Месечни архиви: юни 2017

Сомско откриване…. на платено.

Здравейте колеги,

След като пъстървовите ми излети макар и малко не се увенчават с никакъв успех , а след падането на забраната на щуката няма нищо запомнящо се, очаквах с нетърпение започването на костурския сезон , който обаче продължава тенденцията ,че  някакъв карък ме е налегнал и почти няма никаквъв успех.
И така времето си минава без да има нищо за отбелязване и само страхотните репортажи на колегите ми вдъхват надежда ,че все пак не съм забравил тотално как се лови риба 🙂

В послендият уикенд времето щеше да е близо до адската клада и влизането с каяците някъде щеше да е много  кратко-временно и за това избрахме една дестинация която е не безивестен платен гьол, за който се чуваше интересна информация от много места за риболов на сом , бяла и епизодични щуки.
Планът беше – ставаме в 5 , в 6 сме на мястото и най-късно в 10 обратно преди да ни е убила жегата…..
Е, найстина в 6 бяхме на водоема , който се оказа никак не малък и .. окупиран от шаранджии 🙂 Още с пристигане забелязахме големи шарани , които правеха половин метрови пируети над водата , гонейки всичко в района където намерихме място да похвърляме.

И се запона едно изреждане на примамки без какъвто и да е успех…. Не след дълго се оказа ,че наш познат също е на язовира и той е същото капо като нас , е все пак беше имал едно късане – според него от щука….
И така , времето си минаваше , а слънцето напичаше , с което ние все повече си мислехме за отбой… И бяхем близо до сгъване на въдиците когато колегата закачи на малка клатушка едно сомче близо 2 кила…
Е, сложих и аз една 20 грамова клатуна и с новата ми мултипликаторна гега Tailwalk Fullrange CC Casting започнах да си упражнявам  кастинга 🙂 Е, веднага след  падането нещо поведе блесната и засякох и едно малко сомче пристигна да се снима с мен 🙂

Каръкът беше счупен  и след кратка фотосесия го върнах обратно и почти моментално , отново с падането имах удар , но без закачане.  И тогава разбрах какво искат пущините – явно при приводняване на доста широката клатуна се създаваше голям шум на повърхността , което явно ги привличаше защото и при колегата взимаха точно след падане или в последващото обиране, но не по-късно от 4 -5 оборота. Другият колега , който пускаше клатуната до дъното и тогава започваше да облавя – нямаше пипане .
И така… започнах да спирам ръчно клатуната в момента , в който започваше да пада към водата и така създавах уникален плясък от падането на клатуната на повърхността.
И това ми помогна да реализирам по изключително атрактивен начин най-голямата си риба за деня – сом близо 6 кила. По горе описания начин клатуната се приводни и отдолу последва незабавен удар , който изхвърли примамката на 3 м от мястото където падна ,но благодарение на бързото обиране успях да задържа клатуната почти на повърхността и рибата я настигна и удари брутално. 🙂 След кратка борба излезна за бърза фотосесия.

Внимателно откачих рибата и я върнах обратно в добро здраве. През това време и колегата извади неговата риба която беше над 6 кила – сякаш рибите се движеха в пасаж от почти еднакви риби , защото и преди това имахме 2 -но вадене на почти еднакви като размери и килограми риби.
И така времето минаваше , жегата ставаше непоносима , но  когато удрят такива риби сякаш всичко може да се преживее. Е , оставаше и 3 -тият колега да хване риба , че почна леко да се депресира – все пак аз имах 4 , а другият колега 5 риби 🙂
Колегиално изчкахме това да се случи макар да имаше риск от топлинен удар 🙂

Денят приключи с бърз 6 часов сутрешен риболов , дозата позабравен адреналин беше взета и не пукнахме от слънчев удар…. 🙂
В заключение мога да кажа ,че като твърд противник на платените гьолове мога да отбележа , че когато водоемът не е тип квадратна дупка изкопана с багер и се поддържа добре откъм рибни (хищнически) ресурси , това си остава май единственият начин да се хване от ръка риба с подобни и по-добри размери за кратко време.
А, че не сме дорасли за такива безплатни гьолове говори разказаната ни истинска случка как пишман спинингист и реален селяндур хваща сом над 10 кила – мята го в багажника и започва луда гонитба из полето , при което все пак успява да се измъкне с рибата…
Е , представете си ако има такъв свободен водоем…
Няма да оцелее и седмица с подобни индивиди олко него…
Поздрави на наслука!

