Архив на: Генади Алтънов

Пясъчни костури

Ето, че след добрите излети за кефали, се отвори възможност да разнообразя с костури. Излетът се състоя с мой приятел преди по-малко от месец на язовир Пясъчник. Преди време се поде кампания за опазване и зарибяване на водоема, в която реших да се включа и аз. Стъпвайки по бреговете на язовир Пясъчник се усещаше, че този язовир живее втори живот. Шаранджийските биваци и тази година бяха един до друг, а между тях, в малкото празни пространства, други риболовци замятаха трескаво плувките си и дънните въдици в търсене на различни видове риба. В далечината, от водната шир, се чуваше дори звук от кльонк!! Със сигурност имаше поне около 1000 човека пръснати из различните части на язовира. Интересно ми стана, колко ли от тези риболовци помогнаха на момчетата от Фронта….с нещо?
Огледахме каква е ситуацията с моя приятел и все пак се намери свободно място къде да помятаме примамките си. Моят авер бе с каяк, така че за него не беше проблем да си намери място за ловене 🙂 .
Главната цел на излета бяха костурите, които смятах да излъжа на различни видове примамки. Общо взето бях взел със себе си целия арсенал от примамки за дребни хищници. За около 30-тина минутки локализирахме с моя приятел костурите. Те се бяха настанили върху една пясъчна коса. Мястото беше идеално за плиткогазещи туичингови воблерчета или повърхностни примамки. Отворих кутийката и набързо смених силикона с Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят 154 Metallic HG Wakasagi OB, след което моментално последва вълна от удари, като отразих няколко от тях. Рибите бяха с ето такива размери:

Костурите атакуваха плиткогазещия воблер много стръвно. Личеше си, че бяха тръгнали на лов по пясъчната коса. Стана ми много интересно дали ще успея да ги накарам, да атакуват на повърхността. Бръкнах в кутийката и от нея извадих смело Rapala Ultra Light Pop цвят Lime Frog. Оказа се, че успях много добре да прикова вниманието им с това поперче и се започна активен риболов на повърхността:

Атаките на раираните бандити се редуваха почти една след друга и буквално не оставиха на мира малкото поперче! Разбира се имах и няколко откачени риби, поради това, че работих с малко по-затегнат аванс от нужното.

Моят приятел бе решил да лови от каяка почти само на силикони и интересното в случая беше, че когато при него ударите спираха, при мен те започваха и обратното. Тук трябва да спомена, че ловихме един срещу друг. Явно костурите доста шетаха из водните слоеве. Последва смяна на Ultra Light Pop-a с едно очарователно малко поперче на Storm – Gomoku Popper цвят Perch, което също се представи отлично и костурите не му простиха:

Поставих на линията си и другата разцветка, която имах на Storm Gomoku Popper – Clear Pink Head Chartreuse, за да видя дали и тя ще сработи. След няколко метра „попване“ последва безапелационен удар на повърхността и ето, че отново имах риба пред обектива, а експеримента се оказа успешен още при първото замятане на новото поперче:

Последваха няколко неуспешни атаки при проводките и ето, че отново имах риба, която се закачи малко накриво:

За съжаление, костурите офейкаха и се получи известно затишие при мен с единични удари, но пък за сметка на това, моя приятел почна да ги дърпа на силикони в добро темпо:

Ето, че рибите пак се разшетаха отгоре и последва добра слука на Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят R60 Silver Back OB, като не очаквах, че с този воблер мога да имам слука на бяла риба, макар и маломерна:

Направих още една бърза снимка на рибката и я пуснах обратно:

Довърших излета с двете разцветки на Crack Jack-a, като те ми донесоха още риби и удари:

Към 20 часа и 40 минути шоуто приключи и доволни от успешния излет с моя приятел се насладихме на залеза правейки разбор на случките от излета:

Ето, че положените усилията по опазването и зарибяването на Пясъчник дадоха отличен резултат и наистина всички риболовци на язовира се радвахме на добра слука този ден, както на мирни риби, така и на хищни. Разбира се задържахме по някой друг костур. Много голямо впечатление ми направиха подскачащите шарани, които непрестанно играеха около плувките на рибарите и пред нас. Тук е мястото да кажа на колегите, които посещават редовно язовир Пясъчник, да не остават безразлични, ами да вземат да се осъзнаят и да разберат, че тази риба не е „паднала от небето“. Благодарение на моите приятели този свободен държавен язовир живее втори живот и всички ние имаме добра слука и по някоя риба за тигана. 😉 Също така, ви призовавам да не правите наднормен улов, за да имате какво да ловите после. Взимайте само по толкова риба колкото да си я приготвите прясна за вечерта. Няма смисъл да си задръствате фризерите, защото с времето вкусовите й качества се понижават значително. Освен това пускайте маломерните риби! Надявам се следващия път, като има кампания по зарибяване на Пясъчник, да се включат още повече рибари. Виждате, че в замяна на това вие получавате много и само положителни емоции край бреговете на язовира, а също така и незабравими спомени с трофейни риби и богата слука – нещо, което не се случва на всеки свободен водоем в опосканата ни откъм риби страна!! 😉
Успехи и наслука! 🙂

Юлски кефали

Здравейте маниаци на спининговия риболов!
В средата на Юли месец имах възможност, след работа, отново да посетя реката и да половя кефали. Надвечер вече замятах нетърпеливо, търсейки ги в бързата вода. Оказа се, че този път рибите проявиха малко по-късна активност, спрямо предните излети „Юнски кефали“ и „Отново за кефали“. Първият кефал се излъга на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970:

Обичайната снимка преди пускането на рибата и довиждане до следващия кадър 🙂 :

Само след десетина минутки, на същия воблер, имах удар на добър кефал:

Рибата бе с дължина над 30 сантиметра и удари на обичайното място, на което в предните излети бях уловил кефали с дължина над 40 сантиметра:

Последва 30 минутно затишие, което ме накара да сменя няколко от успешните ми кефалски примамки и ето, че една от сметните ми – Salmo Hornet 4S цвят HP, се оказа най-успешна и с нея финиширах излета:

Разбира се не липсваха и любопитковци 😀 :

Седмица по-късно, надвечер, отново бях на реката. За съжаление нивото й бе доста по-високо от обичайното, а водата беше много студена, поради работата на ВЕЦ. Това е едно от най-негативните влияния на така наречената „зелена енергия“, което побърква рибите тотално! Може би повечето риболовци от вас са наясно всъщност колко „зелена“ е тя. Когато хващах с ръката си примамките, за да ги сменя, усещах на дланите си колко са студени и ми стана ясно, че ще е мъка риболова… Въпреки това не останах капо. За съжаления всемогъщия Salmo Hornet 4S HP се зацепи някъде в дъното и го скъсах….. Все пак, на други примамки имах три удара, като третия удар го материализирах до снимка. Рибата се излъга на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi:

След този излет реших, че е време да сменя малко обстановката 🙂 . Последваха доста успешни излети на други водоеми, които ще ви покажа по-късно.
Успехи и наслука от мен!

Отново за кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
След като си намерих „моето местенце“, последваха още няколко кратки риболова, но през делника. Сега ще ви представя два от тях.
Първият се състоя в последния ден на месец Юни. Работният ми ден вече бе приключил отдавна и надвечер към 20 часа отново бях на реката. За краткия си излет успях да хвана няколко кефала, като имах и допълнително гелета. Отначало риболовът не потръгна добре. След 30 минути безпредметно въртяне, заложих на Salmo Hornet 4S цвят HP и удара не закъсня!

Рибата се бе закачила много лошо за коремната тройка на Хорнет-а и трябваше да действам бързо, без излишни снимки. Внимателно я откачих с кохера, за да не й избода окото. Преди пускането й тя изскочи от ръката ми, но все пак ето и момента, при който й пожелах отново да се видим скоро:

Последваха няколко удара и откачания, но Хорнет-а отново залови добър кефал:

Излетът завърших с две кефалчета уловени на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970, като само едното снимах:

Вторият риболов се състоя седмица по-късно. Вече бе настъпил месец Юли, а кефалския риболов тъкмо вече бе в разгара си. Този път бях много рано сутринта на реката. Броени часове оставаха до началото на работния ден и какво по-хубаво от това да ги прекарам на реката вместо в леглото!?! 😀
Отново налице беше много плах старт – едно-две побутвания през първия половин час. Преместих се малко по-надолу от любимото вирче. Реших да сложа Pontoon 21 Crack Jack 48SP-SR, цвят 154 Metallic HG Wakasagi OB в търсене на костури и сметнах, че туичейки Крак Джак-а, все ще примамя някой. След третото провеждане както си туичех, по време на паузата, усетих много мощен и плътен удар и моментално засякох. Рибата се оказа доста борбена и в един момент наистина реших, че съм уловил сериозен костур, но накрая се оказа, че бъркам мноооого! 😀

Рибата се оказа страхотен кефал, който на дължина бе около 40-41 сантиметра:

За първи път ми се случва да излъжа кефал с туичингова проводка на воблер суспендер! Снимах си рибата и не можех да повярвам, че съм успял да я примамя с тази техника. 😀 Удоволствието от слуката бе на максимум!

