Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.

Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:

След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше.
Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 –  размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.

Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.

Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.

Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.

Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.

Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.

Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.

Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.

Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.

Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.

Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.