Posts in this series
- Каякарска епопея - Сърбия 2019 - част първа Завойско езеро
- Каякарска епопея 2 – Сърбия 2019 – Езеро Груза
- Каякарска епопея 3 Сърбия 2019 - Турнирът
Здравейте приятели и колеги,
След като за 2 дни в Сърбия на Завойското езеро хванахме по един кефал и костур , а аз сериозно настинах в сряда решихме да събираме катуна и да се насочим към главната ни спирка , а именно езеро Груза , където щяхме за пръв път да вземем участие в годишното европейско състезание с каяци което дори даваше на първите двама билет за световното. Е, разбира се ние нямахме никаква идея с какво сме се захванали и в предвид професионалистите записани в списъците не таяхме никакви надежди за каквото и да е класиране , а по-скоро идеята ни беше да видим как организират подобно мероприятие хората и да си сверим часовниците с истински риболовци.
По пътя колежка от България беше поела сама със цели 7 каяка на някъде и на няколко пъти си махаме при изпреварвания.
В шеги и закачки премихана тези близо 400 км и спряхме в Книч да заредим с провижии.
Да си знаете в цяла Сърбия няма лед на кубчета както е при нас и , за да не се развалят мръвките натъпкахме халдилните чанти с местна сръбска бира да ги държи студени.
И тук се намеси съдбата 🙂 Докато аз и Петьо пазарувахме се оказа ,че местен човек се е заговорил с Никола и… ами оказало ,че в неговата вила на брега на езерото очаква 3 -ма Българи. След първоначалното озадачаване се оказа ,че другите 3 -ма БГ каякари са резервирали при него и беше трудно да му обясним съвпадението , но след като пихме по кафе се разбрахме. Пичът се казваше Лазар и както се оказа после той ни стана голям приятел – супер точен човек , които много ни помогна за това приключението да остане незабравимо.
След час вече бяхем на местото където домакините бяха определили като стартово за турнира – запознахме се с вече пристигналите каякари от Хърватия , който както се оказа бяха донесли цели 26 каяка – все пак доста от колегите от цяла Европа бяха взели каяци под наем 🙂
Мястот беше подбрано стахотно – базата беше разположена на един хълм на самото езеро и беше страхотно поддържана.
Мястото е разкошно за почивка и риболовно и при правилно развитие може да стане мечтано място за риболов при добро поддържане на рибната популация.
Ние веднага се залепихме за каяците – все пак 26 хоби каяка на едно място не се виждат всеки ден.
Бирите бяха студени , компанията страхотна и времето почна да лети ,а ние имахме бивак за разпъване… 
Райско място както се вижда , обаче ни чакаше работа и нашият домакин ни заведе до мястото за разпъване на бивака – много близо до къщичката където щяха да отседнат другите 3 -ма Българи – Миленко Стойчев, Велин Керимов и пристигащият от далечна Германия боец Георги Ракиджииски (не носеше ракия).
В късният следобед на по 3 – 4 бири се заехме с разпъването на бивака на самият бряг на езерото , а каяците оставихме в базата – все пак до петък сутринта не трябваше да се изкушаваме да влизаме във водата, а както се оказа това беше много ама много трудно нещо. 
Вечерта на гости ни дойдоха колеги от близкия до нас шаранджииски лагер и стана голяма веселба , но аз вече бях сериозно болен и вместо предлаганият ми алкохол се нагълтах с хапчета. Добре ,че си познавам организма и знам ,че едно 2 -но изпотяване би решило проблемът ако става дума за настинка. Е, имах късмет да се окаже именно това и след като през ноща на 2 пъти ставах да се преобличам в четвъртък всичко предвщаваше ,че най-лошото вече е преминало и след целодневно поркане на бири и преподреждане на примамките в брой колкото за голям риболовен магазин.
В ранният следобед при нас пристигна Жорката от Германия и след кратко опознаване се оказа супер точен пич и веднага влезна в купона. 
Вечерта цялата БГ агитка се събрахме на една маса и купонът беше на високо ниво , но все пак внимавахме с количествата ,че на следващият ден рано сутринта трябваше да започнем с обследването на езерото с цел набелязване на точки за състезанието , тестове на примамки и то при очертаваща се голяма жега…
Е какво се случи на самото състезание ще разкажа в третата част.
