През ноември направих три излета по Марица около Пловдив, като успях да избегна капото, къде с по една риба, къде с по две. 🙂 Ето го и обзорния фото разказ.
Дърветата край Марица отдвана започнаха да сменят зелената си премяна с жълта. Лека-полека жълт дъжд започна да посипва бреговете на реката.
В началото на ноември забелязах и първите ята корморани, които започнаха да пресират рибата в участъка. В бързеите и плитките тихи участъци, където през октомври ловях малки хищници на лайт, вече нямаше риба. Причината затова бе, че рибките тръгнаха да се групират в дълбоките вирове и ями, поради застудяването, както и заради появилите се корморани. Трудно е в такава голяма река да се открият къде зимуват те точно, а и вече интересът им към изкуствените примамки не е същия и те не ги гонят така стръвно и усилено, както само допреди месец.
Все пак капото при първия излет бе спасено на лайт спининга. За излета имах една откачена щука около 50-те сантиметра и един малък кефал на въртяща блесна. Трябва да отбележа, че тази слука бе вследствие на доста упорство и загубени часове по реката.
Есента напредваше и листата по дърветата започнаха да падат още по-бързо. Наред с това диворастящите гъби край Марица бяха напъпили яко, поради подходящите условия.
Удоволствие си е да риболовстваш през есента на Марица. Виждаш какви ли не красиви картини край бреговете на реката. Е, ако има и рибки на въдицата, то излета става още по-приятен.
Ситуацията от първият излет през ноември ме накара да оставя вкъщи лайтовото такъмче и да мина на по-големи примамки в търсене на едрите маришки хищници – основно щуките и распера. Така и така някои от тях ми налитаха на малките примамки, то нямаше начин да не вземат и на по-големите изкуственяци. 🙂 Избрах да взема с мен този спининг – Shimano SpeedMaster CX240M, който е с тест по примамки 7-28 грама. Към този момент съм ловил с него само на затворени водоеми (с воблери, блесни и силикони). Бях направил и един-два излета по морето в Гърция. Сложих няколко примамки в една кутия, нарамих фотоапарата и се запътих към реката. Пристигайки на вира още с първото замятане успях да реализирам първата зъбла за излета – кой не обича такава бърза слука!
След три-четири подръпвания със SpeedMaster-a тя моментално реагира на Shadow Rap Shad в цвят YP и го атакува много бясно. Последва яростен отпор, който ми донесе търсената доза адреналин. Щуката беше от стандартните, които ловя в този район – 50 см. Рибата обаче се оказа много борбена и луда. Някак си тя бе успяла да поизкриви едно от жилата на тройката. Въдицата се представи чудесно, гасейки отчаяните й напъни в умереното течение. Припомних си как започва да сработва цялата бланка на SpeedMaster-а при по-високи натоварвания от риба.
След снимките пуснах хубавата щука и продължих да търся маришките хищници.
Търсех ги тук, търсех ги там, но на примамките ми се закачаха само боклуци – нещо, с което по принцип вече съм свикнал. Ето на слуката: един колан с дължина над два метра, предназначен за вдигане на тежки неща с кран и една смачкана пластмасова бутилка.
В края на излета успях да набода още една щука. Слуката дойде след доста настояване, като бях изредил на същото място, за 30 минути: две клатушки, две въртящи блесни и 4-5 воблера с дължина от 80 до 110 мм. От слуката при другите ми излети бях сигурен, че на това място там някъде пред мен има риба, но явно трябваше да напипам печелившата примамка, с която да нервирам хищника и да го накарам да атакува. След изреждането на най-различни примамки, посегнах към една от най-големите и дълги примамки, която бях сложил в кутията си – Sea Buzz Terminator SX Minnow 120S в цвят CHBS.
След три проводки най-накрая имах успех с въпросния воблер! Усетих с въдицата момента на удара и рязко засякох. Минутка на укротяване на опърничевата и ето, че пред обектива ми застана за снимки 42 сантиметрова щука, която се бе зашила уставно за коремната тройка. 🙂
Ето, че ключът към успеха този път бе по-големия размер на примамката. 🙂 Пуснах рибата и се отправих след 20-тина минути към нас, че нали се стъмва по-рано.
В края на месеца направих трети излет по реката. Щуките пасуваха, а времето навън бе разкошно. Реката бе вдигнала нивото си от дъждовете и водата бе доста поизстинала. В една яма успях на Хорнет 5S в цвят GRS да излъжа един добър късно есенен кефал.
Имах късмет да видя атаката му, когато изваждах от ямата воблера и много се накефих.
По-късно имах забежка пък с един 3-4 килограмов распер, които ме направи на маймуна. 😀 Най-после успях да видя по тия места едър распер! Явно е трябвало да захладнее, за да се покажат тия тупани. Един час подавах на този хитрец най-различни примамки от различни ъгли и прочие, но не поиска да ми удари. Скъса се да гони покрай едни клони и в основното течение пасажи от бабушка и уклеи, като избухваше на повърхността през 7-8 минути. Направо да се пръснеш от яд, но какво да се прави – рибешка му работа. 😀
Поздрави на всички спинингисти и нека Слуката бъде с вас и през оставащото време от 2017-та година! 🙂
Ноември месец отмина почти неусетно при мен. Разходих се на два големи язовира, като слуката там бе нулева. Месецът бе белязан от редица земетресения, които със сигурност изиграха роля за апатията на рибите към силиконовите примамки, тъй като знаем, че тези явления ги стресират и те не се хранят. Отделно от това, със сигурност усещате по сметките си за ток и парно, че студените месеци тази година не са чак толкова студени. 🙂 Дневните темепратури все още се въртят около 10-14 градуса и това в голяма степен също влияе на хранителния режим на хищниците, на местата и водните слоеве, които обикновено те обитават по това време на годината в големите язовири. Нищо чудно тази година хищниците да снесат хайвера си по-рано. Остава още време до края на зимата, та ще видим „дали-или“.
Посетих по един път Студен Кладенец и Пясъчник, но рибки така и не успях да уловя от брега. Подобно бе тогава положението и при други риболовци от брега и с малки изключения от лодка. Студеният бе пълен догоре, но какво от това. Въпреки перспективните места, на които бях, хищник така и не хванахме. На Пясъка пък, рибата изведнъж отряза и се дръпна много навътре.
Разходих се също и до пет язовирчета в родния ми край, които по принцип бих ги определил като големи микроязовири. На някои от тях, преди 10-15 години, съм имал слука на бели риби, но от тогава не съм ги посещавал. Беше ми интересно да ги проверя и да знам какво е положението на тях. През годините съм чувал разни истории, та още май имаше някаква надежда да е останала по някоя риба. Все пак, докато не отидеш на място, не може да си сигурен за актуалното им положение. Реших да прахосам един уикенд в експерименти. За съжаление обаче, доста вода е изтекла от тогава и кой знае какво им се беше случило на тия язовирчета… Видях, че в някои от тях, поне беше останала по някоя и друга мирна риба, но от хищниците нямаше никакво присъствие, за да съм по-конкретен на четири от тях. Два от язовирите бяха с високо ниво за сезона. Другите три бяха много източени, като два от тях бяха до такава степен спаднали, че максималната им дълбочината бе около един метър, т.е. съсипани…
Е, поне направих разузнаването си и разбрах, че няма да ходя на три от тях и в следващите години (сами разбирате защо). 😉
Какво ми оставаше да направя, обаче? Разбира се, да ида там, където има риба. 🙂 Само на едно от тези пет язовирчета имаше хищници за ловене. Направих на него два излета, като имаше и слука. 🙂 През лятото ми дойде на идея да започна да прехвърлям уловените рибки (колкото и да са те) от язовира Х в един друг, за да не бия по 40 км в посока от родния ми град до там. Истината е, че в региона около града не остана читав водоем, на които да си направиш дори тестове на някой такъм или примамки, с риба… Унищожиха се маса язовири, като и към момента виждам отстрани как това продължава да се случва, а други се окупираха от мними и легални арендатори за дълго време, на които и лев няма да дам.
След капото на Студен Кладенец, се отправихме с Мишо към язовира Х. Там знаехме, че поне ще излъжем някоя риба с малките силикони. Въпреки, че по време на риболова, се бяха случили 3 земетресения през 2 часа, все пак успях да спася капото на микроджигчета. Октрих, че костурите дебнеха малките диви гупи на дъното пред едни туфи с водорасли. На 6-8 см силикони нямаше пипане, но на 4-5 сантиметровите имах побутвания и успях да ковна 5 костурчета. След доста плахи побутвания в рамките на първите 20 минути най-после се закачи и първата рибка за деня, но странично. 🙂
Другите костури, които бяха и малко по-големи, всмукаха силикончетата уставно. Направи ми впечатление, че ключът към тази слука бе постоянната смяна на различни малки силикони със зеленикав цвят. Рибките губеха бързо интерес към примамката, ако 15 минути настоявах с един и същи модел силиконче.
Прибрах костурчетата в едно 10 литрово шише, което бе зарязно на гьола и след излета, минахме с Мишо да ги пуснем в новия им дом, като метнахме и там силиконите за проверка, но нямаше пипане на тях. Така рибките, които до момента бях пуснал в това язовирче нараснаха вече до 15 броя. Клипчето с пускането им е най-долу.
При вторият излет, който направих в края на ноември на язовирчето Х, отново целта на занятието бе прехвърляне на риби, като паралелно с това исках да пробвам с малки рибки и новото пръчле:
Поглеждайки футуристичният макародържач на въдичката, микроджедая в мен усети присъствието на Тъмната страна на Силата. Долната част на винта мнооого ми напомни на шлема на Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ и в мен нададе тон откъс от една песен на филма, когато всеки път се появява в кадър Вейдър – „Императоския марш“.
