Здравейте, колеги и приятели риболовци! Леко съм назад с разказите, поради една почивка в Турция, за която ще стане дума по-късно 🙂 , но каквото това. Важното е риболовът да не спира и да има какво да се покаже и разкаже. 🙂
В края на лятото направих един последен летен излет за щуки. На щуколов не бях ходил от 15-ти юли. Сутринта на 10-ти септември минах през Краси да го взема към 6 часа и след около час, вече посрещахме изгрева с него над щукраския гьол. Беше си хладничко и добре, че си взех нещо връхно, че иначе, само по тениска и къси панталони, зъбите щяха да ми тракат известно време.
Подготвяйки спининговото оборудване, дообсъдихме с Краси още няколко щукарски теми и направихме обзор на примамките си. Бях оставил у нас големия Sling Bag с повечето ми щукарски примамки и имах на разположение една малка кутия, в която сложих към 20-тина примамки, не повече, като основно смятах да заложа на повърхностни и плиткогазещи воблери. След като бяхме готови за риболов, преминахме пояса от папур, стъпихме на брега и започнахме да търсим щуките край предполагаемите укрития. Моят пръв избор на примамка бе Salmo Bass Bug в цвят Glow Bug, който бях пуснал в малката кутия преди излета и още тогава имах за идея да го размятам в „първите минути на мача“. Знаех, че ако има активни щуки на повърхността, то няма как да не останат безразлични към големия бръмбар. Избрах си това място и направих много дълго замятане, чак в средата между изсъхналите дървета.
Изглеждаше ми, че там дълбочината бе не повече от метър и мястото беше много подходящо за избрания повърхностен кранк. При второто провеждане, на около 25 метра от мен, водата експлодира и една щука бясно взе Bass Bug-a. Изчаках секунда-две след удара и засякох плавно. Предварително си бях настроил аванса да сработва малко по-бързо, защото ловях с „MH“ спининг с бърз строй и след засечката той сработи с потеглянето на рибата. Натегнах го леко и започнах да вадя бясната щука. Рибата побърза веднага да се забие към близките подводни треви, но почти не й дадох шанс, след, което раздразнена от това, тя направи няколко подскока над водата. Ето, че пред обективът застана първата ми Bass Bug-ова щука.
KVD тройката на Mustad, с която е оборудван Bass Bug-a, прилежно се бе закачила с жилата си в ъгъла на устата й.
Премерихме на дължина щуката – 53 см, след което я пуснах обратно във водоема. Тя толкова бързаше да се върне там, че докато й правех снимки се шмугна набързо във водараслите и не остана време за видео. 🙂
Последваха още по няколко удара на щуки при провежданията, но атаките им бяха неуспешни. Те се бяха притаили в близките подводни шавари и наближавайки ги с Bass Bug-а, водата завираше. Безпроблемно минавах с него над „гората“ от тръстики. На пръв поглед, от брега, виждате на повърхността някакви си редки стърчащи клечки, но в действителност под водата си е адската „гора“, която е идеалното укритие за дебнещите от засада щуки – там бе и горещата зона на удари.
Бих казал, че играта, която притежава Bass Bug-a е единствена по рода си. За първи път изобщо се сблъсквам тази година с подобен тип повърхностна примамка от този калибър и останах много доволен от първите резултати. Преместих се няколко метра по-вляво, виждайки плясъците на една щука. Още с първата проводка получих удар. Атаката беше успешна и тя погълна примамката. Причаках я няколко секунди и засякох. С мощен рън тя се шмугна в гората от клечки, но успях да я извадя от там навреме, след което обаче се набута в туфата с водорасли, която беше на дъното пред клечките. Поиграхме си на „дядо и ряпа“ и ето, че следващата добра щука бе пред мен!
Отново тройката на Bass Bug-а бе закачена здраво в ъгъла на устата на стръвната щука.
Дължината й този път бе 56 сантиметра. Направихме си снимки за спомен, след което я освободих.
Моя приятел Краси, също успя да дръпне няколко по-дребни щуки в периметъра около нас. Както виждате от по-долната снимка, двамата с него търсихме зъблите в драките. 😉
Към 9 часа интересът на щуките към повърхностните примамки значително намаля, заедно с активността им на повърхността на водата. До това време за по-малко от един час активен риболов регистрирах удари на Bass Bug-a при 8-9 проводки. Наред с горните две щуки успях да уловя и една по-малка между 35-40 сантиметра, но вадейки фотоапарата, за да я снимам в движение, тя направи акробатично няколко свещи и въпреки, че се беше закачила добре в предната част на челюстите, се откачи и не успях да увековеча великия й подвиг – схрускването на тлъстия Bass Bug. На фона на луната, която все още не се бе скрила успях да заснема ято лебеди, които допълнително със стръвните атаки на щуките доукрасиха нашия излет.
