През февруари, отново на дневен ред бе риболова по река Марица, в търсенето на дебелите зимни маришки хищници. Намирането и улавянето на кефал с дължина над 50-те сантиметра все още бе един от главните ми приоритети. Сигурен съм, че в реката има такива чудовища, но някак си, все едно, имах усещането, че всеки път се разминавах с тях, по някаква причина – пресен примемер бе един излет през декември 2019. 🙂 За последно, кефал над 50-те сантиметра бях уловял през пролетта на 2017 година от река Марица.
Атмосферните условия бяха супер стабилни, предпоставките за успешен риболов бяха силно обнадеждаващи, а дневните температури – типично пролетни, като на моменти живака се напомпваше от 0 до цели 20 градуса по целзий.
Пасивните силикони бяха единствените примамки на които залагах при риболовите. Към кутията със силикони добавих още един пасивен модел на Fanatik – X-Larva, в размер от три инча; нов цвят за мен – 026 от супер успешната Larva; малко куки и от чебурашките на FilStar – с тегло 6 грама. Доста се къса по дъното на Марица и затова трябва периодично зареждане с „консумативи“. 🙂
Отделно към рибарските консумативи, добавих и ролка флуорокарбон на Sufix – Super 21 FC в размер от 0,25 мм. Останах впечатлен от тънкия диаметър, който реално си отговаря на обявения от производителя.
На 02.02.2020 се пуснах по Марица в един участък, на който за последно бях ходил на риболов преди цял месец. Малко след 10 часа бях на реката и още в първия вир имах надлъгване с една щука, но след две неуспешни атаки, тя се скри някъде и повече не я видях. Измина един час упорство и трябвше да се придвижа по-надолу по течението – към следващата гореща зимна точка, на която също очаквах да има активни риби.
След няколко проводки зацепих в един подводен дънер и дръпнах леко със спининга да видя дали няма да се откчи куката със силикона. Доста лесно и бързо се отцепи примамката, но след като я извадих видях това:
В по-предния фото разказ ви бях споделил, че установих как куките, които ползвам, кородират с времето от взаймодействието на капчиците вода, които остават по силикона, със съставките и солите, които съдържат пасивните силикони. Имах чист късмет, че счупването на куката бе вследствие на зацепването й в дънера. Ами ако бях уловил с нея някой борбен маришки хищник…?
След две-три минутки сложих нова кука и поставих свеж три инчов силикон на нея – Larva 017. При четвъртото подаване в течението пред отсрещния бряг, докато изтичах, усетих как изведнъж примамката се спря насред течението и в този момент спининга индикира леки трептения. Моментално направих засечка и… последва яростна борба на едра риба!!
Много тежка риба бях уловил, която следваше да извадя от течението и да я придърпам към по-тихата част пред мен. Дали беше сом или едър кефал – предстоеше само след няколко минути напечена борба да разбера. След около 3-4 минути докарах рибата пред мен и останах втрещен от размера й – беше кефал, трофеен кефал!!! Направо онемях, като му се показа огромното туловище и глава над повърхността на водата…. Запазих самообладание, предусещайки, че счупвам личния си рекорд за улов на кефал и това, че най-после и мен „ме огря слънцето“ с някоя риба над 50-те сантиметра. 😀
Рибата вече лежи уморена пред мен, от тежката битка, а аз не мога да повярвам какъв черен звяр съм имал късмета да уловя! Брууууталната риба – вижте каква опашка, туловище и глава има този трофей:
Разпънах бързо метъра и положих трофея за отчитане на дължината му:
55 сантиметра – толкова закова метъра! Това означаваше, че с цял 1 см този кефал бие личния ми рекорд поставен през пролетта на 2017 година, на река Марица, на воблер Salmo Minnow 5S! Със сигурност бие рибата от 2017-та година и по тегло, но с колко няма как да разбера, защото по принцип не нося с мен кантарче. 🙂
Един колега дойде при мен, който също гледаше вцепенен и респектиран от размерите на звяра и ми щракна няколко снимки с него, за което съм изключително благодарен! Такива трофеи имат място само на снимка в нашите риболовни дневници. Задължително трябва да ги пускаме, за да може търсенето да продължи, а те бавно, но сигурно да растат в реката, чупейки нашите предишни рекорди и дарявайки ни с незабравими моменти.