Успешният излет

Вчера направих най-успешният си пъстървов риболов. По стара българска традиция (всъщност моя) не повторих реката. От няма и 10-тината си риболова, в търсене на петнистата, никога не съм бил на същото място. Изключение прави неколко дневен излет, като тогава смених и местата в различните дни. Може би и това беше причината да бъда капо, но за там е нещо обичайно явно. Често виждам ваши репортажи от същото място, където сте се прибрали само с мускулна треска, но не и снимки с риби. Само в два от случаите съм хващал в края на риболова, като в останалите съм хващал в рамките на първите 10 подавания, след което обаче ми е оставала само разходката. Вчера не беше така. Риби имаше в почти всеки вир, следователно и снимка. Терена беше лесен, но продължителен. 3 часов риболов, все нагоре по течението. На няколко пъти мислех да спирам и да се връщам, но исках да поразгледам още малко от реката. Имаше и „последна риба и тръгвам“, която в този случай дойде сравнително бързо. Исках да намеря нещо запомнящо се, за да знам при евентуален друг излет да знам до къде съм стигнал. Снимките и рибките са доста еднообразни, дори се чудих дали не са едни и същи. Само часа на заснемане ме ориентираше нова риба ли е това или съм дублирал. Успешния воблер беше Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят Yamame Silver. Това беше неговия първи риболов, като несъмнено ще го използвам и занапред. Всъщност харесах цвета по снимките които виждам с риби, явно ги предпочитат. Често ръчно направените пъстървови воблери са с такива окраски. Хванах само една риба на различен воблер и той беше Lucky Craft Pointer 48 SP в цвят MS MH Flash Yamame. Вдигна няколко риби, извади само една, закачена странично. Всъщност не беше единствената риба закачена така, но го дължа на бруталните си и непрестанни туичове. На някои от останалите примамки имам вдигания или кълванета, но нямам извадена риба, за това и не ги коментирам. На снимката се вижда какъв скромен арсенал бях взел. Това беше с цел да не мъкна многото кутии, като така или иначе не използвах много примамки. Някои риби ми се изплъзваха и не успявах да снимам, няколко ми забиваха и куките в ръцете, една успя и в панталона. Скромни по размер, но много борбени, които ми донесоха мноооого приятни емоции. От 50-тина риби, които видях, 40 ми направиха кълванета, като 30-тина риби извадих. Бяха пощтръкляли, някои идваха чак до краката ми и тогава кълваха, стига да не ме виждаха де, че тогава се връщаха в „дълбините“. Малка приятна рекичка, с малки и плитки вирове, но стигнах до 3 извадени и 1 изтървана риба от вир! Пробвах с останалите примамки – определено си беше до цвят. А водата както виждате беше кристално бистра. По-прозрачна няма на къде. Спирам с писаниците, насладете се на снимките.

          

Вечерен спининг за сладки сънища

Повечето колеги постоянно се оплакват от липса на време за риболов. Времето наистина е най-ценния риболовен аксесоар, много по-важен от скъпите въдици и примамки. Всички се оплакват от неговата липса, времето не може да се намери по магазините, на никаква цена. Ходя често на риболов и всички ме питат откъде намирам време. Отговорът е много прост – крада го. Времето се краде, не се купува, не се подарява. Краде се от работа, краде се от семейство, краде се от съня и най-вече от телевизия, кръчми, безмислени раздумки и прочие. Казано с две думи – въпрос на приоритети.

И така, за пореден път откраднах малко време след работа и с мръсна газ отпраших на любимата рекичка, в близост до столицата. Някои ме питат откъде намирам средства да ходя толкова често. Тях също ги крада – равняват се на 1 бира с мезе в квартална пивница.

Реката ме посрещна с отлично ниво – нито малка, нито голяма. Липсваше й малко цвят, но както напоследък е модерно да се казва – коттакоа.

Почти винаги на тази река започвам риболова от един конкретен вир, защото е много удобен за настройка на примамки, а аз съм крупен производител на ръчно изработени воблери.
Като казвам започнах, започнах наистина, защото още на първото мятане се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на примамката я хванах – красива балканка, с много жълто , подуто коремче и ярко червени точки. Успешният воблер беше Stream Cutter 55 mm, със седефено покритие.

Много обичам, когато хвана риба още в началото, вероятно всички обичат.

Настроих си воблерите и се преместих в друг участък, където има по-сенчести места – нито аз, нито рибите обичаме слънцето. Няма нищо по-отегчаващо в пъстървовия риболов от осветената вода с виждащите се отдалеч и най-малки детайли по камъните. Не така стои въпросът със сенките, те са потайни и вдъхват надежда за изненада.
Тръгнах нагоре по течението и започнах да облавям малки дупки до отсрещния бряг, редувайки въртележка и малък воблер, който проблясва много ефективно при туич. След няколко изтървани и 2-3 хванати риби около мярката, вече можех да заключа с добра достоверност, че в случая воблерчето работи по-добре.

Изплюх блесната, която държах в устата си при редуването и на нейно място лапнах друг, малко по-тежък и голям воблер и продължих редуването на 2-та воблера.

Достигнах перспективен вир и заметнах отдалеч с тежкия воблер. Няколко агресивни туича и закопчах борбено мъжкарче, което направи множество олимпийски скокове преди да излезе за снимка. Печелившият воблер беше Flat cuttuer 48s, много работещ цвят BRK(сивен).

Започна да се смрачава и отново смених участъка с друг, защото знам, че там рибите се размърдват на мръкване.

Схемата беше същата – вървях срещу течението и облавях с агресивни туичове. Извадих и изтървах още няколко риби околко и малко над мярката. Не успях да реализирам една добра риба, защото ме домързя да се прикрия – вдигна се и ме видя, повече не излезе.

Започна да се мръква и тръгнах обратно по реката към колата. Минавайки покрай едно хубаво вирче, което преди 15-20 мин бях обловил, ме обзе желание да пробвам  отново. След 2-3 замятания и задържане на воблера в течението с туичове, в полумрака забелязах, че се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на воблера се закопча – хубава женска риба, ориенталски тип. Дежа вю – така започнах този излет, така го завърших.

Пуснах рибата и се прибрах изморен по никое време, но много зареден – откраднатото време си заслужаваше. Може би изпуснах сериал, мач и кръчма, но на кой му пука, сънувах сладки сънища.

