Привет маниаци на спининговия риболов!
Ето, че дойде време за следващия излет-разказ. Заглавието му само по себе си говори за неща…., които не са наред. Както знаете всичко хубаво, което имаме в нашата мила родина, бива разпродадено на безценица, заграбено или съсипано. Същото това нещо се случва и с нашите хубави водоеми, които имаме. За точно един такъв – прецакан водоем, ще ви разкажа, но кой от всичките е той, ще пропусна, тъй като макар и прецакан, все още има някаква надежда за него. Само до преди три-четири години го посещавах и бях много доволен от излетите. Язовирът беше слабо посещаван от хора и да видиш рибар си беше почти събитие. Навремето е имало период, през който е бил частен, но поради разиграла се човешка трагедия е бил изоставен. Разположен е в гориста хълмиста местност и при високо ниво повече от половината бряг е недостъпен за риболов.

В него се въдеха най различни риби – шаран, бабушка, уклеи, черна мряна, а от хищниците имаше само кефал и костур с подобни размери:

Известно време спрях да го посещавам, защото се откриха нови хоризонти пред мен. За съжаление, през това време, дочувах някакви слухове как мнимо е бил взет по аренда и изведнъж бил зарязан – позната селска схема. Все се надявах, че нещо от рибното богатство ще е останало и реших да направя една проверка. За съжаление, посещавайки го в началото на Септември тази година, установих, че картината се бе променила коренно…Отидох в късния следобед и покрай пътя за язовира в храстите седеше някаква ръждясала табела, на която едвам се разчиташе, че риболова бил забранен. Ако караш автомобилът си с малко по-висока скорост въобще няма да забележиш, че там има някаква ръждясала ламарина, която не си знае годините и кой знае откъде е крадена, за да бъде поставена там…в храсталака. Предполагах, че язовира е приключен – остърган откъм риби. Заварих нивото на водата толкова ниско, че без проблем можеше да се крачи по брега, където беше непристъпно преди…Всичко намирисваше на валат, но все пак бях длъжен да опитам и без това съм бил път до него. Знаейки рибния потенциал на язовира от предните излети и с оглед на периода от годината, в който ловях, заложих моментално на Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Заметнах надалеч успоредно на брега и започнах да водя малкия попер. След три-четири провеждания забелязах няколко дребни костурчета, които преследваха попера. Смених примамката с един плиткогазещ Хипноус и Крак Джак, но не последва нищо. Придвижвайки се по брега и сменяйки още няколко примамки опрях до Mepps Aglia-e №1. Започнаха едни побутвания…и боричкания за блесната, като накрая бе заловен ето този пакостник, а след него последваха още два с идентични размери 😀 :

Последваха и ето такива – от раираната банда:

Сега вече ми стана ясно какво е положението с рибите на язовира…останали са само дребосъчетата, които в малкото вода (при източването на язовира) от хайверни зърна са успели да пораснат до сегашните си размери. Абе един светъл лъч за едно малко по-далечно и евентуално по-хубаво бъдеще на язовира….Общо взето риболовът си беше чиста катастрофа, но пък така или иначе бях там с лайт спининга, та поне да си поцъкам дребосъчета. Сложих силикон Orka Shad 4 см цвят WB с три грама чебурашка и се почнаха….:

Това пък се оказа най-лакомото костурче:

Надвечер рибките в язовира откачиха и започнаха да си подскачат весело над водата. Не се видя да преиграе нито една по-голяма риба. За съжаление още една моя риболовна дестинация бе леко зачеркната…Ще трябва да почакам да настъпи по-светлото и по-хубаво бъдеще за този водоем, когато тези дребосъчета вече ще са пораснали достатъчно за да огънат подобаващо лайтовия спининг.