Дневни архиви: април 26, 2020

По Марица през януари 2020

Е, дойде време да драсна с два-три реда за новите ми слуки през 2020-та година. Нова година е – пълна с нови очаквания за по-добра слука и нови приключения в света на риболова. 🙂 Ще се опитам да бъда кратък, без много подробности.
Месец януари стартира с доста необичайно топло време, което ни позволи да половим още малко преди да са се сковали в лед водоемите ни и да е навалял големия сняг. През първата седмица от новата година живакът се напомпа до около 10 градуса през деня. Отсъствието на така очакваното трайно застудяване ни извади по язовирите и реките, в търсене на първите уловени за годината риби. Както знаем, сефтето е много важно. 😀 Моето търсене на маришките хищници продължи. Оказа се, че активни хищници има, но отново бяха единични риби и пръснати из вировете.
Съботата – на 04.01.2020, отскочих до Марица да направя обичайното преброяване на рибонаселението й, в познатите ми участъци.

Около обед бях по реката и доста бързо открих успешно риболовната година с една мерна щука, която отприщи мерака ми за следващите ходения по Марица. Успешната примамка бе пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча. Щрак-щрак и за финал едно кратко видео с пускането на рибата.

Щуката даде добър начален импулс на излета, но в следващите 4 часа настана безрибие, което отдадох на резкия спад в нивото на реката, видно по пясъчните наноси край брега. Доста се поразтъпчих из бреговете на реката, но други риби не се видяха или уловиха…

Две седмици по-късно отново отидох на Марица да потърся „домашните любимци“. 🙂 Денят е 19.01.2020, малко след обяд, като от предния ден над България се бе настанил студен фронт със значителна облачност, който понижи доста рязко максималните дневни температури от 10-15 градуса до 3-4.

Надявах се точно този студен фронт да активизира маришките хищници и да ги намеря по обичайните зимни местостоянки. Още с първото подаване на Bait Breath Mosya 2 инча имах удар на риба, която, за мое голямо съжаление, не ми остави никакъв шанс да я усетя на спининга за повече от 3 секунди – ааах тия щуки…, а идеята ми беше за кефал 🙂

Полових още 20-тина минути на този вир с надеждата да излъжа отново тази щука или евентуално някоя нейна дружка, но уви. След около над час търсене на маришките хищници стигнах до супер перспективния вир, който си го оставих за десерт, в случай, че по другите места нямам слука.

При втората проводка с Larva-та имах много силен удар и моментално засякох! Black Shadow Jig-а индикира много силна и тежка риба, а аванса на Stradic-а сработи. Този мощен удар така ме стопли в студеното време, че забравих ума и дума. 🙂 Фокусирах цялото си съзнание само върху това: откъде да извадя рибока и дали ще успея да стигна до успешен снимачен финал с него. Виждайки, че рибата вече идва на повърхността ахнах! Дали пак 50-ка кефал бях уловил или по-голям? Докарах го до безопасното място на снимачната полощадка и ето крайния резултат:

Почти 49 сантиметров дебелак бе върху метърчето ми, който супер стръвно бе захапал пасивния силикон – истинско биче! 🙂 Е, не успях да подобря личния си рекорд за улов на кефал, но всяка една такава риба, която е достигнала тези размери е достойна и достолепна. Съветвам ви да подхождате с уважение към тях, предвид дългите им и трудни години на оцеляване из нашите реки и язовири и да им подарявате живота, запечатвайки момента от улова им само на снимка.

Продължих да настоявам на същия вир, търсейки другарите на този борбен едър кефал. Чак след 20 минути дойде заветния тежък удар, но се оказа, че рибата не е успяла да стигне до куката, вследствие на което пасивния силикон бе изхлузен от стеблото на куката, въпреки малките контри, разположени по него – нещо обичайно, когато не успеят да го всмучат до куката. В следващите 30 минути нямах удар и напуснах маришките брегове, защото все пак през зимата се стъмва по-рано. Като за четири часов риболов бях абсоолютно доволен от слуката – нямаше какво повече да искам от Марица.

Финалният януарски излет по Марица бе на 26.01.2020, като с приятели се пуснах по непознати участъци. Никой от нас нямаше идея какво да очакваме там – има ли риби, няма ли…. Така най-ми харесва, когато отидеш в непознатото и започнеш да си откриваш за себе си какво-що.
Отначало излетът ми започна с яко затъване на десния крак в една смес от кал, гнилоч и пясък – такъв вакуум направи, че ботуша ми остана в тая смес и едва стъпих на здрава почва, като за малко не си изкълчих едната китка на ръката, с която се подпрях на брега, за да не се сгромолясам върху цялото си оборудване… После с двете ръце се наложи да си играя на „дядо и ряпа“, но измъкнах ботуша, без да влезе от тая гняс в него. Доста шум и вибрации направих по брега, че беше безпредметно да ловя и се преместих по-нагоре срещу течението. Успях да си намеря читаво място и след 4-5 проводки имах удар – пред краката ми.

Усмирих „опърничевата“ и се показа за снимки:

Профилът на кефала бе леко изгърбен откъм главата, наподобяващ борец без врат. 🙂

В следващите 2 часа ме беше налегнала оная нотка, която напомняше за КАПОчино, но все пак, единствено от групата аз имах риба, та нямах право да се оплаквам. 🙂 Тъкмо си кзвах, че повече риба може и да не видим, но успях да напипам пак активност на риба, като при първия удар пропуснах да я закова за снимки, че се откачи пред брега, но след 10 минути се появи нова „звезда“ на снимачната площадката, която извадих с помощта на кепа на моя приятел, че беше доста чепато мястото за вадене, пък и за по-сигурно – да няма втори сакатлък. 😀

Щракна ми едно фото авера и след това, пуснх кефала обратно в Марица – да си зимува.

По време на излетът набелязах няколко супер яки горещи точки за летен риболов и се надявам като му дойде времето да ги атакувам с повърхностните примамки.
Така ми преминаха януарските излети по Марица, като активността, която видях и улових беше единствено на дебнещи на дъното дебели зимни кефали и щуки.