“ …та та та та-тада та-тадааа… „
И към настоящият момент, когато всеки път погледна макародържача, пак тази песен ми идва на акъла и започвам да си я припявам на ум, докато сглобявам лайт такъмчето. 😀
Времето бе студено и облачно. Отидох на язовира след 14:00 часа. Там от два часа, вече мятаха Мишо и брат му, като тъкмо когато пристигнах, брат му извади от папура една дребна щука на въртяща блесна. Освен нея, доста трудно те бяха излъгали и две костурчета. Малко лошо инфо относно броя на уловените риби по време на излета им, но все пак съм там, ще упорствам да ловя зарибител и дано да пренесем повече риби! След час Мишо и брат му си тръгнаха, като ми оставиха щуката и двете костурчета за рибешкия трансфер. 🙂 До този момент имах едно-две почуквания. Явно рибите ги нямаше на обичайното място, където ги ловим. Реших да се преместя. На новото местенце улових успешно два бързи костура, като още два ми се откачиха докато ги вдигах от полувисокия бряг.
Последва едночасово затишие откъм снимане на риби. Имах няколко почуквания и един -два откачени костура, пак при вдигане от високото. Нищо, аз съм тъп и упорит и ще търся зарибителя докато не се стъмни! Преместих се на следващото място и реших да пробвам различни примамки с новата въдичка, за да усетя поведението й. По едно време завъртях Aglia-e №1 и направих успоредна проводка на папура вдясно от мен. Изчаках блесната да падне на дъното и започнах много бавно да я въртя, като идеята беше тя да планира близо до него. Дълбочината пред папура беше мжеду 1-1,5 метра. При проводката имах удар, но като че ли май бе преминаване през някое водорасло? Нека пак да проверя за всеки случай! Отново направих същото провеждане и ето, че не е било водорасло, а костур. 🙂 Дори и при тези студени условия взе, че сработи въртящата блесна и при мен. 🙂
Оказа се, че напипах отново пасаж от костури, да ама закога. Времето бе облачно и предпоставките за по-рано стъмване преди 17 часа бяха налице. Смених бързо блесната и започнах да подавам малките силикони успоредно на папура.
През две-три проводки имах ударчета от дребни костури. Времето обаче напредваше и оставаше вече по-малко от половин час до тъмата, а на мен ми предстоеше път и до другия язовир. Не ми се пускаше зарибителя по тъмно, но май така се очертаваше. Някои от костурчета бяха с много скромни размери и само дърпаха за опашката малките силикони – за тях си трябваше нано силикончета. 🙂 Хванах още 5 дребосъка и трябваше да бягам.
Така прибавих към зарибяваното водоемче още 11 рибки. За статистиката броят на пуснатите до този момент риби там стана 26. 🙂 Дано, до началото на пролетната забрана, успея да пренеса още риби. Тъпо е, когато няма наблизо къде и какво да ловиш… дори и на микроджиг.
Успешните силикончета и при двата излета, на които имах удари и рибки няма да ги изброявам поименно, сигурен съм, че ще ги разпознаете веднага на снимката:
Здравейте, приятели и колеги риболовци! Представям на вашето внимание петата последна част от малката поредица фото разкази за направените излети на Марица около Пловдив през октомври. Отново имаше интересни и напрегнати моменти при търсенето на маришките хищници с малките примамки. 🙂 Радвам се, че реката в този си участък е жива и държи все още по някоя хубава риба. Разбира се, рибите не са така гъсти, както ни се иска и както споменах в предните фото разкази, много е важно да разбереш местостоянките на хищниците, предпочитанията им към изкуствените примамки, а също и да проявиш упоритост при търсенето им.
Осми излет
През последната седмица на октомври времето бе много променливо. Както си беше топло изведнъж отново премина студен фронт през страната. Дневните температури паднаха с 10 и повече градуса. Значителната облачност се настани над родината ни и паднаха дъждове. Три последователни дни не спря да духа и вали. След като се наваля и надуха, „слънцето изгря и на нашата улица“. От шест дни не бях въртял и ръцете много ме сърбяха. Атмосферните условия се подобриха и на по-следващия слънчев ден отидох да повъртя на Марица. Дневните температури се вдигнаха до 19 oC, а на хоризонта нямаше и следа от облаци. Отидох на реката към обяд. Нивото й се бе вдигнало от дъждовете и леко се беше позамътила. Някой би казал, че тези условия не са от най-перфектните за риболов, но така и така съм там – ще мятам! 🙂 През първия час от излета нямах пипане. Смених две-три точки, обаче рибки нямаше. Придвижих се надолу, където по принцип при високо ниво предни пъти съм имал удари на щуки, костури и мини распери. Там хищниците стоят в умереното течение пред мен и захождат към разливчето, което се намира вдясно, за да атакуват пасажите от дребосък, които се държат в спокойната вода.
Вече, знаейки привичките на хищниците на това място, поставих любимия ми играч Salmo Minnow 5S в цвят T. Заметнах 15 метра нагоре срещу течението и направих две равномерни проводки по него. На втората проводка воблерчето бе стопирано мощно от едра риба и авансчето на макарата сработи. Засякох бързо, тъй като почувствах, че това бе щука. Не трябваше да й давам да засмуче целия воблер, защото можеше отново да имам късане, както предните пъти. След минута-две на борба ето, че хищникът бе в ръцете ми. Късмет имах, че не се стигна до прегризване, защото рибата не бе хич малка – от стандартните 50-ки, а Minnow-а бе застанал напречено на устата й. 🙂
Подготвих лайтовия монстър за още малко манекенски пози и му подарих живота.
Продължих да мятам на същата точка с успешната примамка, но нямах друго ударче. За 20 минутки смених две примамки, като се върнах отново на Salmo-то. При една от проводките, вкарах лек туич, водейки воблерчето по течението. Нещо отнесе бързо воблера след около 5 метра провеждане и направо си се самозасече. 🙂 Оказа се, че един хулиган се бе втурнал за атака към гърчещото се Minnow-че.
Распечето имаше белези оставени от зъбите на по-едър хищник – сигурно бе имало неприятна среща с някоя зъбла.
В следващите 10 минути най-интересното, което се случи бе лова на ето тази водна змия, която мина спокойно пред краката ми. Оказа се, че под големия камък, вляво на снимката долу, тя атакува някаква рибка с дължина от около 7 сантиметра.
Рибката й се изплъзна, изстрелвайки се изпод камъка с много висока скорост. На разстояние от около 30-40 см от камъка, тя се притаи на песъкливото дъно. Рибката ми се стори много интересна, защото приличаше на попче. Отидох да я разгледам по-отблизо и евентулано да я щракна. За краткото време, което тя ми даде да я огледам и да я щракна един път, установих, че това може би беше главоч – рядко срещана рибка у нас, като това може би беше ново находище за нея.
Ловът на змията продължи около камъните пред мен, но друга плячка така и нямаше за нея. 🙂
В следващите 35 минути, на същото място, падна голямо надлъгване с друга добра щука. Тя два пъти ми удари на Mepps Aglia-е №2, в цвят AG-CB, през около 10 минути, като и двата пъти ми се откачи близо до мен… Явно, тройката на блесната все попадаше в твърдия кокал на долната й челюст и жилата не можеха да го пробият, та затова ми се откачаше. Ясно е, че тази блесна не е типичен размер примамка за подобни щуки, но ето, че те пък й налитат като луди. 🙂 Продължих да настоявам, надявайки се да ми удари трети път! 😀 След като смених 3 примамки тип миноу с рамери от 5-7 сантиметра за 10 минути, отново се върнах на въртящата блесна на Mepps. пробвайки щуката за трети шанс. След няколко минути тя „чу молитвите ми“, като да не повярва човек и отново ме натресе на въртящата блесна. Спинингът се напрегна добре и аванса сработи. Удара бе на няма и два метра от мен в умереното течение. Не й дадох много шанс да шава и след минутка се кротна на брега за снимки!
Жилата на тройката бяха попаднали в по-меката вътрешна част на долното чене на зъблата и откачане нямаше! 🙂
Премерих я с метъра и се оказа точно 50 см. По разцветката на главата й ще познаете бързо и лесно, че това бе друга щука, а не онази, която бях уловил и пуснал преди вече около почти час. 😉 Явно щуките бяха от едно и също люпило.
Време е и тази 50-ка да отплува обратно към маришките течения и да трупа запаси за зимата (стига някой да не я утрепе преди това де). Дано следващата година в участъкът от реката има многочислена популация от малки щуки, както тази година има пък от малки распери.
Помятах още 20-тина минутки и се отправих надолу по течението, защото каквото имаше на тази точка го набодох с лайта. 🙂 Заиграх се по плиткажите със Storm Gomoku Pencil 45 и ето резултата.
Добре, че си възстанових изгубената разцветка. 🙂 Кефалите също бяха на линия за шоуто!
При проводките имах няколко ударчета, като един по-едър кефал се размина с уолкърчето, а друг по-малък, направо го отнесе.
Вечерната активност на маришките рибки не беше голяма, но все пак „арестувах“ няколко дребосъка, но само на въртяща блесна. 🙂
Марица, през октомври, в този си участък бе благодатна откъм слука. Въпреки това не задържах нито една мерна рибка, защото знам какво е да няма риба в реката, а и не само там. Все пак, по някакъв начин трябва да се пази това рибно разнообразие, което се е съхранило в този участък и смятам, че това е един от начините, за да има какво всички да ловим в бъдеще и да се радваме на хобито си, защото без риби, няма как да го практикуваме и да си се кефим на „новите играчки“! 😉
През ноември също посетих няколко пъти реката, като ситуацията бе много по-различна, но затова, ще ви разкажа друг път. Поздрави и нека Слуката бъде с вас! 🙂
Здравейте, приятели и колеги!
Това е четвъртата част от поредицата ми за октомврийските излети по Марица. В този фото разказ ще ви представя следващите два излета, които направих през третата седмица на октромври. Случиха се отново интересни неща. 🙂
Шести излет
Времето цяла седмица бе прекрасно. Грехота бе да не се ополозтворят свободните часове, с риболов. На следващия ден се отправих към друг подучастък на реката с идеята да проверя активността на едрите кефали в района. Към обяд започнах излета с два хулигана на въртяща блесна, а кефалите на това място нещо пасуваха.
