Здравейте приятели на спининговия риболов!
След като си намерих „моето местенце“, последваха още няколко кратки риболова, но през делника. Сега ще ви представя два от тях.
Първият се състоя в последния ден на месец Юни. Работният ми ден вече бе приключил отдавна и надвечер към 20 часа отново бях на реката. За краткия си излет успях да хвана няколко кефала, като имах и допълнително гелета. Отначало риболовът не потръгна добре. След 30 минути безпредметно въртяне, заложих на Salmo Hornet 4S цвят HP и удара не закъсня!

Рибата се бе закачила много лошо за коремната тройка на Хорнет-а и трябваше да действам бързо, без излишни снимки. Внимателно я откачих с кохера, за да не й избода окото. Преди пускането й тя изскочи от ръката ми, но все пак ето и момента, при който й пожелах отново да се видим скоро:

Последваха няколко удара и откачания, но Хорнет-а отново залови добър кефал:

Излетът завърших с две кефалчета уловени на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970, като само едното снимах:

Вторият риболов се състоя седмица по-късно.  Вече бе настъпил месец Юли, а кефалския риболов тъкмо вече бе в разгара си. Този път бях много рано сутринта на реката. Броени часове оставаха до началото на работния ден и какво по-хубаво от това да ги прекарам на реката вместо в леглото!?! 😀
Отново налице беше много плах старт – едно-две побутвания през първия половин час. Преместих се малко по-надолу от любимото вирче. Реших да сложа Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят 154 Metallic HG Wakasagi OB в търсене на костури и сметнах, че туичейки Крак Джак-а, все ще примамя някой. След третото провеждане както си туичех, по време на паузата, усетих много мощен и плътен удар и моментално засякох. Рибата се оказа доста борбена и в един момент наистина реших, че съм уловил сериозен костур, но накрая се оказа, че бъркам мноооого! 😀

Рибата се оказа страхотен кефал, който на дължина бе около 40-41 сантиметра:

За първи път ми се случва да излъжа кефал с туичингова проводка на воблер суспендер! Снимах си рибата и не можех да повярвам, че съм успял да я примамя с тази техника. 😀 Удоволствието от слуката бе на максимум!

Пуснах кефала с пожелания скоро отново да се сборим:

След мелето с големия кяфал, се върнах на първоначалното местенце откъде бях започнал риболова. Заложих на едно много интересно и ново воблерче за мен на Sea Buzz River Shad MR 40F, цвят 098 – HB, за което бях чел преди известно време в тази публикация: „Първи впечатления за River Shad на SeaBuzz от Павлин Вълев“. Въпросното воблерче, в тази му разцветка 098 – HB, го бях взел с идеята за „Морски експерименти в Гърция“ и евентуално за риболов в нашите сладководни водоеми. Не след дълго Ривър Шад-а ме ощастливи с този кефал:

Направих му няколко добри кадъра и го върнах обратно във водата:

Към 8 часа сутринта риболовът приключи с този бандит, който се излъга на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 (Mojarilla Power!):

Въпреки, че риболовът бе кратък, се заредих положително и бях готов да посрещна работния ден, който започваше само след един час! 🙂 От мен наслука на всички и до следващия път!
Spinning forever, work and sleep whenever!

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Преди цели две години, през лятото, бях посетил едно хубаво местенце на една река, на което установих, че в две педи вода живеят трофейни кефали. Тогава ги пробвах с всевъзможни примамки, които имах в кутийката си, но нито един от тях не успях да примамя. Казах си, че след време ще се върна и ще взема реванш. Ето, че това време настъпи в края на месец Юни и този път нещата се получиха отлично, като слуката ми бе чудесна. 🙂
Към 7 часа сутринта бях вече на реката. Тя ме посрещна с доста високо ниво, като температурата на водата бе ниска за сезона. Реших да започна риболова с едно доста успешно при мен воблерче на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970. Още при първото подаване имах удар, а на втората проводка пред обектива ми позира този малък бандит:

Съдейки как бе налетяла рибата на воблерчето веднага ми стана ясно, че ще трябва да провеждам по-бавно примамката. Комбинацията от хладна вода и бързо течение водят до неестествено закачане на рибите:

Обнадежден, продължих риболова със същото воблерче и ето, че отново реализирах кефал:

След което отново излъгах още една риба, която бе малко по-голяма от предните две:

Както обичам да казвам за това воблерче „- Mojarilla Power!“:

Разбира се и това кефалче последва съдбата на останалите две:

Последва затишие и явно бях набол всички риби пред мен на тази дълбочина, до която достига Моджарила-та. Това ме накара да сменя воблера с Pontoon 21 Red Rag – 36F SR, цвят 812 MI Higenaga RE. Заметнах отново до отсрещния бряг и след втория оборот последва удар и рибка:

Отново затишие и смяна на Ред Раг-а с по-дълбокогазещ воблер на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и ето, че и тази смяна ми донесе рибка пред обектива:

След този кефал за пореден път се появи „дупка“, но този път доста по-продължителна. Реших, че е време да се преместя на 20-тина метра по-надолу по течението, където реката запазваше скоростта на течението си, но дълбочината беше по-голяма. Това ме накара отново да бръкна в кутийката си и да извадя следващия си коз –  Salmo Hornet 4S, цвят HP. Направих няколко провеждания и изведнъж получих много мощен удар! Рибата ми дръпна дори малко и от аванса, но се откачи. За съжаление след това не последва нищо в рамките на 10-тина минути настояване, докато….отново мощен удар, при което безкомпромисно засякох. Усетих от другия край на линията, че рибата е едра. Затрудни ме с повдигането й от дъното, а течението оказваше допълнително съпротивление на целия ми такъм. Все пак всичко приключи успешно и пред мен се показа ето тази риба:

Страхотен 37 сантиметров дебел кефал:

Позволих си да изгубя няколко минутки, правейки му снимки. Все пак борбата с такъв екземпляр „вдига много шум“ във вира и е добре след нея нещата откъм риболов да притихнат, за да се успокоят другите риби:

Накрая кефалът пое обратно към дебелия бързей:

Продължих да облавям района пред мен с Хорнет-а и след 15-тина минути отново получих мнооого здрав и мощен удар, след което последва отново добра битка:

Този път кефалът бе доста по-едър екземпляр:

Дължината му бе 42 сантиметра. Задължително трябваше да му направя фотосесия, защото не всеки риболовец, в наши дни, може да има слука от този калибър:

След снимките последва и момента с пускането на рибата:

Уважавам кефала само като риба за спорт и развлечение. С тази риба вече постигнах това, за което бях дошъл на реката. Взех своя реванш! Казах си, че е време да си ходя, но…..:

….винаги съм готов за още едно „последно замятане“, което добави още 30-тина минутки към риболова ми. 😀 Отново на всемогъщия Хорнет успях да уловя чудесен кефал, който се бе зашил отстрани на устата:

За финал пък ми клъвна тази НЕмирна риба, след което наистина си тръгнах доволен от слуката на реката и с бъдещи планове да я посетя отново:

По-долу съм направил едно кратко видео с пускането на по-големите кефали. Наслука и до следващия път!