Време беше да сменя тактиката и да потърся щуките в по-долните водни слоеве. Бръкнах в чантата си, за да извадя кутията с примамките и отваряйки я изникна вечният въпрос: “Хм, на какво да заметна?”. 😀 Нищо, че имах не повече от 20-тина примамки. Важното за мен в случая бе да избера правилната примамка за целта. Очите ми се спряха на един доказан през годините щукотрепач на Salmo – Sweeper, който отскоро имах и щеше да се впише отлично за участъците, които ми предстоеше да обловя. Имах на разположение Sweeper 10 в цветове RPE и HPH. Избрах да настоявам на HPH. В началото нямах удар на него и реших, че просто няма риби пред мен и се преместих. Придвижих се 20-тина метра по-вдясно по бреговата ивица и още с първото замятане провокирах този мъник:
Ето, че се оказах прав, че на предното място просто не е имало зъбли, защото последва и една щука към 45 см, която ми се откачи при ваденето.
Премествайки се на следващото местенце още с първото замятане имах два поредни удара, но рибата не се закачи. Явно някой мъник раздразнено гонеше Sweeper-a и сигурно беше на дължина колкото него. 🙂 След още две провеждания видях, как една малка щука се изстреля с „200 км/ч“ и атакува бясно Sweeper-a. За съжаление атаката не бе от най-успешните й и тя се закачи странично за задната тройка, като впоследствие се заби във водораслите, но я изчоплих от там.
… даже бих казал доста странично се закачи. 😀
Последва и ето този любопитко, с който слуката ми на риби приключи за излета. В следващия един час и половина активността на рибите над водата и под нея бе нула. През лятото обикновено така се случва – силно изразена сутрешна активност, която с напредване на времето достига нулата.
Е, след като рибите не искаха и при двама ни, с Краси взехме решение, че е време да се прибираме, защото бе безпредметно да стоим още в настаналата жега, а и се появиха ангажименти за следобед.
Към момента (октомври месец) риболовът на щука е в пика си и се надявам този уикенд „да чупя зъби“ с нови „играчки“. 😉 Времето е хубаво и има предпоставка за добра слука, но да не се глася още от сега, че знае ли човек – рибешка му работа. 🙂
На 9-ти септември направихме с мои приятели отново един страхотен излет на река Марица в среднито течение. Може да се нарече страхотен, защото отново имахме разнообразна и добра слука на различни видове хищници, както в предните излети – (фото разказ 1, фото разказ 2). По време на излетът се случи нещо необикновено. Сигурен съм, че повечето спинингисти от вас ще разберат какво е то, прочитайки материала.
Бяха изминали десет дни от последния успешен излет на Марица. Отново надвечер бяхме с Мишо на любимото ни местенце, като този път с нас бяха приятелката ми и брат му – Иван, който правеше първите си стъпки в спининговия риболов. Мястото, на което ловяхме: два големи потока се събираха в един голям поток, който се разлива на разстояние от бряг до бряг на около не повече от 50 м, варираща дълбочина пред нас – от 30 см до 1 м, песъкливо дъно, като на места има разпръснати редки неголеми подводни камъни. Тактиката ни на замятане бе както и предишните пъти – замятане надалеч срещу течението и водене на примамките по течението, диагонално на риболовеца, напречно на течението или срещу него. Общо взето пълно облавяне на вира във всички посоки. Нивото на Марица в участъка, се бе задържало еднакво през последния месец и това беше чудесна предпоставка за риболов. Разпределихме се четиримата кой къде да лови и започнахме риболова. Трябва да отбележа, че почти нямаше активност на повърхността от преиграващи риби. Скоро след старта на излета се появиха и първите кефали, като аз стартирах с един дребосък, а Мишо успя да бодне един по-едър от моя. Salmo Minnow 5S в цвят HPH бе печелившият воблер и при двама ни.
След това за 20 минути реализирахме двамата по още няколко ударчета, като Мишо хвана още един кефал на китайско воблерче от Али-то и изведнъж все едно рибите пред двама ни се свършиха.
По едно време гледам, че той сложи Salmo Thrill 7 в цвят SGH и почна да го мята, без да се съобразява с условието дали изобщо тази примамка е подходяща за конкретната ситуация (все пак той е още „пресен“ спинингист). Надежда за някакъв улов му даваше слуката с предишни две риби, които бе хванал с него на това място.
Тук е моментът да го похваля, вярвате или не, до момента той има на сметката си вече два тлъсти кефала по Марица на този воблер, без да осъзнаваше какво яко нещо е направил! На следващите две снимки рибите са негови от два други излета това лято, като ми прави голямо впечатление, че кефалите са атакували Thrill-а все в коремната му част!
