По-миналият уикенд (19-20 август) реших да се отдам на нещо по-нетипично – летни микроджигови страсти. Повод за това ми даде една възможност да пробвам UL спининг с плътен връх. До този момент не бях пробвал подобен спининг и любопитството в мен беше голямо. 🙂 Размерът на брейда, който ползвах ми дойде „дебелашки“ за това упражнение – Gosen-W 4ply Green в размер №1 по японската класификация, но тъй като не разполагам с друг по-тънък, а и нямаше смисъл за два риболова да се купува нов, реших да карам с единицата. 🙂 Сложих в чантата прашасалата кутия с микро силиконите, другата ми кутия със силикончета 5-8 см, като добавих и две кутии с твърди примамки (воблери и блесни), които щях да използвам впоследствие с лайтовия спининг с кух връх, който също взех. Вече бях почти готов за риболов! Оставаше само да измисля аджеба на кой водоем да ида да ловя? Напоследък този въпрос тормози все повече риболовци, по обективни причини. 🙂 Къде, къде …. еееми ааайде ТАМ – знам, че поне има дребни костури и понякога излизат бонуси. 😀 Общо взето перфектното място, нищо, че ми на почти час път от нас. Малко преди 17:00 часа пристигнах на язовира. Нивото му бе изненадващо високо за сезона, въпреки адските жеги, което беше добре. Тук-там се виждаха преиграващи риби, което също беше добре, тъй като това даваше индикации, че рибата във водоема е спокойна и той не е тарашен. Жаркото августовско слънце се бе скрило зад няколко по-големи облака и това направи началото на риболова още по-приятен, но после жегата напомни за себе си.
Сглобих UL приспособлението и силата в мен се пробоуди. Микроджедая в мен набра сила и започнах търсенето на рибите! Още с първата проводка имах ударчета и не след дълго се показаха първите костурчета, които се излъгаха на Relax Kopyto 3 см с 3 грамова чебурашка.
Следващата реколта прилъгах на Orka Shad 4 см в цвят FB, отново с 3 грамова чебурашка.
Костурите бяха базирани в отсрещните клонаци и папури, като с времето чрез напречните проводки на ръкава, успях да ги разнеса и да си направя „пътечка“. 🙂
Пробвах и на силикон с малко по-голяма дължина – 6,35 см (2,5″), но поглъщането му от малките райета бе трудно и реших пак да се върна на Orka Shad.
Поставих Orka Shad 4 см в цвят WB и отново малките разбойници започнаха да позират пред обектива.
Доста често се случваше на проводка да имам по 5-6 ударчета и след като изваждах силикона, за да го заметна отново, се налагаше да го намествам на куката.
Този път замятане диагонално на мен и след два-три оборота боричканията за „желирания бонбон“ на Orka започнаха! 🙂
Хоп, ето един лакомник в ръцете на микроджедая …. 🙂
…., а ето и още един. 😀
Два часа изминаха неусетно в дърпане на дребни райета. Реших, че е време да взема другия джедайски меч – онзи с кухия връх и да видя какъв ще е резултата на твърдите примамки. Поставих Storm Gomoku Dense – Trout иии …. бам! 🙂
За целта бях застанал в по-плитката част на язовирчето. Костурите бяха една идея по-едрички, но пък не бяха така гъсти, както в по-дълбоката част на язовричето.
Ооопа! Пред обектива се показа и един бонус, с който приключи и вечерния излет. 🙂
На следващата сутрин, след като микроджедая в мен отново се събуди, се разходих пак до язовира, като взех и две кофи, които силно поисках да напълня с костуров зарибител, който да пусна в един друг язовир, за да не бухам в бъдеще време толкова път. „Зарибителната кампания“ започна успешно! 😀 Orka Shad 4 см в цвят WB бе предпочетения силикон от дребосъците, които ми доставяха удоволствие, кълвейки го на UL пръчлето.
Дръпнах няколко бързи рибки, след което почнах да мятам ту от едната страна на папура, ту от другата, защото тия калпазани тоя път не седяха на едно място и не искаха да правят стройна редица. Впоследствие темпото поспадна и не успях да напълня със зарибител ония две кофи дето бях взел с мен. 🙂
Идеален напорисТ зарибител, с много райета! 😀
С времето ударчетата съвсем се разредиха, но все пак имаше какво да се снима. Този много лакомо беше смачкал „желираното бонбонче“ ….
Тези двата пък го бяха глътнали здраво, за да не им го открадне някой друг разбойник!
Пробвах и с по-едър силикон, но с издължен профил на Pontoon 21 – Ratta 7 см в цвят 105. С една щучка около 30-те сантиметра се надлъгвахме пет пъти, но така и не успях да я ковна за устата както трябва. Този бандит обаче го заковах. 🙂
Още един мъник излъгах на Pontoon 21 – Awaruna 5 см в цвят 402, след което реших да си ходя, защото жегата вече не се траеше, а и малките костури не бяха вече така стръвни.
Всичко на всичко, до новия си дом пристигнаха успешно 10-тина костурчета – слаба работа, но всяко начало е трудно. 🙂 Ако се бях сетил да направя това упражнение предния ден, когато рибките бяха повече щеше да е добре … 😀 Нищо, за в бъдеще регулярно ще си пускам костурчета в този язовир и се надявам след 2-3 години да гънат яко лайтовия спининг.