Това ме накара да отида към по-дебелото течение и да проверя дали там пък няма да имам слука. На второто мятане отново имах малък распер, още с приводняването на блесната. Спрямо предните два този беше по-големичък. 😀 На това място досега не бях улавял от малките хулигани. Радващо е, че инвазията им в този участък на Марица се е разпространила и е голяма, защото в средното течение на реката подобна слука и то на толкова гъсти рибки няма. За сега си остава загадка къде са родителите на тези хулиганчета?
След три минутки най-после боднах първия маришки дебел черньо, който добре напъна спининга в течението.
Пуснах рибката и продължих да упорствам на кефалската точка.
След 5 минути имах отново много здрав удар на кефал, но на втори номер Aglia-e. Рибата обаче се откачи на средата на течението и линията олекна. В следващите два часа изпробвах най-различни примамки на това място и по-надолу по течението, но повече удари нямах. Все едно рибата в реката се изпари. Много странно положение … Условията бяха идеални, но явно рибите не мислеха така. Не успях да си обясня тази им крайна пасивност. Реших, че трябва да сменя района и се отправих нагоре по реката. Имах на идея да пробвам повърхностните примамки на едно по-заблатено място. Тази идея ми костваше доста изгубени минути, прекарани в провиране през образувалата се по брега джунгла, вместо активно да ловя. Може би все пак тези усилия бяха оправдани донякъде. Излизайки от джунглата и позиционирайки се на брега на реката видях много перспективно място за облавяне на водната повърхност. Пред мен, между водораслите и брега, имаше не голям коридор за провеждане, а вляво – голяма върба, на която короната й се стелеше във и над реката, а по нея имаше затлачена водна леща, водорасли и малки изсъхнали клонки. Дълбочината в този коридор бе към 60-70 см и теченито бе много бавно. На второто мятане прекарах Storm Gomoku Pencil 45 покрай върбата и имах удоволствието да видя как един дебел кефал над 30-те см, се измъкна като торпедо изпод лещата, решен бясно да атакува малкия пенсил. За съжаление той се върна със същата скорост под върбата, с която щеше да нацепи уолкърчето ми, защото проводката свърши и нямаше накъде повече да я удължа. Жалко наистина, защото шоуто щеше да е пълно. Прокарах пенсилчето още няколко пъти по същата траектория, но рибата повече не се показа. Замятайки нагоре срещу бавното течение и водейки малкия уолкър по него, получих няколко удара от малки риби. С една от тях стигнах до снимки. 😀
Преместих се няколко метра по-вдясно, за да се настаня на още по-добра позиция и продължих да настоявам отгоре със същата примамка, като смених само разцветката с Perch. След 5 минутно настояване, прокарвайки пенсила близо край брега, от папура се изстреля мълниеносно някаква риба и зверски атакува напречно малкия уолкър, без да се замисли. Водата зад мини пенсилът все едно се взриви и в първия момент помислих, че рибата се размина с него и не се закачи. Обаче спинингът се напрегна и леко засякох. Авансът сработи и ето, че имах хубава риба на линията. Оказа се, че отново бях провокирал дебел кефал!
Малко трудно го изтеглих над шавара, но все пак операцията бе успешна и извадих фотоапарата, за да го нащракам.
Ето, че усилията по преминаването през джунглата, за осъществяване на идеята ми, се материализираха.
Премерих кефалът с метърчето и се оказа, че е 33 см.
Тъй като пред мен имаше гъст и непробиваем шавар около метър и половина, рибата нямаше как да си отплува сама през него и трябваше да измисля нещо. Пробвах да го разчистя с един клон, но нищо не се получи. Наложи се да я подхвърля над него, за да може да си влезне обратно в реката. 🙂
Повече слука нямах в района и си тръгнах след един час, тъй като ми предстоеше отново да премина през обраслата зона, а и след това да изчистя всички патраци и осили, които се бяха набили по дрехите, шапката, обувките и чантите ми – доста времеемко бе всичко това.
Седми излет
На следващия ден приключих бързо ангажиментите си сутринта и преди обед се пуснах отново по реката, но в друг подучастък. Бях възстановил скъсания преди два излета Salmo Minnow 5S – HPH, който на по-късен етап от риболова отново изгубих, като този път вина за това имаше една щука. 😀 Нивото се бе запазило същото. На реката имаше доста рибарско присъствие и някои от любимите ми места бяха заети от плувкари и тападжии. Оказа се, че и рибите нещо капризничат. През първите два часа имах няколко ударчета на малкия пенсил на Storm, но от обичайните заподозрени. На блесна, плиткогазещ и дълбокогазещ воблер нямах пипане. Странна работа …
Обръщайки случайно един камък край брега на реката, се натъкнах на … водна змия, която дори не погледна какво се случва. 😀 Оставих си кротанчето там и си продължих по пътя, търсейки активни рибки по реката.
Започнах леко да се припотявам от факта, че нямаше никаква активност по познатите ми места. Реших да се пусна надолу към неизследваните територии, както аз им казвах тогава и да проверя дали там няма да намеря късмета си. Надолу имаше перспективни бързи плиткажи и реших да заложа на Storm Gomoku Pencil в цвят Trout. Потърсих го из всчики кутии и се оказа, че съм го изгубил, като най-вероятно е изпаднал от кутията ми, докато съм сменял примамките. Еми, извадих другата разцветка Hologram Green Gold (HGG) и започнах да ръкомахам по неизследваните плиткажи. Познайте какво … Тук-там имах по някой удар и рибка, като това пак бяха стръвните малки хулигани.
Стигнах до един много перспективен вир, който в началото си започваше с умерено течение с дълбочина от около 30 см. Пространството между бреговете беше широко, а по дъното имаше водорасли, всевъзможни боклуци и тиняци. Идеална зона за облавяне с повърхностна примамка, защото ако сложа плиткогазещ воблер щях да го скъсам или да чистя постоянно водорасли от него. Предпочетох отново да заложа на пенсилчето на Storm. Така и така беше на линията ми, нека поне видя каква е активността отгоре. Ооо повярвайте ми, този път напипах много активни рибки. След 5-6 неуспешни атаки на разни рибки, пред обективът ми се появи този кефал, който два поредни пъти атакува пенсила при проводката:
След това имах атака от много по-голям кефал, който не успя да се зашие на тройките. Наред с атаките на кефала, атакуваха стръвно и малките распери. Провокиран от това, увеличих размера на пенсила, като заметнах 60 милиметровия модел на Storm Gomoku Pencil в цвят Sardine.
За съжаление отново се разминах с едър кефал – две последователни атаки при проводката от дебела и мощна риба, съдейки по тътена и главата, която видях над водата. После минах на мини попер, но на него нямаше никакъв интерес. Смених с Lucky Craft Sammy 65, като на него имах една атака от по-малка риба – кефал или распер. Така изминаха 30 минути опитвайки се да прилъжа едрото. Все пак, отново се върнах на по-малкия размер Gomoku Pencil и за около 10 минути хванах някой друг дребосък. 🙂
Малко по-надолу видях едно тихо местенце, точно на завоя на вира. Встрани имаше потопени дървета, а покрай брега водорасли и водна леща. Стори ми се много подходящо място за дебнещи или патрулиращи хищници. Сложих любимия играч Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко дълги равномерни проводки – диагонално замятане към течението, провеждане на воблерчето от течението към брега с последващо успоредно водене покрай водораслите. Нямах пипане – май там нямаше кефали. 🙂 При следващата проводка вкарах леки туичове и стана тя, каквато стана ….
Тъп удар, засечка и рън с вземане на малко аванс, на 4 метра от мен. Веднага разбрах, че от другия край на линията съм закачил добра щука. Силно се надявах, да не го беше всмукала целия, защото със сигурност щях да се простя с играча, ама така е като си играя с огъня … 🙂 Докарвайки щуката пред мен видях, че тройката на Minnow-а е закачена в ъгъла на челюстите и се поуспокоих. 🙂 Щуката побесня още 20 секунди и я гепих с ръката.
Оказа се, че бе от стандартния размер щуки, които съм улавял и към настоящия момент по реката – 42-50 см, като тази бе 45 см.
Откачих тройката с кохера и я подготвих за пускане. Последна снимка преди отплуването и на „добър час“ – до следващия път! 🙂
Продължих да играя със Minnow-а на „всичко коз“ и се оказа, че на това място имало още една щука. За съжаление тя не ми даде много шанс да се сборичкаме и 5 секудни след удара отнесе бияча … оставяйки ме със смесени чувства. 🙂
Превързах нов повод и бръкнах в кутията с малко по-големите лайтови примамки. Реших, че ще ги гония до дупка тези щуки, пък каквото това. 🙂 Сложих Pontoon 21 Cheeky 68F-SR и потърсих пак зъблите, като реших, че поставяйки по-голяма примамка от 50 милиметров воблер, ще имам по-голям шанс, да не се стига до прегризване на FC повода. 🙂 5-6 минутки повъртях Cheeky-то, но нямах удар, а бях сигурен, че там има още щуки! Смених го със Salmo Minnow 6S – HBL. След три проводки ме нацепи друг звяр. 😀 Бях приложил бавен и тромав туич на Minnow-a, като вследствие на това воблера бе нагазил до по-голяма дъблочина спрямо Cheeky-то. Явно щуките бяха полегнали на дъното, макар че подминаваше вече 18 часа. 🙂
Щуката беше по-голяма от предишната и ми даде сериозен отпор. За пореден път сигурно го споменавам, но маришките риби са много по-борбени спрямо рибите с идентични размери от затворените водоеми. Много по-силни и повратливи съперници са. Във всеки един момент могат да те изненадат с някоя маневра или рън! Наложи се бързо да скъся разстояните между мен и збълата. Направих 5-6 бързи крачки по-наляво за да мога да имам по-добър контрол и позиция за вадене. Видях, че воблерът стърчи доста от устата й, а тройката е здраво забита и няма къде да ми избяга. След сериозна борба повдигнах щуката над водораслите и я извалчих, като тя дори и в това си положение направи опит за свещ, опитвайки да се отскубне от тройката на Minnow-a. Все пак финалът на екшъна бе с положителен край и ето я на 50-ката, готова и укротена в ръката ми за снимки:
Огледах я внимателно, дали не е била тя, която преди малко ми отнесе бияча с костуровата разцветка, но се оказа, че тази нямаше следи от убождане или пък воблер в устата. 🙂
Три щуки от едно и също място – дали не ги надушвам, а? 😀 В този момент бях адски доволен от излета и бях готов да си тръгна, но нека направя още няколко „последни замятания“, докато се стъмни – цели 30 минути. 🙂
Последваха два добри костура на Minnow 6-цата, като първия ми се откачи пред водораслите, докато го вадех. Той бе и по-голям от втория.