Както знаем всички, Thrill-ът е специално проектирана примамка за риболов на распер в повърхностния слой на водата и специфичността, която той притежава, обуславя това да бъде най-резултатен точно при риболов на този хищник. Всеки, който го е мятал поне един път, знае, че играта му е слабо изразена и повечето от нас (в това число и аз) определяме играта му, като че ли все едно провеждаме пирон във водата. Моят опит с него е почти нулев. Когато започнах да се занимавам със спинингов риболов през 2012 г., си бях купил Thrill 7 в цвят HBL с идеята да го мятам за распери по Марица, като модела ми бе силно препоръчан от колеги, които имаха с него отлични резултати на распер по Дунав, като и до днес Thrill-а си остава класика за риболов на распер в дунавски води. Та тогава (2012 г.) бях открил на няколко местенца распери, които ме бяха направили на маймуна и не взимаха на нищо и колегите бяха убедени, че Thirll-а ще ми помогне в надлъгването с тях. По това време в реката имаше много повече риби и имаше моменти, в които расперите бухаха лудо и наставаше адското шоу на повърхността. За съжаление така и нямах слука с него, като най-вероятно грешката тогава е била в мен и с времето той остана на заден план спрямо другите ми примамки и спрях да го мятам. Въпреки това, си ми стои в Sling Bag-а, защото съм на мнение, че все някой ден ще му дойде времето, а и според мен добрия спинингист винаги трябва да има в кутията си набор от най-различни видове примамки, за да бъде подготвен за всякакви риболовни ситуации и да извлече максимума от това. От скоро пък разполагам и с четирисантиметровия модел, но и него не го мятам често. Имаше нещо, което и към този момент все още не можех да прогледна и проумея за Thrill-а. Винаги съм се чудил защо на Марица или в тесни реки, обитавани от распери, като Тунджа, слуката с Thrill-a е много по-слаба, спрямо отличната му резултатност, която той има на Дунав. Да, сигурно има някакви определени условия, при които той е успешен и на тези реки, но какви са те? Сигурен съм, че доста риболовци са го пробвали на въпросните реки, но дали и те не грешаха в нещо или наистина успеваемостта му в такива реки бе слаба? Към момента не съм попаднал на точно и обосновано мение из риболовните публикации или интернет пространството, защо този воблер е изключително резултатен за распер на големите и широки реки, а в по-малките и по-тесните реки успехите му са посредствени. Може би ловната тактика на расперите в големите и широки реки е много по-различна от тези на събратята им обитаващи по-малките реки и тези с тесните корита или нещо друго, което е комплекс от ловните привички на хищника и хабитата. Може би в по-малките реки: ловуват распери единаци, които са много мнителни и плашливи, а не група от по няколко риби като на Дунав и затова не успяваме да ги излъжем с Thrill-a, не уцелваме ловните му полета, където той се храни активно или грешим в презентацията на примамката и затова резултатите са слаби. Друга вероятна причина за това е малко спинингисти да залагат на този воблер. Както и да е, нека оставим размишленията за расперите настрани. Важното към този момент в този материал е, че се оказа, че Salmo Thrill лови успешно на Марица други хищни риби, като не отричам, че може да улови и распер! 😀 Да, оказа се, че лови успешно и други хищници, които не бяха случайна слука за мен, но затова нека се върна пак към разказа на излета.
Както си замятах спокойно и чувах как Мишо работи усърдно с макарата си вече около 7-8 минути, водейки Thrill-а, по едно време той се провикна към мен радостен: „Аайдее какво ти казах – Thrill-a пак хвана!“. Обърнах се през рамо и видях, че имаше риба на спининга. Ето, че нашия човек пак успя да зашие приличен кефал на Thrill-a си! От този момент почнах да се шегувам с него, наричайки го „Маришкия Thrill Master“. 😀
Луда работа, нали? 😀
И този кефал като предните два, за които ви споменах по-горе, бе атакувал Thrill-а в коремната част, което ме кара да мисля, че рибите не го догонват отзад и тогава да го атакуват, а машинално направо от дъното, се изстрелват за атака с приводняването му или при самата проводка! Е, тази слука вече не можем да я наречем „щастлив изстрел“, късмет или щастлива случайност. Попитах Мишо как води Thrill-а и кога му удрят рибите, но дори и за себе си той не можеше да си обясни ясно използваната от него проводка. Сподели ми по принцип какво бе чел из Интернет за воденето на Thrill-a, но това не бе най-важното в случая. Аз исках да разбера какво той прави, а не какво е чел. J Иначе ударите били или още с падането на воблера или по време на проводката. Конкретно този кефал се хвана на самото провеждане. Нормално бе все още да не можеше да ми обясни ясно как го провежда, с оглед на това, че отскоро покрай мен започна да се занимава по-сериозно със спининговия риболов. Впоследствие го погледах отстрани къде замята Thrill-а и какво прави с него. Явно без да знае и иска, беше набарал печелившата тактика на провеждане и подходящото място – това последното е много важна величина в уравнението. Та погледах го отстрани и му обясних наблюденията ми – как го води и къде го замята. Ключът към успеха бе замятане на максимална дистанция нагоре срещу отсрещното течение, спинингът в позиция на около 35-45 градуса и малко по-бързо (забързано) водене спрямо равномерната проводка или бързо водене на примамката по течението или леко диагонално на него,. Както вече споменах, някои риби му взимаха воблера още с приводняването или след известно време при проводката.