 

В търсене на митичните костури.

Реших след работа да отида за риба, звъннах на Сандо и рaзбрах, че на Пънча е зле положението и риби няма, обаче все пак се разбрахме да влезем и да ги потърсим. Язовира ни посрещна така:

Докато аз спокойно се оправям и си снимам Сандо хвана две бързи сулки и един клен , пусна ги обратно и продължи да си мята на воблера убиец.

 

 

Сложих един силикон и започнах да настоявам , по едно време нещо причука и извадих едно костурче и се зарадвах като малко дете. Минаха едни каякари няколко пъти покрай нашата лодка в обсега, в който ловим и всичко приключи (гребълцата да им изсъхнат дано). Решихме да слезем към устието и да потърсим някоя щука, аз не бях обнадежден, защото не обичам щуките, ама викам си „Хайде ще се капотираме там, пък ще се върнем, като падне слънцето” . Така и стана, аз предимно лежах в лодката и си релаксирах, даже и не мятах почти. След час-два обикаляне решихме да се върнем на мястото и да тестваме пак, дали няма вечерен заход да направят рибите. Поне пък добра тренировка става с гребането и обикалянето на язовира.

Взехме и един приятел още от понтона с лодките и тръгнахме , започнахме да настояваме , всеки на различна примамка. Те ловяха на воблери въртележка , а аз сложих Фиииша 7 см и реших да излъжа някой капризен стрижок. След малко нещо ми почукна , последва засеча и се откачи…след малко пак почукна, не засякох , за да изчакам и пак го няма. На третото кълване нещо ме взе решително и тръгна, разхождахме се малко и дойде един приличен костур, а аз грейнах от щастие – никоя щука не може толкова да ме зарадва.

След това продължих да настоявам и извадих още някоя риба, но като цяло риболова беше слаб, поне събрахме няколко малки костура за котките на Сандо, които го чакаха с възхвала и възторжено мяукане.

Лайт с метален повод

След като вчера изтървах голяма голяма риба, която замина с воблера ми, днес вече се бях подсигорил с метален повод. Използвах готови, приличат на струна за китара. Може да звучи странно да търсиш щука с лайта, но ми е нова въдичка, а щукарката си стои вкъщи. Обиколих езерото и видях вчерашната щука, почиваше си на обичайното си място. Имаше налепи по тялото, същите които имат и умиращите каракуди, обикалящи с дни в чакане нещо да ги изяде. Пробвах я с няколко примамки, на която тя не реагира. По някое време плавно се оттегли навътре, като преди винаги се изстрелваше към дълбините. Мисля утре да се мъча да я хвана със серкме или грип, за да мога да я освободя от воблера. Не успях да проверя навсякъде, тъй като езерото беше отцепено от полиция, някой си от горе щял да обядва и достъпа беше забранен. Ясно ми беше, че с този повод, а и най-вече посред обед няма как да хвана кефал, но все пак опитах. Е успех нулев. Бях си останал с едното изпуснато костурче от по-рано.

Заобиколих и стигнах до любимите ми места. Нямаше признаци на живот, поне не и от хищници. За сметка на това вреше от мирна риба, която само можеше да ми развали риболова. Пред погледа на полицая си лових, докато той със свой колега се чудеше може ли докато са на работа да половят и те. Този път не слязох до водата, а стоях от високо. Нямах кълванета, но сред амурите видях още по-тънко и дълго тяло. Хвърлих към нея, тя отреагира, няколко туича без обиране с макарата, последва и в една от паузите удари!

Успешната примамка беше ръчно изработения HZL.

След няма и десетина минути рибата вече беше на брега. Отне ми толкова много време, замо защото си бях забравил грипера. Тръгнах само с една кутия воблери в джоба. Кохери нарочно не взех, за да не предизвиквам съдбата да ми обърне гръб. По-късно се обадих да ми донесат, но нямаха. Оказа се лесно изваждане чрез клечка. Все пак беше малко воблерче почти до глъдката, но нямаше щети по нея или мен. Там вече ми беше прегризвала една, заради грипера който ми я изпусна. Днес го забравих и трябваше до последно да я моря. Два пъти имах контакт с нея, но не беше готова. В крайна сметка, пред погледите на насъбвалите се хора, успях да я извадя, за да се снимат и те с нея.

Пуснах аз рибата обратно във водата, но малко по-късно се замислих за нещо друго, което ще онагледя по-долу.

На снимките загледах горната челюст на тази риба. Изглеждаше ми позната. После видях и белезите по гърба…знаех кога и как ги бях направил! В този момент гледам снимките от тогава и на компютър вече не изглеждат толкова еднакви. Все пак ще ги споделя с вас. Без съмнения, за период от една година съм хванал тази риба 3 пъти. За това време е качила почти килограм. Това може и да е четвъртия път, но май по-скоро не е. Все пак споделям снимки и вие преценете. Тук е заловена с въдица Tailwalk Dageki S802M и воблер Heddon Swin’n Image.

Ден по-късно (след 3-тото хващане от мен) Жулиан я залови на ръчно правена блесна (не от него разбира се). Тогава направих по-добри снимки на нейната челюст:

Успях да изровя снимки на първото и второто хващане съответно на Yo-Zuri Minnow и блесна Savage Gear. От тук нататък всеки да мисли каквото иска. И дори да не е така, аз ще си го броя 4-ти път на тази риба. Дано стигна до 10 броя, а тя до 10 килограма!

