По Марица през юли 2021

Не бях ходил на риболов по река Марица от закриването ми в средата на април месец – „Марица джигинг – април 2021„. Вече беше настъпил юли и чак сега си дадох сметка колко вода се е изтекла от април насам – почти 3 месеца!
Та, трябваше да почна да наваксвам лека-полека с маришките излети. През юли направих четири, като риболова не беше от най-лесните, напротив. При един от тях за малко да си остана дори капо, но само упоритостта ми ме спаси от това, улавяйки страхотен дебел маришки костур.
Първият ми излет беше на 11.07.2021. Всъщност за него вече ви споделих как протече в репортажа „Юлски уикенд 2021 – за костури през лятото„. 

Като цяло, през целия юли месец нивото на реката вече беше дотолкова спаднало, че на много места тя бе до кокалчетата на глезените ми. Местата, на които зимъска лових маришките хищници вече бяха до коляно, а някой дори засипани с чакъл и пясък! Условията за риболов не бяха от най-добрите и все едно ловях на непозната река. Сигурен съм, че и на вас ви е се е случвало?

Втория излет направих на 18.07.2021. Неделя е и е време за риболов! Станах преди първи петли и се запътих към Марица. Бях там малко преди да започне изгрева. Сглобих такъма, нарамих чантичката, кепа и се запътих към коритото на реката. Започнах с воблери и след 30 минутно „тотално мълчание“ смених със силикони. Очаквах да започна да дърпам поне костури, обаче – не. Странно, но и хищническа активност нямаше. Смених няколко вида силикони, но отново нищо. Явно трябваше още нещо да сменя в тактиката. Малко преди 7 часа сутирнта заложих отново на Fanatik Larva 3 инча в цвят 022 – моя абсолютен шампион, като махнах шестграмовата чебурашка и я замених с 4 грама. 

Харесах си един подмол от отсрещния бряг с надвиснали клони и корени. Идеята, в смяната на грамажа и харесването на подмола, беше да планирам повече време във водния слой, когато приводнявах силикона. Когато го приводнявах се стараех така да бъде приводнен, че да създаде максимално провокативен шум от цопване. Без проблем стигах с 4 грама отсрещния бряг, благодарение на тънкото плетено влакно на Gosen в размер от #0,6 по японската номерация и страхотната бланка на Venom-a. След звучното цопване другия пиниз беше да задържа максимално време силикона в предполагаемата зона за удар – от кефал, щука, костур или сом, че иначе течението понасяше силикона и нещата не се получаваха. 
Пет цопвания по-късно имах мощен удар, предполагам на сом, който моментно запали аванса, сви върха на спининга и след десетсекундно повеждане, тръгвайки рязко нагоре срещу течението, ми се откачи. Явно не съм го зашил добре и от смяната на ъгъла куката се извъртя в устата му и се откачи… 
„Починах“ си една минута след този моментен прилив на адреналин и сладко напрежение, случил се ей така – от нищото. Продължих със същата тактика и силикон, като супер нагло продължавах да замерям отсрещния бряг, търсейки друг мустакат хулиган. Петнадесет минути по-късно отново имах удар в близост до подмола, но не бе чак толкова мощен и и нямаше бързо сработване на аванса. 

Дори рибата не оказа такава яростна съпротива, както предната и ето, че пред мен бе един малчуган – сомче, което доста стръвно бе нагълтало силикона.

С кохерът внимателно откачих куката, която се беше забила в горната част на небцето, зад четките му и го върнах обратно в Марица.

Малко след 07:30 часа зацепих много зловещо в отсрещния бряг и…. след доста мъки, опъвания на влакното, влачене и тътрене по дъното на реката, извадих този дебел клон със завидните над 200 сантиметра в дължина. За съпоставка спининга ми е дълъг 236 см, та клона бе една идея по-къс от него. На снимката малко перспективата ви лъже, че спининга е във въздуха, а клона на земята. : ) Довоелн бях, че Gosen-а устоя на всичкото това напрежение. 

Починах си малко от цялата тази операция и продължих с риболова на вира. За мое съжаление, обаче, други удари на риби и клони нямах. Бяха изминали почти 3 часа откакто имах само слуката на сомчето и крайно време беше да си размърдам задника – стига толкова упорство и тактики. : ) 
Тръгнах срещу течението, облавяйки по него с новия ми любимец TJ Minnow 50SP – тактика, която при редния излет от 11-ти ми беше сработила. Ето, че и сега сработи, като започнах първо с едно костурче, а след това с над две дузини малки кефалчета. 

Покрай тези стръвни дребосъци, успях да примамя един бордюр около или малко над 50 см, който на два пъти се спусна след воблерчето, но така и не се реши да го „целуне за сбогом“, а след това се изпари нанякъде, усещайки измама в бистрата вода. Е, има и такива моменти, особено когато вече слънцето е високо над хоризонта и почва една такава гадна топлина да те мачка отгоре по главата. 

Към 13 часа, реших, че ми стига толкова гаргара с тия дребосъци и напуснах „бойното поле“ Марица. Време беше да се прибирам на хладно в нас на климатика и да се занимавам с настройване на чакрите ми за утрешния понеделнишки работен ден. 

25.07.2021 – отново е неделя и време за маришки риболов. Реших да посетя същия вир от миналия излет в търсене на активните сутрешни сомчета. Пак бях рано сутринта там и отново никаква активност на хищници – нещо супер странно вече, защото обичайно преди и по време на изгрев те гонят своята плячка, след което се оттеглят, докато не стане време за вечеря. Всичко на всичко имах само един единствен удар на силикон! Успях да закова един охранен маришки бандит, който ми направи голямо удоволствие при удара, повеждането, борбата и накрая при снимките. Печелившия коз бе Fanatik Larva – 3 инча цвят 022, с 6 грамова чебурашка. Ударът беше на дъното, на голяма дистанция от мен и в дълбокото на вира.

Към 12 часа жегата стана непоносима за мен, а това, че нямаше надежда за хищническа активност ме накра да се прибирам и да търся алтернативи за разхлаждане. : ) Даже тоя път изобщо не ми беше да ходя нагоре по реката и да дърпам дребни кефалчета в бързеите за отсрамване. 

Юли вече беше към своя край. Срядата на 28.07.2021 успях да намеря няколко часа след работа и да отскоча до реката за един последен юлски риболов по Марица, че за уикенда имах други планове. И този път бях на същия вир – упорит съм, но откъм отсрещния бряг. : ) Очаквах, че привечер слуката ще бъде по-добра, отколкото неделните сутрини и пускайки в подмолите г-н Сомчо ще ме вземе с товарния влак, но не би…. абе откъм видово разнообразие се получи някъв риболов – направих малък шлем, но откъм размер на рибите – изобщо не се получи. : )

Общо взето слуката ми през юли по „моите места“ на Марица не беше това, което очаквах, но съм благодарен и на това, което е останало в реката. Интересно, през август как ли щяха да стоят нещата с маришките хищници?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

three + 5 =