Tази НЕмирна риба също си „изпати“ от Salmo Minnow 6S. 😀
Бях начесал „крастата“ отлично, а и почна да се стъмва, та се отправих с ведра крачка към къщи. Риболовният ден бе прекрасен, макар и да започна с много слаба слука, но това е спининговия риболов приятели – търсене и дебнене на хищника, настояване, упорство и смяна на различни тактики и места. Това са правилата на играта. Откажеш ли се рано, то си я изгубил, като част от обаянието й приключва мигом и се връщаш у дома с една-две снимани рибки или в най-лошия случай – без нито една.
Четвъртата седмица на октомври направих последния октомврийски маришки излет, като отново имаше голяма интрига и страхотна слука с лайтови и не толкова лайтови рибки. 🙂 До следващият фото разказ от поредицата и наслука!
След щучият уикенд, се върнах отново по моите риболовни полета на Марица. Времето през третата седмица на октомври бе повече от перфектно и успях да направя три поредни излета, провокиран от добрата слука на малки и по-големички хищници. Тъй като материалите са доста, ще ги разделя на две, като следващия път ще ви разкажа за другите два излета, а сега само за първия, който се явява петия октомврийски излет по реката.
Пети излет
Не бях ходил на Марица от 5 дена. Пристигайки на реката към 11 часа установих, че нивото й бе спаднало доста – с докъм 15 см. Все предполагах, че реката ще се е оттеглила, но чак пък толкова … Закономерно това води след себе си и до промяна на местата, на които хищниците патрулират и се хранят. Насочих се към по-дълбоката част на вира и още с първите замятания имах удари! Когато има риби във водоема пред теб, това веднага си проличава още в първите минути на мача по настървените кълванета и разбираш, че си на правилното място. През първите 10 минути от излета на тройките на Salmo Minnow 5S „увиснаха“ за снимки две риби – костур и щука. Мноого бавен туич и ето, че сигнала за умираща наоколо рибка веднага бе отразен от гладните маришки хищници. 🙂
След няма и 5 минути, откакто пуснах костура, отново имах удар. Този път усетих, че рибата е по-едра. По първоначалното поведение след удара разбрах, че със сигурност бях ковнал щука. Тя, както всеки път, даде отпор на лайта, но след около минута и малко се появи пред мен и я грабнах с ръка за устата, позиционирайки я пред обектива ми. Късмет, че Minnow-а бе застанал напречно на устата й, защото можеше като нищо отново да стане авария, както стана със Spearhead Ryuki-то на четвъртия октромрийски излет. 😀 Този път шансът бе с мен!
Премерих дължината й с метърчето за статистиката и се оказа 48 см.
Пуснах щуката и продължих със замятанията. След 20 минути отново имах здрав удар и се оказа, че пак имах щука на Minnow-a. За съжаление при борбата край брега, воблера се отскубна от устата й заедно с малко кожичка.
В рамките на три седмици, на това място вече имам общо 5 удара на щуки. До момента съм уловил, снимал и пуснал обратно две от рибите – 47 см и 48 см, а останалите три удара бяха гелета. Ето още един пример как работи веруюто в спининга „хвани, снимай и пусни“. 😉 Бях набарал къде се движат щуките и заедно с понижаването или покачването на нивото на реката, знаех вече точно на кое място ще ударят.
Повече кълванета нямах и започнах да се придвижвам надолу по течението. В следващия един час слънцето започна още по-яко да напича и земноводните се разшетаха край брега.
Ами рибите – те пък къде се дянаха? Стигнах един голям бързей и реших да пробвам дали кефалите не са там. Заложих на Salmo Minnow 5S, но този път в цвят WOD. При третата проводка вкарах лек туич и ето, че резултата бе положителен!
Не очаквах, че в течението ще стои и дебне този бандюга. 🙂
Малко по-надолу пък имах удар от щука, която на размери бе горе долу като предните. Заковах я на Mepps Aglia-e №2 до самия бряг, докато вдигах блесната от дъното. Май обаче тройката нацели много здрав кокал от челюста й и след няма 5 секунди тръскане, рибата се откачи пред мен. Изчаках две минутки малко да се поуталожат нещата и сложих Salmo Minnow 5S HPH. Реших да се позаиграя с тази щука. 😀 Да обаче, след няколко проводки го зацепих в някакъв дънер и бияча ми се спомина на дъното на Марица. 🙁 Превъзмогнах загубата на този Играч и това, че в следващите часове от излета нямаше да мога да разчитам точно на този цвят и продължих надолу по течението, в дирене на лайтовите маришки рибки. 🙂
Отново на малкия уолкър на Storm имах няколко ударчета на повърхността, но явно те бяха на обичайните хулигани.
Стигайки до много мощно течение смених с Mepps Aglia-e №2. Развъртях блесната, замятайки я надолу по течението и започнах да я водя срещу него. На втората проводка боднах един спортен кефал 20+ см, който обаче офейка преди да извадя фотоапарата. На мен ми стигаше да разбера това, че явно там се напичаха някакви риби и продължих да облавям мястото с блесната. След три проводки последва здрав удар в дебелото течение и ето, че този път превантивно извадих фотоапарата, че инак губя материал за шоуто. 😀
След още 10-тина минути имах много яка риба на блесната, но тя се откачи във един анафор (въртоп, водовъртеж), разстрисайки си мощно главата. Какво беше така и не разбрах, но много напрегна спининга и си взе аванс в първите 3-4 секунди.
Времето на реката си минаваше в спокоен и лежерен риболов и то още по-бързо течеше, занимавайки се с ей тия хулигани.
Стигайки плиткажите, на които наставаше вечерното шоу на повърхностни примамки, се видя всъщност с колко е паднало нивото на реката. Обикновено тия камъни са под водата или леко стърчат и покрай тях провеждам мини уолкърите и поперите.
Сега имах възможност да поразгледам къде точно ми взимат рибите. 😀 Край този голям камък съм имал доста удари, когато той е потопен до над половината. 🙂
Наложи се да търся в малко по-дълбоките бързаци рибите и все пак успях да прилъжа там някоя и друга рибка на въртяща блесна.
На плиткогазещ воблер така и нямах слука, но пък на мини уолкър имах, като играта в бързото течение, изискваше много концентрация и действия с китката на ръката. 😉
Надвечер отново имаше шоупрограма, но в сравнение с предните излети бе с по-слабо изразена активност.
Освен рибките, щраканх още няколко цветенца за цвят, защото сигурно вече ви писна да гледате само риби и се отправих доволен от направения излет към къщи, обвзет от нови риболовни пъклени планове за следващите дни. 🙂
През вторият уикенд от октомври се разходих до някои от любимите ми щукарски дестинации, за да проверя как е есенния апетит на зъблите. Направих два сутрешни излета, съответно през събота и неделя, като не останах доволен от активността им. Щуките бяха по-скоро апатични или ги нямаше там където обикновено ги ловя, снимам и пускам обратно, поради една или друга причина … За съжаление тези дестинации вече не са тайна за никого и през годините, всеки път заварвах там все повече и повече хора, предимно ловящи от плавателни средства, които са от различни градове на страната. Може би от толкова много показване „на този и на онзи“ и последващата луда месарщина, която няма как да се озапти и да не се случи, щуките са се разредили драстично. Чисто и просто флотилията от „марокански скакалци“ разреди рибите и по тези места! Няма как да не отбележа грозния факт, че за последните две години размерът на уловените риби все повече намаля, както и тяхната бройка на излет. 😉 Примерно, ако допреди две-три години от брега съм имал слука на до 3 или 5 щуки на излет от порядъка на 60-70 см, то за миналата година имам само една, а тази година вече не мога да уловя нито една с тези мерки и повечето са около и под килото. Това го казвам съвсем сериозно и отговорно, наблюдвайки как рибите издребняват през годините и се отварят големи пролуки на перспектвините места, на които не стои вече и една риба. Няма и коя щука да заеме мястото. За сега да приемем, че конкретно за този излет едрите щуки просто са били апатични или аз не съм се справил в риболова им, защото „толкова си мога“ – оптимистичния вариант. 🙂
Събота сутринта отскочихме на риболовче с братовчеда Мишо, като впоследствие към нас се присъедини и Краси, който избра да лови срещу нас. Бяхме наточили тройките още от предната вечер и разчитахме, че ще имаме добра слука сутринта, с оглед на стабилните атмосферни условия и водоема, който щяхме да посетим. Към 7 часа вече бяхме на гьола и подготвяхме спинингите за дуел с щуките.
