Архив на: Генади Алтънов

Костурската жила по Марица – август 2020

Неделята на втори август постетих надвечер Марица с мой приятел. Още с пристигането на Марица видяхме, че реката вече бе влязла в обичайното си корито и високата вълна води бе преминала. Из плитките разливчета почнах да се гърбаркам яко с малките кефалчета, като те доста стръвно атакуваха малкия пенсил на Storm. Очаквах някой по-едър кефал да се спотаява там, но и да имаше такъв, просто мъниците първи се дореждаха до уолкърчето.

30 минутна забавна игра с дребосъците на повърхността на плитчините ми бе достатъчна. Реших да потърся „нещо по-така“ в основното корито на реката и по точно в дълбоките й вирове.
Заложих на пасивния силикон на Fanatik – Larva в размер от 3 инча и любимия цвят 022. Силиконът бе монтиран на чебурашка с тегло от 10 грама и най-новия модел кука на Sensei – модел F1411BN – с две контри по стеблото (бейтхолдър) и супер остро жило тип „орлов нокът“.

Още с първите замятания имах костурче – педарка, а малко след това откачена едра риба, която буквално смачка спининга ми Black Shadow Jig с мощност M. Останахме озадачени с моя приятел какво животно можеше да бъде това, защото рибата се откачи при схватката и не я зърнахме. Пет минути по-късно имах брутален удар и отново едра риба, която още в първия момент разтресе бланката на спининга и поведе яростна борба. Довеждайки я пред мен видяхме силуета на едър костур, който само след минута бе в ръцете ми за снимки!! Досега на Марица не бях улавял такъв звяр. По язовирите съм хващал но по някоя от реките – не. Профилът на костура бе като на някой културист – напомпан и гърбат! Най-вероятно предната риба е била отново костур, но вероятно с много по-едри размери, защото битката бе много по-ожесточена…

Доволен от улова на едрия костур продължих още по-уверено, залагайки на Larva-та и облавяйки дънния слой. Настървено започнаха да излизат костур след костур при мен и моя приятел, като отвреме на време рибите спираха и преминавах на воблер – за да ги търся в горния слой, а после пак на силикона. Общо взето бяхме набарали „златна костурска жила“. Измежду костурите имах отново здрав удар, но за мое съжаление не реагирах навреме и не го реализирах, а Larva-та бе на 50% отгризана – може би от щука, бяла риба или пак едър костур. За мое съжаление това бе последния ми силикон от този цвят в рибарската ми чанта, като минах на резервния вариант – цвят 001, както и на другите, които имах като наличности в момента на излета. 🙂 

Всички уловени костури ги връщах обратно с идеята следващия път отново да ги половя. След 19:40 ударите рязко спряха и малко по-късно си тръгнахме от „златната мина“. Общо взето не мръднахаме с моя приятел два часа от мястото, защото нямаше и смисъл, при положение, че рибите бяха пред нас и се получаваше активен и бърз риболов. 

Доволни от неделния риболов, с моя приятел пак посетихме Марица – надвечер на 05.08.2020, като откраднахме малко време след работа. Този път костурите не бяха така гъсти, както предния път, като за около един час риболов имахме по 5-6 риби на човек. Въпреки по-слабия риболов пак бяхме благодарни на Марица, че ни дари със слука. 

20.08.2020 отново бях на Марица надвечер в търсене на костурите от предните два излета. Свърших работа и газ към реката. Малко преди това обаче заприходих към кутията с воблери два броя на Salmo – ей така, да има. Единия е познатия на всички и мой любимец (особено за Марица ми е фаворит) Salmo Minnow 5S в цвят RBD, а другия е страхотна имитация с „кожа“ на уклей – Slick Stick 6. Две воблерчета, на които може да очакваш всичко.

Марица бе придошла, като местата и условията за риболов от предните два костурски излета вече несъответстваха. Подпуках малки кефалчета на зеленото бобче, като доста стръвно му налитаха. Общо взето друг вид риболов така и не се получаваше – нито на силикон, нито на повърхността или пък на по-голям воблер.

Към края на излета, след доста упорство получих своя шанс за едра риба, която ме взе покрай брега пред мен на Larva 3 инча – в цвят 022. Преборих страхотно 45 саниметрово торпедо, като след това всякаква рибешка активност утихна.