Пуснах кефала с пожелания скоро отново да се сборим:

След мелето с големия кяфал, се върнах на първоначалното местенце откъде бях започнал риболова. Заложих на едно много интересно и ново воблерче за мен на Sea Buzz River Shad MR 40F, цвят 098 – HB, за което бях чел преди известно време в тази публикация: „Първи впечатления за River Shad на SeaBuzz от Павлин Вълев“. Въпросното воблерче, в тази му разцветка 098 – HB, го бях взел с идеята за „Морски експерименти в Гърция“ и евентуално за риболов в нашите сладководни водоеми. Не след дълго Ривър Шад-а ме ощастливи с този кефал:

Направих му няколко добри кадъра и го върнах обратно във водата:

Към 8 часа сутринта риболовът приключи с този бандит, който се излъга на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 900 (Mojarilla Power!):

Въпреки, че риболовът бе кратък, се заредих положително и бях готов да посрещна работния ден, който започваше само след един час! 🙂 От мен наслука на всички и до следващия път!
Spinning forever, work and sleep whenever!

Юнски кефали

Здравейте приятели на спининговия риболов!
Преди цели две години, през лятото, бях посетил едно хубаво местенце на една река, на което установих, че в две педи вода живеят трофейни кефали. Тогава ги пробвах с всевъзможни примамки, които имах в кутийката си, но нито един от тях не успях да примамя. Казах си, че след време ще се върна и ще взема реванш. Ето, че това време настъпи в края на месец Юни и този път нещата се получиха отлично, като слуката ми бе чудесна. 🙂
Към 7 часа сутринта бях вече на реката. Тя ме посрещна с доста високо ниво, като температурата на водата бе ниска за сезона. Реших да започна риболова с едно доста успешно при мен воблерче на Pontoon 21 – Mojarrilla 40F-SR, цвят 970. Още при първото подаване имах удар, а на втората проводка пред обектива ми позира този малък бандит:

Съдейки как бе налетяла рибата на воблерчето веднага ми стана ясно, че ще трябва да провеждам по-бавно примамката. Комбинацията от хладна вода и бързо течение водят до неестествено закачане на рибите:

Обнадежден, продължих риболова със същото воблерче и ето, че отново реализирах кефал:

След което отново излъгах още една риба, която бе малко по-голяма от предните две:

Както обичам да казвам за това воблерче „- Mojarilla Power!“:

Разбира се и това кефалче последва съдбата на останалите две:

Последва затишие и явно бях набол всички риби пред мен на тази дълбочина, до която достига Моджарила-та. Това ме накара да сменя воблера с Pontoon 21 Red Rag – 36F SR, цвят 812 MI Higenaga RE. Заметнах отново до отсрещния бряг и след втория оборот последва удар и рибка:

Отново затишие и смяна на Ред Раг-а с по-дълбокогазещ воблер на Pontoon 21 Hypnose 38F MDR, цвят 005 Crash HG Wakasagi и ето, че и тази смяна ми донесе рибка пред обектива:

След този кефал за пореден път се появи „дупка“, но този път доста по-продължителна. Реших, че е време да се преместя на 20-тина метра по-надолу по течението, където реката запазваше скоростта на течението си, но дълбочината беше по-голяма. Това ме накара отново да бръкна в кутийката си и да извадя следващия си коз – Salmo Hornet 4S, цвят HP. Направих няколко провеждания и изведнъж получих много мощен удар! Рибата ми дръпна дори малко и от аванса, но се откачи. За съжаление след това не последва нищо в рамките на 10-тина минути настояване, докато….отново мощен удар, при което безкомпромисно засякох. Усетих от другия край на линията, че рибата е едра. Затрудни ме с повдигането й от дъното, а течението оказваше допълнително съпротивление на целия ми такъм. Все пак всичко приключи успешно и пред мен се показа ето тази риба:

Страхотен 37 сантиметров дебел кефал:

Позволих си да изгубя няколко минутки, правейки му снимки. Все пак борбата с такъв екземпляр „вдига много шум“ във вира и е добре след нея нещата откъм риболов да притихнат, за да се успокоят другите риби:

Накрая кефалът пое обратно към дебелия бързей:

Продължих да облавям района пред мен с Хорнет-а и след 15-тина минути отново получих мнооого здрав и мощен удар, след което последва отново добра битка:

Този път кефалът бе доста по-едър екземпляр:

Дължината му бе 42 сантиметра. Задължително трябваше да му направя фотосесия, защото не всеки риболовец, в наши дни, може да има слука от този калибър:

След снимките последва и момента с пускането на рибата:

Уважавам кефала само като риба за спорт и развлечение. С тази риба вече постигнах това, за което бях дошъл на реката. Взех своя реванш! Казах си, че е време да си ходя, но…..:

….винаги съм готов за още едно „последно замятане“, което добави още 30-тина минутки към риболова ми. 😀 Отново на всемогъщия Хорнет успях да уловя чудесен кефал, който се бе зашил отстрани на устата:

За финал пък ми клъвна тази НЕмирна риба, след което наистина си тръгнах доволен от слуката на реката и с бъдещи планове да я посетя отново:

По-долу съм направил едно кратко видео с пускането на по-големите кефали. Наслука и до следващия път!

Морски експерименти в Гърция – част 2

Ето я и втората част на „Морски експерименти в Гърция“!
След като сметнах, че презапасяването с мощност на такъма ми е излишно за местата, които посещавам, реших при последния си излет да взема със себе си лайтовата въдица, с която ловя дребни хищници из родните сладководни водоеми. Темата на излета бе риболов на дребни скални и плажни риби. Прегледах всичките си примамки и сглобих една малка кутийка с около 10-тина примамки от различен вид.
Рано сутринта, към 04:30 часа, потеглихме към гръцката граница. За съжаление се оказа, че на Маказа имаше доста голяма опашка, която забави преминаването ни с около час. Това забавяне ни костваше да пропуснем изгрева на плажа, но каквото това.
Ето и откъде започнах да търся рибите:

Веднага започнах с DUO Realis Pencil 85mm/9,7g, цвят GSN3085 Hypnotic и се оказа, че пред мен има пасаж от заргани. Доста стръвно гонеха и удряха с „човките“ си уолкъра. Късно се усетих да сменя DUO-то с по-малкото уолкърче на Lucky Craft – Sammy 65mm/5.8g, цвят MS Gun Metal Shad. Все пак, резултатът бе положителен:

Едното жило на тройката бе в устата на преследвача, т.е. рибата си бе съвсем редовна:

За съжаление пасажът от заргани не се задържа дълго и изчезна навътре. Тогава реших, че е време да потърся морските костури. Сложих DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ADA4068 Yamame Red Belly /един типичен пъстървов воблер/ и започнах туичейки да облавям близките скали. Видях няколко подгонвания иии….:

Е, за около час мятане, успях да уловя две рибки на примамки, които ползвам за сладководен риболов, а освен това имах и много подгонвания и удари 🙂 Отправих се към едни скали, пред които дълбочината бе около 4 метра. Там на Sea Buzz River Shad MR 40F цвят HB успях да провокирам едно лавраче около 35 сантиметра и една едра ципура, като и двете риби направиха по две пълни проследявания на воблерчето, но така и не се осмелиха да го атакуват. Докато се опитвах да ги излъжа, пред мен премина една морска лястовица, а буквално в краката ми, пък се появи това октоподче:

След като ме видя, бързо се шмугна в укритието си, откъдето се появи:

Върнах се на плажа и риболовът продължи с редки подгонвания на заргани и успешни удари на морски костури:

Станах свидетел и на това, как пасаж от 50-60 риби, между кило и две /може би платерини/, започнаха да скачат панически във въздуха на около 400 метра навътре в морето. Те бяха подгонени от някакви много големи супер-хищници. Чуваше се ясно плющенето от устите им, а освен това, под самите скачащи риби успях и да видя как се разцепваше водната повърхност от захапките….Това бе брутална гледка!! Досега не бях виждал такъв джурум по тези места. Предполагам, че супер-хищника беше риба тон. Определено морето тази година е съвсем различно и не мога да го позная….толкова е пълно с живот. Явно идва цикълът, при който ще имаме добра слука от брега по тия места.
На Mepps Aglia Decore №2 цвят АG/RGE (сребристо листо с червени точки) имах също успех:

В самия край на излета посетих едни други скали, пред които дълбочината бе около 3 метра:

Оглеждайки обстойно мястото, заложих на силиконова примамка и по-точно Bait Breath Ikacyu 1,8 инча, цвят „Glow Pink/Keime light“ с 3 грамова чебурашка. Още с подаването на примамката ударите започнаха да се редуват един след друг, но така и не успявах да засека рибите 🙂 В крайна сметка от силиконовата примамка остана само това 😀 :

След като направих снимката с наръфаното калмарче, се сетих, че пакетът със силикони е останал в автомобила…..Освен това, беше време и да да се прибираме към България. Общо взето експериментът се оказа доста успешен. 🙂
Направих по няколко снимки за финал и се отправихме към родината:

Отправяйки се към автомобила през храсталаците и камънаците попаднах на тази грозна гледка, която по-скоро подхожда на сметище край някоя българска река, а не край див гръцки плаж, но все пак явно има хора и хора, но кой знае….може и да са от наще хора, които са отишли да дирят по-добър начин на живот 😉 :

Морски експерименти в Гърция – част 1

Здравейте, маниаци!
Реших да направя един обзорен материал, който да послужи като въведение към следващия излет, който смятам да напиша.

В днешно време има доста теория, относно морския риболов в Гърция, която може да се попие от интернет форумите, телевизионните предавания, споделените аматьорски или професионални видеоклипове в Мрежата, както и от блоговете.
Въпросната теория, обаче служи само, като някаква отправна точка при морския риболов от брега. Друго си е, да отидеш на „големия гьол“ и да метнеш примамките. 😉 От всичко, което изчетох и видях заключавам, че най-важното е да уцелиш времето, когато пасажите от морски хищници са близко до брега и се хранят. В другите случаи се ловят по единични риби, които си е доста трудно да излъжеш. Запленен от всичката тази информация, започнах от скоро да ходя на риболов в Гърция на Бяло море, с един приятел. Морето ни е само на 150 километра от родния град, което е предпоставка да правим и еднодневни излети по гръцкото крайбрежие. Морският спинингов риболов се оказа пълен с особености. Като се започне с приливите и отливите, цикличността на рибите и стигнем до това коя ще бъде „примамката на деня“ и с какви такъми да работим.
За мен този риболов е интригуващ и въпреки първоначалните навъртяни капота, продължавам да ходя и упорствам.
Тепърва навлизам в този вид спинингов риболов и откривам неговия чар.

Местата

Сигурен съм, че това ще е една интересна част за повечето от вас, тъй като със сигурност и вие се посещавали някое от тези местенца. Местата, на които съм ловил и продължавам да ловя, са главно каменисти плажове със скалисто дъно. За риболов от брега задължително са нужни високи ботуши до таза или в най-добрия случай гащеризон до гърдите, с които да си газите (внимателно) из плитките рифове и пясъчни плиткажи.

Естествено през лятото, можете да си газите с обувките и да захвърлите гащеризона или ботушите. Тук трябва да спомена, че обикновено скалното дъно е осеяно с морски таралежи, които ако ги настъпите с голи стъпала, оставят неприятни спомени и белези 🙂

Разбира се, наред със скалистите плажове, посещавам буните и пясъчните плажове :

Такъмите ми

През първите няколко излета заложих на спининг Sportex Black Pearl 20g /16-29g/ и дължина 2,70 метра:

Въдицата е с мощност медиум хеви (MH) и бърз строй /на снимката съм зацепил примам-ка в скалите/:

Макара Ryobi Zauber 4000:

Замених дебелото си плетено влакно на Sunline (№2,5) с това на Gosen-W 4ply Multi №1/300 метра:

Флуорокарбонов повод на Duel – H.D. Carbon MAX:

Отначало се бях приготвил за сериозни риби, които ще се дърпат здраво, затова и се презапасих откъм мощност. Оказа се впоследствие, че много рядко идват такива край бреговете, които посещавам и при последния ми излет паднах на спининг с мощност лайт, но това е тема на другия материал, който ще ви покажа.

Риби и примамки

По време на излетите си установих, че зарганите си падат много по повърхностните примамки и в частност по уолкърите, които се оказаха най-удачни за риболов от брега поради плитките места:

За съжаление уолкърите, с които мятах, видно им идваха големички, но въпреки това, зарганите стръвно им налитаха и най-често се закачаха странично. Броя на гелетата беше значителен!
Примамките от по-горните снимки са съответно:

Jackall Mud Sucker 110mm/16g, цвят FP Ayu Head

DUO Realis Pencil 85mm/9,7g, цвят GSN3085 Hypnotic

Една от любимата естествена храна на заргана, се оказа дребната цаца, която доста често стои на пасажи край бреговете :

Лесно ще откриете къде са пасажите от цаца, като се ориентирате по птиците, а откриете ли пасажите с цаца, то няма начин край тях да не се навъртат и зарганите 🙂

Един път, докато си пиех бирата на плажа, експериметатора в мен се надигна и след няколко размишления и ровене из кутиите с примамки, реших да заложа на Mepps Aglia №3 AG (сребристо листо). Знаех, че в камъните се крият морски каменни костури (Painted comber/Serranus scriba), та колко му е да ги подразня с Аглията и да ги накарам да я атакуват, като при риболова на нашия сладководен костур 😀 До този момент никога, ама никога не съм и мислил да слагам въртяща блесна и да ловя с нея на морето 🙂
Струваше ми се глупаво, то на кой няма да му се струва 🙂 При първата проводка, ми се привидя риба зад блесната и метнах още два пъти. При четвъртата проводка получих удар на блесната и….оооо не е за вярване – Ханос:

Разбира се, излъгаха се и доста морски костури:

Оказа се, че това е едно ефективно решение за риболов на тези риби, дори и да не е за вярване 😀 Разбира се е хубаво е да сте подготвени с една шепа въртящи блесни, защото се случва често да се зацепи в подводните камъни, особено ако я държите ниско до дъното. На Mepps Aglia Decore №3 AG/RGE (сребристо листо с червени точки) също имах слука:

Тази кая пък е най-голямата, която съм хващал въобще:

Е, рибите не бяха с големи размери, но ми правиха много мощни удари за размерите си…След удара или при повеждането им от моя страна моментално тръгваха да се шмугват под камъните. Няколко от тях така ме навряха, че ги изчаках повече от минута, докато излезнат сами изпод скалите, естествено късанията бяха обичайни, но се свиква.
Тук трябва да спомена, че на въртяща блесна на Мепс успях да провокирам и сепия, която безкомпромисно я преследваше и след леко забавяне на проводката, тя моментално атакува въртящата блесна! Успях да я засека, но след няма и 10-тина секунди се откачи…

Общо взето, последните няколко успешни излета ме накараха, да си променя тотално концепцията в начина на риболов и използваните такъми. Поради това на последния излет заложих на лайт такъмче с дребни примамки в търсенето на скални риби или както е по-известно понятието – лайт рок фишинг (light rock fishing)….

Отново в Щукарския Рай

След доброто откриване на белите риби , реших на следващия ден да се отдам на щуколов с приятели. Около 9 часа сутринта пристигнахме в Щукарския Рай – едно от малките диви и уникални места за риболов на щука в България. За съжаление първоначално риболовът не тръгна добре. Забелязахме във водата подозрителни шамандури, които от опит знаем, че са бракониерски тапи за щуки.

Огледахме се и забелязахме в далечината една надуваема лодка във водата с двама човека, които въртяха на блесни. Предположихме, че може би тия шамандури са техни. Моите приятели си пуснаха каяците и веднага почнаха да вадят тапите, като ми ги хвърляха на брега, за да ги унищожа с ножа :

От далечината се чуха викове : „- Абе ееееееей, я не ми пипайте шамандурите бееее! Ще ви убия ве ееейййй….!!“
Оказахме се прави, че тези тапи бяха на хората с надуваемата лодката.
На снимката се вижда колко са нагли тия типове /въртят между шамандурите си, като другата е в дясната страна на изсъхналото дърво/ :

Ей направо полудяхме тримата и почнахме чобанската, с провиквания, да се разправяме с тия хора :

Отнесохме доста закани и заплахи, че им унищожаваме бракониерските тапи, поради което телефонирах на 112. В последствие се свързахме с дежурния полицай от местното РПУ и му обяснихме каква е хавата. В това време, заплахите на двамата наглеци секнаха 🙂 Изчакахме ги около 30-40 минути да дойдат към нас, та да се разберем мирно и кротко, но така и не се отлепиха от шамандурките си, пред които замятаха блесните. Решихме, че няма да си прецакваме съвсем излета, заради някакви си откровено казано селяндури и се пръснахме из водоема. За съжаление, заради такива тарикати, нашите водоеми в скоро време ще се превърнат в изпразнени откъм риби локви. Направо ми се реве, като виждам каква уникална щукарска дестинация се съсипва по всякакъв възможен начин…..

….и така, първата щука за деня ми удари на CrackJack 78F-SR.

Малка щука, която след снимките върнах обратно :

Последва над едночасово безрибие при мен и моите приятели. Слънцето вече се бе вдигнало високо и напичаше яко.
Единият авер излезе на брега до мен с каяка да удари една бира и да направим разбор на кутиите ни с примамките 🙂 Аз си харесах от неговата кутия Fox RAGE Hitcher Jerk & Twitch Floating 120sm и почнах да го мятам :

Докато си коментирахме и експериментирахме примамките, на този джърк ме натресе от нищото една добра щука, която бе над 60 сантиметра. Имахме удоволствието и двамата да наблюдаваме атаката. За съжаление рибата се откачи на метър пред мен и не успях да я щракна с фотоапарата 🙂 Не след дълго отново добра риба атакува същия джърк, но не успя да се зашие добре на куките. Прегледах ги и установих, че фабричната задна тройка е доста по-малка от коремната, което явно бе и предпоставка за двете откачания на рибите. В последствие имах още един удар на щука 60-ка, но тя не успя да нацели воблера 🙂 Определено в този момент джъркът ми стана любим и си казах, че задължително ще си купя няколко бройки 😀 За съжаление се оказа, че в България не се предлага този джърк, а разглеждайки сайта на Fox Rage, забелязах, че е спрян от производство.
Общо взето до края на излета, успях да излъжа още няколко щуки, но с доста скромни размери. Две от тях хванах на Shadow Rap :

На Fox-а бях изненадан също от една писалка 😀

По време на излета, използвах и един нов за мен флуорокарбонов повод за щука на FilStar с дължина от 25 сантиметра. Останах с много приятни впечатления от него, особено при воденето на повърхностни примамки и мисля да го ползвам и занапред.
До нови срещи и пазете малкото диви водоеми, които са ни останали. 🙂

Добър старт на белките

След трудното откриване на щукарския сезон, настъпи време за откриване и на бялата риба, като този път още първия ми целенасочен излет бе успешен. Риболовът на този хищник с изкуствени примамки от брега е доста специфичен и изисква много опит, познания и търпение, които се трупат с броя излети /успешни и неуспешни/ у всеки един запален спинингист. Тук трябва да отбележа, че този вид риболов не е за всеки, поради по-високото ниво на трудност през различните годишни сезони. Доста млади и начинаещи риболовци лесно и бързо се отказват да търсят бялата риба от сушата, поради прогресивно нарастващия им брой неуспехи, които са в зависимост от много фактори. Винаги съм уважавал риболовците, които ловят успешно тази риба на изкуствени примамки от брега /през студените и топлите месеци/ и продължавам да го правя, защото това са главно креативни, търпеливи, грамотни и умни хора, които са готови във всеки един момент да експериментират с различен вид примамка и притежават свои си индивидуални начини за презентирането и анимирането й.
За себе си мога да кажа, че не се отказвам лесно и този начин на риболов ми доставя голяма доза интрига и тръпка. Дори в последните секунди, когато всички са си тръгнали, може да се реши мача 😉

Преди да направя първия излет за бяла риба, така да се каже, загрях с няколко дребни костура на лайт и силикони, на един разрешен за любителски риболов през забраната водоем, с изключително студена вода 🙂 Рибите бяха от този калибър :

Има още →

Трудно откриване на щукарския сезон

Привет на всички спинингисти!
Надявам се, да сте открили подобаващо новия щукарския сезон, който стартира на 1-ви Май?!
При мен, тази година, откриването премина доста тегаво, за разлика от предишните. През първата щукарска седмица : от 1-ви до 8-ми Май, направих четири излета на четири различни водоема, като първите два бяха без нито едно ударче. Заложих на класическите водоеми-щукарници от затворен тип, на които през годините съм имал що-годе добра слука. По време на третият излет, след 3 часово обикаляне по брега, имах удар на добра щука, но тя не се заши добре и след кратка борба се откачи. Последният четвърти излет, се оказа по-благодатен откъм риби и удари.
На 8-ми Май, с мой приятел, се отправихме към последното ни известно диво място, което се обитава не само от стандартния размер риби, но и от трофейни щуки.
Това е материалът от неговия излет : „Щукарски излет по време на пролетните бури“.

Има още →

За боклуците и хората !