Разбирайки, че явно това е ключът към успеха, реших и аз да пробвам Thrill. В кутийката с лайт примамките разполагах само със Salmo Thrill 4 в цвят SFF и цвят BMB, които си седят там от около една година и почти не им давам шанс за изява. Реших, че ще заложа на цвят BMB и го заметнах смело. След 5-6 проводки, тъкмо когато си казваш, че няма какво да ти удари получих много агресивно кълване и засякох. В този момент останах като гръмнат – ето, че Thrill-ът проработи и при мен!! Ударът бе на около 3-4 метра от брега. Рибата тръгна тежко и започна борбено да напъва спининга с разтръскване на върха. Брей, какво ли се улови!? Настана истинско оживление сред нас. След малко, четиримата стояхме и гледахме как в ръцете си държах и снимах страхотен костур, уловен на Thrill 4 от река Марица!!
В случаят успешната проводка бе замятане на максимална дистанция в диагонал, пресичайки двата потока в мястото им сливане и забързано водене. Поглеждайки на коя тройка, се бе закачил костура май се оказва в случая, че той е бил преследвач.
Пуснах костура и реших, че няма какво повече да искам и се преместих няколко метра по-надолу. Мястото ми бе заето от Мишо, който продължи да упорства на Thrill.
Само след 7 минути видях, как нещо едро натресе Thrill-a на Мишо, без да има каквато и да е активност на повърхността на водата. Първоначално си помислихме, че е распер, но след като се показа цялата риба отгоре и той я докара пред брега видяхме ясно, че е щука!! Пълната лудница, нали? Наложи се да му асистирам с изваждането на рибата и оставих настрана спининга си. Видях, че щуката бе погълнала целия воблер и от челюстите й се подаваше само вирбела. Казах му да държи линията изпъната, защото ако я отпусне, щуката може да прегризе повода от флуорокарбон с тънко сечение и да замине обратно в реката. Все пак развръзката бе с щастлив край и хванах чевръсто рибата с ръце, след което извадих фотоапарата и я нащраках – този момент нямаше как да се пропусне!
Видях, че нямаше опасност за рибата, защото задната тройка на воблера бе закачена горе за небцето й и беше доста далеч от хрилете. Това ми позволи да направя още няколко хубави снимки на чудесната Thrill-ова щука и щастливия рибар!
Извадих кохера от чантата и внимателно откачих щуката от тройките.
С шивашко метърче премерихме дължината на щуката – 53 см, след което „Маришкия Thrill Master“ й подари живота, връщайки я обратно в реката.
Днес определено изцяло излета бе в духа на Thrill-а и тръпката от риболова с него беше върха! При другата част от отбора ни до момента все още нямаше никаква слука. Ванката дойде при нас обнадежден от слуката ни. След малко Мишо постави на линията на брат си Salmo Thrill 5 в цвят EMF и Ванката заметна от щастливата позиция. Е, какво да ви кажа, след 4-5 замятания и брат му успя да улови риба на Thrill-a, като тя му беше и първата за излета! Преди снимката, рибата бе закачена почти странично за устната и пак за коремната тройка. 😉
Ха-хаа думите са излишни просто – кефал и на Thrill петица!! 😀 Като цяло малко хора биха повярвали на историята, че трима човека по време на един и същи излет на едно и също място с три различни размера и разцветки Thrill, са успели да уловят три различни вида хищника на Марица! Обаче ето, че всичко това е факт и доказателствата под формата на снимки, лица и разказ са действителни и документирани. Шоуто беше пълно, нали?! Явно бяхме сглобили пъзела от подходящи условия, при които Salmo Thrill e много успешна примамка и при риболов в по-малки реки от Дунав. Е, не успяхме до края на излета да уловим распер на Thrill (това го направихме на друг воблер на Salmo :D), но пък успяхме да уловим други видове хищници. Сигурен съм, че няма кой да отрече този успех и да го омаловажи!
За съжаление в следващите 35 минути нямахме повече удари. Решихме да се преместим на резервното ни място в такива случаи и преминахме на „план Б“, макар и да ни оставаше не повече от един час за риболов. Залезът над Марица бе много красив.
Много обичам този момент, когато слънцето се спусне близо над хоризонта, огрее коритото на реката и го напълни с огън. Не само, че душата ти се пълни с тази красота, ами това е и момента, в който всеки риболовец може да очаква да бъде навестен от някой трофеен рибок – златния момент.
Ето ни и нас на новото място.
Реших да се преместя под братята, защото на първата точка след едно-две потропвания и една откачена риба нещата утихнаха. Настаних се на изтичалото на вира, където видях пасаж от малки рибки (главно мренки) да играят вечерния си танц. С първото замятане успях да зашия този райран бандит на Salmo Minnow 5S в цвят T, който се е навъртал около малките танцуващи рибки и е чакал удобен момент да ги схруска за вечеря.
Красив маришки бодливец, който застана мирно и наперено пред обектива ми за още няколко снимки.
