Ранобудни костури – част 2

В края на Ноември се състоя и продължението на темата за ранобудните костури. Отново направих два сутрешни излета през седмицата точно преди работните ангажименти. Активността на костурите бе горе-долу идентична с тази от предните излети – заход за по-малко от час и после оттегляне на пасажа навътре към дълбоката част на язовира.
Доволен от слуката, която ми донесе силикона на Орка – Шад в размер от 6 см. и цвят FB на предните ми ноемврийски излети, този път реших да заложа на друга разцветки.
При първия излет лових с цвят YG, отново на 6 сантиметра. Часът беше 06:30 сутринта и вече трескаво чаках да се развидели. Лека полека започна да се съмва. Започнаха да се чуват плясъци по повърхността на водата и след малко тя закипя. Пасажа от костури вече бе пристигнал и беше време за първите замятания. След няколко ударчета, този костур направо отвя Орката:

Утрото бе доста мразовито и водачите на въдицата ми хващаха лед. Налагаше се горе-долу на 5-6 минути риболов да премахвам ръчно леда. Имаше голяма опасност при някое от замятанията този лед да пререже плетеното влакно и голяма част от риболовното време да бъде загубено в превързване на линията.

По принцип се препоръчва при такива условия да се пръскат водачите и линията с различни спрейове, но аз съм традиционалист и действам без тях. 🙂 Набързо къртя леда и отново съм в играта. 😉

Усещайки някакви слаби трептения, докато водех примамката, рязко засякох и….ето какво улових:

Това за което бяха дошли пасажите от костур в студеното ноемврийско утро бяха групираните пасажи от дребен уклей. Те бяха толкова гъсти, че последва още едно уклейче с подобен размер на Орка Шад-а:

Този път захода на костурите беше  малко по-кратък (около 40 минути) и усетих, че почнаха да се изтеглят към по-дълбокото. Моментално се изтеглих и аз и ето, че….имах такъв удар, че го помислих за бяла риба. Всъщност се оказа добър костур, който бе клъвнал с…:

… дам, с опашката! 😀 Не ми се е случвало досега подобно кълване. 🙂

В близките 5 минути последваха още няколко кълванета и всичко замря. Реших, че е настъпил момента да действам според начертания план, който пренебрегнах миналите два пъти и да гоня костурите до последно. Изтеглих се към най-дълбоката част – открити води и сложих тежката артилерия – oловната глава на вградената кука бе 15 грама, а самата кука бе №3/0. На нея бях поставил силикона на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 3 инча. Целта беше максимална дистанция с лайт такъма и бързо пропадане до дъното. Изцедих каквото можах от такъма като дистанция с тази примамка (малко над 40 метра) и на второто подаване нещо просто ми спря провеждането! Направих бърза и мощна засечка и ето, че тактиката ми се увенча с успех:

Успях да уловя най-големия ми костур за излета.

Още две проводки и ето, че застигнах още един лаком костур:

След него установих, че надпреварата с костурите свърши и вече не можех да достигна разбойниците. Излетът приключи, а спининга отново се бе обледенил (точно на време, защото трябваше и да си ходя 😀 ):

При второто излетче утрото беше дори още по-мразовито. Заходът на костурите бе най-слаб спрямо предните три излета. В ранните часове се усещаше, че я няма онази злобна активност, която я имаше преди и на моменти се чудех, дали изобщо имам някаква слука. Сложих на линията отново 6 сантиметровия Орка Шад в цвят YG, а после и FB, но за всички мятания реализирах едно-две слаби ударчета. Трябваше нещо да променя! Смених силикона с някой от другите ми любими от кутията, но нищо. След това поставих другия цвят, който имах на Орка Шад 6 см. – WB и след няколко провеждания усетих нетипичен удар. Засякох и ето, че първата риба в мразовитото утро бе пред обектива:

Учудих се от слуката, защото предните три излета тя отсъстваше. Маломерката се беше зашила под устата, явно само е натискала Шад-а. Пуснах я и реших, че това ще е успешната разцветка и примамка.

Да ето, че след няколко проводки излъгах и първия ранобуден костур:

За съжаление захода не бе това, което очаквах. Този път се впуснах доста по-бързо в преследването раираните разбойници от плиткото към дълбокото.

Всичката активност приключи много бързо…

В следващите 30-40 минути нямаше и следа от рибите. Сменях най-различни силикони и начини на провеждане, но нямаше кълване.
Така Ноември свърши, а с него и темата за ранобудните костури. Голямото есенно хранене на хищниците край бреговете на големите язовири също приключи. Предстоеше още един месец до края на 2016-та година, в който не се знаеше каква ли слука можеше да ме споходи, упорствайки от брега. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

15 + 8 =