8-ми срещу 9-ти септември…, но 2018-та. 🙂 Вечерта умувам дали да отида на сутринта отново за костури, като този път да съм по-рано из плитчините… или пък да взема да се наспя юнашката до 12 на обяд. 🙂 Нагласям „рибарската аларма“ за сутрешно ставане с идеята, ако ми се спи много да я заглуша. Крастата е по-силна от мен и рано сутринта съм вече в колата, пътувайки към костурската дестинация.
Пристигам на плитчините, а там свободно – няма още рибари. Малко преди 7 часа сутринта е, но активност на повърхността няма… Реших, че ще заложа на плиткогазещите воблери. С първия избор – Storm Gomoku Dense, улавям една малка бяла рибка, която прилежно връщам обратно.

Някак си не съм удовлетворен от резултата и сменям със Salmo Minnow 5S.След 5-6 придърпвания, лайт спининга ми индикира в ръката, че нещо се случва с воблера. Засечка и ето, че първия наперен костур е в ръката ми.

Пет минути по-късно „арестувам“ още един раиран бандит на Salmo-то.

След тази риба обаче следва тишинаааа…. 10 минути без удар. Тишината е нарушена от засечката ми, защото отново хубав костур отнася бясно воблера, но този път пред мен в камъните!

Продължавам със същия воблер и след 6-7 минути улавям още един костур за снимка.

Появява се ветрец от нейде, който образува малки вълни на повърхността и с това ми подсказва, че на повърхността няма да има никакъв риболов. Интересно, но пред мен има костури, но те са ситуирани по-скоро в средния слой и изобщо не се интересуват какво се случва на повърхността – няма и гонитба на малки рибки. Усещам обаче, че са на приливи и отливи, защото успявам да уловя по една риба в рамките на грубо 5-6 минути, т.е. няма ясно изразен набег от тяхна страна, за да кажеш, че съвсем са откачили. 🙂

Следва пауза от 12 минути, която ме кара да сменя воблера. Залагам на DUO Spearhead Ryuki 60S, усещайки, че може точно в този момент да запише първата си риба на сметката. Имам го от април месец, но нещо така и нямам риба на него. Замятам го на максимална дистанция и почвам да го водя с агресивни придърпвания, като на моменти при паузите го оставям да пропдане повече от нормално.

На половината от проводката получавам зверски удар и рибата тръгва напред, отнасяйки ми малко аванс. Ето, че първия по-сериозен дебелак е пред обектива, а с лайтовката беше удоволствие да се преборя с него.

Една риба, ама то каква! 🙂 В следващия половин час нямам пипане и започвам да си мисля, дали да не сменям позицията. Преди да си тръгна обаче, сложих зелен тигър на Pontoon 21 – Crack Jack 58 SP-SR! За 12 минути той ми донесе три добри костура. 🙂

Рибите ту идват, ту си отиват – ами аз ще поостана още малко тогава. Имам доста време за оползотворяване, а и костурите, които хващам са с добри размери. Връщам се на първоначалния си избор от излета – Storm Gomoku Dense. Идеята ми беше с неговите отблясъци при придърпване и пропадане да подразня хищниците. Е, ефект имаше и рибите, които улових бяха с хубави размери! 🙂

Абе имаше и изключение…. толкова малко, а толкова да е хищно – върховния хищник! 😀

После пак минах със зелен тигър, но на Salmo!

Да обаче, рибите пак се скатаха!?! Смених с няколко пликогазещи воблера и разбрах, че най-вероятно са слезнали на дъното. Сложих малко силиконче на Daiwa в размер от 6 sm и цвят зелен тигър. Две потропвания по дъното при първия метър от проводката и засечка…. хм май минах покрай камък.. продължавам проводката и тряс – спининга се свива мощно.

Реализирам страхотен костур, от който ми понастръхна косата при битката. 🙂

Регулярно продължавам да дърпам рибки, като май този път се завъртяха и бели риби, омешани с пасажа на костурите. 🙂

При последния косур силикончето не издържа и се прокъса от куката.
До 11 часа улових още няколко риби и реших, че е време да си ходя.

На тръгване минах през една гореща точка от предните излети и се спрях да помятам малко и там. В дълбокото залагам на силикон, както всеки път и костур над кило ми се откача пред брега! Цъкам с език виждайки го колко беше голям и дебел, но каквото това… 🙂

Получавам малък реванш за изтърваната по-голяма риба, който също бе достоен противник и донесе доза адреналин!

Е, големите тупани били още на горещата точка, но вече е време да си ходя.

Стига толкова скубане на риби – трябва да има и за другия път. 🙂 Най-бях доволен от това, че направих риболов на костури с плиткогазещи воблери.