В края на миналата година, когато бях на риболов по река Марица до Димитровград,
се натъкнах на мнооого грозна гледка край бреговете й :

Такава ни е Държавата за съжаление….що за човек трябва да си, за да си изхвърлиш
гумите от бизнеса в трап изкопан от хора, които преди време са взимали пясък от коритото….?!?
Освен този куп, съществуваше и още един, малко по-отдалечен от коритото, но с над 200 автомобилни гуми !
Яд ме е, че тогава не снимах големия куп с многото гуми, ама каквото това.
Интересното е, че идваха хора с коли и си взимаха по 10-тина гуми.
Само те си знаят за какво са им…. и по-добре, щото мястото им не е на реката !
Снимах само малкия куп край реката и на следващия ден сигнализирах до РИОСВ – Хасково за проблема.
На електронната им поща пратих снимката, заедно с точни координати от Гугъл Мапс и кратко описание на обстановката.
Писнало ми е да гледам как всичко запада в тая Държава !
Избрал съм да остана тук и да се опитам да променя нещо…каквото и да е.
От бягане файда няма !
Ако всички бягаме от заобикалящите ни проблеми, то никога няма да сложим в ред хубавата ни родина !
След известно време получих обратен имейл от РИОСВ – Хасково, в който пишеше, цитирам :

Във връзка с подадения от Вас сигнал с Вх. № С-122-169/25.11.2015г. в РИОСВ-Хасково, е извършена проверка на място с представител от Община Димитровград. При проверката се констатира наличие на нерегламентирано сметище от ИУГ, както и от строителни отпадъци. ИУГ бяха около 300 бр., разположени на площ от 100 кв.м. При направен допълнителен оглед по брега на река Марица се установи наличие на два отделни купа от ИУГ по около 60 бр.
На кмета на Община Димитровград е дадено предписание, да се почистят образуваните нерегламентирани сметища от излезлите от употреба гуми и строителни отпадъци, и да се предадат на лица, притежаващи документ по чл. 35 (разрешително за този вид отпадъци) от Закона за управление на отпадъците, въз основа на сключен договор със срок за изпълнение-22.01.2016г.

Донякъде бях удовлетворен от отговора.
Сигурен съм, че се знае кой си захвърля там автомобилните гуми, но дали ще бъде санкциониран изобщо ?
След време реших да проверя, дали отговорните държавни институции са си свършили работата.
Оказа се, че са изчистили ВСИЧКО :

Важното е, че след сигнала ми РИОСВ – Хасково са взели отношение и след известно време всичко е разчистено, което значи, че този подход РАБОТИ !!
Обаче…заварих две нови такива незаконни сметища край реката, пак в този район !
Наш Ганьо знае само да цапа и руши, но не и да пази, чисти и гради !!
Новите сметища, на които се натъкнах са тези :

Докладвах ги и тях !

Апелирам към всички колеги риболовци и съвестни граждани, които забележат подобни незаконни сметища да ги снимат и да изпратят снимките по електронната поща до съответния РИОСВ, заедно с кратко обяснение и приблизителни координати от Гугъл Мапс на незаконните сметища !

Само това е начина да си изчистим водоемите от боклуците !
Е да, вярно е, че това чистене е за сметка на съответната община и се използват държавни пари, но аджеба за какво плащаме тия данъци ?!
Сега е момента колеги, защото от МОСВ започват да налагат санкции за нерегламентирани сметища край реките. През март започнаха масови проверки !!
Сега е момента !! Прочетете добре публикацията от линка.
Вместо да се вайкаме и да газим по боклуци край водоемите ни, нека да ги ИЗРИНЕМ по този начин !!
Отново призовавам всички колеги риболовци и съвестни граждани да не си траят, а като забележат нередности да почват да раздухват проблема до отговорните институции. Тях ако не ги ръчкаме, те няма да работят и само ще си взимат месечната заплатка, която им идва от нашите джобове.
Заливайте ги с телефонни обаждания, и-мейли и снимки.
Не се притеснявайте от нищо, е стига да искате да промените нещо де….
Писнало ми е, когато съм на риболов, да гледам каквито и да е битови, строителни и промишлени отпадъци захвърлени незаконно край водоемите ни….това не е нормално !!
Реката не е транспортьор на боклуци или пък сметище и Ганьо трябва да научи това !
Кой иска да лови чорапи вместо риба ?!?

Това е списък със сайтовете на съответните регионални инспекции по околната среда и води.
Вземете от там контактите им за вашия регион и действайте !

Spinning Portal

Българският спининг портал