През това време Мишо успя да залови тази маломерна бяла риба на Salmo Minnow 5S в цвят HPH и едно дребно костурче. 🙂
За съжаление друга слука на Salmo Thrill нямахме. Явно липсваше някоя част от пъзела. Приятелката ми най-накрая и тя спаси капото с този малък хулиган на Salmo Minnow 5S – HPH! 🙂
На изтичалото забелязахме с нея някаква голяма риба, който мирно си седеше в течението. Солидния й гръб пореше течението и оставяше широка конусовидна следа след себе си. Подадох около рибата няколко пъти различни лайт примамки от две позиции, но тя така и не прояви интерес, което ме наведе на мисълта, че най-вероятно това бе едър шаран или бял амур. Повече хищници на тази точка не успяхме да излъжем и се върнах на първоначалното местенце, където в последните минути на мача, залових този младок, отново на Salmo Minnow 5S – Т!
С това приключва и фото разказът ми за един чудесен почти тричасов риболов на Марица, който за мен ще остане в графа „паметни риболови“, като „главен виновник“ за това е Salmo Thrill – една примамка, която може да изуми дори и напредналите спинингисти. Наблюдавайки през годините слуката с Thrill на наши и чуждестранни колеги на реки знам, че винаги може да се очаква на него по някоя единична изненада (щука, сом, кефал) покрай целенасочения расперолов. Да обаче, при този излет расперите не бяха приоритет и играта беше „всичко коз“, а рибите, които хванахме не бих ги класифицирал като „случайна слука“!
Здравейте, приятели и колеги!
Лятото бавно си отминава, но остават спомените за добрите и лошите излети, които сме направили през топлите месеци. Сутрините вече са по-хладни и лека-полека режима на хранене на хищниците ще започне да се изменя. С голямото есенно хранене идват и големите надежди за улов на така търсените и мечтани трофейни хищни риби. До момента направих доста интересни излети и имам много материали да ви покажа, но нещо времето не ми достига за това. Май имам на разположение повече време за риболов, отколкото за писане на фото разкази. Нека, май така е по-добре, погледнато от моята гледна точка, но откъм читателска – това не е добре. 😀
В средата на август и в началото на септември направих два добри излета за пъстърва, които ще споделя с вас сега. Дойде им момента, та ето ги и тях. Стига с тая Марица, нека разнообразя малко фото разказите си и ги направя по-шарени. 🙂
През августовската сутрин се събудих много рано, но не от жегата, а от треската, която имах. Треска, от която човек не спира да се тресе и получава червени петна в глава. Петна, като ония по тялото на балканките. 😀 Въпреки ранното ставане, към 07:40 бях на реката, за да лекувам болестта, която ме е налегнала от скоро. 🙂 При претърсването на първите два вира не успях да намеря лека, но ето, че в третия го намерих! Четири-пет подскока в течението и ето, че първата балканка за излета е пред обектива. Може би вече е излишно да казвам, коя бе успешната примамка. Сигурен съм, че вие вече отлично я познавате. 🙂
Пуснах рибката и продължих да мятам.
За съжаление нямаше повече ударчета и след 20 минутки, след като прерових вирчето доста упорито, се насочих към следващата точка. Оказа се, че там ме чакаше пасаж от пъстърви …, а аз обаче, се представих много зле. Имах 5 откачени балканки за 35 минути. Всички риби се излъгаха на Storm Gomoku Dense – Trout, като око те бяха между 25-35 сантиметра. Аз направо си полудях, а треската стана още по-голяма. Какво толкова имаше, че все ми се откачаха при подскоците!? Проверих си куките и се оказа, че имах две захабени жила по тройките, но дали това беше проблема или нещо друго, така и не разбрах по време на излета. Воблерчето се представи страхотно при надлъгването с петнистите рибки, но имаше нещо куцо, а аз не можех да разбера какво е то и това ме подлудяваше.
Сложих втори номер Mepps Aglia-e AG/Orange bright и заметнах далеч срещу течението. Хъ-хъъ, сега ще им покажа аз на балканките … Три оборота с макарата и баааам …. отново имаше щури подскоци над повърхността на водата!
Оказа се, че там имало още една гладна балканка, която не била набодена. 🙂 Този път няма откачане! Всичко бе „по каталог“.
Направих й още няколко снимки и я върнах обратно в потока под зоркия поглед на Жабчо.
Отделих още 30-40 минути на това вирче, като го претърсих камъче по камъче, но през това време нямаше ударчета и реших да се разходя нагоре. Доста пообиколих и имах слука отново на Мепс Аглия-е, но не успях да стигна до снимки с двете дръзки балканки. Много се зарадвах от факта, че в някои вирчета се виждаха по 2-3-4 маломерни пъструшки. Ауу после, като се отдалечих на тръгване от коритото на реката щях да получа топлинен удар. Определено край реката се живеше, но не и далеч от нея. Изобщо от прохладата й бях забравил, че по принцип бе адската жега и задух. 🙂 Така приключи и този августовски пъстървов излет.
Миналата седмица, през септемврийската утрин отново ме събуди пъстървовата треска и пак се разходих до реката. Хем да разнообразя пак риболова с пъструшки. През първите два часа имах слука на 4 пакостничета с исполинските размери от 8-10 см, които след няколко метра повеждане, се самооткачаха. Мънистото на Аглия-е №1 явно им дойде голям залък. 🙂 След около километър и малко преход и още няколко прахосани часа, успях да заловя и първата балканка.