„Walk the dog“ по Марица – юли 2020

През юли Марица продължи да е с високо ниво. Водата бе сравнително хладна за сезона, защото се изпускаха водните каскади. Обикновено през лятото наблягам на риболова с повърхностни примамки – уолкъри и попери. Удоволствието от екшъна с повърхностните воблери е единствено по рода си и винаги го практикувам стига да има условя, а и да няма – намирам такива. В случая, вследствие на високата вълна, която се провеждаше по поречието на Марица, удобните места бяха широките разливи или тихите участъци покрай брега, около които имаше някаква растителност – водорасли, надвиснали клони на храсти или дървета, или пък високи треви. През юли ми оставаше време да правя само привечер излети, като направих общо 4 излета. Успях да намеря активни кефали на повърхностни примамки, но като цяло риболова им не беше лесен. Като часови интервал се появавах на Марица към 18:00 часа и си тръгвах около 20:30. Успешната ми примамка бе малкия уолкър на Storm – Gomoku Pencil 45F!. Един мъник, който е доста атрактивен за наблюдаващите повърхността кефали и винаги ми е първи избор при риболова им. Освен това, за първи път ми предстоеше да изпробвам новия модел на FilStar – Balck Shadow Jig във варианта на 7’0″М, при риболов с повърхностни примамки. 
Стартът на „walk the dog“ програгмата бе на 4-ти юли. Бях на едно широко място, което беше с дълбочина до коляно. Мястото е традиционно за мен, когато ми се лови на повърхността при придошли води и винаги ми „дава“. И този път ми „даде“ кефали и неописуема тръпка от екшъна на повърхността. На два пъти, насред течението, провокирах с уолкърчето страхотна риба с голяма уста, но така и не успях да я уловя. Предполагам, че беше едър распер, виждайки как изригва водата и последващия тътен от атаката.

На 09.07.2020 отново се пуснах привечер да търся кефали, но на друга „гореща точка“. Широк разлив с папури, водорасли и един куп укрития, от които можеш да очакваш „А“таката!
Интересно, едно от кефалчетата, което улових имаше пъпки по главата, които обикновено се образуват, когато рибите са в размножителен период…. Еми с тия студени води от водните каскади определено периода им се измества, но чак пък до началото на юли…?! 

Както споменах по-горе за „А“таката – ето от такова място излезе една борбена тупалка, която се беше притаила в коридора между водораслите и бреговата растителност! 

Брутална и яростна „А“така, при която аванса сработи на няколко пъти. Един съвет от мен – винаги, когато работите с повърхностни примамки и бърз спининг отпускайте аванса, така че да гасите яростнтие напъни на едрите риби още в първия момент от удара и да не късате устите на млаките риби. В случая рибата клонеше към категория „трофейна“ и се налагаше намесата със спининга и аванса да е много прецизна, за да се извади това туловище от зеления пояс на водораслите или крайречната растителност. 

Все пак късмета ми се усмихна и последваха поредица от снимки на страхотен дебел кефал с дължина от 47 сантиметра. Риба далече над единия килограм, а след това и кратко видео с пускането й!!

Тройките на малкия уолкър бяха устискали, като едното жило на задната, която не е фабрична и е допълнително монтирана от мен – на Owner, се беше изкривило.

Докато оправях куките една нутрия дойде пред мен и спокойно си правше нейните неща, разкарвайки си насам-натам.

Реших, че каквито и риби да е имало наоколо, които са следели повърхността, то вече са слезнали на дъното или са се разбягали. Смених тактиката и заложих на силикон в любимия цвят. Две-три подавания по-късно за снимки излезе прилична бяла риба, която приятно ме очуди, като с нея завърши и излета.

На 12.07.2020 беше третия надвечерен излет. Имах на разположение да половя за около два часа. Животинките наоколо си живуркаха необезпокоявано в придошлите води на Марица. Голяма част от тревите бяха залети с вода и се бяха образували различни коридорчета около тях. 

В едно такова коридорче успях да заловя този добър кефал, като още един подобен ми се откачи. Общо взето финиширах излета с него. Друга риба така и не се появи… дори и на други примамки. 

Предпоследния ден на юли месец – 30.07.2020, пак бях по Марица, която отново бе с рязко вдигнато ниво. Първоначално стартирах в разливите с малкия уолкър на Storm, като в един момент ми втръсна да вадя кефалчета тип педарка. Имах своя шанс да заловя едър кефал или распер, но пропуснах момента на засечката… В крайна сметка на ей това жълто-зелено бобче дръпнах над десетина озверели кефалчета и си направих тотална гаргара с тях. 🙂 Активността им беше умопомрачителна, което се дължеше на някакво масово групиране – явно се бяха притаили от силното и бързо течение. 