Нивото на гьола бе паднало още повече, спрямо предния път, когато бях там. Във водата имаше някъде към 3 лодки, което ни се стори много подозрително – обикновено са повече. Сутрешната активност на повърхността беше в рамките на няма и 10 минути – видяха се едно-две подгонвания на дребни щуки или костур и до там. Много кратък заход, но какво да се прави. Ударите също бяха малко и вяли. Всичко на всичко за 30-40 минути настояване отгоре, само аз успях на Bass Bug – GBG да получа два удара от щуки, а на DUO Realis Pencil 110, с който започнах щуколова – нито един удар. Тоталният игнор от риби на този прекрасен уолкър е нещо неестествено за мен … Още тогава ми светна крушката, че ще падне голямо търсене на зъблите. Все пак на първата точка успях да заловя една от щуките, която неуспешно бе атакувала Bass Bug-a, но на Shadow Rap Shad – YP – нямаше „къде да ходи“. 🙂 Тя го атакува от същото укритие, от което и Bass Bug-a преди това.
Зъблата бе с дължина около 40-те сантиметра и донесе лека нотка на надежда, че все пак няма да си тръгнем капо.
Пуснах я обратно и пордължихме да дирим с Мишо, къде са се скрили есенните щуки.
След около 30 минути локализирах две риби в ето това ръкавче – идеален терен за Storm SX-Soft Bull Frog.
На третото провеждане една щука около 35 см буквално прелетя над жабата. Тя се изстреля с толкова голяма скорост като торпедо от храста, че направо безумно си прелетя над примамката с цялото тяло. 😀 След още две замятания пак имах удар, но този път на малко по-едра щука – около килото. Подадох отново, по-встрани и тя пак атакува бясно. Изчаках я 3-4 секунди да налапа добре и я засякох. Всичко на всичко, рибата бе 2 секунди на линията, след което се отскубна от примамката, отцепвайки част от дебелия FC повод с помощта на горния си ред зъби и сцепвайки тялото на гумената жаба с долните си ками. На снимката сами можете да прецените, докъде е била погълната примамката и как добре съм причакал рибата. 😉
В този момент определено ми стана ясно, че щом щука около килото не може да се зашие на незацепващите куки, то задължително тази примамка, ще има нужда от помощна кука – единична или тройна, за подобряване на КПД-то. Жабата беше много атрактивна примамка не само за щуките, но и за нас, като наблюдатели на шоуто.
През следващите 50 минути нямаше повече удари. Придвижвахме се по брега с нормална стъпка, като постоянно въртях примамките – ту на повърхностни, ту на плиткогазещи воблери и джъркове. Пробвах на различни дистанции и проводки, но не би – на перспективните места нямаше никой. В едно от заливчетата компания ни направиха ято от 12 лебеда, като сред тях имаше и младоци – с по-тъмното оперение. Леко ги притеснихме, защото трябваше да помятаме и там.
След 50 минути безплодни замятания най-после слуката дойде при мен на Salmo Sweeper 10 – HPH. Бяхме стигнали един полегат бряг, като на дъното имаше килим от водорасли. Те вече падат на дъното, поради понижаване на температурата на водата и започват да се образуват такива участъци. Рибата бе маломерна щука, като го удари на максимална дистанция.
След 5 минути видях, че при проводката, на 20 метра от мен, една друга щука около 40 см следва плавно отзад Sweeper-а. Продължих си проводката, като с нетърпение чаках, тя да го атакува, но в един момент просто спря и си врътна опашката … На следващата проводка отново така последва воблера, но не се реши да го атакаува. После рибата се изгуби нейде и стана безинтересно мястото. Преместих се и на новата точка, отново заметнах на максимална дистанция. След три-четири придърпвания имах удар и засякох. Вижте как бе сдъвкала джърка:
Горе-долу пак 40-ка:
За съжаление това бе и последната риба, която успях да снимам.
В следващите 2 часа имах само един удар на Bass Bug край брега. Братовчедът вече беше тръгнал към колата да види какво е положението, защото един трактор тръгна да разорава много грозно пътя, с цел усвояване на повече евросредства. Имаше вариант да си останем на гьола. Аз полових още малко, но нямаше никъде живот, освен на полето:
Сигурно ако бях ловджия, щях да имам по-добра слука, отколкото с въдицата. 😀 Бях преровил вече около 1,4 км брегова ивица от сутринта, но броя на уловените рибите си остана 3. Чухме се с Мишо и тръгнах на бърз ход към колата. Нямаше как да останем повече, защото се оказа, че път вече няма!! И така излетът приключи към 12 часа. Късмет, че отидохме с неговата джипка, а не с моята лека кола, че иначе щяхме да се видим в чудо с Пасата през изорания път и меката пръст. Излезнахме благополучно на основния път, а по гумите на джипката имаше яко налепен чернозем, от който не се виждаше грайфера им …
На следващия ден, смених дестинацията с другия щукарник. Към 07:40 вече правих първите замятания в плиткия му край. И там нивото бе значително ниско. Чак се бяха показали драките. Лека мъгла витаеше над водоема, която с изгряване на слънцето се сгъсти и след това изчезна.
Рибешката активност беше пълна нула … Три часа и половина мятах активно, но бях без удар, а за капак, си изгубих и швейцарския нож на Wenger – модел Fisherman 19 … Отдавна не ме е било толкова яд на риболовен излет!!!
Нямаше как да остана капо порсто. Това граничеше с лудостта и безумието при положение, че условията за риболов бяха перфектни! Трябваше да сменя бързо мястото, защото не ми оставаше много време за риболов. Като последна дестинация от щукарския ми уикенд, посетих един друг малък щукарник.
Там имаше активност и се виждаше, че щуки или дребен костур гони пасажите от малки рибки, които се бяха групирали на повърхността и се напичаха на есенното слънце. За 20 минути вече бях размятал почти всичките ми щукарски биячи, обаче слука така и нямах, въпреки че няколко хищника гонеха упорито все още, на няколко различни места. Бръканх в кутията и поставих най-малката примамка, която имах Mepps Aglia-e AG/CB №5. Видях къде подгони хищника и моментално подадох там блесната. Още с първия оборот имах удар. Оказа се, че цялата дандания са я създавали ей тия рибки, които улових в рамките на няма и 15 минути:
Костурът на снимките също е една и съща риба. 😉
Бях прав в преценката си, че все пак са гонели костури и дребни щуки. Не ми беше това таргета и реших, че така и така съм избегнал вече капото, е по-добре да си ходя, защото няма смисъл да влагам усилия за тези дребосъци. Е да, ама посетих и още един водоем за статистиката, където за около 2 часа не се появи никаква активност на риби над и под водата. 🙂
Ето я и втората част от серията излети, които направих на Марица с лайтовия спининг. Отново ще ви покажа два излета, както беше в първия ми фото разказ. Събитията са от втората седмица на октомври. Предходният уикенд (07-08.10.2017) през страната бе преминал за кратко студен фронт и си поваля. Така и така бях начесал крастата предната седмица, та реших да пропусна риболова през уикенда. Два дни след споменатите валежи се отправих пак към Марица.
Трети излет
За мое очудване реката бе вдигнала нивото си съвсем леко от дъждовете през уикенда, като не се беше замътила, но беше поизстинала малко. Дневните максимални температури се вдигнаха отново и достигнаха стойности от 23-25 oC. Предпоставките за успешен излет бяха налице. На реката отидох към обяд. За съжаление през първия един час и половина от излета, нямах удар. Къде ли се бяха дянали маришките рибки? По успешните места нямаше и помен от рибка, а за мое нещастие скъсах един Salmo Hornet 4S – HPH. Постепенно, облавяйки с въртяща блесна покрай брега, напипах все пак някакви рибки. 🙂 Въпреки, че тройката на блесната бе голям залък за устата на това расперче, някак си тя успя да се закачи редовно за долната му челюст. Последваха още няколко подгонвания и почуквания на идентични малки хулигани, което ме наведе на мисълта да взема сменя мястото.
Времето течеше бързо в търсене на рибките и оставаха все по-малко часове за риболов, защото слънцето вече се скрива зад хоризонта по-рано. На новото местенце имах няколко удара на малкия уолкър на Storm. Бях напипал отново малки хулигани.
В по-дълбоката част, търсейки кефал с въртящата блесна, пак имах слука на малък распер, но нищо друго не се обади и се наложи да сменя и това място.
Към 16 часа успях да прилъжа няколко бързи кефала, залагайки отново на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e първи номер. Рибите удряха в течението на известна дистанция от мен, покрай самия бряг, където имаше и водорасли. Явно се бяха скрили там.
Общо взето каквото имаше там го набодох на блесната и се придвижих към новата локация, а там, отново бях изненадан от малък хулиган. Много яка популация от малък распер се е позавъдила в този участък от реката. Дано след година-две, те да поотраснат и да ни зарадват още повече със стръвния си апетит. Интересното е, че едри распери никъде не се виждаха и никой от колегите не улавяше, само дребосък.
Към 18 часа, стигнах едни разливчета, на които до този момент нямам празно на повърхностни примамки.
Водата по тези разливчета бе малко по-топла и отново заложих на любимите повърхностни примамки. Освен това бе настъпил и златния час – какво по-подходящо от това. 🙂 На линията поставих любимия ми играч и мача започна. След няколко неуспешни атаки при проводките, най-после направих първата заварка на повърхността!
Пуснах рибата и продължих настоятелно да търся кефалите на повърхността!
Да обаче как да се улови кефал, като тези хулигани не оставят на мира малкото уолкърче. 🙂
Така им се услаждаше уолкърчето, че те с агресия го атакуваха и всячески икаха да го налапат. 😀
Смених уолкърчето с мини поперчето на Storm и го помятах известно време. За съжаление нямах слука с него и отново върнах стария играч в играта, като впоследствие смених и цвета. 🙂
Мини распер на мини уолкър – направо да ахнеш и почувстваш, че владееш Силата на много високо ниво! 😀
Значителен брой распер тип зарибител успях да изчопля от повърхността на водата. Надвечер хиперактивността на тези рибки беше умопомрачителна. „Още едно последно замятане“ малко след 19 часа и реших, че е време да си ходя, защото се налових! 🙂
Четвърти излет
Два дни по-късно отново бях на Марица. Реката се бе позамътила малко, вследствие на по-високото й ниво, спрямо предния излет. Може би бяха пуснали язовирите от каскадите. Този път бях отишъл по-рано – към 11 часа.
