Продължавам с публикуването на костурските ми набези. Предният излет е вече в историята и е време за пети епизод. 🙂 На следващата сутрин (12.08.2018) отново цъфнах на язовира около 9 часа. Този път бяхме с Мишо. 🙂 Още при първите подавания индикирахме кълванета – бодлоперите бандюги отново бяха там! Разбира се, пак печелившата примамка бяха силиконите, в случая Pontoon 21 – Awaruna в размер от 2,5″.
Рибките се нижеха на куката почти една след друга. Ето на – още един костур е пред обектива, но този път заедно с мен. Най-после някой и мен да ме снима! 🙂
Добрата активност продължава, като на моменти, след многото дъвкане, силикона бива почти изхлузен от куката.
Сменям със зелен тигър на Daiwa Duckfin Shad – 6 см, за да видя дали драстичната разлика в цветовете ще им се отрази – отговорът е, че няма значение цвета. Спинингчето ми продължава да се гъне под напъните на обезумелите костури. 🙂
По едно време взех на Мишо спининга, за да пробвам какви са му възможносите и да видя спрямо моя дали е по-добър или не. Въдицата е на Pontoon 21 GAD Chaser във варианта CRS692XULXF. След 3-4 замятания с нея разбрах, че тя не ми допада особено. Доста по-неотчетливо усещах ударите на костурите, спрямо моя такъм.
Разменихме си пак въдиците и продължих с риболова. Мяткам бързо силикона във водата и правя успоредна проводка на бетона. След 2-3 оборота с макарата заковавам следващия бандит и за мое съжаление виждам, че силикончето на Daiwa е изчезнало от куката…
Друго неприятно нещо, което установявам е, че плетеното ми влакънце бе почерняло от някакви черни и гадни утайки, които се бяха настанили пред нас на повърхността на водата – някаква пепел. Оказва се, че не само аз имам този проблем, но и Мишо, а в по-късен разговор с местен рибар научавам, че дори и монофила почернявал от тая гняс!
Връщам обратно на линията Awaruna-та и добавям към улова още два добри костура. 🙂
Сменям с малко по-дълъг силикон на Daiwa – Tournament D’fin в размер от 7,6 см, прегполагайки, че е възможно сред пасажа да има и по-големи батки. Първият, който улавям не е от тях.
Вторият обаче си заслужи снимка с мен, като след него улавям и още един, но по-малък. 🙂
10 минути нямам удар и сменям с другата крайност в цветовете, залагайки на Orka Shad 6 см в цвят FB, който бях запазил от предния излет за всеки случай, поради големия бой, който отнесе. 🙂 Усещам нестандартно кълване и за засичам – бланката на Zodias-а бива злобно огъната. Авансът сработва и започват да минават през ума ми помисли за трофейна риба – най-после! Докарвайки я пред мен, виждам, че съм изшил добър костур отвън за хрилния капак…, така че няма трофей. 😀
В следващите 20 минути добавям още два костура – от хубавите.
Връткам пак на линията силикона на Daiwa и в следващия момент той остава без опашка… Хваща ме малко яд, че го губя, защото по принцип вноса им у нас е супер нередовен и незадоволителен откъм количества и в един момент си стават дефицит. Както и да е, ще сменям пак силикона, макар че слънцето вече ми изтисква силите, защото наближава 12 часа, а жегата става адска… ще перколясам. 🙂
Смяната с нов силикон ми носи още две риби в рамките на 4 проводки, след което преустановявам риболова, чакайки Мишо да дръпне още няколко костура. 🙂
Просто ми се отщя да ловя повече, дори само за спорта. 🙂 Отличната слука, в комбинация със сипещата се жупел над главата ми и нажежения бетон, ни гонят малко по-късно от язовира, задоволени напълно откъм потребността за добър риболов. Това беше един страхотен костурски уикенд, който отново щях да повторя по-късно. 🙂