Страхотни спомени, към които ще се върщам пак и пак! Положих трофея във водата и го подготвих за неговото завръщане в реката. В този ден имаше късмет, че е попаднал на мен. 🙂 Малко по-долу ще видите кратко видео, което направих с част от борбата при ваденето на рибата, както и нейното обратно пускане в теченията на Марица.
В следващите часове до края на излета ми беше все тая какво ще уловя още. След среща с такъв исполин остава чувството, че си постигнал нещото и търсенето може да спре… за известно време, де. 🙂 При следващите замятания „улових“ това на снимката по-долу, като скъсах успешния силикон в него – здрава корда с дебел диаметър, която обикновено се ползва за бракониерски методи с голи тройки. Доста добре беше заплетена в подводния дънер, защото една част успях да извадя и с 300 зора да я скъсам с помощта на приятел, който дойде малко по-късно, но примамката замина.
До края на излета имах още два удара, като успях да уловя само едната риба – отново кефал на Larva 3 инча.
16.02.2020 – нов излет по река Марица.
Над страната премина студен фронт, който понижи бързо дневните температури от 20 градуса до около 0-лата и малко под нея. Студения форнт не се задържа дълго и температурите отново тръгнаха нагоре – между 10 и 15 градуса.
Времето бе слънчево, а аз имах на разположение почти цял следобед – преко сили в зимния период около 3-4 часа до залеза, някъде.
Ето, че след 20-тина подавания в грешния вир, се настанявам в друг. С първите няколко подавания имам вече удар и първа риба – кефал, която обаче не успявам да снимам, защото бързо се откача от куката, докато се бавя да извадя фотоапарата. Нищо, едва ли е един единствен кефал в тоя гьол, пък и на око около 25 см. 🙂 Подавам още 10-тина пъти и заковавам приличен кефал – по-голям от първия.
Пускам внимателно кефала, за да не уплаши другите риби, които евентуално са там и продължавам да настоявам със същия цвят Larva. При едно от замятанията подавам напречно на вира и след два оборота усещам удар, близо до дъното в момента на пропадане, със страшно разтръскване на Balck Shadow Jig-a. Опитвам се да направя засечката моментално, но рибата така и не се зашива на куката. Резултатът – почти изхлузен силикон, при условие, че на стеблото на куката имам две допълнителни контри (bait holder), които служат за по-трудно изхлузване и задържане на силикона – доста яростно кълване, което пропуснах.
Решавам да подам отново по същата траектория, като след три оборота получавам същия агресивен удар в момента на пропадане и се започна едно лудо разтръскване на спининга – този път обаче рибата я заковах! Нито кефал, нито сом беше – ами какво тогава? След като се показва на повърхността оставам като гръмнат – хубав напорист маришки распер!
От 3 години ловя в този вир и досега никога не бях имал слука на такъв вид риба, нито пък бях виждал активност от него. Всички знаем, че има ли распер във вира, то чак хората от съседното село разбират за това. 🙂
Досега не съм имал и късмета да уловя распер с такава дължина, та успях през февруари да поставя още един мой своеобразен личен рекорд за този вид.
До края на деня оставаше още един час, през който имах само един зверски удар, но го проспах. 🙂
На 23.02.2020 се пуснах в участък от средното течение на Марица, но там нямаше и помен от живот, като абсолютно закономерно се капотирах, a на 29-ти отново затвърдих капото – не може само „Я да ги ловя“, както казваше един приятел! 🙂