Излети за балканска пъстърва през 2020 година

През 2019 година така и не направих нито един излет за балканска пъстърва. Основно излетите ми бяха фокусирани върху риболова река Марица. Изобщо не знаех какво се случва с пъстървовите места и затова реших през 2020 година да направя поне един тематичен излет за пъстърви и да видя как е положението. В този репортаж, съвсем набързо и обзорно, ще публикувам няколкото пъстървови излета, които се броят точно на пръстите на едната ми ръка. 🙂  
Откриването на пъстървовия сезон беше съвсем символично – белязно с присъствие на реката и приятелска сбирка за хапка-пийка, отколкото за риболов. Следващият, но смислен, излет бе чак през юни месец – на 20.06.2020, като беше съвместен с мой приятел. Може би, ако не ми беше предложил да отидем заедно за пъстърви, то сигурно кой знае кога щях да се наканя да отида…. 🙂 
Срещнахме се рано сутринта и започнахме съвместното претърсване за петнистите красавици. Нивото на реката беше идеално, атмосферните условия също… далеч от градската шумотевица и истерията с коронавируса – какво му трябва повече на един риболовец?

При излетът, а и евентуално бъдещите такива, реших да заложа основно на воблери, с размери от 45 мм до 70 мм. Целта ми беше да улавям по-едричките риби, ако са останали изобщо в реката – след цялата тая преса и популяризиране.

Към кутията с воблери добавих един на Shimano – Flugel Flat 70S, и попълних една „дупка“ с едно Рюки в любим мой цвят – Yamame. На предишното Рюки му бях изтряскал лопатката, при замятане, в едни големи камъни на морето в Гърция, като тя прелетя връз мен.

Залагайки на набелязаните ми воблерите, успях да хвана по-малко на брой риби, но пък с по-големи размери от моя приятел, който на микроклатуна ги съсипа, особено след като си тръгнах към 15 часа. Следобедната активност е била умопомрачителна, но нямах достатъчно време за целодневен излет.

Седем дни по-късно – на 27.06.2020, отново бях по реката, с мои приятели. Като цяло риболовът бе слаб, но излезна някоя друга балканка и при трима ни. Дори боднах една с размери от близо 35 сантиметра на място, на което не вярвах, че ще е останала риба с такъв размер, а друга – доста по-голяма, вдигнах на Shimano Flugel Flat 70S, но се размина с воблера при атаката. Трябва да отбележа, че до момента по-голяма не бях улавял, като имайте предвид, че от около 3 години ходя за пъстърви и то по-скоро спорадично, а не често. 🙂 При този излет абсолютен фаворит за балканките се оказа новозакупеното Рюки от предното ходене. 

Излет №4 бе на 16.08.2020. Неделя в късния следобед – след 17 часа, се спуснахаме с мои приятел в дирене на балканките. Доста трудна бе активноста в началото, но след това съвсем за малко – в рамките на десет минути, улових цели три риби на Рюки 50S в цвят Yamame.

Последният – пети, излет за сезона бе на 29.08.2020 и отново съвместен с мой приятел. Излетът бе сутрешен, като на обяд си тръгнах, че имах ангажименти. Още от сутринта нагазихме в хладните води на реката – няма как без газене. Рано сутринта стартирах с едно откачане на добра балканка на Salmo Minnow 5S, а след това последва една, която налетя безмилостно на Рюкито. Следващата по-едра риба улових след цели два часа по-късно, като през това време моя приятел си ги боцкаше на 30 милиметрово воблерче, но рибите бяха тип педарки. 🙂 

Раирани бандюги, къде сте?

В последните няколко години стана супер трудно човек да направи динамичен риболов на раираните бандюги – костурите. Осезаемо започнах да въртя по 50-100 километра в посока, докато направя някой тематичен риболов. Много язовири се взеха за стопанисване под аренда, други се пресушиха, трети се обезрибиха зверски от бракониери и недобросъвестни риболовци. Доста хора трепят наред тая „гад“ като задържат количества далеч над уставновената норма от 3 кг на ден, дори когато рибите са под минималните размери за задържане, а после се питат „- Абе, къде изчезна костура?“ и се чешат по главите…
Уикендът на 13-14 юни поех на разузнаване към няколко микроязовира, за да потърся стабилна популация на костури. Искаше ми се, най-вече, да направя готин риболов на повърхността, но ако няма такъв бих се задоволил и с риболов в долните слоеве – на силикони или туичингови воблерчета.
Посетих четири язовира – единия се оказа пресушен, другите два взети от арендатори и риболова в тях беше абсолютно забранен. Голямо разкарване падна и загуба на време в търсенето, но целта оправдава средствата. Както в повечето случаи се получава, джакпота бе ударен на последната – четвърта, дестинация. Красив язовир с различни дълбочини, осеян с папур, потопени дървета, скални скатове, плитчини, труднодостъпна стена и сгушен между няколко хълма, а наоколо всичко бе свежо и зелено. Там за последно бях ходил преди има няма 15 години и се бях капотирал.

Малко след 9 часа сутринта бях на язовира – леко закъснял от безплодното обикаляне, но с големи очаквания. В началото на излета заложих на Рюки 50S, а слуката беееше много „зла“ – един уклей бясно ударил воблера в корема. 

