Седми февруари, рано сутринта пътувах към южна България. С добър приятел се разбрахме че в този ден ще направим един излет за пъстърви, а избраната речна дестинация беше точно там. След срещата ни към 08:30ч, малко след това бяхме екипирани и готови за риболов. За първа риболовна спирка избрахме участък в долното течение на реката. Точно преди да започнем да облавяме, бяхме информирани от местен човек, че нивото на реката ще бъде намалено до минимум, поради извършващи се ремонти дейности на ВЕЦ , по-нагоре по течението и.
През първите минути не се случи нищо интересно, развъртяхме различни по вид и размер примамки. Видимо нивото на водата спадаше. Моят приятел сложи Fiiish Power Tail 64mm и заметна няколко пъти вблизост до мен, докато аз настоявах на плитко газещ воблер.  Спокойна осбстановка, обсъждахме новият модел на Пауър Тейла, когато само видях засечката на колегата, якото сгъване на въдицата и аванса запя. Ясно си личеше че рибата е хубава. Ударът беше на голяма дистанция и  първоначално рибата направи няколко високи скока, но Танер успя да я успокои, докара я до брега,насочи я към кепа, а аз я гребнах. Направих няколко бързи снимки на красивата пъстърва.





След фотосите рибата отплува в отлично здраве 🙂

Успешен начин на водене бепе пускане на Пауър Тейла до дъното, отлепяне с върха на въдицата и оставяне да пропадне отново до дъното. Точно в пробадането го удари и рибата. Аз наскоро по същият начин, улових хубава американка точно по този начин.

Нивото на на реката удари минимума. Появиха се островчета, течението беше много слабо, дълбочина нямаше почти никъде в участъка където се намирахме. Въпреки това понастоявахме, но рибите се бяха покрили.
Сменихме мястото. Облавяхме голям завирен участък. Двамата имахме по едно нереализирано кълване, а третия риболовец от нашата група си доведе риба до него, но тя се откачи. Обикаляхме по брега, когато стигнахме място което изглеждаше по-щукарско от колкото пъстърваджийско. Поради голямата дълбочина закачих на линията Fiiish Black Minnow №2 с идеята да направя няколко проводки по дъното . В коритото на реката срещу нас беше пълно със залети дървета.  Предпазливо заметнах няколко пъти, докато не направих перфектният каст-  точно пред дърветата. Няколко къси оборота на макарата с паузички между тях. На по дългата пауза, усетих леко натежаване на линията, засякох и в първият момент си помислих че съм закачил в някой клон. Да ама не, прибирах „клона“ към мен, а той оживя, по мощните тласъци разбрах че съм хванал точно това което искам. Достигайки брега, щуката направи бърз рън към потопено дърво на няколко метра от брега на който се намирах, но бързо я обърнах към мен и след секудни Танер я гребна с кепа. Доказалата се въдица Tailwalk Backhoo Rise, не даде задна и за пореден път се справи отлично с едър хищник.

Хубаво е когато има кой да ти направи баш яките снимки за спомен 🙂

  Разбира се рибата си отплува в отлично здраве 🙂

Разходихме се още по-нагоре по реката, но нещата не бяха по-различни от маловодие. Връщайки се към първите обловени места за деня, се отбихме до място,  където в реката се вливаше един канал. Перспективно за успех, но слука нямаше. Поради добрия дебит на вода от него,  от централата по-надолу по течението бяха врътнали кранчето и горе долу реката след нея си приличаше на река. Понастоявахме още около час, като имахме по 2 плахи кълванета на пъстърви, може би рязката промяна на водния стълб  им влияеше зле и не атакуваха стръвно примамките.
Излета го записахме в графа успешни и дано следващия път случим нормални условия за провеждане на един по-успешен риболов 🙂