Архив на категория: Риболов

Луд ден на река Марица през февруари 2021

Здравейте , 

Отдавна не съм писал щото имаше много други задачи , отделно на това и риболовните ми подвизи отиваха към под 0 -лата 🙁 Все пак хващането на риба не е най-важното нещо на света , но е хубаво да се случва чат пат.
Ето , че в неделния ден на 21 февруари реших да взема глътка „чист“ градски въздух и набързо сглобих такъма и газ към реката която минава на 500 м от къщи 🙂 . Целта тук беше по-скоро да тествам преминалият ремонт Shimano Metanium DC и огрмни благодарности на Радостлав Лазаров , за това че я върна от небитието след като малкото японче преди мен я е тормозило с морски риболов без да полага необходимите за това грижи.
Изборът на пръчка беше малко странен за това време на годината , а именно едноделен Megabass на 183 см с тест по примамки 3 -12 което определно щеше да ме постави в ограничението до 8 грама глава + силикон , защото японците никак не обичат да се претоварват техните пройзведения 🙂 
Е , с нея поемах риск в това време , но както казах беше ме налегнало такова капо ,че нямах никакви очаквания освен тест на такъма 🙂 
И така оборудван с няколко силикона стъпих на реката и започнах да настройвам макарата и останах очарован от нейата работа след ремонта – без никакво усилие се развърташе в пъти по-добре от преди ,а усещането за лекота беше ненадминато. 
Стигнах до мястото където бях избрал да облавям – дълъг вир с доста голямо течение което щеше да е тест на въдицата, която по строй въобще не беше джигова 🙂 Но , тук беше първата изненада наред с безобразно добрият кастинг само с 4 грама глава – та аз усещах всичко по дъното което ме озадачи , а въдицата реагираше много бързо на желанията ми.
И така без големи очаквания си облавях на ветрило с 4 грама глава и един 3 инчов силикон на GAD 🙂 когато тъп и рязък удар ме извади от летаргията и последва моментална засечка и.. рибата полудя 🙂 
Викам си – хайде първият сом за годината обаче как ще се представи гегата с него?
Е след около 30 сек на повърхността се показа огромен кефал – истински трофей за река Марица захапал уставно силикона 🙂 И ако до сега съм имал съмнения  за това как би се справила въдицата с подобна риба или как би пробила устата на хубава риба при засечка те изчезнаха , но изненадите тепърва предстояха 🙂

И след като бях преизпълнил плана за деня кротко се наслаждавах на залеза и компания ми правеха няколко патета реших ,че трябва да вдигна грамажа на главата , за да мога да направя дистанция към края на разливащото се течение и за това смених 4 -те грама със 7 както и силиконът с марка GAD  с ларвата на FANATIC, която е много успешна за риболов по Марица. И докато повече внимавах някое пате да не се оплете във влакното нещо тупна по линията и силиконът спря. Инстинктивната засечка просто натовари въдицата и сякаш бях хванал дъното.. Е, „дъното“ се ядоса , удари мощно с опашка и тръгна по течението при което авансът на ремонтираната ми само преди 2 дни макара заработи префектно. Нямаше съмнение ,че си има работа със сом , но колко голям беше и дали с тези такъми ще се сборим успешно се надявах да разбера. Не след дълго явно достигнал плитчина в центъра  на реката , при поредният му удар с опашка го видях почти целия над водата 🙂 Рибата със сигурност беше над метър и сега оставаше да съм търпелив и.. да не се навре в някое дърво. Понапънах такъма на предела на влакното 1.0 и започнах да следвам рибата по брега стараейки се да държа линията изпъната. Нямаше никакъв начин с тоя такъм да го върна по бързото течение и за това си избрах тихо място на около 30 метра от там където бях застанал и търпеливо го насочих на там. Мястото се оказа ,че е дълбоко и с паднало дърво което малко усложни задачата , но накрая успях да го хвана с ръка и да го положа за снимки 🙂 

Невероятно беше ,че тази жилава риба успях да я преборя с лайт такъма подготвен за кефал и пъстърва , но чудото се случи и бях хипер щастлив. 🙂
Тъй като борбата беше дълга реших да не настоявам много със фотосесиите и да върна рибата възможно най-бързо във водата. Все пак годината едва започваше , а аз хванах най-голямата си риба в живота 🙂 И с пожелания да се видим пак я пратих да ближе рани 🙂

