3 часа сутринта на 6.10.2018 г. – само рибари, пиянки и луди хора има по улиците на града. 😀 Тръгваме на път, двамата с Мишо, към Гърция. През работната седмица получваме отзиви за добри риболови, което ни мотивира да идем да пробваме късмета си в търсене на морските хищници от брега. 🙂 Явно пасажите са приближили брега да кльопат. Рано сутринта на КПП-то имаше два-три автомобила и бързо преминахме в гръцко.
Малко преди 05:00 часа сме на локейшъна по северното крайбрежие и събираме риболовното оборудване, отправяйки се след това към буната. Бях взел с мен само една въдица – SSMCX24M. Надявах се, че този път ще ни излезе късмета и ще имам шанс да ловя по-едри риби от обичайното.
В 05:25 още е тъмница. Мишо вече трескаво замята, а аз се ослушвам евентуално за гонещи на повърхността хищници. Бях сложил повърхностна примамка и чаках на полусъединител.
Ослушвам ли се, ослушвам…., но гоненица отгоре няма! Заметнах все пак няколко пъти, но без резултат. Лека-полека започна да се зазорява и станах от камъка, на който си седях и чаках, та се поразкърших.
Обстрелвахме яко водата с какви ли не примамки на различни дистанции, обаче риби нямаше… дори някоя ей така да преиграе на повърхността. Ааами явно рибите бяха офейкали, както всеки път се случва – през седмицата ги гънат, а през уикенда е мъртвило. 😀
Постоянно въртях примамките – ту отгоре, ту в средния и дънния слой през определен инретвал от време. Вече беше 07:30, а единствените по-едри риби, които видяхме, бяха малък пасаж от заргани. Сменям за кой ли път примамката и решавам да проверя пак дъното. Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller, е моят избор в размер от 5,5 см. Замятам на максимална дистанция и почвам да го водя с придъпрвания по дъното. На половината от постигнатата дистанция усещам яко потропване на върха на Спийдмастъра и засичам! Опааа, ето я и първата уловена риба!
Бяхме взели кеп с дълга дръжка, в случай, че подпукаме големите риби, та реших да го ползвам за това кокали, поне да избегна фотокапочиното. 🙂
Продължих да настоявам с пилкера по същата проводка и траектория, но все едно бях нацелил единична риба…, а се надявах на пасаж. След 10 минути пак почнах да сменям примамките. Извъртях всичко де що имах и се върнах в изходна позиция – Storm Gomoku Micro Jig. Заложих този път да водя пилкера с пропадания в повърхностния слой, като гонех максимална дистанция. Не, че това упражнение не го направих и с воблерите, но все пак трябва да има някаква промяна в тактиката. Опаааа… май намерих ваксата:
В следващия час се забавлявах с кокалита и дребни сафриди.
Четири-пет риби ми се откачиха пред кепа, но това бе в рамките на нормалното, защото ловях с по-мощна въдица от необходимото за тези риби и тънките стени на устите им се късаха от тройката, откачайки се точно при показването им на повърхността за кепване.
Получаваше се що-годе динамичен риболов, но само кокалита. По едно време до нас, на около 10 метра, изплющя мощно на два пъти голяма риба тон, с което слуката приключи за около 20 минути.
След като се поуспокоиха рибите, отново почнах да ги ловя, но не със същата интензивност.
Малко след 9 часа успях да уловя един заран, с който слуката ми приключи. Рибите изчезнаха и риболова тотално умря.
Сменихме мястото, но и там нямахме резултат. Пробвахме различни примамки и прийоми, но повече слука нямаше.
След 13 часа се отправихме към България, защото беше безпредметно повече да настояваме. Получи се някакъв компромисен риболов. Добре, че се позавъртяха кокалита, защото ако и тях ги нямаше, то капото със сигурност щеше да ни бъде в кърпа вързано. Еееми такова е:
