Архив на: maznio

Поредната мрежа на яз. Пясъчник

Здравейте колеги риболовци.
Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник зачести свойте проверки на язовира , който цял ден е пълен с рибари – лодки и дънари , силиконисти и плувкари неуморно търсят слуката и… я намират.
Но , за съжаление старите ни познати мрежарите не спират да се опитват да крадат от всички нас , но пак за съжаление, не много от нас искат да ги спрат. Много по-лесно е някой друг да я свърши , някой друг да рискува в тъмната нощ  и после да ходи и на работа , а опазената риба да се лови още на следващият ден 🙂 . Тези „другите “ докато не получат масова подкрепа от масата риболовци , който могат от 5 сутринта с челник да търсят бели риби на стената или да бият 200 км с колесара и лодката , те няма да се преборят с мрежарските боклуци.
За изминалите 50 дни доброволците имат извършени 25 проверки на язовира – като през ноща за мрежи , така и през деня за маломерна риба или прекомерен улов. Това е ЕДНА ПРОВЕРКА на всеки 2 ДНИ.
И въпреки това все още има „тарикати’ , които опитват да крадат риба с мрежи и в средата на миналата седмица – 16 -ти ноември патрулът ни засече отново две мрежи с обща дължина 500 м – а мрежата беше пълна със шарани и огромни каракуди.
За съжаление имаше и умряла риба – бяла риба малко над 2 килограма.

Мрежата беше престояла във водата само неповече от 2 часа… а вече имаше 50 килограма риба в нея.
Какво се случи с нея е ясно на всички 🙂

За съжаление още на следващата вечер някой местен селски тарикат реши да избива загубата и пак се натресе на наш патрул и отново си загуби мрежичката..

ДО КОГА ?

Скъпи колеги риболовци, колко още време ще си играем на криеница с тези дето ни развалят удоволствието от риболова?
Ние ви предлагаме да се присъедините към нас като станете членове на нашето сдружение и с това да станете част от промяната към едно бъдеще без бракониери!
В понеделник 27.11.2017 г ще обявим как можете да ни подкрепите като се присъедините към нас и да вземате дейно участие в борбата с бракониерите , взимането на решения за бъдещи действия, стартирането на инициативи за законови промени , организирането на зарибявания и почиствания на язовирите и още много други.
Подкрепете ни , елата в редиците ни и така докажете ,че найстина ви пука какво ще е бъдещето на язовирите и реките ни.
Повече подробности в началото на следващата седмица.
Наслука!!

Неочакваната щукослука

Здравейте приятели и колеги 🙂

Разказът за този риболов се позабави , но все пак по-добре късно… отколкото още по-късно 🙂
И така в началото на октомври имах щастието да тествам няколко различни комбинации от мутипликаторни макари и въдици – от универсалният Tailwalk  Fullrange  , до чисто джъркова гега на Pontoon 21 с лайт тест 20 -80 грама и се стигне до типична джигова гега 7§half  с тест 7 -21 грама.

За тестовете с тях ще понапиша друг път ,а сега ще нахвърлям какво се случи в топлата и слънчева неделна утрин 🙂
А то се случи ,че докато стигна стана 10 часа и ако е имало някаква сутрешна активност – то съм я проспал 🙂
Влезнах в тежката артилерия от макара с джъркова гега , но след упрорито мятане на големи примамки с формата и големината на щекарска радост на гребния канал , освен една дребна щукичка нищо друго не се появи….
Значи пак ще трнява да се ходи към плиткото – а по обед там може да се случи поне нещо различно като риболов на повърността.
За да съм максимално близо до теглото на хвърляните примамки реших да сменя гегата с универаслната Tailwalk  Fullrange – по-лека е и мога да хвърлям и относително малки примамки 🙂
И така , запътих се към плитката част , но то пък взе ,че духна … 🙂
Все пак провокирах две атаки на повърхността и извадих един дребосък около 45 см…
През цялото време нещата се очертаваха като „пак от същите дребосъци“ и това все повече се затвърждаваше с преминаването към изцяло питкият участък , който се оказа и на завет 🙂
там разхвърлях доста от арсенала си и хванах дежурните към 10 -тина щуки най-голямата към 50 см.

Упорствах и с големи джъркове , но… НИЩО!.
И така се изниза бавно денят и реших ,че е време да се отправя към колата.. но сърце рибарско не трае и тъй като слънцето беше почти на края на хоризонта , а вятър почти нямаше сложих едно повърхностно зверче „DUO Realis Popper 110 mm“ и започнах да проверявам за последен път потопения шавар.
На всяка проводка си казвах „Ей тази е последната..“ и… после замятах отнова като бавно се придвижвах посока колата.
Ощавих го целия шавар без успех и  към десетата „последна“  проводка репих да направя успоредна проводка на брега по ръба на започваща рязка дълбочина.
Запратих поперът на максималните метри и започнах доста бързо и шумно водене съчетаващо поперово пляскане със змиевидната проводка на уолкер 🙂
Ударът беше брутален , а скокът който рибата направи взимайки примамката и последвалото приводняване беше нещо прекрасно особенно на фонът на залязващото слънце. Борбата макар и кратка беше запомняща се и… както нямаше да пиша репортаж за този излет….. ами ето го и него.

Прекрасната щука с дължина 4 педи (пак си забравих рулетката) беше погълнала целият
DUO Realis Popper  и заданата тройка изчеваше далеч в гърлото и….
Откачането беше трудно занимание  и имаше голяма вероятност да не успее да мине добре за зъбатият пациент , но след кратка реанимация всичко си беше на мястото, а рибата готова да отплува.

Такава риба е грехода да свърши в найлонов чувал и разфасована – изядена веднъж никога няма да ни достави повече описаите по-горе емоции , а нали заради тях  ставаме в 4 часа сутринта и изминаваме стотици километри дори за един ден?

Така завършва този неочакван разказ за дългоочаквана слука.
За да не я чакаме толкова дълго – връщайте рибите си обратно във водата , само така може да се счита един риболов за пълноценен.
Бог да ви пази , а вие пазете рибите.
Наслука.

Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте колеги,
Представяме Ви един страхотен рапорт за риболов във Средиземно море на колегата
Росен Маринов , който изцяло се е специализирал в това да вади страхотни морски риби 🙂

Да започнем от началото , а то е свързано с комбинацията  пръчка – макара!

Такъм: Zenaq PA90 оборудвана със Stella 4000 FI – перфектна комбинация. За пръчката каквито и хвалби да дам, все са малко. Уникална, хванах риби видях как се държи с тях.

Предварително беше заплануван тест на 2 примамки , но какво се случи ще разберете в
ако прочетете разказът до край 🙂

Като цяло тест и сблъсъкът на Angry Gar иглата на Искрен и Стилото се провали – лефер нямаше. С много , много настояване успях да закача един на Искрен около 60-тия метър навътре, водих го 25-30 метра и избяга, като на дърпане  се  усещаше ,че не е повече  600-700 грама.
Предвид липсата на лефер единственият извод, които единодушно направихме, е че Angry Gar лети 10+м повече от Джак фин стило и 15+м повече при страничен вятър. Играе добре, добри змии, голяма амплитуда, може да се води и  бавно и бързо. Риби обаче и той сам не намира  …. когато ги няма в района 🙂

Ден 1 – Лошо (и най-лошият ден за риба , е 100 пъти по-добър от най-добрия ден на работа… )

Две нощни леферчета и чернокомпчета по 250 гр преко сили на Шимано Саилънт Асасин 140С и Рапала Макс Рап бялата. Яко бухане с Angry Gar и Стилото, ама яко с часове и нищо Пробвах пачинко, воблери, бей ръф и други – нищо. Лефер нито скача, нито дава признак да гони, едно преследване на фина, един празен удар на гар и едното закачане. Сменихме мястото – имах удар на Смит Халука 145, не видях рибата, но ми удари в ръцете чак, сериозен удар , но замина. Видяхме самотно дорадо – не пожела нищо, все едно беше сляпо и глухо. Бавно плува, минавахме пред него на 20 см буквално с игла, безлопатков и лопатков и нищо. Сменихме мястото. Яко бухане с Angry Gar и Стилото – нищо. Смених на воблери и закачих едно маятико за Момоти 190с, да беше 600-800 грама не повече. Удря яко, изтеглих го, до мен, на тясно място бяхме, колегата до мен не извади, навреме неговата въдица , заплетохме се и му се размина фотото, но поне си го огледах. Закачих една баракуда на Асасин 140с, засякох, тръгнах да дърпам и на 3-ти оборот освободи. Единия колега също закачи баракуда преди мен, която също не излезе. Сменихме мястото – бухане пак с иглите и много други – нищо.

Ден 2 – По-добре

2 баракуди и 2 тунакита на воблери до 12 по обед и от там газ за лефери – яко бухане, яко – нищоооо, ни на игли, ни на уолкери, ни на воблери, един албанец извади един на жив зарган, като че ли само да ни се присмее и унижи с такъми за по 2-3 бона в ръцете изглеждахме жалки нещастници. Сменихме пак мястото за вчерашните удари на маятико и баракуди – нищо, ама нищо нищо. Вечеря и 2 часа наблюдаване без да мятаме – нищооооо, не трепва това огледало, кръгче не прави.

Ден 3 – Силен

Спасихме риболова с не до там ценните тунакита. 19 броя на джиг и 1 на Дуо 175 феникс и 1 на една нова примамка, за нея по-долу, че ми направи супер силно впечатление. Риболова на тази риба не изисква никакъв майсторлък, ако някой си мисли че сме големите майстори – не, просто си го изкарахме на тунаките – жива месарщина, всеки знае че тази риба не може да се релиизне, тя мре ако е хваната, чак съм гузен в момента. Осъзнато гузен! Мина едно дорадо пак самотно – пак не ни отрази. Газ пак за лефери и пак НИЩО.  2 часа гледахме морето пак – нито кръгче – не е добре тая работа 🙂

Ден 4 – провал с хепи енд

Отидохме до мястото по-тъмно и беше заето от гърци, след което нямахме полезен ход и си пропиляхме сутрешния шанс. За късмет, съдбата ме възнагради за супер упорството със този групер. Спряхме на няколко места 3 от тях нови и случайни, пробвахме за лефери и лавраци, последното даде резултат, но групер. Непосредствено до Игуменица – там гърците пускат лодки с колесар. Примамката е силикон FIIISH номер 3 с 25 гр глава. Хвърлях FIIISH на много места, както и Харт силикони, но 12 гр. За 5-ти път този FIIISH ми спасява деня с пета различна по вид риба. Зенака го уби този групер на място, тласна 3-4 пъти и пое безвъзвратно нагоре, преди да видя рибата вече знаех, че моя, бях засякъл мощно, а единичната кука не пуска никак лесно.

Сега да кажа 2-3 думи за новата испанска примамка при Гришата в Капитан Кук. Лети много, супер лесно се води и докато я мятахме да привлечем самотното дорадо една тунка се вдигна на повърхността и я отнесе ? Примката от снимката с тунката на камъна е Cennetic Sky Rider 150.

И последно. Запознахме се с грък спинингист от 9 години. Много подготвен и от към такъми и техника и теория. Човека каза че е хванал над 1000 риби. Сподели ценен опит. На въпроса ни коя примамка му е любима, почна да бърка в кутиите разказвайки, че на тази примамка има най-много брой риби, най-много видове риби, едва ли не всичко лови и за голяма моя изненада извади Дуо Бей Ръф 135мм, ХА!, но предупреди да си сменим оригиналните куки с по-яки.

Наслука на всички!

Прилагаме и снимки от страхотният излет 🙂

ATC Valiant CF 2000 Ultra Light

Здравейте приятели,

Представяме ви едно ревю на новата ATC Valiant CF 2000 Ultra Light 175 g със съгласието на Димитър Куманов – Смог. Приятно четене.

Здравейте пъстърволовци и други съмишленици,
Съвсем на скоро бях информиран от Димитър Илиев , че ATC са пуснали нова макара, в пъстървов размер и заявено тегло 175 гр при размер 2000. Имайки предвид впечатленията от предишния модел ATC Valliant 4000, който имам, не се колебах дълго и отнесох една от няколкото внесени налични бройки.

Този път очакванията бяха доста по-високи и очаквано макарето не разочарова.
Първи впечатления при отварянето на кутията:
Макарата идва опакована в доста приятен неопренов калъф с отделно отделение за дръжката.
В ръка се усеща наистина много лека, няма обратен ход. Това спестява няколко грама и не мисля, че ни лишава от нещо. До сега в риболовна ситуация не ми е трябвал обратния ход. Единствено ми е помагал при разплитане на гнезда.

Отново както при предшественика си дръжката се завива в короната, елиминирайки до минимум луфта и повишавайки ефективността на предавката.

Отново авансовата шайба е карбонова и логично за този размер е една на брой. Това позволява по фина настройка на аванса при използването на тънки влакна, респективно сетнат по-нисък драг. Същевременно намалява луфта на шпулата спрямо оста (сравнено с много-дисков аванс настроен при еквивалентно съпротивление).
Отново съпорта на шпулата е реализиран по подобия на дайва като този път е с един, а не два лагера, което е очаквано. Малко е вероятно да ни удари дорадо на Въча…



Кнобчето на дръжката е с дизайн като BassArt, ZPI и други подобни японски тунинг фирми без да струва, предполагам колкото една макара от среден клас. Трябва да си призная, че винаги съм бил скептичен към тази форма и ми е било много чудно, защо разни хора си слагат по мултипликаторите, даже по две такива, но както много често се случва във практиката, това което си мислиш е доста различно от живия живот J

И както се казва външната красота не струва без вътрешна,, след което последва любимото на мъжете високо рисково занимание „разглобяване на нещо с много и фини части, без ясна представа как да бъде сглобено обратно“

1. Аванса в цялата му карбонова прелест:

2. Съпорта на шпулата в насипно състояние:

3. Водещата ролка – два легера, йе бейби

4. Под шпулата има един златист капак със според мен дизайнерска функция, съвсем нормално с оглед на всички съвременни тенденции. Аз самият вече съм станал ужасно претенциозен и е цяло чудо как още си харесвам такъми:

5. Общ изгледа към предавката – S-образен повдигач:

6. Пиньона лагерова на два лагера + стопа-лагера. Това гарантира запазване на съосието към короната. В края му, вътре в корпуса, лагерова на тефлонова втулка, но това не би трябвало да е проблем, тъй като както вече споменах има нужните два лагера.

7. Короната е с приличен размер и очаквано е два лагера към корпуса:

8. Паразитката също лагерова на лагер:

9. S-образния повдигач, отново е изпълнен с лагер и елемент за намаляване на шума (за последното не съм съвсем сигурен).

И така, след като установихме, че новата ни любима е толкова красива вътрешно, колкото и външно беше ред да видим, как се справя и със съпружеските си задължения.
Навих един плетеняк 0.6 и за сефте избрах река Въча, мир на праха и…
Оказа се, че макарата има доста плавен и приятен ход и приятно изненадва с начина по който се справя с тънките плетени влакна, нито аз нито Пасарелския приклювач Кольо, сме имали проблеми като бради, витка под шпулата и други подобни за няколко месечния период на употреба. Аванса сработва така, като трябва, без затягане. Върти уверено и стегнато с въртележки и реди отлично влакното при туичене и джигване.
В заключение ще кажа, че Valiant CF 2000 e една отлична макара за всеки любител на петнистите, раираните а и на другите хищни рибоци.

Поздрави

Щуки от каяка в топъл есенен ден

Здравейте колеги,

Времето за целенасочен риболов на щука настъпи и с колега каякар решихме да се натопим в неделя по обед (02.10) след като облаците се раздигнаха и вятърът реши да поспре поне малко.
Дестинацията трябваше да е близка и за това изборът не беше много голям и падна върху близка баластриера, която като пристигнахме се оказа ,че навсякъде окупирана от хора по брега 🙂
Е, ние с каяците имамхме възможност да обловяваме места недостъпни за човешки крак.
Започнахме с обловяването на близките шавари като този път си бях взел и малката пръчка за костури , но бързо се отказах от нея – както се оказа костурът беше високо и въобще не се интересуваше от силикона.
Минаха близо два часа – като за това време успях да нереализирам две кълванета на явно дребни риби. В предвид , че се бяхме навряли в дълбокия край – решихме да отидем към плитката му част , а и за наше щастие слънцето все повече си пробиваше път през облаците което ме навеждаше на мисълта за повърхостен риболов. И сложих аз пляскащата машина за щуки DUO Next Blue Whoopee и водейки го успоредно на туфа водорасли отдоло изкочи щука … но не го уцели… Второ хвърляне и .. пак :(. Но , характерното з щуките на този водоем ,че не се отказват докато не се убодат…. е на 3 -тия път явно побесняла направо си го отнесе със скок.

Бързо откачане и обратно във водата 🙂
Валатът беше спасен и времето за експерименти предстоеше 🙂

В каналът свързващ двете части на дупката вдигнах някаква риба , която явно раздразнена удари на попера на колегата по каяк – това се вика кооператив 🙂

Хайванът беше глътнал доста , но се оправи и избега… 🙂

Когато вече бяхме на плитко  , а там играта беше съвсем друга , както рзбрахме от колегите нагазили яко шаварите и бодейки в добро темпо дребни зъбатки и най-хубавото ,чебе ,че връщаха всичко обратно във водата. За съжаление не можем да кажем същото за нахвърлялите тапи колеги….
Аз пропуснах няколко атаки на повърхността   и активността спря – яво голямата преса беше свалила рибите по-ниско. Както разбрах от колегите – те ловяха или на малки и леки въртележки или на клатушки – също леки.
А , аз не си нося клатуните освен един уникат ръчна изработка от  Donchev handmade lures , на който имах доста успехи когато трябва да водя примамката над или във треви.
И се започна 🙂  като имах поне 3 бързи щуки и още поне толкова удара без закачане.

След като рибарите по брега се редуцираха реших да сложа един от любимите ми воблери тип „minnow“,  а именно Pontoon21 Agarron110 mm и след един дребосък , малко преди да се забие във тревите , воблерът беше отнесен от хубава щука малко над 2 кила 🙂

Е, това вече е друга бира и беше време да си отворя моята , но кефът тепърва предстоеше.
Тъй като вятърът беше спрял забелязах далече от брега туфа с водорасли и някакви други водни растения и беше тъкмо време да обловя  тази точка със един от любимите ми уолкъри Pontoon 21 Loco Perro 🙂

Първо мятане от дясно на водораслите и след само 3 оборота – бам дребна щука 🙂
Второ мятане пак от дясно и бам 2 -ра щука същият калибър 🙂
Трето мятане – този път от ляво и малко след повеждането се извъртя много хубава щука , но не уцели примамката , като ми вкара адреналин….
При скокът забелязах ,че рибата би трябвало да е вече от дясно на водораслите…
Заметнах там , но не твърде близо  и започнах да водя примамката дори малко по-бързо отколкото е необходими – все пак щуката е раздразнена и това би трябвало да я влуди…
И точно така и стана 🙂 Ударът беше бруталени и макар и кратка борбата беше страхотна, но мултипликаторната ми гега нямаше как да и даде много шансове 🙂

И после я застигна това което се случва на всички хванати от мен щуки.

Остана време да запиша риба и на попер – Lucky Craft G-splash 80 mm..

Така неусетно  предминаха 5 часа на вода 🙂

Поздрави и наслука.