Save

Новата ми придобивка

Сдобих се аз с нова лайт въдичка, за която още нищо не мога да кажа. Не мога не защото не я познавам, а защото не съм навътре с терминологията и работата на една въдица. Преди да си я купя бях ловил с нея, беше собственост на колега и в един съвместен риболов сменихме такъмите за целия ден. До момента бях ловил само с един лайт, който беше подарък от момчетата за рождения ми ден. Днес идва момента, в който ще отиде да си почива, но няма няма да го оставя да залежава, също ще среща риби. Но…всичко с времето си, все пак трябва да се нарадвам на новата придобивка.

Излязох да я поразтъпча тази нова въдица, въпросната Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Исках да разуча и новата за мен примамка Fiiish Power Tail. На този водоем кефалите са трудни. Блесни и мухарки почти не работят. Воблерите трудно ги проследява и може да ги чукне, а може и да изчезне видейки нещо странно във водата. Въпросната примамка се оказа доста ефективно, но само откъм атаки. Бяха ме посъветвали да сложа по-голяма кука, но аз не го бях направил все още. От 15-тина кълванета успях да реализирам само едно, но верояно е и заради особенноста на плахите риби.

 

След няколко кълванета се случи и следното, след което вече ще сменя куката:

 

 

 

 

 

 

При липсата на кука, нямаше как да продължа, а не исках да свалям от някой воблер. Смених примамката, но кълванета нямах. Минах в съседното заливче и пробвах кефалите, които не ме отразяваха. Пробвах и в по-дълбокото, а един човек дойде да ме пита за щуките. Още не беше завършил въпросът му и отвърнах „видя ли какво стана“, вадейки олекналата линия. Прегризването беше мигновено, още не беше успяла да се сгъне въдицата. Нямаше какво повече да пита, вече му бях показал преди 10-тина дни прасето което дебна от там, но когато съм за щука нямам никакъв успех. Отидох да проверя леговището и Нея я нямаше там. Не се и съмнявам, че това беше Тя. Хубава риба, с тегло около 3 килограма. Сложих същият китайски воблер Trulinoya в друг цвят, но явно яркото ги плашеше.

По-късно минах на силикони, където се случи следното – първия сериозен тест на въдицата. Авансът беше перфектен, нагласен на късмет. Още се сърдя на Светло, че при ваденето ми го разхлаби и не знам какъв беше.

 

 

Знаех на къде отиват нещата и отидох на пейката под сянката. Кръстосах краката и започнах да си говоря с колегите.

 

 

 

 

След малко повече от 30 минути вече стана време това нещо да излиза от водата и да ми връща силикона:

 

А ето го и малкото силиконче и на какво приличаше след борбата:

 

 

 

 

 

 

Добавям снимки на тази риба от преди година и половина, когато я пуснах в езерото:

Save

Отново на Пясъчник

Ето, че и тази неделя (11.06) с „Team Spining365“ отново посетихме язовир Пясъчник. Моята цел пак бяха костурите. Малко след 7 часа, започнах да правя първите замятания в района между „дупката“ и стената. Тук-там се виждаха единични подгонвания на хищник. Плячката, която се опитваше да избяга от зъбите му, подскачайки над водата, беше едър уклей.
Започнах излета с воблери тип миноу, преминавайки през кранковете и стигайки до силиконите. През първия час нямах удар на хищник, а рибарите около мен се жалваха, че апатията на рибите била започнала още преди 3-4 дена, когато се появил силен вятър откъм Крушево и сега почти нямало никаква слука.
Достигайки една плитчина, заложих на героя от предния излет – Storm Gomoku Pencil. За около 20-тина минути имах цели три атаки на дребни костури. Те бяха още „сънени“ и при атаките се разминаха доста с примамката. 😀 На „дупката“ пък имах подгонвания от уклеи на малкия пенсил. Общо взето за малко над три часа и половина това бе най-интересното от излета. 🙂 Сигурен съм, че след такава неактивност, всеки ще си бие шута от язовира. Да, но не и аз. 🙂
Без да преувеличавам, измерено по Гугъл Мапс, съм извървял около 2,5 км брегова ивица в търсене на рибите, докато не стигнах отново до „златната мина“ от предишния излет. Със сигурност знаех, че ако има риби, които ще ме вземат уставно, то там е единственото място от целия язовир. Да ме пита човек, защо не отидох по-рано там … „Моето място“ беше заето от един колега, който също беше заложил на изкуствени примамки и имаше уловени едно-две костурчета. Огледах обстановката и застанах в началото на каменната стена, на най-големия плиткаж, където максималната дълбочина бе около 50 см. Тази позиция ми се стори дори много по-перспективна от миналия път. Естествено, идеята ми отново беше за риболов на повърхността.

Пред мен треви, а отдясно отново треви и едно изсъхнало дърво. Определено много по-добра обстановка за риболов с повърхностни примамки. 🙂

Още с първите замятания започнаха боричканията, кой да грабне по-напред малкия Gomoku Pencil!

След този мъник, нещата утихнаха за около 5-6 минути. Реших да създам малко шум в системата и смених пенсила със Storm Gomoku Popper, въпреки това, че предния път нямах удар на него. Още с цопването на повърхността започнах да водя агресивно малкия бонбон. Поп, поп, поп, поп и удар! Ето, че този път той се отпуши и успя да грабне интереса на костуретките.

