Архив на: Генади Алтънов

Морски почивки на Тасос през 2021 (част 1)

В две части ще ви разкажа за двете си морските почивки, които направих в Гърция на остров Тасос през 2021-ва година. За разлика от предишната година, този път имаше малко по-интересни моменти в риболова. Разбира се и сега „пуснах на вода“ нови примамки, които ще ви покажа по-долу, а най-долу ще публикувам триминутно късо влогче към YouTube.
За първи път посетих Тасос през юни 2017-та година (все едно беше вчера) и от тогава насам острова се превърна в едно от задължителните мяста за морската ми почивка, като наблюдавам през годините, че почитателите му се умножиха значително – явно има защо. За предходните ми ходения до Тасос можете да се информирате от репортажите в секция МОРСКИ РИБОЛОВ.

Започвам разказа с малко предистория. Знаете, че през 2020-та година международното положение значително се влоши заради пандемичната обстановка от COVID-19 и редица страни затегнаха яко контрола по границите си, с цел ограничаване разпространението на вируса. В началото на годината изобщо не стоеше пред мен на дневен ред каквато и да е почивка в чужбина или България, докато не се изясни ситуацията. Редица страни в света обявиха истерично въвеждането на извънредно положение – масови локдауни, КПП-та, супер строги здравни мерки и масова изолация. Сложихме за първи път маски на лицата си, дори докато се разхождахме на открито и ограничихме социалните си контакти. Все неща от които един нормален човек да полудее, защото свободата на придвижване, живеене и прочие бяха ограничени зверски от местните власти – абе пълен холивудски филм. През лятото на 2020 вече всички бяхме запознати с новото „неизвестно“ бъдеще, в което трябва да живеем с гадния вирус и мерките лека-полека се разхлабиха. Това ми даде шанс моментално да планирам една така жадувана от мен морска почивка на Тасос – за 6 нощувки в началото на септември. Тогава за първи път си направих и PCR тест, струващ 120 лева, за да мога да премина границата безпроблемно, доказвайки че съм здрав.
Пребиваването ми на Тасос премина много добре. Единственият минус, който мога да отбележа е, че тогава риболова отсъстваше, трайно! 🙂

Разбира се изпробвах нови примамки, действах по познатите места, използвайки тактиките, които са ми носили успех. От големия набор примамки, се открои като успешна точно една, която през 2021-ва година затвърди първоначалните ми впечатления и ще видите защо!! 

За първи път в кутията ми влезна DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone – красота в дизайна (както винаги), страхотен кастинг, снабден със супер остри бели морски куки на Decoy и холограма, която всъщност се оказа печелившия ми коз да уловя поне „едната риба“! 

Сутрешни излети – много преди първи петли, вечерни излети до 23-24 часа, ала риби никакви. Все едно замятах в тоалетната чиния…. Никъде не се видя подгонване от хищник, нямаше пасажи от каквито и да е риби, а рокфиш пък изобщо. Зарганите и те липсваха и риболова бе толкова отчайващ, че когото и да срещна по кейовете и буните в селцето – клати глава и ми казва „- Удар нямам…“. 
Едва при един от излетите ми на 4-ти септември вечерта имах слука на две риби, но уловени с голям интервал помежду си. Изобщо нямаше дори никаква индикация, че пред мен има риби… Много сменени примамки и техники, но карая само морското Ryuki в цвят Belone се отчете и ясно видях, че разликата я направи холограмата, защото и на другите ми Ryuki-та в този и другите размери нямах удари…. В следващите два дни до края на почивката, обаче, бях отново пълно капо. 😀 Има и такива дни – част от особеносттите на морския риболов от брега в Гърция.

