Дневни архиви: октомври 12, 2017

Летни щуки 2017 – 2

Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.

Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.

Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.

KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.

Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂

Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.

Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!

Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.

Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.

Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉

Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.

Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:

Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.

Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.

… даже бих казал доста странично се закачи. 😀

Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.

Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.

Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂

Есенни лайт емоции

След няколкото успешни щукарски излета от изминалите дни отново реших да посетя същият водоем на който имах слука.
Събудих се около 7 часа. Погледнах навън,мрачно, мъгливо, сиво и студено утро. В главата ми се въртеше идея да посетя езерото на което имах слука предходните дни. Мина час от както станах и вече пътувах към водоема.

Видимостта се подобри, а край водата цареше спокойствие. Впоследствие бе нарушено от взривове при каменна кариера в близост 🙂

С настъпването на студените дни, водната растителност значително понамаля и стартирах риболова в тези зони. Минаха 30-тина минути в които не се случи нищо и продължих със смяна на мястото. Изредих силикони и няколко воблера, но без успех. В този ден с мен бях взел и лайт въдицата с идеята да пробвам за костури. Предходната вечер навих новото влакно на шпулата Unitika Shoregame x8, Малко по късно дойде ред на лайта. Нямах търпение да тествам влакното в размер 0.8. Очакванията ми се оправдаха, много финно и здраво, реже вода като скалпел. Заметнах там където се надявах да се навъртат сладководните тигри. Въпреки големите дълбочини от 10-12 метра заложих на 5 грамова глава. С нея силиконовата примамка е по-бавна, така успявам да обловя средният слой вода, а водейки по дъното, евентуално да изкуши по-мудните риби. Първа придънна проводка и щукле отнесе Black Minnow-a.

Костурите нещо ми се губеха, а приятната изненада за денят тепърва предстоеше. Водех силикона бавно по дъното с леки подскоци и паузи от по секунда,две. Последва остро кълване, засечка от моя страна и шоуто започна с мощен рън и аванса запя. След 2-3 минути борба разбрах че рибата в краят на линията е от добрите, тези риби които преследвам с доста по-големи примамки от 7см. В тази ситуация малко се наиграх сам. Обикновенно за повод слагам флуорокарбон с диаметрър 0.28-0.30, само че този път бях с едва 0.20. Минаха още няколко минутки и заснех краткотрайно видео.

Минутка след видеото видях златисти отражения от дълбините. Много внимавах, защото знаех че рибата ще се възползва от всеки един мой грешен подход. До последно не и позволих да подаде глава над водата, наближавайки повърхността отпусках леко върха на въдица за да може да се обърне и да тръгне отново надолу. Настъпи и критичният момент в който дори спрях да дишам 😀 Видимо изморена, изкарах щуката на повърхността, прихванах линията с ръка, наведох се да изкарам рибата от водата, но тя с последни сили размята глава. Все пак успях да я хвана зад главата, изкарах я на брега и си въздъхнах.
Въдицата Tailwalk Backhoo Rise S702ML се прави отлично и доказа за пореден път че се справя без проблем с трофейни хищници.

Силикона Fiiish Black Minnow номер 2 се губеше в устата на звяра.

Рибата закова 87 сантиметра и малко над 5 килограма. Нова рекордна риба за мен на това езеро.

Снимки за спомен 🙂

Пускането на щуката, която отплува в отлично здраве 🙂

След този улов отделих отново около 30 минути целенасочено за щуки, но успех нямах. На последното непроверено място за деня, закачих добра щука, но след секунди успя да се освободи. В далечината видях пасаж с малки рибки на повърхността. Видимо бе че ги притеснява хищник. Приближиха се на достижима дистанция и още с първото хвърляне зад пасажа имах две последователни вземания, но рибите се откачиха. Определено си бяха търсените от мен костури. Заметнах отново зад пасажа. С пропадането на силикона усетих леко чукване, изчаках малко и засякох. Този път всичко си стана както трябва. Добър костур позира за снимка.

Побързах да не изтървам момента и закачих още два разбойника. Отново вземанията бяха при пропадане, а за реализирането им трябваше да не се пребързва със засечката. Размера им варираше от 36 до 40см.

Един от костурите повърна няколко малки рибенца, което показваше че големите тупалки се хранеха активно.

Пасажът с малките рибки изчезна, а покрай него забегнаха и големите костури. Мястото не е лошо, има хубав скален ръб и дълбочината от 6-7 метра рязко пада до 12-15. Все още се навъртаха костури, защото успях да хвана няколко. За разлика от големите им събратя които се хранеха като озверели кучета, тези които улових не вземаха стръвно, леки почуквания 2-3 до 4 при всяка пауза. След това удряха по-сериозно.

Това беше и последната уловена риба, очаквано по прогноза времето рязко се влоши, задуха и заваля. Това сложи край на излета. В заключение бих споделил една мисъл която ми се върти все още в главата. Често си мислим че в късна есен за да хванем добри щуки са нужни големи примамки, но може би в дните които отказват да атакуват средни и големи по размер залъгалки, не трябва да се отказваме, а да пробваме и на най-малките по размер с които разполагаме 🙂