Малкия лакомник беше с откъсната гръбна перка. Явно преди време се е спасил от това да стане основно меню на някой хищник.

Пуснах костура и подадох към отсрещните треви иии … :

… след две последователни атаки се заши странично тоя бандит:

Оп, оп …. шууууум в систематааа:

И така, докато не настана отново тишина и костурите изгубиха интерес към попера. Ами тишина да бъде! 😀

Стига толкова тишина …. хайде малко шУМ – поп, поп, поп, поп, поп, поп … !

Колегата отстрани в захлас гледаше мача на повърхността, седнал на камъните. По едно време и той сложи попер, но слуката му изневеряваше нещо.

На Storm Gomoku Popper- а успяха да ми се измъкнат два по-едри костура, поради това, че  бързо се забиха в тревите.

Разбира се, всички риби бяха връщани обратно, за да им пораснат райетата. 😉

Якото дърпане на костуретки приключи с още няколко бройки на Storm Gomoku Pencil.

Интересното в случая беше, че костурите взимаха само на повърхността! Нито един не ми удари под нея на миноуче или кранкче! Почти четиричасовото шоу на повърхността беше помрачено от наближаващата буря, която бе придружена със светкавици. Точно това нещо единствено може винаги да ме накара, да зарежа отличния риболов и да офейкам веднага от водоема. Е, така и направих.

И така, завърши и този мой излет. Дето има една приказка „който търси, намира“, та и моята хава беше такава. 🙂 Получи се много по-динамичен риболов, спрямо предната неделя, с много повече слука и удари. Този път лудницата беше пълна. Нищо, че рибките не бяха от големите батки, беше удоволствие да се наблюдава агресивното им поведение на повърхността, особено когато бяха на пасаж от по 7-8 костура зад примамката – тогава веселбата беше най-голяма. 😉

 

 

Пясъчни костури 2017

В неделния ден, на 4-ти юни, се състоя и своеобразното ми откриване на риболова на пролетно размножаващи се риби във водоеми, разположени до 500 м надморска височина. С Валката отделихме няколко часа следобед в търсенето на костурите на Пясъчник.

Виждахме една и съща гледка накъдето и да погледнем към хоризонта – пълна окупация на бреговете от биваци и рибари. За съжаление, това стълпотворение ни ограничаваше много при търсенето на костурите от брега. Решихме да се насочим към по-малко посещаван участък от Пясъчник, където разполагахме с повече свободна брегова ивица за риболов.
След като слезнахме до брега на язовира, един дву-три килограмов шаран на няколко пъти ни поздрави за добре дошли, подскачайки като делфин в непосредствена близост до брега.

През първите два часа от риболова имахме по една откачена маломерна бяла риба. За около 5 минути пред нас се завъртя пасаж от малки белки и така реализирахме първите кълванета. Интересно ни беше къде се бяха скрили пясъчните костури? Пробвахме различни примамки и техники, но те така и не се показаха.
След като изредих поне 10-тина примамки (различно газещи кранкове, силикони, блесни, повърхностни примамки), извадих от чантичката Storm Gomoku Pencil 45 – Clear Pink. Реших, че е време да се отдам на експерименти с тази (нова за мен) примамка. Цяла зима седя в шкафа, в чакане на по-добрите дни и ето, че според мен бе настъпил подходящия момент да се запознаем с това малко пенсилче:

Кастингът се оказа добър за теглото и формата му. Отдавна си търсех малко уолкърче и ето, че открих това, което ми трябваше. 🙂

На второто замятане подадох малкия уолкър успоредно на каменистия бряг. След 5-6 оборота видях, че нещо се опитва да чукне примамката. Продължих проводката без да спирам и хоп, ей така все едно от нищото ме взе костур, а не е като да не бях мятал с повърхностни примамки преди това (и то няколко)! 😀

Ей така най-обичам да се случва – когато съм измятал няколко примамки на едно и също място, да сложа нещо ново на линията и с първите проводки да зашия риба! 😀

Ето, че малкия Storm Gomoku Pencil доказа съмненията ми, че ще е много подходящ за бодливците! Погледнете този костур ….. :

…. сега той е най-известния костур в цяла България, защото за първи път е опитал нещо ново и различно – Gomoku Pencil! Той се превърна в първата жертва на Gomoku Pencil, из родните ни водоеми 😉 – хах епично, …. но не и последната жертва, разбира се!! 😀

И така, за един кратък момент от излета, едно малко костурче, ми показа, че тази примамка не е за подценяване. В следващия един час, крачехме по бреговете и не се случваше нищо интересно. Е освен едни шарани, дето бухаха яко по повърхността на водата. 🙂 Предположихме, че там където са шараните, костури няма да набодем и затова решихме да сменим мястото. Преминавайки през ъгъла на стената, видях доста перспективно място – плитчина с изсъхнали дървета и около тях водорасли. Реших да си пробвам късмета там, а моя приятел подмина тази „златна мина“. В крайна сметка, след като смених три примамки (включително и някои от повърхностните ми биячи за костур), извадих от кутийката Gomoku Pencil-а! За три последователни проводки с него – имах 7 или 8 удара и един откачен костур ….. е не, направо полудях! Явно костурите не ме взимаха на другите ми повърхностни примамки, защото те бяха по-обемисти като профил, спрямо Gomoku Pencil-а за същия размер! И да ви кажа имаше логика в това, защото наоколо беше пълно с малки рибки с издължена форма и дължина от 1 до 4 сантиметра. Явно бях улучил правилната примамка. Ей го на, поредния лакомник, който се опита да ми отмъкне малкото уолкърче! Вижте го как се заши … :

Лека-полека, размера на костурите нарасна с цели 4-5 сантиметра и отново ударчетата бяха на Gomoku Pencil …. Извиках Валката да лови до мен, като му казах да заложи на повърхностни примамки.