Пуснах обратно този „звяр“ и продължих да замятам. Изведнъж, пред мен няколко уклея подскочиха над водата, защото хищник ги беше подгонил. Подадох пак Рюкито в джурума и ето, че търсената слука се появи. Оставше само да разбера доколко е гъста популацията им. 

Опаа – две минути по-късно боцнах още един в плитчината.

След това последваха още два, като втория бе…

Смених Рюкито с нещо по-тлъстичко, отново фаворитско и костурско – Салмо Минноу 5S в цвят HPH. Размерът на раираните бнадюги рязко се вдигна, което доведе до по-напрегната работа на бланката на Black Shadow Jig-а.

Костурската фиеста беше на ниво, а динамичния риболов ме накара да забравя безплодната туристическа обиклока по язовирите отпреди това, която ме беше демотивирала, донякъде.

Всички уловени костури си заминаваха обратно, с цел да ми направят кефа отново някога, когато се завърна на този язовир.

Последва 30 минутна пауза, в която костурите се бяха изпарили. Прецених, че са се отеглили навътре и в дълбокото. Поставих силикон Фанатик Ларва – в размер от 2,5 инча с 4 грамова чебурашка и любимия ми цвят 022. Мисля, че за първи път замятах изобщо този размер. Имах го в кутията си, но все оставаше на заден план.

От далечната дистанция последваха удари на костури, но явно бяха с по-дребнички усти и не можеха да налапат силикона до куката. Е, в един момент ме взе един техен батко, което материализира упорството ми.

Последваха още дузина ударчета, като се уловиха само „достойните“ за „голямата“ кука. 🙂

Активността на дъното рязко започна да отслабва – явно костурягите се вдигнаха от дъното. Минах на Рюки 60S, който ми донесе няколко удара и един костур, от близките папури, но нищо впечатляващо – типичната педарка. Към 11:30 часа приключих с излета и се отправих обратно към нас доволен от динамичния риболов и зареждащата красота на язовира. 

Символично откриване на риболова през юни

По традиция, винаги на първи юни откриваме риболова на пролетно-лятно размножаващите се риби във водоеми разположени до 500 метра надморска височина.
Моето символично откриване беше на 03.06.2020, като избрах да посетя река Марица. До момента така и не бях ходил по реката, въпреки, че поетапно за риболов бяха разрешени от закона распера, щуката и бялата риба. Предпочитам май месец да се отдам изцяло на щуколов в затворените водоеми от тип щукарници или евентуално някои инцидентен риболов на бяла риба от брега на язовирите.
Време беше да разловя новото 8 нишково влакно на Gosen – Sp 8 Egibito Special. В средата на март го бях взел с идеята да ловя с него основно на силикони или евентуално за морски риболов, ако се отвори възможност, когато корона мерките се разхалбят. До момента залагах само на 4 нишкови влакна на Gosen, но любопитството ми надделя над консерватизЪма и на втората ми шпула на Страдика навих въпросното влакно, в размер от 0,6.

Бях отишъл на реката веднага след приключване на работния ден. Предстоеше излета да бъде късно следобеден до залез. Нивото на Марица се беше вдигнало, но въпреки това условията за риболов бяха много добри. През първия половин час нямах пипане, а за капак не се виждаше и активност на каквито и да е риби – мирни или хищни. Скъсах и по някой друг силикон. 🙂 

 Бяха изредени няколко маришки биячи – воблери и силикони, но нямаше удар. При поредната смяна на примамка поставих на линията силикон на Crazy Fish – Kasari, с 6 грама чебурашка.

Подадох на 15 метра пред мен силикона – право в бързото течение и започнах да го провеждам. БАААМ – след 5 секудни Блек Шадоу Джиг-а се разтресе и придоби следната форма. 🙂 

Най-после упорството ми бе възнаградено, като бях излъгал сомче! 

Малко сомче с дължина от около 46 см – добър старт на пролетно-летния сезон. След измерването мъника беше освободен с благодарности за здравия удар и радостта от слуката.

Продължих да настоявам на същото място, вярвайки, че щом в този вир има един мъник, то ще има и още други – евентуално с по-големички мустаци, но уви. 

Следващата риба дойде за снимки един час по-късно…. на въртяща блесна на Мепс. Бях заложил на нея, за да проверя евентуално активността на кефалите във вира. Улови се дебела риба, която дърпаше доста добре при ваденето. До края на излета друга слука или удар така и нямах.

Неделята – на 07.06.2020, отново се пуснах по Марица за един риболов надвечер. Докато си вадех силикона имах брутална атака от едър распер около 60 см, която изобщо не очаквах. За съжаление распера не нацели силиконовата ларва, а докрая на излета ми остана само тази пейзажна снимка на красивата, зелена и пълноводна Марица. 🙂