След тази борба щастлив седнах да си почина и така ми се прииска да имам една биричка под ръка ама… не може чак толкова щастие на едно място 🙂 
Имах време за още един малък мустакатко , който найстина беше бебе защото  не превишаваше 40 см , а се оказа и срамежлив и не пожела да позира за този репортаж. 
Излетът приключи малко преди стъмване и беше една сбъдната мечта – подобни риби в градската част на река Марица в Пловдив са страхотно признание за това което всички от Сдружение Олимпик 2002 се стремим – да я направим привлекателна за риболовците от цяла България. Извършихме 2 зарибявания и предстоят още за това искам да помоля всички риболовци посещаващи тази страхотна река – ПАЗЕТЕ рибите – те са истинското ни богатство и  емоциите от тяхното улавяне се помнят дълго. След борбата – върнете ги обратно във водата , за да ви дарят отново с прекрасните емоции в риболова. Не е ли това което всички търсим?
Поздрави и до скоро приятели!

Костурската жила по Марица – август 2020

Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.

30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове.
Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.

Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…

Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂 

Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов. 

Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука. 

20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.

Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.

Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.

„Walk the dog“ по Марица – юли 2020

През юли Марица продължи да е с високо ниво. Водата бе сравнително хладна за сезона, защото се изпускаха водните каскади. Обикновено през лятото наблягам на риболова с повърхностни примамки – уолкъри и попери. Удоволствието от екшъна с повърхностните воблери е единствено по рода си и винаги го практикувам стига да има условя, а и да няма – намирам такива. В случая, вследствие на високата вълна, която се провеждаше по поречието на Марица, удобните места бяха широките разливи или тихите участъци покрай брега, около които имаше някаква растителност – водорасли, надвиснали клони на храсти или дървета, или пък високи треви. През юли ми оставаше време да правя само привечер излети, като направих общо 4 излета. Успях да намеря активни кефали на повърхностни примамки, но като цяло риболова им не беше лесен. Като часови интервал се появавах на Марица към 18:00 часа и си тръгвах около 20:30. Успешната ми примамка бе малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F!. Един мъник, който е доста атрактивен за наблюдаващите повърхността кефали и винаги ми е първи избор при риболова им. Освен това, за първи път ми предстоеше да изпробвам новия модел на FilStar – Balck Shadow Jig във варианта на 7’0″М, при риболов с повърхностни примамки. 
Стартът на „walk the dog“ програгмата бе на 4-ти юли. Бях на едно широко място, което беше с дълбочина до коляно. Мястото е традиционно за мен, когато ми се лови на повърхността при придошли води и винаги ми „дава“. И този път ми „даде“ кефали и неописуема тръпка от екшъна на повърхността. На два пъти, насред течението, провокирах с уолкърчето страхотна риба с голяма уста, но така и не успях да я уловя. Предполагам, че беше едър распер, виждайки как изригва водата и последващия тътен от атаката.

На 09.07.2020 отново се пуснах привечер да търся кефали, но на друга „гореща точка“. Широк разлив с папури, водорасли и един куп укрития, от които можеш да очакваш „А“таката!
Интересно, едно от кефалчетата, което улових имаше пъпки по главата, които обикновено се образуват, когато рибите са в размножителен период…. Еми с тия студени води от водните каскади определено периода им се измества, но чак пък до началото на юли…?! 

Както споменах по-горе за „А“таката – ето от такова място излезе една борбена тупалка, която се беше притаила в коридора между водораслите и бреговата растителност! 

Брутална и яростна „А“така, при която аванса сработи на няколко пъти. Един съвет от мен – винаги, когато работите с повърхностни примамки и бърз спининг отпускайте аванса, така че да гасите яростнтие напъни на едрите риби още в първия момент от удара и да не късате устите на млаките риби. В случая рибата клонеше към категория „трофейна“ и се налагаше намесата със спининга и аванса да е много прецизна, за да се извади това туловище от зеления пояс на водораслите или крайречната растителност. 

Все пак късмета ми се усмихна и последваха поредица от снимки на страхотен дебел кефал с дължина от 47 сантиметра. Риба далече над единия килограм, а след това и кратко видео с пускането й!!

Тройките на малкия уолкър бяха устискали, като едното жило на задната, която не е фабрична и е допълнително монтирана от мен – на Owner, се беше изкривило.