И двамата се учудихме, като виждахме как костурите гонеха малкия пенсил, а не другата примамка.

🙂

В крайна сметка Валката се премести диагонално на мен, като все пак успя да реализира една откачена риба и няколко подгонвания.

Към 18:30 часа трябваше да си тръгваме, че имах ангажимент. Доволен от риболова прибрах малкия Gomoku Pencil в кутийката с повърхностни примамки и си казах, че тепърва ще предстоят погроми на повърхността с него!

Зарибяване с бяла риба на яз. Пясъчник 2017

Здравейте приятели!

На 28.05.2017 премина успешно поредното зарибяване на яз. Пясъчник, проведено от членовете на сдружение „Олимпик 2002“. Зарибителният материал, който беше пуснат, бе от отраснали бели рибки. Ето, че след зарибяването настъпи време да направим отчет и равносметка на пролетната ни кампания, както обещахме. С радост можем да обявим, че това беше най-голямото, най-добре организираното и проведено зарибяване с отраснали бели рибки, без никакви масови жертви на зарибителен материал, както при транспортирането, така и при самото му пускане във водите на яз. Пясъчник.

Стартираме обзорът малко по-отдалече, а именно, че няма смисъл да се зарибява без да се опазва водоема, в който се пускат рибите. През целия изминал зимен сезон членовете на сдружение „Олимпик 2002“ отново доброволно охраняваха яз. Пясъчник. Заловихме и наказахме няколко бракониера, като също така спасихме и тонове риба от мрежите им! За съжаление пораженията, нанесени от бракониерите върху рибната популация през десетките години на беззаконие и анархия, са големи и няма как тя да се възстанови от само себе си без наша помощ. Всяка година, откакто сме поели инициативата на Пясъчник, сдружението ни планира поне по 2 зарибявания – пролетно и есенно, с различни видове риба.
Миналата година пуснахме 600 000 личинки толстолоб  и само след година се наблюдават във водата цели пасажи с добре отраснали толстолобчета, напук на множеството скептици, които даваха какви ли не апокалиптични прогнози за оцеляването им. Молим ви, да ги пазите на всяка цена, тъй като те са важен фактор за качеството на водата в Пясъчник и по този начин те спомагат за по-доброто развитие на другите видове риби.
За успешно проведената пролетна кампания започнахме да се готвим още преди да настъпи новата 2017 година. В средата на ноември 2016-та отново бяхме партньори на фирма „FilStar“ и стартирахме съвместно традиционната коледна кампания за продажба на благотворителни календари, с цел набиране на средства за зарибяване на водоеми. Сумата от продажбата на календарите беше удвоена от „FilStar“ и така успяхме за кратко време да съберем 2000 лв, което беше едно страхотно начало. Само преди малко повече от месец, на националния протест срещу бракониерството в България, стартирахме с нововъведението наречено „Свидетелство за дарение“, чрез което всеки можеше да дари средства за зарибяване. За кратко време, в инициативата, се включиха над 70 дарители.

Тези свидетелства продължават да са налични и всеки, който реши може да подкрепи планираното ни за есента голямо зарибяване със сом!
Магазините, в които можете да намерите свидетелствата за дарение, събираха средства за зарибяването ни с бяла риба и през цялата година, с което подпомогнаха изключително много това наше начинание. Радостни сме да отбележим, че печелим все по-голямо доверие сред вас и по банковата ни сметка постъпват все по-големи суми, които ние превръщаме до последната стотинка в рибки!

Ето кратък отчет на събраните средства и имената на най-големите ни дарители.

Приходи:
– риболовни принадлежности „FilStar“ – 2000 лв;
– риболовен магазин „Риболовна Мания“ (Пловдив) – 1075 лв;
– риболовен магазин „Промикс“ (Пловдив) – 415 лв;
– риболовен магазин „Риболовен Свят“ (Пловдив) – 60 лв;
– пари за зарибяване постъпили по банковата ни сметка – 1900 лв;
– пари, събрани от група риболовци от Съединение – 550 лв;
– пари, събрани от протеста в Ст. Загора – 120 лв;
– пари, дарени на коледния ни банкет – 90 лв;
– както и доста по-малки дарения. 🙂

Ето ги имената на дарителите ни превели парични средства по банковата ни сметка за зарибяване:

Румен Йорданов, Стойно Баев, Радослав Панков, Николай Кюмурджиев,
Димитър Сотиров, Стефан Тунев, Николай Гешев.

