Изпратих февруари, в последния ден от месеца, със страхотен риболов на Марица, който можете да проследите в този линк: „Марица джигинг – февруари 2021″. През март силно исках този риболов да се повтори, но уви – Марица се разлюти и нивото й беше на няколко пъти критично в някои от подучастъците й. Пролетното снеготопене беше интензивно – нормално с тия високи температури да не се задържи дълго сняг и затова големите притоци на Марица наливаха яко вода. 
Първите излети през март успях да направя чак на 13-ти и 14-ти. За мое съжаление обаче не видях никъде рибешки живот, а реката си беше с високо ниво.

Четири дни по-късно ме докопа и мен най-новата гад наречена COVID-19, което ми прецака съвсем зимно-пролетния риболов по реката. 14 дни в карантина ми дойдоха в повече и след прегледа при доктора и заключението, че съм здрав като бик дойде дългооооооочаквания момент – време е за риболов! 
За всичките 18 дни, през които бях далеч от Марица, реката се беше преобразила тотално – върбалака се беше пораззеленил, дивите патици вече бяха почнали брачните танци, а нивото се беше нормализирало след „потопа“. Отделно от това пък светлата част от деня бе нарастнала и имаше повече време за риболов.

Оставаха 14 дни до влизането на пролетната забрана за риболов и трябваше да наваксам пропуснатото време, някак си.
Още на 02.04.2021 направих първия излет на Марица. Сутринта ходих до личния лекар и всичко беше окей. Следобеда – мръсна газ към реката да топна силикона.
Пристигайки на набелязания вир констатирах, че местата ми се оказаха зарити от пясъчни нанси, които се бяха образували от над двуседмичното високо ниво. Това изплитняване доведе до забързване на течението с доста по-голяма скорост от обичайното, което има зловещо значение с какъв размер тежест да подходя. Обичайната шестграмова глава не ми вършеше същата работа и нямаше как да направя добра проводка с нея в течението. Минах на 8 грама, а след това и на 10, като с десятката нещата си дойдоха на място. През първия час нямаше рибешка активност – дори скобарите не скачаха. Идваха рибари на вира и си отиваха без риба. Аз продължавах да си упорствам, че имам да наваксвам яко. 🙂 
При една от проводките слуката ме споходи – страшен удар и Jig Mastera се сгъна зловещо. Разбрах веднага, че отсреща – на другия край на линията, имам сериозна риба! 

Докарвайки туловището видях, че съм излъгал супер як и дебел кефал, който моментално ме хвърли в размисли дали пък не си подобрих личния рекорд от февруари 2020, който е 55 сантиметра, публикуван в този репортаж – „По Марица през февруари 2020„.
Един колега мина покрай мен и той се шашна от размера на кефала. Направи ми снимка, след което положих кефала на метъра, който отчете 52 сантиметра. 

Ами, не успях да достигна или подобря рекорда си, но има все още време и затова. 🙂 Вижте каква яка риба е тоя кефал: 

Пуснах бордюра и продължих да замятам в полумътното и бързо течение на реката, очаквайки следващия звяр. 

Доста късно дойде следващия заветен удар, но рибата ми се изплъзна! Нищо – и утре е ден и пак ще я пробвам. 🙂 

03.04.2021 – нов ден за риболов в очакване още добри пролетни мигове с маришките зверове. Този път подходих по-различно – отново с Jig Master-а, но с по-тежка глава от 12 грама. Започнах с 3 инчовата Larva на Fanatik, после минах на 3,5 инчовия размер и най-накрая с най-големия им размер, но слука нямах. Смених Larva-та с Bait Breath – Getter Bug U30 и поставих същата глава. 

След 5-6 минутики имах „ТУП“ и последва моментална засечка, като още с повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал сом! 

Докарвайки го до брега, той почна да пляска с опашка и да се опитва да прави рънове, но с Jig Master-а и аванса на Stradic-а успях да потуша плана му за бягство, кепвайки го с главата към дъното на мрежата на кепа. Сомът беше с дължина от малко над 70 сантиметра и бе втория ми за новата 2021-ва година. Куката се беше забила в устната на сома: 

Пуснах рибата и адски доволен продължих да замятам уверено там където го бях уловил.

Сигурен бях, че там има още един мустакатко – няма начин! Тридесет минути по-късно имах отново „тУУУУп“, обаче слънцето така ме бе напекло и реакциите ми се бяха забавили, че ми беше едно такова приспано. Не успях да направя засечка в първия момент, но при второто последващо разтрисане на бланката вече бях супер адекватен и изпраснах една мощна засечка!! Отново имах сом на Getter Bug, но явно след проспиването на първия удар рибата беше изплюла силикона, а той от своя страна, носейки се по течението, се беше зашил в гърба на откъм опашната й част – явно, втория последователен удар ще да е било това.

Хубава риба, която също пуснах обратно в реката, като дори не си направих труда да й измеря дължината за статистиката. 
И така – завърших излета с два сома и без нито един кефал, което е малко странно кефалско поведение, а очаквах да понабода някой и друг бордюр. 🙂 

В следващите дни Марица вдигна отново рязко нивото си и вижте я само какво очарование беше на 11.04.2021, когато ударих едно мощно капо: 

Съботата на 13.04.2021 нямаше как да отида на риболов – сутринта имах ангажименти, а следобеда заваля и трябваше да се пазя от лошите атмосферни условия, заради смотания COVID-19, който бях прекарал – да не стане някакво усложнение в пневмония или нещо такова подобно. Само за ден дневните температури паднаха от 20 до около 8-9 градуса. Атмосфернтие условия бяха ужасни през неделята на 14.04.2021 – дъжд, силен вятър, студ, светкавици и гръмотевици, а някъде на юг дори и градушка удари… Обаче, около обед спря да вали и небето взе да се прояснява, а освен това и температураите тръгнаха леко нагоре. Облякох се дебело, че да не хвана някоя настинка и следобеда се запътих към Марица – за един последен излет по реката преди пролетната забрана за риболов, която почваше на следващия ден (от 15-ти април), съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
След повече от час и половина замятане ми идваше да се откажа и да си ходя с „подвита опашка“ – абсолютно никакви наченки на рибешки живот. Смених почти всички мои ТОП силикони, с които ловя, но слуката все още не идваше, а времето до залез бързо напредваше. Сменях няколко пъти и различни грамажи глави, размери силикони и цветове. При поредната смяна заложих на 12 грамова чебурашка, кука 3/0 с 5 инчов силикон на Bait Breath от модела Bugsy – дълъг плужек с туистер опашка отзад. 

Идеята на всичко това беше евентуално още един напън за някой съвсем случен сом. Две-три проводки – нищо. При следващата – „изстисках“ всичко от Jig Master-а и направих доста солидна дистанция на замятане от брега надолу по течението. След около 5 метра провеждане нещо ме избабани зверски! Засякох силно и ето, че имах риба… и то каква!! 

Зноен дебел чернопер кефал се мярна при ваденето и ето, че успешно го кепнах. Рибата беше захапала супер стръвно големия сиолкон, а куката го беше пробила по учебник: 

Тази риба ми даде надежда да остана до самия залез на слънцето, но за съжаление нищо друго по-интересно не се случи – без дори цък. Благодарих на Марица, че ме награди за упорството с този страхотен кефал и си тръгнах към нас. 
Уважавайте река Марица и рибите в нея, за да можем да ловим все повече и все по-големи трофеи – все пак трофейния риболов е нещото, което всеки един рибар търси и се стреми, а след това разказва на приятели за своите риболовни подвизи, показва снимки, видеа и накрая се зарича, че още утре ще отиде и ще улови на същото място още по-голяма риба. Нека има за какво да се връщаме на реката отново и отново. Големите риби правят река Марица неустоим риболовен обект за всички нас. 
Поздрави и хвани-пусни – практикувайте отговорен риболов, преди всичко! 

Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.

28.12.2020 – време е за нов излет. Около обед бях на река Марица, която ме посрещна така – спокойна: 

За целия излет имах точно две кълванета, като само едното реализирах на 3 инчова Larva с 3 грамова чебурашка! Преди това на същото място бях мятал с 6 грамова чебурашка, но успех нямах. Определено в този случай по-леката глава бе ключа към успеха ми да излъжа заветната риба! 

От плиткото течение се показа един борбен кефал, който се бе полакомил за моя силикон. 🙂 

Е, има и такива излети понякога – с по една добра риба, но по-добре с една, отколкото с нула. 🙂 
Последният излет за 2020-та година отново бе на Марица. Този път имах на разположение да ловя цял ден! Още от сутринта бях по реката, а на вира пасажи от морунаж и скобар направо бяха откачили – имаше стотици риби, които се скъсаха да припляскват над водата. Цялата тази игра траеше около един час, след което рибите все едно се пръснаха и нямаше помен от тях. Лека-полека започнаха да идват и други рибари на вира, но всички бяхме с пръст в устата – никаква слука… Реших да се пусна надолу по течението, където пък заварих стадо нутрии, които си седяха и дремеха спокойно над канарата от боклуци и клони. Риби обаче нямаше.

Три часа без риба – време е да сменям мястото! Няма какво повече да правя в този подучастък на Марица. Насочих се към следващата набелязана точка, но и там греда – никакви риби. Ами отново смяна на мястото и там…. намерих това, което търсех – мощен удар с последващ рън по течението надолу!! 

Ето едно кратко видео от епичната борба: 

Успешната примамка бе силикона на Fanatik – Larva в размер от 3 инча, а самата слука – разбира се мерен сом (най-черния, който съм хващал досега), който след снимките бе върнат обратно в реката. След тази надъхваща риба и над пет минутна борба последва отново удар на…. чорап – явно се е влачел по течението. 🙂 

Така закрих риболовната 2020-та година. На 31-ви реших да си почина малко и да се подготвя за новата 2021-ва година!
В допълнение бих искал да ви похваля флуорокарбона на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,28 mm. От март месец 2020-та ловя приоритетно с него и впечатленията ми са само положителни. Ако си търсите флуоро за повод – пробвайте го, защото си заслужава за цената, метража, реалната дебелина и качеството му!