През това време слънцето се скри зад плътна облачна система, която кой знае откъде се взе и температурите леко паднаха. Появи се и ветрец Това явно накара пъструшките да станат по-активни и те започнаха своя танц на повърхността на водата. За първи път бях свидетел на тази гледка. Може би ветрецът беше съборил тук-там по някое насекомо във водата и заедно с лекото захлаждане това бе причината за настаналото шоу. Благодарение на това оживление по вирчетата видях и къде са се скрили по-едричките рибки. Впоследствие лястовичките, започнаха да летят на ниско и ми беше ясно, че се задава дъжд.
На Storm Gomoku Dense – Trout отново имах добра риба, която пак ми се откачи … Воблерчето вече не прилича на нищо от тези пъстървови излети. Покритието му съвсем се избели от камъните и бесните захапки на балканките – свидетелство за слаба абразивна устоичивост на окраската. Въпреки това, той все още бе апетитен за тях.
След по-малко от около час, се изсипа доста силен дъжд, който ме накара да разглобя такъма и да заходя обратно към къщи. Да, но излетът не свърши до тук! Само още едно последно замятане и си отивам! 🙂 Навръщане минах през едно от перспективните ми вирчера и сглобих пак такъма. То така и така понамаля дъжда, какво толкова, 🙂 Оживлението по реката все още го имаше и свидетелства за това можете да видите в следващите няколко снимки.
Много борбена рибка за размера си, която ми достави голямо удоволствие.
При момента с пускането направих още две снимчици.
Последва откачане на една по-едра пак на Рюкито – около 40 сантиметра, след което бе заловена тази рибка:
Е, вече бях готов да си ходя! Не, не чакайте! Още малко ще пощракам с фотоапарата, за да запечатам момента.
Въздухът стана много приятен за дишане, а жегата се бе изпарила отдавна – прохлада на кило! Само след още три снимки се отправих леко подгизнал към нас. 🙂
Серията от добри риболови за малки хищници на река Марица продължи! Нахъсан от предните излети, в последните дни на август месец отново направих две разходки до средното течение на Марица. През деня времето бе облачно с краткотрайни превалявания от дъжд, като дневните температури се понижиха значително. Надвечер преваляванията спряха и се отвори прозорец за риболов. Разбира се това време бе моментално запълнено от любимото хоби и без да се чудя се отправих към реката. Замятах трескаво примамките в търсене на …. каквото удари, но с презумпцията за риболов на кефали. 😀 Хубавото беше, че те отново бях там, където ги бях оставил предния път и пак имаше екшън и снимки за готини фото разкази. Salmo Minnow 5S отново бе най-предпочитаната примамка от маришките кефали! Започнах с няколко ударчета и този дребосък:
Впоследствие размера на кефалите се вдигна леко, но дебелите батьовци все още не се показваха! Въпреки дъждовното време, нивото на реката не беше мръднало и сантиметър, спрямо миналата седмица. Определено това бе в голям плюс и за добрата активност на рибите.
Малко по-късно, наред с кефалите се показа и първия бонус! Определено във вира има добра популация от маломерни бели риби и силно се надявам след време да ги дърпаме в двойно или тройни по-големи размери.
На смрачаване се появи и първия батьо! 🙂
До края на излета имах още няколко ударчета, а също и още две уловени бонусчета – бели рибки, които заминаха да трупат килограми!
На следващия ден, пак се пуснах надвечер по Марица, като този път компания ми правеше и Мишо. Отидохме на „дашното място“, но този път слуката бе мноого слаба. За малко над един час риболов имахме по някое ударче, като само Мишо успя да хване едно малко кефалче. Интересното при мен беше, че имах подгонвания на Storm Gomoku Pencil в цвят Hologram Green Gold, но какви бяха рибките, така и не разбрах. Решихме да поиграем малко хазартно с Мишо, като се отправим към едно друго място, защото рибите просто ги нямаше там, където ги бяхме оставили предния път, а и нямахме много време да ги чакаме да се появят. На новия вир видяхме доста активност на риби на повърхността и първите впечатления за добра слука бяха обнадеждаващи. Първоначално имах три удара на Salmo Minnow 5S, но не успях да зашия рибите. Ударите спряха и трябваше да се преместя. Избрах си едно течение под един праг и там ги набарах!
Опаа, ето един дебелак, който направи мноого здрав удар!
Чудесна, мощна и охранена риба с дължина над 30-те сантиметра.
Пуснах кефала и продължих да настоявам на същото място. В това време Мишо бодна една белка около 40 санта, но тя му се откачи край брега и си влезна обратно.
Ето, че не след дълго отново имах риба на същия воблер!
За наше съжаление излетът приключи преждевременно, тъй като се появи неотложен ангажимент на Мишо и трябваше да офейкаме от реката по най-бързия начин. Тъкмо и двамата ги бяхме набарали, но понякога е така в риболова какво да се прави. Поне разбрахме къде стоят рибите в този вир и бяхме готови за следващия път пак да ги потърсим там, в случай, че на нашето място нямаме слука. 🙂
Здравейте, приятели и колеги!
По-миналият уикенд направих два страхотни излета на река Марица и имах отлична слука на кефали, подплатена с няколко бонуса – направо не е за вярване. Тези добри слуки ми дадоха повод за написването на този фото разказ, който ще е малко дълъг и затова ви съветвам да го прочетете в извънработно време, но така е като има какво да се покаже и разкаже. 🙂
Надвечер решихме да направим съвместен излет с братовчед ми Мишо, който покрай мен много се запали по спининговия риболов в последната една година и се явява един вид мой падуан. 🙂 Към 18 часа вече замятахме примамките по бреговете на един затворен водоем в търсене на щуки и костури. За наше огромно съжаление риболовът тръгна накриво откъм слука. Вече малко над един час търсехме хищниците, но от тях нямаше и следа. Липсваше каквато и да е активност и по всичко личеше, че това нямаше да се промени до залеза. Предложих да се отправим към средното течение на река Марица, като поне да избегнем капото с по някой кефал. Решихме, че идеята е добра и се насочихме към един от моите любими вирове. Пристигайки там, заварихме доста навалица от рибари, практикуващи риболов на дъно и спинингов риболов. Огледахме за кратко каква е обстановката – дали някой „вади нещо“, играят ли рибите и евентуално къде бихме могли да помятаме. Слука при колегите нямаше никаква, риби не скачаха, а място за мятане – ехее цяла река има. Е, така и така вече бяхме там, а и нямаше много време да се ходи другаде, та решихме да си пробваме късмета. Първоначално се насочих към едно перспективно място, на което сметнах, че може да има хранещи се риби по това време на деня. Два големи потока се сливаха в един голям поток, който впоследствие се разливаше на около 50 метра от бряг до бряг. Направих няколко контролни замятания с въртяща блесна, а след това с тумбест кефалотрепач, но нямах късмет. Реших с „балетна стъпка“ бавно да се отправя към разлива и на моето място застана Мишо, който току-що си бе сглобил спининга. След 2 минути, докато въртях и се озъртах наоколо, видях как въдицата му се сгъна и той успя да улови първия кефал за деня. Поздравих го радостно за слуката, след което той пусна на свобода рибата. При следващото замятане той отново улови кефал, а след това удари и костур, който този път реши да снима с телефона! Брее на каква ли примамка ги беше набарал братовчеда? Отивам при него и гледам, че бе сложил Salmo Minnow 5S в цвят HP (HPH по новата класификация). Преди няколко месеца му бях препоръчал да си вземе точно този модел, тъй като много успешно лови при мен в течение и спокойна вода.
Мишо пусна и тази риба, след което имаше няколко ударчета и хвана още един кефал – супер! Ето, че рибите са били там, където предполагах, но просто са искали да похапнат примамка с малко по-друг профил. 🙂 Оставих го на „дашното място“, което почти с лека ръка бях подминал и се разходих до разлива, търсейки някаква активност на повърхността, в спокойната част на реката. За съжаление нищо не се случи и се върнах обратно до братовчеда, който през това време бе дръпнал още три кефала на малки воблерчета от далечния Китай. Сложих на линията си Yo-Zuri L Minnow 44 S в спрения от производство цвят m101. Дръпнах първия си кефал, но резултата при следващите проводки за мен не бе задоволителен, поради това, че Мишо бе сменил отново на Salmo Minnow 5S и имаше пак ударчета, макар и да не ги бе отразил успешно.
Нямаше как да не остана по-назад и смених японския миноу със Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 🙂 Иии като се почна една плеяда от удари и хоп ето го първия кефал:
Рибите взимаха на около 15-тина метра от брега, като предпочитаха воблера да се води в по-горния слой и да се провежда по течението или напречно на него. Гледам младия падуан „върти с кеф меча и сече яко кефали“, та рекох да го щракна. 🙂
Почти 5 минути след това, докато си вадеше воблера от водата, защото щеше да се забие в дървото пред него, видях как някаква мустаката риба изскочи под дървото и буквално във въздуха му грабна примамката обратно във водата. Мишо леко се стресна, но отрази успешно атаката и ето че прибави към слуката си със Salmo Minnow 5S и малко сомче!
Изненадата откъм слука на речни хищници бе пълна – наред с кефала, се хванаха сом и костур (единични бройки, но въпреки това си бе голям успех). Какво ли още щяхме да уловим до стъмване?
Направихме видео с пускането на малкия мустакатко и продължихме с риболова. Да не си мислите, че през това време съм снимал само Мишо? Напротив, и аз ловях! 😀
Преди 15-тина минути слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и срещу нас се изправиха побеснели орди от гладни комари, които почнаха да ни ръфат там където не се бяхме намазали с репелент. Въпреки това продължихме с успешния риболов, като имахме по още няколко ударчета, някои от които уловихме и се оказаха кефали, а наред с тях пък хванах и тази бяла рибка, която вече ми бе трудно да заснема, защото обектива ми не е светлосилен, а със светкавица ще изглежда, така че все едно съм я уловил през нощта и ще създам грешни впечатления у съвестните читатели риболовци!