Докато оправях куките една нутрия дойде пред мен и спокойно си правше нейните неща, разкарвайки си насам-натам.

Реших, че каквито и риби да е имало наоколо, които са следели повърхността, то вече са слезнали на дъното или са се разбягали. Смених тактиката и заложих на силикон в любимия цвят. Две-три подавания по-късно за снимки излезе прилична бяла риба, която приятно ме очуди, като с нея завърши и излета.

На 12.07.2020 беше третия надвечерен излет. Имах на разположение да половя за около два часа. Животинките наоколо си живуркаха необезпокоявано в придошлите води на Марица. Голяма част от тревите бяха залети с вода и се бяха образували различни коридорчета около тях. 

В едно такова коридорче успях да заловя този добър кефал, като още един подобен ми се откачи. Общо взето финиширах излета с него. Друга риба така и не се появи… дори и на други примамки. 

Предпоследния ден на юли месец – 30.07.2020, пак бях по Марица, която отново бе с рязко вдигнато ниво. Първоначално стартирах в разливите с малкия уолкър на Storm, като в един момент ми втръсна да вадя кефалчета тип педарка. Имах своя шанс да заловя едър кефал или распер, но пропуснах момента на засечката… В крайна сметка на ей това жълто-зелено бобче дръпнах над десетина озверели кефалчета и си направих тотална гаргара с тях. 🙂 Активността им беше умопомрачителна, което се дължеше на някакво масово групиране – явно се бяха притаили от силното и бързо течение. 

Излети за балканска пъстърва през 2020 година

През 2019 година така и не направих нито един излет за балканска пъстърва. Основно излетите ми бяха фокусирани върху риболова река Марица. Изобщо не знаех какво се случва с пъстървовите места и затова реших през 2020 година да направя поне един тематичен излет за пъстърви и да видя как е положението. В този репортаж, съвсем набързо и обзорно, ще публикувам няколкото пъстървови излета, които се броят точно на пръстите на едната ми ръка. 🙂  
Откриването на пъстървовия сезон беше съвсем символично – белязно с присъствие на реката и приятелска сбирка за хапка-пийка, отколкото за риболов. Следващият, но смислен, излет бе чак през юни месец – на 20.06.2020, като беше съвместен с мой приятел. Може би, ако не ми беше предложил да отидем заедно за пъстърви, то сигурно кой знае кога щях да се наканя да отида…. 🙂 
Срещнахме се рано сутринта и започнахме съвместното претърсване за петнистите красавици. Нивото на реката беше идеално, атмосферните условия също… далеч от градската шумотевица и истерията с коронавируса – какво му трябва повече на един риболовец?

При излетът, а и евентуално бъдещите такива, реших да заложа основно на воблери, с размери от 45 мм до 70 мм. Целта ми беше да улавям по-едричките риби, ако са останали изобщо в реката – след цялата тая преса и популяризиране.

Към кутията с воблери добавих един на Shimano – Flugel Flat 70S, и попълних една „дупка“ с едно Рюки в любим мой цвят – Yamame. На предишното Рюки му бях изтряскал лопатката, при замятане, в едни големи камъни на морето в Гърция, като тя прелетя връз мен.

Залагайки на набелязаните ми воблерите, успях да хвана по-малко на брой риби, но пък с по-големи размери от моя приятел, който на микроклатуна ги съсипа, особено след като си тръгнах към 15 часа. Следобедната активност е била умопомрачителна, но нямах достатъчно време за целодневен излет.

Седем дни по-късно – на 27.06.2020, отново бях по реката, с мои приятели. Като цяло риболовът бе слаб, но излезна някоя друга балканка и при трима ни. Дори боднах една с размери от близо 35 сантиметра на място, на което не вярвах, че ще е останала риба с такъв размер, а друга – доста по-голяма, вдигнах на Shimano Flugel Flat 70S, но се размина с воблера при атаката. Трябва да отбележа, че до момента по-голяма не бях улавял, като имайте предвид, че от около 3 години ходя за пъстърви и то по-скоро спорадично, а не често. 🙂 При този излет абсолютен фаворит за балканките се оказа новозакупеното Рюки от предното ходене. 

Излет №4 бе на 16.08.2020. Неделя в късния следобед – след 17 часа, се спуснахаме с мои приятел в дирене на балканките. Доста трудна бе активноста в началото, но след това съвсем за малко – в рамките на десет минути, улових цели три риби на Рюки 50S в цвят Yamame.

