В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