И така за над един час успяхме да напипаме активни риби по Марица, направихме един динамичен и отличен риболов и останахме радостни от добрата слука, знаейки колко обезрибена е на места реката. Към 20:40 решихме да приключваме с излета, защото комарите много ни нападнаха и спасението беше само едно – да си ходим, а и освен това вече навлизахме в забранената за риболов част от денонощието, която обаче на някои рибари не им пречи и продължават да си ловят. 😉 Еми всичко е въпрос до самосъзнание и риболовна култура у хората – у някои ги има, у други не.
На следващия ден рано сутринта реших да посетя същото място, въпреки че бяхме изпонаболи доста от рибките. Този път бях сам, тъй като братовчедът бе на работа. Малко след 06:00 часа вече правих първите замятания. Докато не се показа слънцето над хоризонта, нямах пипане. Въпреки това, аз настоявах на своето и взех, че го получих. 🙂
Ето че с първите усмивки на августовското слънце удари и първия кефал, който направи много як удар навътре в реката и сгъна доста лайтовия спининг.
Рибата бе малко над 30 сантиметра и видимо бе отишла в бързея да се храни. Такъв удар ми направи, че ме накара да се зачудя дали не бях хванал нещо „по-така“.
От този момент нататък риболова потръгна отлично и ударите зачестиха. Слънцето обаче се скри зад гъстата облачна система и от време на време росеше дъждец, който направи излета още по-приятен, защото с този динамичен риболов, който се получи, човек направо щеше да прегрее.
Наред с дебелите батьовци започнаха да налитат и дребните кефалчета, като освен това имаше още доста ударчета и няколко гелета.
Лудницата стана пълна, когато при поредното замятане в течението Salmo Minnow 5S бе избухан на повърхността от по-едра риба още с приводняването си. Поведох рибата и си казах, че на такава мигновена реакция с такова яростно избухване е способен да направи само един маришки хищник – распера!
Направо му бях подал „закуската“ в устата при приводняването на воблера. 🙂
Ето, че записах още един хищник на сметката на Salmo Minnow 5S, който от доста време не ме бе навестявал на спининга! Расперът бе на дължина около 40 см.
Пощраках го още малко и го върнах обратно, за да довърши сутрешната си закуска.
Закономерно последва кратко затишие, защото при ваденето распера доста се разбесня. Реших за себе си да направя експеримент и смених цвета на от HPH на HBL. При една от проводките край самия бряг ме стресна ей този дебелак, който с невиждана злоба атакува малкото воблерче:
Хубав маришки кефал малко над 30 сантиметра.
Пуснах го и продължих отново уверено риболова, настоявайки само на Salmo Minnow 5S!
За мое огромно съжаление риболовът рязко приключи към 08:40 часа не защото рибите спряха да кълват, а защото на реката дойдоха на водопой „маришките бизони“, които жадно нагазиха около мен. Първо довтасаха над мен, а след това и под мен.
Стадо от около 60 глави ме заобгради от всички страни, като се оказах в центъра им и риболовът стана невъзможен. Зарязах излета и започнах да чакам да се махнат. То да чакаш 5 минутки добре, ама на мен ми се изчака чакането. Освен, че ми изгубиха над 20 минути, докато се разотидат, ме накараха да изрека на висок глас и няколко благи думички по адрес на майка им, защото няколко от тях отидоха да ближат стъклата и капака на автомобила и трябваше да се разправям с тях, като пъдар. 🙂 Разбира се, нахоках и чобаните, защото не си гледаха стадото. Цялата патърдия свърши малко след 09:00 часа и след като се разотидоха животните замятанията продължиха. След толкова много пляскане и прочие ударите закономерно се разредиха и темпото на дърпане на риби спадна. Все пак имах още няколко ударчета, но не бяха толкова чести, както преди това. Успях да излъжа общо пет риби на същото място, като две от тях бяха кефалски гелета, които ми се откачиха преди снимките.
Малко преди 10:00 часа приключих излета, защото вече се усещаше, че рибите бяха офейкали, а и значителна част от тях вече бях набол и нямаше да се покажат за втори дубъл. Освен това вече се бях наловил достатъчно! 😀
И така фото разказът е към своя край. Остават само леки финални щрихи той да бъде завършен. Salmo Minnow 5S ни донесе разнообразна слука и приятни изненади на една от най-големите ни вътрешни реки – Марица, която според мен не е в съвсем „добро здраве“ откъм рибни ресурси в последното десетилетие, поради засилване на негативното влияние на различни човешки фактори. За два излета се уловиха общо 5 различни вида дребни хищници, което е показател, че в този участък може да очакваме бъдещи по-едри изненади. Прекарах си два страхотни излета по Марица, които се надявам да повторим отново с Мишо, защото очакваме, че рибките, които хванахме и пуснахме обратно ще ни чакат пак там за нов екшън, снимки и фото разкази. Това е и финалът на днешния материал, драги колеги. Пожелавам ви много успехи и все положителни емоции с любимото хоби!