Последният – пети, излет за сезона бе на 29.08.2020 и отново съвместен с мой приятел. Излетът бе сутрешен, като на обяд си тръгнах, че имах ангажименти. Още от сутринта нагазихме в хладните води на реката – няма как без газене. Рано сутринта стартирах с едно откачане на добра балканка на Salmo Minnow 5S, а след това последва една, която налетя безмилостно на Рюкито. Следващата по-едра риба улових след цели два часа по-късно, като през това време моя приятел си ги боцкаше на 30 милиметрово воблерче, но рибите бяха тип педарки. 🙂 

Раирани бандюги, къде сте?

В последните няколко години стана супер трудно човек да направи динамичен риболов на раираните бандюги – костурите. Осезаемо започнах да въртя по 50-100 километра в посока, докато направя някой тематичен риболов. Много язовири се взеха за стопанисване под аренда, други се пресушиха, трети се обезрибиха зверски от бракониери и недобросъвестни риболовци. Доста хора трепят наред тая „гад“ като задържат количества далеч над уставновената норма от 3 кг на ден, дори когато рибите са под минималните размери за задържане, а после се питат „- Абе, къде изчезна костура?“ и се чешат по главите…
Уикендът на 13-14 юни поех на разузнаване към няколко микроязовира, за да потърся стабилна популация на костури. Искаше ми се, най-вече, да направя готин риболов на повърхността, но ако няма такъв бих се задоволил и с риболов в долните слоеве – на силикони или туичингови воблерчета.
Посетих четири язовира – единия се оказа пресушен, другите два взети от арендатори и риболова в тях беше абсолютно забранен. Голямо разкарване падна и загуба на време в търсенето, но целта оправдава средствата. Както в повечето случаи се получава, джакпота бе ударен на последната – четвърта, дестинация. Красив язовир с различни дълбочини, осеян с папур, потопени дървета, скални скатове, плитчини, труднодостъпна стена и сгушен между няколко хълма, а наоколо всичко бе свежо и зелено. Там за последно бях ходил преди има няма 15 години и се бях капотирал.

Малко след 9 часа сутринта бях на язовира – леко закъснял от безплодното обикаляне, но с големи очаквания. В началото на излета заложих на Рюки 50S, а слуката беееше много „зла“ – един уклей бясно ударил воблера в корема. 

Пуснах обратно този „звяр“ и продължих да замятам. Изведнъж, пред мен няколко уклея подскочиха над водата, защото хищник ги беше подгонил. Подадох пак Рюкито в джурума и ето, че търсената слука се появи. Оставше само да разбера доколко е гъста популацията им. 

Опаа – две минути по-късно боцнах още един в плитчината.

След това последваха още два, като втория бе…

Смених Рюкито с нещо по-тлъстичко, отново фаворитско и костурско – Салмо Минноу 5S в цвят HPH. Размерът на раираните бнадюги рязко се вдигна, което доведе до по-напрегната работа на бланката на Black Shadow Jig-а.

Костурската фиеста беше на ниво, а динамичния риболов ме накара да забравя безплодната туристическа обиклока по язовирите отпреди това, която ме беше демотивирала, донякъде.

Всички уловени костури си заминаваха обратно, с цел да ми направят кефа отново някога, когато се завърна на този язовир.

Последва 30 минутна пауза, в която костурите се бяха изпарили. Прецених, че са се отеглили навътре и в дълбокото. Поставих силикон Фанатик Ларва – в размер от 2,5 инча с 4 грамова чебурашка и любимия ми цвят 022. Мисля, че за първи път замятах изобщо този размер. Имах го в кутията си, но все оставаше на заден план.

От далечната дистанция последваха удари на костури, но явно бяха с по-дребнички усти и не можеха да налапат силикона до куката. Е, в един момент ме взе един техен батко, което материализира упорството ми.

Последваха още дузина ударчета, като се уловиха само „достойните“ за „голямата“ кука. 🙂

Активността на дъното рязко започна да отслабва – явно костурягите се вдигнаха от дъното. Минах на Рюки 60S, който ми донесе няколко удара и един костур, от близките папури, но нищо впечатляващо – типичната педарка. Към 11:30 часа приключих с излета и се отправих обратно към нас доволен от динамичния риболов и зареждащата красота на язовира.