Врътнах една блесна по течението няколко пъти и при една от проводките, на метър от мен, заковах този костур.
След 10 минути имах много здрав удар от силна риба, отново провеждайки блесната по течението. Започна борбата, но след няма и 10 секунди тя се откачи. Осъзнах, че това със сигурност бе добра щука и смених блесната на Mepps с по-големия номер от серията – трети. Този сценарии вече се бе разиграл предната седмица и знаех, че ако рибата е настървена, както тогава, то няма начин да не ми удари отново. За съжаление след три проводки зацепих въртящата блесна в някаква драка. Последваха минути на опити от различен ъгъл да я отцепя, но закачката така и не поддаде и скъсах. При опитите ми да отцепя примамката, се бях отдалечил малко от позицията си и на моето място застана друг човек, който до този момент ловеше на 10-тина метра под мен на плувка с директен. Малко нагло и подло от негова страна, при положение, че бях хванал една риба, а друга по-голяма ми се откачи, но така или иначе ми предстояха минути на превързване, го оставих да полови на моето място. Нещо не ми се получаваха възлите и леко се напрегнах от това. По едно време и той скъса и отиде да превързва. Е аз, що да не си отида пак на моето място, имам щука да диря? 😀 Застанах си на позицията и довърших направата на повода. В това време колегата плувкар се върна и застана на метър от мен вляво, защото преди малко бил хванал една риба там (скобар или морунаж). Съвсем толерантно и спокойно му намекнах, че това не е много коректно от негова страна и му споменах, че тук диря една щука, която той няма как да хване, щото е на плувчица и леееко ми пречи да я излъжа. 😉 Сами разбирате, че някак си не е коректно да застанеш на мястото на друг риболовец, който само допреди малко там е ловил риби, а впоследствие леко се е отдалечил, защото е искал си откачи примамката, която се е зацепила и да си се върне обратно на позицията. Както и да е, по-късно колегата разбра за какво му говорех, защото настъпи момента, при който монтажа му за малко да закачи линията ми. Точно тогава съвсем тихичко без повече коментари, се върна на мястото си, на което преди това ловеше. Бях сменил вече три воблера с размери от 6-7 сантиметра, но щуката, която търсех не ги пожела. Отворих друга кутийка с примамки и се зачудих какво друго мога да й предложа, за да я провокирам отново. Очите ми се спряха на DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly и един мой светъл спомен се прокрадна в мислите ми. Преди вече три години, на лайта улових с него на Марица щука с дължина 70 см и тегло 2,5 кг. Ами, толкова светъл и хубав спомен бе това, че направо превзе избора ми и го поставих. Това бе пълна глупост, която смело направих, вярвайки си, че ще надвия отново „звяра“ с хитрост и умения. 😀 На третата проводка по течението, щуката отговори на повика ми близо до брега, на метър от мен, където ми пречеше колегата да обловя. Тя обаче, не ми даде никакъв шанс за борба, отнасяйки с устата си ценното ми воблерче, оставяйки ме с паднало чене, куп размисли и страсти от сорта „защо така, а не онака“ и „какво не ми се получи този път“! Ето, че ми остана в ума още един светъл спомен за въпросното Spearhead Ryuki и добра щука. 😀 FC на Duel с диаметър 0,235 бе с „ножица отрязан“.
Подходих с насмешка на случката, признавайки си, че бях надигран от рибата. 🙂 Сложих нова карабина с вирбел и отново потърсих щуката по същата траектория с още няколко примамки. Все пак да видя дали няма и трети път да ми удари – поне да ми даде шанс да си взема воблерчето от устата й. 😀 Еееми, много нагъл станах пък аз. Рибата обаче изпляска на няма и 15-тина метра по-нагоре от мен, набивайки в пасаж от малки рибки. Помятах още 40 минутки от различни позиции, като играта бе „на котка и мишка“, но тя така и не се появи повече. Беше си време да сменя мястото и потеглих надолу по течението. 🙂 След доста настояване, всичко на всичко, успях да излъжа цели две рибки – хубав костур и малък распер.
Доста набързо проверих успешните местенца от предните излети, защото се оказа, че нямаше никаква рибка там. Неусетно стигнах плиткажите, на които успешно ловя надвечер с повърхностни примамки. Към момента те бяха с малко по-дълбока и бърза вода.
Нищо, че вече бе следобед, сложих малкия пенсил на Storm и го заиграх на повърхността на водата. Ударите бяха доста редки, като почти нямаше активност отгоре. Въпреки това, направих една успешна заварка на повърхността с хулиган.
Малко по-надолу обърнах на блесна и залових един бандит.
След това отново обърнах на уолкърчето:
Надвечер активността бе много слаба, спрямо предните излети, но въпреки това успях да ковна няколко риби на малкия пенсил.
Обнадежден от тази добра слука, реших и през третата седмица на октромври да потърся маришките рибки, предусещайки, че отново ще има интрига и емоции на лайта. 🙂
Започвам малка поредица от фото разкази за лайт излетите, които направих по река Марица около Пловдив през октомври. Сигурен съм, че ще са ви интересни, тъй като имах много добра и разнообразна слука на различни видове примамки. Реката в този участък е малко по-различна от средното и долното течение. На места тя държи много добра популация от лайтови рибки, което мен лично много ме радва, но преди всичко трябва сам да откриеш къде стоят рибките и да разбереш техните предпочитания към изкуствените примамки, които ще им поднесеш. Итересното при излетите бе, че успях да направя много добър риболов на повърхностни примамки – нещо, което от известно време исках да направя. Примамих с тях за снимки костури, кефали и малки распери. Стартирам поредицата и се надявам материалите ми да ви бъдат интересни и полезни. 😉
Септември се намръщи в последната си седмица и атмосферните условия се скапаха тотално. Така и не успях в съчетание с това и личните ми ангажименти да направя официално закриване на пъстървовия риболов в последните дни преди забраната. То и никакъв друг риболов не успях да направя. Дневните максимални темепратури бяха паднали с малко повече от 10 градуса и през цялата седмица вилня студен циклон, който се бе разположил над цялата страна. Чак към първия ден на октомрви облачността се поразсея и се показа слънце и „на нашата улица“. Температурите тръгнаха нагоре и синоптиците предвиждаха ясно и стабилно време през първата седмица от новия месец с тенденции за затопляне. Като да не повярва човек, така се и случи. Дневните максимални температури се повишиха отново до 25 градуса и настана циганското лято. 🙂 След седмица и половина риболовна суша, грабнах лайтовия спининг и се запътих към въпросната дестинация, като направих през първата седмица на октомври два излета, които ще ви представя сега в този фото разказ.
Първи излет
По бреговете на Марица си личеше, че нивото й вече се понижаваше от влезлите в коритото й проливни дъждове. В ранния следобед вече ловях по познатите места, като главната цел на излета бяха спортните кефали и проучване на активността им след предишната студена седмица. Първата точка, на която реших да ги търся, бе дебелото течение. Слънцето от няколко часа напичаше здраво и това ме наведе на идеята да ги търся там. Със сигурност ако има риби, които търсят храна, то те ще са там. Няколко подавания с Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 и първия кефал се закова!
Обнадежден от тази риба продължих да настоявам още 10-тина минути с Mojarilla-та, но друга слука нямах.
Смених няколко примамки в следващите 20 минути и резултат се появи само на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2 – две почуквания, като единия успях да го отразя и кефала подскочи като пъсътрва над водата, убоден от едното жило на блесната.
В следващите 2 часа претърсих брегова ивица от около 400 метра. Имах едно-две плахи почуквания на горната въртяща блесна и един откачен кефал около 18 см. Общо взето активността беше много слаба, а усещах, че рибите са там. Просто не искаха да се хранят. Направи ми впечатление, че стискайки блесната в дланта си, усещах студ от нея. Явно водата бе изстинала от дъждовете и пасивността на рибите бе породена от това. Надвечер към 18 часа се появиха активни рибки на хоризонта и настъпи „златния час“. Забелязаха се и първите приплясквания и кръгове на повърхността на водата. Така и така бях намерил активни рибки, реших да пусна котва на това място и да ги пробвам. След няколко минутки слуката дойде на Salmo Minnow 5S в цвят HPH:
Последва още едно почукване, но нищо повече. Да обаче, срещу мен в тихото, покрай отсрещния бряг рибите продължаваха да играят на повърхността. Смених воблерът с малкия пенсил на Сторм и направих от любопитство една проводка с него, да видя дали ще има ефект. Надявах се, че ако са настроени хищно, то поне ще започнат да го преследват, а след това и евентуално ще му се нахвърлят, атакувайки го. При първата проводка последва проследяване от спокойната вода. Минавайки напречно на течението рибката изгуби интерес и се върна обратно в тихото. Е, значи има интерес към супер готиния малък уолкър?! При втората проводка от тихото изскочиха две рибки, които се сборичкаха за уолкърчето. Само едната продължи да го следва и в течението, след което се изгуби. Явно е, че това щеше да бъде игра на нерви и упорито настояване. Всячески исках да излъжа някоя от рибките и продължих с проводките. На всяко провеждане имах подгонване или удари, но така и не се зашиваха рибките. Имах избухване и от по-едра риба, навярно добър кефал, но отново достигайки струята рибата се отказа. Много се чудех какво ми преследва уолкъра. Дали малките рибки са кефали или пък едри уклеи? Охлабих още малко аванса и този път дадох от себе си цялото търпение, упоритост и техника, които имам. Казвам и техника, защото се оказа, че не е лесно да се води и контролира този малък сладурски бонбон в течаща вода. Този път всичко бе на 101% и успехът дойде на куката! Заварката на повърхността бе с много лека засечка и ето, че в ръцете си държах първата излъгана маришка рибка на пенсилчето. Удовлетворението от стореното бе голямо, а кефа – на макс. 🙂
Оказа се, че отсреща наред с кефалите, са се въртели и малки распери, а не големи уклеи. Опааа … свееетна ми крушката и изобщо зарязах другите примамки от кутията ми. Реших, че ще ловя само отгоре! Много обичам този начин на риболов и напипам ли рибките, то зарязвам всякакви други видове примамки и карам само с тях.
