Утре е първи май – деня на щукаря! 
За разлика от миналата година, когато почти нямах излети поради различни причини, тази обаче смятах да си взема моето и да наваксам на максимум. Подготвих специално щукарско меню – селекцията е убийствена, като имах и едното на ум, че рибите може да стоят все още долу до дъното и да са по-пасивни, така че и силиконите бяха подготвени! 🙂 

Първи май – ден на щукаря! Какъв ден имах само…

Ставане рано сутринта и към 07:00 часа бях на щукарския гьол. Там обаче останах лошо изненадан от това, че вече 8 лодки – с по двама-трима човека в тях, бяха нагазили във водното огледало, а още една се готвеше да го направи. Истерията около откриването на щуката явно беше нааай-голяма при хората, ловящи от лодка, защото от брега бяхме двойно по-малко хора.
Огледът и анализа ми показаха, че няма смисъл да се бутам в лудницата, защото шума беше голям, щях да засичам с проводките си от брега лодките и изобщо не беше перспективно и приветливо за риболов. Друго, което ми направи впечатление, че две лодки практикуваха риболов на тролинг в малкия гьол – абсолютно грозна и тъпа работа, нямаща нищо общо с риболов на щука в малък затворен водоем… Подяволите, това не е някой си голям язовир като Кърджали или Ивайловград, а малък щукарски гьол!?! Вярно, още нямаме формирани правила за риболов от лодка по нашите водоеми в Закона за Рибарството и Аквакултурите, но що за простащина е това да влачиш в малък гьол и то за щука? Сигурен съм, че няма да доживея деня, в който ще влезе правило в ЗРА, което да гласи, че влаченето (тролинга) от плаващи средства на водоеми под „еди колко си декара“ е забранено, както и навлизането с такива в тях…. В Булгаристана риболовната култура и етика…. абе да не ви разказвам за нея – и вие сте свидетели на какво ниво е…
Реших, че сменям дестинацията и ще отида на друго щукарско гьолче да си открия на спокойствие. Тръгвайки, се разминах с още два автомобила с колесари и лодки, така че решението ми да се махам бе правилно!
Та след 30-40 минути по-късно вече съм там – на спокойното малко гьолче, където нямаше никой. Каква щукарска красота и идилия:

Първоначално заложих на повърхностни примамки из плитките и нагряти от слънцето части, но след като видях, че няма никаква активност минах с джъркбейтовете. Два часа настояване, ала нямам пипане. Реших, че щом ги няма в плиткото ще отида откъм дълбокото, т. е. ще ловя в другата половина на гьолчето (от снимката горе).
Почнах обиколката бавно, проверявайки всяко местенце и по едно време закачих нещо…. разтегливо!! В подводните тръстики и водорасли се беше скъсало парче мрежа, което бях закачил с тройките на воблера и част от него го извлачих – малко над 1 метър дълго!

Грозна работа…. определено това гьолче е било изтарашено през зимно-пролетния сезона, т. е. разбирайте през забраната за щука…. Въпреки това, в мен имаше надежда, че поне някоя риба ще е останала и продължих да си обикалям. През това време пристигна една кола, а после още една с гумена лодка на тавана й и хоп – четиримата човека влезнаха в нея и почнаха да облавят „майсторски“ малкото гьолче, чийто брегове спокойно можеш да си ги облавяш и от брега… ама нали сега е модерно с лодка да се влиза и да се „маистори“, та…. приключих с облавянето на отсрещните брегове, заради тия ентусиасти! Направо нямам думи вече за тая простотия… После налазиха още два автомобила и спокойствието изобщо приключи….
Аз още си нямах пипане, че даже и щука не видях край брега или зад примамката ми. Между другото, за първи път водих на щуколов новата ми тояга на Shimano Sustain AX – модел SSUSAX82H, и ми беше удоволствие да водя с нея Rapala Super Shadow Rap 11:

Та, през първите 4 часа от щуколова нещата отиваха към страшно и гръмко капо. Нямах пипане или най-малкото – поне проследяване от щука. Имах „слука“ само на еднометрово парче чисто нова бракониерска мрежа, която се беше скъсала под водата в тръстиките и водораслите…. Отделно тарапаната от хора и ентусиасти взе да ми дотяга и да се увеличава с всеки час! Това наложи смяна и на тази щукарска дестинация с друга.
Вече беше подминало 12 часа по обяд. Слънцето грееше през облаците и беше високо. Понеже до резервното водоемче нямаше път с кола, я зарязах на къра и тръгнах пеш. Кеф ми бе да ходя сред природата и да слушам песента на всякакви птички, а около мен всякакви твари да щъкат ентусиазирани. В близост до щукарското гьолче намерих малка чаровна костенурка „нинджа“. Огледах я отблизо и установих, че е малка водна нашенска костенурка. 🙂 Оставих я пак там където я намерих и си продължих по пътя

Пристигайки към 12:30 часа на щукарския гьол, видях, че водата беше адски бистра. Всичко се виждаше и-д-е-а-л-н-О! Явно ще трябва да замятам до отсрещните брегове и да се надявам рибите да са там – в „тъмната вода“. 🙂

Отварям раницата на Rapala и почвам да се чудя на какво точно да заложа. Пак на едрите 12 сантиметрови воблери или на по-малките? Salmo Perch 12 или Salmo Minnow 9S?? Да – „крещящ цвят“ e за бистрата вода, но при риболов на щука този „горещ костур“ ми е носил слука точно при такива условия. Решавам, че ще мятам деветката и го слагам на повода.

Бях вързал повод от флуорокарбон в размер от 0,37 мм, защото все още сме в началото на годината и предполагам, че ще е достатъчен. След три-четири замятания имам нааай-после удар, но много тънък и плах. Зачудих се, даже да засичам ли или да оставя малко пауза…? Оставих кратка пауза от 2-3 секунди и профилактично направих засечка. След засечката усетих, че на другия край на линията има риба и почнах да навивам. Хоп, ето я и първата щука за новия щукарски сезон:

Чудесно – щука около 50-те сантимера! Пуснах я и продължих с печелившия воблер, но повече от 15 минути нямах пипане. Дойде ред за смяна на примамката и заложих на Salmo Slider 7S. В рамките на половин час имах два удара, като при първия рибата беше надрала повода, което ме накара да мина директно на по-дебелия, който имам, със сечение от 1 мм.

При първия удар отново усетих едно такова „дрън“ почукване, както при уловената щука на Minnow 9-ката, но този път рибата не се закачи. При втория удар ситуацията пак се повтори… Два празни удара, а можех сега да съм с две риби напред. Реших пак да се върна на Minnow 9-ката и за 40 минути настояване имах отново един нереализиран удар, с което броя празните удари се увеличи доста спрямо броя на хванатите риби.
В следващия един час започнах да сменям по-често примамките, като в игра влезнаха и дванадесет сантиметровите воблери, че дори и силиконите, но нямах пипане. Позачудих се дали да не си ходя, че вече беше станало 15:40 часа, но реших пак да се върна в изходна позиция и да заложа на Minnow 9-ката, а след това на Slider 7-цата. Е, успехът дойде на втория воблер, който в паузата бе нагълтан мощно от тази щука:

Виждате, как се подава воблера от устата й, та първата ми мисъл, след като я довлачих пред мен, бе внимателно да я освободя с кохера, така че да не се наранят хрилете й и рибата да остане жива след снимките.

Успях да се справя със задачата отлично и реших, че е ред за няколко снимки. От опит знам, че рибата ще ги издържи без проблем, иначе нямаше да я бавя.

Ами, вече догоднвах пасива – имах две добри щуки и три нереализирани удара. На фона на сутрешното лутане и бездействие, тази слука си беше отлична.
Продължих със Slider-а, но 20 минути бях без пипане, та бръкнах пак в раницата и от кутията извадих една стара класика Izumi Shad Alive 105 FS! По-младите спинингсити сигурно не познават този воблер:

Този петделен воблер понякога ме е спасявал при супер пасивни риби и студена вода, когато му придавам бавна равномерна проводка. Знаех вече, че пред мен има риби, както в плитките заляти тревисти зони, така и в средно дълбоките. Виждах вече колко плахо взимаха щуките и това, че не искат бърз и агресивен туич, който ми е специалитет и не пипаха на воблери по-големи от 10 сантиметра. Със сигурност те бяха там – полегнали върху тревите и просто чакаха нещо дребно, което буквално да им мине бавно пред устата, за да го атакуват. Със сигурност не се впускаха в преследване и свирепи атаки на едри обекти.

Заметнах в „тъмната вода“ отсреща и започнах да го водя „по тъча“ – на границата между плитката залята зона и средно дълбоката. На средата на проводката имах удар, след което в паузата видях, че линията пое навътре и хубаво причакох рибата преди да я засека. Хоп, ето на – следващата щука е пред обектива ми:

Толкова съм довоелн от случващото се, че реших да си запечатам физиономията с ехидната ми усмивка:

На втората проводка, след пускането на щуката, имам втори удар и след засечката започна много добра борба, като рибата почна моментално да тегли към дъното, за да се отскубне от куките на Izumi-то, завирайки се във водораслите. Тя се заби, но бързо успях да я отскубна и ето я вече на брега – по-едричка от предната:

Прекрасна и здрава 63-ка, като предполагам, че е женска, понеже повечето едри риби, според мен, са такива.

В следващия час и половина имах още четири удара, като две едри щуки ме „подхлъзнаха“ и се откачиха при борбите. Едната ми направи такава свещ пред мен, че ме оплиска малко с вода и при тези й движения куките на воблера се откачиха. Друга пък така ме навря във водораслите, че накрая имах само една топка водорасли на воблера, вместо риба…. Беше забавно!
Вижда се много добре от долната снимка, че в прозрачните води сработиха отлично натуралните разцветки, които нямат силни отблясъци и наподобяват максимално като профил естествената плячка на щуката – костур, каракуда и бабушка. Щуките предпочетоха по-бавното водене, вместо агресивното, което обикновено им прилагам.

Накрая на излета останах приятно изтощен от откриването на щуките и по случая, като се прибрах, му ударих няколко бири както си трябва. 🙂 След ново продължително търсене и магарешки инат бях напипал щуките и стана супер добър риболов. Направо сам си се кефя колко упорит съм понякога, докато не постигна успех. Рибите обаче кълвяха много плахо и над 50% от тях ми се откачиха при повеждането или по времена борбите … Резултатът бе: имах 11 удара, от които 2 откачени добри щуки и 4 уловени… 🙂
Самите кълванета изобщо не бяха агресивни и силни, като усетих, че ще трябва хубаво да ги причаквам преди да направя засечка… На дължина рибите бяха от 50 до 60+ сантиметра, като видимо по форма – си бяха направо като точилки. Вероятно наскоро са приключили размножаването – преди седмица-две. Усещането ми е, че тепърва започват да се хранят и да се подсилват след изтощението по хвърлянето на хайвера. Примамките, на които имах слука бяха от 7 до 10 см – Salmo Slider, Salmo Minnow и Izumi Shad Alive (все щукарски класики). На големите „паркети“ изобщо нямах пипане, а рибите бяха пред мен…
За финал на публикцията добавям и едно кратко влогче от излета, фокусирано около пускането на рибите. Все пак искам да запазя максимално това дивно щукарско гьолче „в тайна“, че да не бъде опоскано и пресирано, като първите две, които бях посетил до обяд! 😉