 🙂 Туичва се добре в спокойна и бърза вода, като отблясъците му са доста видими.

Общо взето бях много доволен и от поведението на целия си такъм – удоволствие бе за мен да си джиткам насам-натам из реката, подавайки на горещите точки, където очаквах да стоят пъстървите.  

Красотата на реката пък ми донесе допълнителен положителен заряд, макар и рибките да бяха не толкова активни. 

Хванах още една балканка, която доста лакомо беше атакувала блесната на Мепа, с която тръсех по-едрите й посестрими, а други две с подобни размери се откачиха преди да ги щракна. Явно бях напипал детската градина. 

Продължих нататък по реката, но така и нямах друга слука. Сменях постоянно примамките – воблери и блесни, но не би…
Бях взел с мен едни единични куки на DUO, които са предназначени за любимия ми Spearhead Ryuki 50S, но така и не ги смених по време на излета с тройките, че ме беше налегнала апатията. То и никоя от балканките не пожела Ryuki-то – нещо странно, поне за мен. Куките са много остри и впечатленията ми от тях засега са положителни. Единствената несигурност виждам само във въженцето, което свързва халкичката с куката.

Така лятната ми разходка за балканки приключи и след общо 5-6 часа ходене насам-натам се ориентирах да си ходя, макар и прохладата на реката да ми казваше да остана още. Ами не останах капо, пробвах си такъмите, поразходих се – време беше да се връщам в бетнонната джунгла за да свърша и някоя друго по-полезна работа от риболова. 🙂