Пуснах малкия хулиган и отново се наточих за повърхностен риболов!
Ударите на малкия пенсил продължиха и в следващите проводки. За съжаление, времето вече беше доста напреднало и слънцето започна да се скрива над западния хоризонт. Знаех, че не ми остава много време за риболов, но въпреки това си цъках отгоре. Успях да заваря още един малък хулиган, който след повеждането се откачи в течението. Тъй като ми стана ясно, че от тия дребосъци няма да успее да се вреди кефала, сложих мини попера на Сторм и промених правилата на играта в самия край на мача. 😀 Да, така спряха ударите отгоре, но поне знаех, че ако нещо ме тресне, то е ясно какво ще бъде! 🙂 Размърдах се и отидох на по-горното течение, на 20 метра от мен, да си попопвам лекичко, защото на това местенце, никоя рибка не прояви интерес. На третата проводка имах удар, водейки мини попера по течението, но рибата не се закачи. Ахааа значи можело?! 🙂 Оп, на четвъртата проводка стана заваркатааа:
Ето го и щастливецът, който се опита да ми грабне под водата мини бонбончето!
Е, точно в този момент ми влезна в главата аааадската муха и си казах, че при следващите ми излети на Марица с лайта, няма да пренебрегвам така с лекота любимите ми повърхностни примамки, които използвам по принцип само в затоврени водоеми и ще им дам още по-голям шанс отвсякога! Тръгнах си от реката удовлетворен и пълен с пъклени планове за следващия риболов. 🙂
Втори излет
Времето, през първата седмица на октомври, се задържа стабилно и предпоставките за следващия успешен риболов на Марица бяха повече от примамливи за мен. 🙂 Два дни след първия излет бях отново на реката. Този път реших да насоча усилията си към друг подучастък от нея. Около 12:20 часа на обяд вече замятах безгрижно в теченията на реката, огрян от прекрасните топли лъчи на октморвийското слънце. Бях се разположил на един от разливите, образувани след прага, като бързото течение вървеше до отсрещния бряг. Пред мен водата бе по-спокойна, а дълбочината варираща – от 40 см до около 1,5 метра в ямите. Имаше и разположени туфи с водорасли. Нивото беше леко поспаднало, а цвета на водата бе същия, както преди два дни. По едно време през течението мина някаква помия, която набързо го оцвети в тъмно кафяво, но за около 5 минути тая гняс се отми и изтече надолу по течението.
Първата примамка, към която посегнах от кутията бе Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №2. След няколко проводки, приближавайки я до брега, получих много тъп удар – все едно закачих в драка. Засякох и след секунда-две се оказа, че имах добра риба, защото от другия край „нещото“ потегли, натискайки към дъното. Започна борбата и лайт пръчката се сгъна по онази хубавата полупарабола, която всички искаме. 🙂 Рибата продължи да натиска надолу, но аз пък я придърпвах нагоре. По едно време успях да забележа една леко червеникава опашка, но до там. Рибата се откачи и замина преди да видя каква беше. Много мразя в първите минути на играта да имам удар на хубава риба и тя да се откачи при борбата … Във водата забелязах мъртва каракудка, което ме наведе на мисълта, че явно на това място се търси щука и вероятно рибата, която ми се откачи е била такава.
Реших да се заиграя с евентуалната щука и да пробвам дали тя ще удари втори път. Избрах Salmo Minnow 5S в цвят HPH и направих няколко проводки по същата траектория. При първите две равномерни проводки нямаше удар. Така и така съм се заиграл да я диря тая „щука“, да взема да подходя по щукарски? При третата проводка приложих туич, но с малко по-бързо водене – отново нищо. На четвъртото провеждане съвсем забавих скороста и съвсем лекичко туичвах Minnow-а на Salmo. Воблерчето мина през едно обратно течение и го насочих към мен, към по-спокойната вода. На три метра от мен … БАААМ – удар! Някаква риба го грабна и сви спининга. Разбрах, че тя отново не е баш лайтова рибка и почнах да я напъвам, придърпвайки я до мен. От водата се показа много борбена маришка щука, която като нищо можеше да ми отнесе малкия воблер. 😀 Много сериозно засмукване е било …
След няколко ръна и свещи, маришката зъбла се успокои и я подготвих за снимки, като си взех и безплатно душче от пръските, създадени от плясъците на опашката й. 🙂
Видях, че тройките на воблера не представляват опасност за рибата и я пощраках още малко.
Премерих я с метърчето и на дължина се оказа 47 сантиметра.
Хубава и борбена риба! Бях забравил какво е да уловиш маришка щука на лайт спининг. Много се зарадвах, че успях да я провокирам за втора атака, въпреки че при първата я бях набол сериозно с блесната. Повечето щуки при тази ситуация не ти дават втори шанс. 🙂 Пуснах я и реших да сменя позицията, защото доста шум вдигнахаме с нея. Нямаше смисъл да мятам повече там.
Малкия распер замина да трупа килограми и дължина, а аз продължих да си замятам безгрижно, търсейки маришките хищници с лайта.
Ето, че и още един бандюга се излъга на въртящата блесна.
Повече ударчета нямах и реших да се отправя надолу по течението. Там имах слука с Minnow 5S в цвят WOD. Кефалчето удари в една яма на няколко метра пред мен и се показа набързо пред обектива ми.
После пък се излъга този бодливец, при провеждането на блесната по течението:
Малко по-надолу достигнах едно много перспективно расперско място и сложих Thrill-a на Salmo – 7 см и цвят HBL. Примамката бе в горната граница на теста на спининга ми и го замятах почти плавно, за да не стане някой сакатлък. 🙂 Как успя да се зацепи в дъното след няколко проводки така и не разбрах. Явно съм минал покрай някакъв камък или по-плитко място. Работата отиваше на късане на брейда с размер №1, но по едно време закачката поддаде, напъвайки я отстрани и извадих тая грозотия, на която имаше и скъсан монофил 0,35 мм или 0,40 мм с ръждясала голяма тройка.
Все едно тая гад е стояла там и мен ме е чакала … Откачих Трил-ът и заметнах парцала надалеч от водата.
Както и да е … риболова на местенцето се прецака и се преместих малко по-надолу, където залових този бандит на любимата ми въртяща блесна! Всичко на всичко, се излъга само този костур. Отново беше време да се преместя.
Стигнах до едни плитки местенца, на които имаше разпръснати камъни, а основното течение вървеше по отсрещния бряг. Общо взето пред мен бе дълбоко има-няма две педи вода. Времето беше напреднало и бе подминало 17 часа. Реших да не пренебрегвам тези разливчета и да заложа на повърхностните примамки. 🙂 Първият ми избор бе малкия пенсил на Сторм. Охлабих аванса и заметнах. Казвам ви, такова шоу на повърхността си спретнах, че дълго ще го помня!
Този много бясно грабна под водата малкото уолкърче, след две последователни атаки на ръба между течението и спокойната вода и направи яката заварка.
Заслужи си фото сесията! 😀
Пуснах го и продължих да търся следващите жертви на малкия сладур!
Оп, ето един по-дребен!
Оп, ето един малко по-едър от предишния, който много здраво и ярсотно налетя на пенсила! Беше настъпил „златния час“ на Марица и рибките се разтанцуваха още по-лудо отгоре. Имах много атаки от всякакъв калибър кефали, а също и от малки распери, но от тях за сега така и не успявах да уловя.
Последва кратко затишие на пенсилчето и реших да внеса шум в системата, както обикновено правя в такива случаи – мини попера на Сторм в любимата ми разцветка! В рамките на 10 минути с него провокирах трима раирани бандита, като единия от тях бе с добри размери. За миг ме накараха да се замисля – абе аз на язовир ли съм или на река?! 😀 Шоуто на повърхността на реката бе изключително! Такъв риболов на Марица до този момент не бях правил!!
Естествено, всички разбойници се върнаха обратно в реката!
И така след тази серия костури реших, че каквото имаше за мини попера, то го изпонабодох и внесох пак тишина в ситемата, поставяйки мини уолкъра на Сторм! Малките распери обаче станаха хиперактивни и до края на излета друга риба, освен тях, не се вреди на мини уолкърчето! 🙂
Удоволствието от повърхностния риболов на тези малки хищници бе огромно. Обобщено, при всяка проводка имах по няколко удара. Някои от тях успяваха да направят заварка и стигнахме до снимки, други ми се откачаха преди снимките, а трети просто налитаха като озверели, блъскайки и подхвърляйки мини уолкъра над водата. Това за мен бе един отличен завършек на втория излет по Марица. Запален фен съм на повърхностните примамки и бях „зажаднял“ много за такъв динамичен риболов с много слука и удари. Твърдо реших, че и на следващите излети на Марица ще залагам безкомпромисно на повърхността и ще разширя в кутийката си цветовата гама от Storm Gomoku Pencil.
Следващият фото разказ, който ще ви представя, е на морска тематика. В средата на септември бях на почивка в Турция с моята половинка. Не устояхме на привлекателната оферта на един 5 звезден хотел в Дидим, разбира се на ол инклузив и се запътихме натам, за 5 нощувки. Задължително с мен взех и лайт спининга, като напълних само една малка кутийка с примамки. Стори ми се излишно да взимам много такъми и примамки, пък и този път смятах да оставя встрани риболова и да се отдам повече на биченето на айляк под плажните чадъри. В Труция риболовът от брега на морето е свободен, както в Гърция и не се заплащат такси. Трябва да отбележа, че до този момент не бях ходил из турско. Mорските риби, които очаквах евентуално да видя и уловя, вече ги бях виждал из гръцко и леко се чувствах подготвен за риболова. Пътуването беше с автобус, като по-голямата част от прехода бе през нощта. На отиване всичко мина доста леко и почти не усетихме как мина времето. Към 23 часа бяхме се качили на ферибота от Галиполи (Гелиболу) и ни предстоеше да пресечем Дарданелите.
