Здравейте приятели и колеги риболовци!
Ето, че по традиция и тази година от първи май стартира риболова на щука в България. Разбира се ултрахищникът вече бе свършил своята най-голяма цел в живота си – да се размножи и сега му предстоеше да изпълни другата си мисия – да ни дари с много положителни емоции на спининга. Ден преди престоящия гергьовденски уикенд нетърпеливо грабнахме щукарските такъми и с моя приятел Валентин Данаилов се запътихме към Щукарския Рай. 🙂 Към 8 и 30 сутринта вече бяхме там. Край брега се забелязваха преигравания на мирни риби, на които тепърва им предстоеше размножителния период, но не се забелязваше щуча активност.

Заредени с нови примамки и такъми започнахме откриването на щуколова. Преди да пусне каяка си, Валката направи няколко контролни замятания от брега. Бях му дал да види що за примамка е Salmo Bass Bug. Явно много му хареса примамката, защото на момента я разопакова и направи първото й бойно кръщение на вода. 😀 По принцип рядко се случва това, някой да ми пробва новите примамки преди аз да съм ги топнал, но му е простено. 😀 На първата проба …. ами … ейбаси повърхностния хеви кранк дето е Salmo Bass Bug!! Една много интересна и уникална примамка е създал Пьотр Пискорски! 🙂

След две-три замятания една щука около кило-две много здраво избуши край брега Bass Bug-a, но не се хвана. Чу се доста силен тътен от яростната атаката, а осен това се вдигна и сериозна вълна. Този спектакъл ни разтрепери рибарските сърца и ни мотивира да се пръснем из водоема в търсене на притаените ултрахищници. И така, Валката действаше по вода, както винаги, а аз от брега. 30-тина минути след като се разделихме успях да хвана и първата щука за излета и годината.

Опита се да се навре в туфите от водорасли, но не й дадох шанс и ето, че тя започна да ми позира пред обектива.

Измерих с метърчето щуката и то показа, че дължината й е 53 сантиметра. Рибата се хвана на Rapala Shadow Rap Shad в цвят HLW.

Ударът дойде в момента на паузата, точно когато воблера започна бавно да се издига (той е „slow rising“) с леки поклащания след придърпванията.

Денят започна добре с една добра щука. Това е достатъчна мотивация за един рибар да си каже великата фраза: „Днес ще ги скъсам!“. 😀 Пуснах рибата и продължих търсенето край шавара.

Последва още една щука на Shadow Rap Shad-а, но с доста по-скромни размeри. 😀

Иии … още една писалка ….

… и още няколко, все със същия размер. 😀

В тия малки зверчета се криеше някаква безумна ярост и налитаха на воблера като обезумели. Без съмнение всички отиваха да трупат килограми. Така два часа отлетяха с тия дребосъци.

Достигнах една разлята част на водоема, която беше почнала силно да се затревява и нямах шанс с плиткогазещите воблери. Реших да експериментирам с повърхностни примамки поради това, че водата бе доста по-топла, а и онзи удар от сутринта на Bass Bug-a все още ми държеше влага. Избрах да започна купона на повърхността с един лъскаФ уолкър на Storm Z-Stick в цвят Chrome Blue Back. Времето беше ясно и слънчево и реших, че със сигурност щуките няма да му простят, поради блещуканията, които ще създаде, когато му придам „walk the dog“ проводката. 🙂 Премахнах флуорокарбоновия повод и го заметнах уверено. При третата проводка една щука около килограм се изстреля мълниеносно от укритието си и на около метър от него изпращя уолкъра в предната му част (откъм главата). Рибата се гмурна с примамката и тогава се изпъна линията ми. За съжаление поради това, че аванса ми беше натегнат направо се отскубна уолкъра от устата й. Погледнах го и видях ще пущината ми е отключила карабината. 🙂

В последствие започнаха да налитат агресивно отново познатите дребосъчки:

Хмм то бива злоба, ярост, агресия и глад, ама пък чак толкова … 🙂 Може би ако вдигна размера на примамката ще ги накарам да спрат да ме взимат? Смених уолкъра на Storm с този на Jackall – Mud Sucker 110 в цвят FP Ayu head, поради това, че беше с 15 мм по-дълъг. 🙂 За съжаление по-голям уолкър от този на Jackall нямах. И ето, че тактиката ми се увенча с успех и прилъгах щука, която беше почти два пъти по-голяма от малките зверчета. 😀

Пуснах и тази риба и продължих по плиткажа, в търсене на нещо по-йедро на повърхността.

Смених с Bass Bug-a, но нямах кълване и отново върнах на линията си уолкъра на Jackall. Успях да излъжа с него една щука около кило и половина, но отново заради натегнатия ми аванс тя не позира пред обектива. Така и не успях да изчопля след това от плиткажа някоя по-едра щука, а ей тия дребосъци отново не ме оставиха на мира, въпреки размера на уолкъра:

Така премина неусетно обеда. Малко повече от 2 часа бяха посветени на риболова с повърхностни примамки. Към 14 часа се раздуха вятъра и времето взе да се скапва. Над хълмовете видяхме, че наближава студен фронт. В същия момент щучата активност секна. Рибите определено се изпокриха и затова вина имаше влошаването на атмосферните условия. Постояхме още около един час, но така и нямахме повече удари (дори и на онези малките нахалници) и решихме, че е време да си ходим.
Равносметката от излета бе:
– над 40 удара и около 20-тина рибки (буквално рибки), като само една от уловените премина (с малко) границата от 50 см;
– за съжаление в плиткажа изгубих в някакви подводни храсти един от любимите си щукотрепачи – Rapala Shadow Rap в цвят YP, но какво да се прави риболова продължава; 🙂 – активността на щуките беше до около 14 часа;
– температурата на повърхностния слой от 19 градуса сутринта, се повиши до около 25 градуса следобед;
– направих първи риболов на повърхността за годината и то през май месец. 🙂

На 13-ти май отново посетихме познатите ни места, като този път бяхме целия отбор – Аз, Валката и Петьо. Общо взето сценария леко се повтори с този от предния излет, който бяхме направили преди осем дни. Този път на водоема имаше значителна преса от риболовци, като някои от тях дори си позволиха да тролят (влачат) с лодките си за щука, въпреки не голямата му водна площ … абе, пълна простотия!
Още с първото замятане край брега на Shadow Rap Shad-а имах щука около килограм, но този път се заби във водораслите и си замина. След това отново се показаха малките агресори, които нямаха спирачки … Този път за целия излет се хванаха около 12 подобни зверчета от около 20-тина ударчета:

На повърхността отново ситуацията бе почти идентична, с тази разлика, че сега ги нямаше атаките на килограмките. Разбира се всички дребосъчета бяха грижовно върнати обратно, Радостно е, че във водоема има толкова много младо поколение, което след година-две, се надявам, че ще ни зарадва още повече.

Наслука и до следващият фоторазказ.