Дарителите, които са закупили свидетелства за дарение от по-горните риболовни магазини и протеста от 22 април, са:

Ваня Димова, Стефан Пендев, Данчо Николов, Светльо от Академията , Иво Абрашев, Даниел Копринков, Нено Киров, Николай Тодоров, Васил Цветков , Марин Минков, Богомил Иринчев, Юлиан Иванов, Заприн Манолов, Славчо Петров, Атанас Атанасов, Дамян Петров, Венцислав Рунчев, Светослав Кирилов, Деян Николов, Радослав Божков, Тодор Тодоров, Жоро Даикс Сот, Димитър Кузманов, Таньо Танев, Иван Илиев, Ангел Божанов, Георги Видолов, Ангел Атанасов, Димитър Петров, Камен Шишков, Айдън, Сурен Санториян, Павел Стехов, Драган Енчев, Никола Лалев, Марин Ангелов, Йордан Йорданов, Петко Радев, Киркор Дердерян, Любомир Ганеков, Димитър Стойчев, Къдрин Емилов, Михаил Пъков, Тошко Обретенов, Методий Попов, Лъчезар Бинев, Данчо Илиев, Спас Янков, Ангел Караянев, Георги Георгиев, Борислав Мюфтиев, Антон Динев, Светослав Пешев, Методи Маринчешки, Иван Гранчаров, Мартин Клинков, Тодор Маймунски, Симеон Кирилов, Димитър Чакъров, Стефан Манолов, Иван Урумов, Величко Новаков, Петко Каръмчев, Мариан Караджов, Рангел Кръчмаров, Димитър Димитров, Иван Киримски, Виктор Карайванов, Никола Кръстев, Красимир Недев, Кирил Киров, Тодор Кантарджиев, Красимир Ангелов, Стефан Димов, Цветан Тороманов, Цветан Луков, Никола Баданов и Максим Люцканов.

Огромни благодарности на всички!!

Накратко проведеното от нас зарибяване, на 28 май, премина така:

  • Към 11 часа в местност „бунгалата“ на яз. Пясъчник се събраха членовете и симпатизантите на сдружение „Олимпик 2002“:

 

  •  Планирахме да пуснем зарибителя на две места – „бунгалата“ и „топлата вода“. Бусът с белите рибки дойде в 11:40 и малко след това започна разселването им. На първото място пуснахме първата клетка с бели рибки:

 

  • На втората точка пуснахме и другата клетка със зарибител:


Там имахме среща и с новото поколение от местни рибки, които плуваха в плиткото на пасажи:

  • След като пуснахме всичкия зарибителен материал се върнахме отново на „бунгалата“, където с членовете и симпатизантите на сдружението обсъдихме проведеното зарибяване и бъдещите ни планове. Екип на БНТ2 от предаването „Време за губене“ отрази и акцията.

 

  • Резултатите от нашите грижи за язовира се виждаха навсякъде край бреговете му – кемпери, биваци, каравани, и много лодки, търсещи белите риби на язовир Пясъчник:


Общо 16250 бели рибки ще вдъхнат нова сила на язовир Пясъчник. Всичко това стана благодарение на общата кауза, която всички ние изповядваме и стремежа ни към по-добър и съвременен начин на спортен и любителски риболов. Искрени благодарности на всички спонсори, дарители, симпатизанти и разбира се на членовете ни от сдружение „Олимпик 2002“. Сега на вашето внимание представяме и кратко документално видео, в което можете сами да се убедите, какво всички ние сътворихме онзи ден. 🙂


БЪДЕЩИ ПЛАНОВЕ ЗА ЗАРИБЯВАНЕ ПРЕЗ 2017

И така, след като в неделя (28.05.2017) разселихме успешно 16250 отраснали бели рибки, за следващото ни зарибяване останаха 2245 лв! Тук обаче е време да припомним за страхотният подарък отново от фирма „FilStar“ – каяк „Feel Free Moken 12,5“, който ни беше предоставен като подарък за инициативата  „Купи каяк – дари пари за зарибяване на яз. Пясъчник“. Е, малко преди да се осъществи зарибяването, колега от Стара Загора стана горд притежател на въпросната риболовна машина, с което прибавихме още 1500 лв и стартовата сума за сомското зарибяване НАРАСНА до 3745 лв, която би стигнала за близо 1000 сомчета – всяко по около 40 см.

Преди 2 години, в рамките на една година, пуснахме около 900 такива броя и сега започва да се наблюдава устойчиво развитие на популацията от сом в язовира, а с планираното зарибяване на есен ще подпомогнем още повече утвърдяването на сома като ценен вид за яз. Пясъчник, като това неминуемо ще доведе до все по-чести срещи между него и рибарите – срещи, които стават незабравими спомени!
Наред със сомското зарибяване на Пясъчник имаме идея да пуснем сомчета или щука и в река Марица край Пловдив, но за сега това е само идея, която ще видим дали ще успеем да реализираме. 🙂
Това, че стартираме кампанията ни с такъв финансов ресурс ни амбицира да направим всичко за да пуснем над 1500 сомчета на есен, а при ваше добро участие в кампанията ни реалистично смятаме, че можем да достигнем и до кота 2000. 🙂 Ще бъде грандиозен успех за всички риболовци, ако постигнем толкова голям брой пуснати сомчета и ще покаже, че само от нас зависи какво ще е бъдещето на язовирите ни!

Пъстървови приключения

Събудих се сутринта и първата ми мисъл беше риболов, а все още ми се спеше прекалено много. Реших, че ще полежа малко и ако не ми мине ще се ходи за риба и без това даваха времето да се разваля следващите дни, а и аз традиционно преди изпити , вместо да уча ходя за риба да си наместя чакрите. Полежах малко, обаче пусти мерак не минава и беше ясно , ще се ходи , но трябваше да се разбързам и да тръгна рано, преди да започнат сутрешните задръствания. Събрах в един сак с който ходя на тренировки уж нещата , защото не знаех кое ще ми трябва и кое не , а нямах време да се бавя. Вече пътувах към реката и си мислех колко болен мозък съм , точно преди 2 дена бях пак за риба и едва не умрях от жега, но мерака си е мерак, поне кафе и вода да си бях купил от София… Отидох на реката сложих един воблер от тези които правя , за да го тествам как се държи и докато си подмятах лежерно в един хубав вир нещо ми причука, помислих си това е камък , но последва на втория-третия туйч рязко дръпване , засечка и започнах да се боря с едно прилично рибе.

Помислих си , че днес ще имам явно слука за разлика от преди това. Тръгнах окуражен с надежди и рибарски блянове за добър риболов и в крайна сметка така и стана, макар да имаше своите падения и възходи риболова. Реших да тествам в по-бързата вода и сложих тежък воблер , който ми позволява да обловя терена , но беше проблем защото водата беше бърза , а аз се движех срещу течението. Рибата беше активна и почти зад всеки хубав камък излизаше по някой мъник и се стрелваше към воблера, но му се струваше явно голям. Смених и сложих едно Snacky 33 , едно страхотно бижу на Лъки Крафт според мен, с него мога да облавям доста добре и срещу течението. Малките често го чукваха , но не можах да реализирам риба с него в този момент , защото не се задържаше толкова , колкото ми се искаше на мен, а явно и на тях.

Продължих да крача и Ники ми подхвърли „Хей братле, виж какво има до теб!“ , погледнах и видях една змия хапваща си в захлас лешанка с прекрасни цветове. Извадих телефона и реших да я снимам.

Видях един хубав вир в моите очи и реших да да тествам с някоя клатушка да им я презентирам с пропадане и повдигане и по едно време баааам , удар аванс и се откачи… Отидох на следващото място , имаше малко водопадче , дълбочина и камък – всички предпоставки някоя пъстърва да дебне в засада падаща храна от водопада по течението. Сложих един Power Tail 3.8 gr  или както аз му викам „железниьо Фиииш“ и подадох , по принцип може да се води основно по два начина, единият с повдигане и отпускане (да има тропаш на вратата) или с постоянна проводка , тогава работи като цикада , но трябва да мяташ по течението и да го водиш срещу него, за да има съпротивление. Подметнах един път нищо, подметнах втори път и бааам нещо го чукна , инстинктивно засякох , водата се разплиска и след малко пред мен имаше една не голяма , но борбена и красива рибка.

По едно време по път видях една ларва от водно конче , в този момент се сетих ,че преди имах подобен силикон , а сега липсва…иначе можеше да пробвам как ще реагират.

Повървях известно време и ми се стори, че рибите вече не са активни , защото не вземаха на нищо и реших малко да полегна и релаксирам , лежах и мислех как да ги провокирам , но през това време забелязах колко красива беше гледката над мен, а аз вперен във водата изпускам природата , която ме заобикаля , в крайна сметка рибите не бяха най-важното нещо , а досега с природата.

Поех малко въздух и продължих като бивол да газя в реката и проверявам зад всеки камък и във всяко вирче. Както си мятах вече леко отчаян нещо ме удари и разтърси, това ми повлия доста отрезвяващо. Веднага смених воблера, защото вече го бяха видяли и не вярвах да има повторна атака, а рибата според мен не се беше убола. Подметнах прецизно и след няколко повдигания и пускания до дъното нещо буквално тръгна настрани, без да причука, безапелационно и мощно. Засякох и започна да взема по малко аванс, той си седи леко разхлабен , за да избегна откачания на добри риби, вече го бях играл този филм на миналият риболов, като се откачи една хубава риба след скок във въздуха и затегнат аванс… След малко рибата беше до мен , не я напъвах, защото куката е малка и не знам до колко се е забила добре. Снимки , пози и хайде пак във водата да зарадва някой друг.

Това беше добре , имаше удар и малко се оживих и тръгнах с нова амбиция да ги търся. Имах няколко пускания на малки риби, но не се закачаха , а може би и по-добре така. След малко в поредният вир от който имах голяма надежда да измъкна хубава риба нещо ме взе, тръгна и се откачи… а беше хубава риба. Веднага последва лек тунинг на металният Фиииш и му сложих единична кука с надеждата да ги пробива по-лесно и да държи по-добре рибите. Резултата не закъсня , след малко нещо тръгна при пропадането настрани , викам си това да е течение е странно и инстинктивно с лека подсечка реализирах още една хубава риба.

Вече бях много гладен , изтощен от прехода и жегата и единственото за което мислех бяха вскусни пържени картофи със сирене и нещо месно за гарнитура. Видяхме се с Ники,  той вървеше по течението , а аз срещу него , направихме си едно селфи както си е редно за гладни хора и тръгнахме към колите.

А ето и една негова снимка как лови риби, когато го мързи 😀

Яденето не съм го снимал, защото беше много свинска история , но мога смело да кажа , че си струваше след толкова преход да хапнеш нещо вкусно, макар и после трудно да станах и стигнах до колата, бях се отпуснал, спеше ми се и ме мързеше – неочаквано добра комбинация!