Направи ми впечатление, че местните ресторантчета бяха пълни с клиенти и туристическия сезон все още вървеше с пълна силна.
На кея имаше и рибари, които замятаха на дънце, но така и не видях за 15 минути някой да има слука. Това малко ме накара да се замисля каква ли ще я свърша пък аз. 😀
Последният тир запълни останалата празнота в малкия ферибот и потеглихме към отсрещния пристан в Анадола.
Стигнахме сутирнта крайната дестинация в Дидим – хотел „Didim Beach Resort Aqua & Elegance„, след около общо 18 часа път и се настанихме безпроблемно и бързо още сутринта, тъй като стаите бяха свободни. Изкарахме късмет, защото иначе настаняването щеше да бъде към 14 часа. 🙂 Ето и няколко изгледа около хотела:
Това е един малък басейн от общо четирите плувни басейна, с които разполага хотела. Освен тях, към хотела има и плажна ивица.
Първите няколко дена наред с айлякинга направих и оглед на близките околности, набелязвайки потенциални места за риболов на малки скални морски хищници. Както споменах, пред хотела има разположена плитка плажна ивица, която ако не отидеш да огледаш, ще ти се стори много перспективна, но се оказа, че има голяма особеност, която ще спомена по-долу.
Oт едната част плажът завършва в частно пристанище – „D-Marin Didim„, за над 570 плавателни съда с дължина от 8 до 70 метра. Вариантът да ловя там отпадна, защото на входа на пристанището има бариера с охрана и едва ли някой ще ме пусне там току-така със спининга …, а отдалече местата там изглеждаха перспективни. 😀 Не ми се занимаваше да ходя и да нахалствам при охраната.
За съжаление успоредно на плажа пред хотела във водата има положена на дъното бетонна преграда на около 20 метра от брега, като дълбочината пред нея е 1,4 м, след което идва на 20 см и после след 80 см отива пак на 1,4 метра, т.е. височината на това бетонно „чудовище“ беше около 1,2 м. Покрай нея се виждаха малки пасажи меланури и едри платерини. Поради това препятствие, бе изключено да влезне каквъвто и да е хищник на плажа и трябваше да ловя евентуално надлъжно след бетона – поне брега позволяваше това. От другата страна брегът беше достъпен, като имаше разположен скален нос, след който бе другият залив с плаж. Така и направих на първия риболов, като за целта навлезнах от другия залив, за да ловя след бетонната преграда. В 6 и 30 вече правих първите замятания, но уви нямаше пипане. За съжаление и в двата залива нямаше никакви джуруми. Първия излет намирисваше на капо. Започнах още по-упорито да търся морските риби с надеждата все пак да направя някакъв рокфишинг.
По едно време видях завръщащи се риболовни кораби, които явно са имали много добра слука, съдейки по ятото грабливи чайки. Това ме наведе на мисълта, при следващата разходка извън хотела да отскоча до пристанището и да огледам каква е хавата там.
В една скалиста местност срещу частното пристанище и отстрани на хотела, най-после избегнах капото. 🙂
Бях сложил малкия пенсил на Сторм. В края на първата проводка една вълна потопи пенсилчето пред брега, но въпреки това не спрях да го придърпвам. От близкия камък се изстреля един морски каменен костур и грабна моментално малкия уолкър! С 300 зора най-после успях да излъжа нещо на труския бряг. 😀
Пуснах малкия разбойник и продължих да настоявам с пенсилчето, но повече слука нямах с него. Сутрешна активност на хищните морски риби продължаваше да клони към нулата. В малко по-дълбоките процепи заложих на малки силикони.
Имаше някакви мега дребни спарита и саргота, които стръвно откъсваха парченца от малкото бейби калмарче на Bait Breath, но така и не успях да уловя нито едно от тях. 🙂 Започнах да инкасирам значителни загуби на силикон и тръпението ми в надлъгването с „детската градина“ се изчерпа. Полових още малко и то стана време за плажен айляк. За 3 часа само една риба – не си е работа.
На връщане пробвах отново и във втория залив, откъдето бях навлязал сутринта, но нямах повече слука. Общо взето рокфиша около хотела бе доста дребен и много разпилян. Едри хищници така и не се видяха на хоризонта, а им бях приготвил по някоя и друга пластмасова хапка. 🙂
След вечерното угояване, идваше ред на вечерните разходки из парка на хотела и по крайбрежната улица на Дидим.
На около 20-25 минути пеша от хотела се оказа, че се намираше и пристанището на града. На кея през нощта имаше много мераклии, които замятаха въдиците. Новините за някакъв риболов не бяха обнадеждаващи. Никой нищо не успяваше да улови нито на дъно, нито на изкуствени примамки. Дори и главоноги нямаше. Въпреки това реших да направя втория риболов там, като по-скоро ми беше интересно да огледам сутринта терена и да знам за в бъдеще какво е положението с релефа и местата за риболов. 🙂
Естествено и в Дидим ресторантчетата също бяха пълни. Свободно на крайбрежната улица пък се разхождаха безпризорни кангали, които бяха високи почти колко ресторантските маси. 🙂 Направи ми впечатление, че кучетата бяха изключително добронамерени и явно никой не ги закача и така те си живуркат около ресторанчетата, чакайки някоя мръвка да падне.
06:20 часа стутринта е, а аз вече се отправям към пристанището на Дидим, което се намира в дъното на улицата.
Някои риболовни кораби вече разтоварваха добрата слука от скумрия, като продаваха директно и на местните.
На кея заварих 4-5 човека, които доста преди моето идване вече бяха заметнали въдиците и чакаха едва ли не слуката всеки момент. Силно се надявах, че между риболовните кораби ще имам добра слука на някакви риби. Една от лампите на кораба осветяваше до някаква степен водата пред кея и точно там забелязах на два пъти лавраци около 35-40 см. Всичко на всичко това бяха две единични риби, които по-скоро си плуваха безгрижно, отколкото да патрулират за някаква плячка. Подадох им успоредно пред бетона, но те бяха толкова апатични, че след няма и 10 минути се пръждосаха на някъде и повече не се мернаха. Първите рибки, които успях да заловя се появиха на Salmo Minnow 6S. Те вървяха на пасаж след воблера и стръвно го почукваха с малките си усти. Оказа се, че бе пълно с малки гопи. Пропуснах да спомена, че дълбочината на кея не бе значителна и след като изгря слънцето, всичко на дъното пред мен се виждаше …
С напредване на времето около мен се настиниха и други спинингисти и дънари, а аз продължавах да си ги дърпам малките гопи, като взимаха на каквото им подам. Ето примерно две, които се хванаха на Rapala Shadow Rap Shad, като всички си заминаваха обратно в морето:
Направи ми впечатление, че спинингистите около мен не проявяваха някаква особена техника и просто си замятаха примамките и ги прибираха на равномерна проводка, без да им придават някаква игра или пък да ги водят бързо. От всички 10-15 риболовци, които бяхме на кея, само при мен имаше някакви рибКи, като имаше и още един колега, който на дънце хвана едно-две по-добри спарита или саргота. Имаше и такива, които замятаха на плувка и правеха доста празни засичания. Явно има за какво целия кей да бъде засипан с шлюпки от семки – кибик работа. 😀
На хоризонта, в далечината, се появи някакво малко циклонче, което бързо утихна.
Най-после някой да улови нещо „едро“ на въдицата (колегата с дългия сърф на заден план) :
Доста необичайна слука бих казал! 😀
След като откачиха „слуката“, направиха много добро пускане и мигом гларусът отлетя. 🙂
Все се надявах, че след новопристигащите риболовни кораби ще се довлачат някакви хищници, но уви, освен дребните гопи, друга слука нямаше.
На силикона също имах удари на гопи! 😀 Цял час и малко тия дребосъци тормозеха изкуствените ми примамки, без да имам слука на каквато и да е друга риба. Някои от рибарите си тръгнаха доста бързо и ми светна крушката, че е време и аз да се омитам и да взема да проуча и другите места около пристана.
Риболовните кораби имаха наистина отлична слука на скумрия и някои от тях стояха на котва извън пристанището, чакайки другите им колеги да разтоварят. Оказа се, че май на пристана няма място за всички кораби. 🙂
Това място е в страни от пристанището, но то не показа резултат с риби, макар че беше перспективно. Тук-там по някой малък рокфиш ми удряше на силикончето …
Опитах се да ловя между лодките за разходки, но и там нямаше риби, които да набода на куката.
Стигнах почти до началото на плажа Алтънкум бийч, като там най-после имах слука … на анадолски тигър, на DUO Realis Pencil 85! 😀
Котето се отърва само с неуспешен улов и набързо забегнаха на някъде с неговото приятелче.
На връщане минах отново през кея и помятах между риболовните кораби, които бяха завзели голяма част от малкия пристан. Бяха се появили малки платеринки и пасаж от дребен зарган, а гопите бяха изчезнали.
Зарганите бяха на дължина около 20-25 см и наблюдавах как народа с въдиците бе пощурял по тях, но така и никой не успя да улови някой от многото зарганчета. Аз също се пробвах, но те бяха прекалено апатични и само преследваха малкия пенсил на Сторм, без да го атакуват.
Часът беше станал 10 и 30 и реших, че няма нужда да кибича повече на кея. Отправих се към хотела, като се отдадох напълно на плажния айлякинг и угояването в препълнения ресторант на хотела.
Според мен, може би средата на септември не е най-подходящия период за риболов по тези места. Като цяло почивката ни бе пълноценна и останахме много доволни от условията и атракционите в хотела, а също и видяхме нови местенца и нещица.
Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.
Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.
Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.
KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.
Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂
Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.
Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!
Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.
Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.
Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉
Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.
Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:
Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.
Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.
… даже бих казал доста странично се закачи. 😀
Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.
Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.
Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂
