Здравейте колеги и приятели,

Поради малкото време и липсата на каквато и да е информация за риболов освен тролинг ( което за мен е далече от тази дума ) , с колегите каякари се отправихме отново към яз. Пясъчник. За валатът на 3 от 4 -те каяка на вода на връх 3 -ти март е описал прекрасно колегата Петър Бургов ,  а тук ще драсна по-скоро информация за един интересен тест на влакно с размер по японската номерация цели 0.2 🙂  което на водоем където може да те удари по всяко време и на всичко бяла риба с внушителни размери си беше чисто самоубийство.
Но, да започнем от там, че при 2 -та ми пъстървови излета теста по влакно на пръчките беше до 6 Lb , а аз ловях с такова близо до 10 което си е сериозно разминаване. За съжаление влакно с упоменатите размери е много трудно да се намери , но все пак в магазин Промикс в Пловдив е трудно да ги изненадаш с нещо дето да го нямат и след като на въпросът ми „Нали нямате плетено 0.2 или 0.3 ?“ ми бяха тупнати на тезгяха и 2 -та размера ( марка Gosen) , то …. реших, че като ще е гарга да е рошава и взех по-тънкото съзнавайки ,че няма да се стърпя и ще го пробвам и на джиг.
Именно с него и пръчката ми Dragon Fishmaker с акция 3 – 18 гр започнах излета си на  27.02 ри и се опитах да сравня начинът на усещане с него и 3 пъти по-дебелия конец на varivas , който ползвах преди това. Ами разлика има , но на 12 -14 м тя е твърде минимална с глави от 7 –  10 грама и за мен не си струва да се рискува изпускането на риба за подобряване на усещането максимално с 15 -20 %. Съвсем друго ще е усещането обаче през лятото когато се лови на малка дълбочина с глави рядко стигащи 4 грама  и именно за тогава е предвидено това влакно ( ама сърце юнашко не трае ) .
За целият риболовен излет успях да излъжа 8 бери рибки , да изпусна още толкова и да заловя прилично количество костури , като всичко си плува невредимо във водата.
Силиконите , който ползвах бяха разни и разнообразни , макар като споменавам ,че съм ловил основно с 10 грама глава да се прокрадва съмнението дали изобщо съм сменил с нещо друго Fiiish Black Minnow Номер 2 с 10 грама глава 🙂

Ами да… макар да беше трудно да го оставя в предвид темпото с което ловеше рибки успях да хвана и на новият  модел на Pontoon 21 Ratta , на Crazy Fish и разбира се  на така популярният напоследък Canibal shad.

Тестът на изключително тънкото влакно премина без инциденти , но ви съветвам при риболов на бяла риба , да не слизате под критичните размери 0.6 , като за мен оптималният размер е 0.8 – 1 -ца и задължително 8 жилно такова.

Поздрави и наслука.

След малък застой откъм риболов, вчера една част от пловдивската каяк група посетихме отново любимият ни язовир, като този път влязохме от Староселският ръкав за да разнообразим последните ни посещения откъм бунгалата .
Сбирката ни бе по тъмно, като зеленият отбор бе натоварен на сивото Субару, а оранжевият на зеленото…

След кратка закуска и малко офроуд в близост до Бански дол, пристигнахме на мястото където се пуснахме на вода-

И оттам се започна голямото търсене на рибките.

Ама нещо -тях или апетита им -хич ги нямаше.
Температурата на водата бе 9,4 градуса , нивото се бе покачило още , а във водата имаше доста листа и боклуци довлечени от реката.
Едва в района на могилите (които вече са под вода) регистрирахме по някое задържане на силикона, а единственият свестен удар, който ме спаси от капото ,ми донесе този малчуган-

След кратката фотосесия си замина обратно, а времето бе напреднало и вече бе станало обяд. Ясно ни бе, че денят ще мине без имаме повече успехи и малко , по малко се ориентирахме на обратно към брега.

Вятъра бе благосклонен с посоката си , тя някои експериментираха с чадъра -платно без да си дават много зор…

Облаците отново бяха сътворили безкрайно красиви небесни фигури и околните пейзажи ни зареждаха с много емоции и красота-

Накрая тръгвайки си – минахме през залятите дървета и храсти на Бански дол , където стълпотворението на колеги, които бяха нагазили във водата бе доволно. На плувка дърпаха едри каракуди, като чухме и за извадени килограмови екземпляри. Дори имаше и каравана , която така и не можахме да си обясним как е докарана до там …явно разчуе ли се, че има риба и се хваща доволно – няма невъзможни неща!

Здравейте колеги и приятели,

В неделя отново 2 -та каяка решихме да атакуваме на близо  щото за 4 часа дето ми бяха отпуснати това е най-добрата дестинация – не губим време в път , а и рибки чат пат излизат не , че сега им е времето на яз. Пясъчник 🙂
И така , на познатите близки места до дупката, аз си къпя силиконът , а Петьо ги лови…. 🙂
Ама кой каквото може да прави и може да уцели правилният силикон. А, той за деня беше 10 см цвят FireTiger на Canniball shad от SavageGear.

Е аз упорствах на какво ли не , обаче след като сложих и аз таз примамка почти моментално имах удар и се сборихме с мъжкарче малко над 2 педи.
Дали е мерно или е сант , два под нормата не съм го мерил , така или иначе отиде да наедрява.

Последва почти моментално натискане на силикона и повеждане с последвало откачане , което си е нормално за риба закачена от вън 🙂
Поразходихме се в посока ръкавите , но нищо съществено  освен леки пререкания с лодки , които си мислят ,че като сме с каяците и могат да ни се качат отгоре 🙂
Малко преди да излезнем реализирах и 2 -рата рибка за деня и макар да експериментирах доста отново се хвана на Canniball shad от SavageGear.

За мен остава загадка защо искаше само това и нищо друго… ама рибешка му работа 🙂

Поздрави и наслука.

Полудневният ни излет до Пясъка бе наложителен – поради важни лични причини на Валката – затова тръгнахме още в 6,30. Натоварихме гемийките и след около час вече бяхме на вода . Тъй като времето ни бе ограничено заложихме на по-къси гребни дестинации до точки , които бяхме маркирали от предни излети в близост до брега. Дълбочините, на които закотвихме каяците бяха около 13-14м ,тъй като пасажите от множеството рибки преминаваха в тези водни слоеве. Дъждът от събота бе замътил още малко водата, затова заложих на примамки с по-светли цветове.
Реших първото хвърляне за деня да бъде на един добре познат силикон, който за мен бе един от фаворитите ми и не сбърках- още с падането му на дъното и след първият оборот на макарата усетих задържане и натежаване на линията. Последва засечка и така желаното опъване и дърпане на рибката стана факт –

куката се бе забила от външната страна на устата и.
след кратката фото сесия рибката бързо си отплува към дълбините.
Последва второ хвърляне и не след дълго водене на примамката по дъното последва типичното костурско придърпване на силикона и след последвалата засечка усетих,  че водя към повърхността на водата ей този раиран бодливец-
и неговата участ бе като на каката му- обратно във водата да се грижи за поколението… 
Последва малко затишие , викам си ще упорствам с канибала -щом и костурите му налитат няма да го сменям и не след дълго последва хубав безапелационен удар на поредната белка с надеждата да е нещо по-така – “ а дано, ама надали “ -само 42 см …..
Иначе бе нагълтала силикона уставно – целият бе в гърлото и.
Изреждайки фишове , аваруни и други доказали се бойци, Вальо също сложи канибала и не след дълго реализира първата си белка за деня – явно “ сакаха “ си Севидж Гиъра и туй то..
Малко след това се видяхме с колегата Дидо, разменихме си инфо за ситуацията и след пожелания за късмет в улова решихме да сменим мястото . Явно „клетвите“ ни са се сбъднали, защото той отново  се разписа майсторски с хубава рибка.
На следващото място имах няколко типично костурски нереализирани подръпвания, една малка тридесятка ( която въобще не си направих труда да снимам) и две натискания на силикона, но без успех.
Междувременно отново имах неприятен разговор с колеги (оборудвани с лодка, мотор и I-pilot за десетки хиляди левове) които най- безцеремонно с газ се приближиха на петнадесетина метра точно срещу мен на местото на което хвърлях. След като им направих забележка че не е нужно да се целим със силикони по главите , те ми отговориха ,че това е станало неволно и се отдръпнаха на дистанция на която спокойно можехме да си хвърляме примамките едни върху други. (Тази ситуация вече ни се случва за трети път- дори на яз.Въча – друг колега мина върху влакното и отряза с винта на мотора му над 50 м от линията заедно със силикона ми- под претекст, че някаква бутилка плуваща до мен била котвата му от предният ден и искал да се върже за нея. Дори не понечи и да ми се извини заради ситуцията, а дори се оплака че постоянно  му режели котвата.)
Както и да е- след около половин час, след като загубиха интерес към мястото , поради липсата на кълване отново се изнесоха нанякъде.
Неусетно времето бе напреднало и трябваше да се връщаме към изходната позиция, защото ни чакаше товарене и трябваше да се връщаме навреме в Пловдив. Излизайки на брега вятъра показа, че макар и с няколко часа закъснение- прогнозата на синоптиците за неговата сила ще се сбъдне !
За няколкото часа риболов – бяхме напипали правилната примамка и въпреки атаката на малчуганите имахме занимавка, отново разминавайки се с валата .