През новата 2021-ва година нещата с пътуванията вече стояха по друг начин. В края на март пипнах и аз „мръсната гад“, което ми донесе 14 дни изолация вкъщи като всичко ми мина за няма и 5 дни – все едно бях се разболял от лека настинка. Появиха се „по-неболезнените“ бързи тестове, които ни послужиха за вариант на „по-удобно“ и бързо преминаване на границите. За съжаление и аз съм един от над стоте хиляди българи, на които короната им е открита с бърз тест и поради това ЕС не ни издава зелен сертификат за свободно пътуване в рамките на съюза – пълна тъпня…, та се налагаше всеки път да си правя бързи тестове в лаборатории, като независимо от това след КПП-то от гръцка или българска страна пак ми правиха пак бърз тест. Наложи се в рамките на една седмица да си направя 3 бързи теста, като всичко беше наред.
В края на юни дойде заветния момент за почивка на Тасос. Бях изпушил тотално от многото бачкане, разни простотии, ангажименти и оная 14-дневна карантина – абе трябваше ми едно сериозно разпускане без да мисля за никви неща освен за почивка, хубава храна, спане, слънце, плаж и риболов.
Ето ме – на 27.06.2021 съм на ферибота Керамоти-Лименас. Няколко седмици преди това бяха отменили строгите мерки за влизане в Гърция и хората се бяха втурнали като гладна глутница вълци да почиват в южната ни съседка. Нормално – разбирам ги всички, нали и аз бях затворен и ограничен да пътувам. 🙂

Още малко и акостираме с машините на любимия Тасос – строени и увълчени като спартанци на боен кораб за атака! 

Последва бързо настаняване, захвърляне на багажа в студиото и газ към плажа да почивам. По традиция, първата вечер бе отредена за среща с познатите приятели от местния ресторант, а след това и за вечерна разходка до близкия кей.

Ходенията ми на риболов бяха основно: много рано сутринта докъм 10-11 часа и един час преди залез слънце докъм 23-24 часа, като направих всичко на всичко 4 излета. Преди да разкажа как протече риболова, ето няколко реда за нещата извън тази тема – паузите между търсенето на морските хищници. Досега бегло съм ги споменавал в другите ми фото разкази.
Плажуването: чист пясък, прозрачна и чиста морска вода, подредено плажно заведение с шезлонги и ВИП зона, със супер добро обслужване и храна. Разбира се без такси за използване, но със задължителна консумация на напитки, храна или каквото друго ти хареса от услугите им. Преди обед похапвах плодова салата, като всеки ден те бяха с различни плодове (каквото са заредили все пак) и с доста голям грамаж, покрити с кубчета лед – за допълнителна свежест. После около обяд гирос или огромен клуб сандвич с пържени картофи, а за капак пухкава поничка, напълнена със страхотен шоколад и уникална финна бяла пудра захар – най-яката, която някога изобщо съм опитвал в живота си!!! От време на време по плажната ивица минаваха едни пичове от далечни африкански страни – „мениджъри директни продажби“, показвайки и продавайки стоката си от всякакво естество, но видят ли те, че си заспал – не те занимават. Първото нещо, което казват, когато искат да установят контакт с теб бяха следните фрази: „Hakuna matata“, „Hey my friend how are you today“, „Peace my bro, Bob Marley“ и други такива. 🙂 

След прибирането от плажа – баня, „спанак“ за около два часа и после ходене на вечерно угояване до любимия ресторант, комбинирано с разходки по главната крайбрежна алея. Порционите в ресторанта бяха с такива грамажи, че може да се пръснеш от ядене и да ти остане, а като цена/качество – просто нямаше равно не само наоколо из Тасос, но изобщо където и да съм бил – било то в България или в съседните й и малко по-далечни страни. То затова и почти нямаше свободна маса и се налагаше след плажа да се запазва предварително маса, че иначе увисваш. Персоналът – изключително готини хора, с които през годините си станахме повече от познати. От ресторантът напълно безплатно ти осигуряват една кана със студена вода и за финал – малък десерт, който да ти дозатапи и последното празно място в стомаха. Любимото ми десертче беше крем питата, а пък преди нея се отядох на страхотни калмари, октопод на скара, паеля и уникална свинска пържола с бронтозавърски размери. 🙂 

Време е да разкажа и за другата страна на почивката – риболова. Разбира се, помъкнах към Тасос и някои нови за мен – воблери и силикони. За съжлаение всички знаем, че цената на един морски воблер е колкото тази на два или три сладководни, та този вид риболов не е от най-евтините. В тези моменти си напомням, че целта оправдава средствата и се успокоявам , някак си. 🙂 Абе, обичам като ходя някъде, да имам с мен по нещо новичко да помятам – мания си ми е. Някои от примамките са доказани ловци при надлъгването с морските хищници, а другите –  имa тепърва да се доказват напред във времето. „Топ убийците“ в списъка са Assassin-ите на Шимано в три различни варианта (обичам по-натуралните цветове):
– Shimano Silent Assassin 99S;
– Shimano Silent Assassin Flash Boost 99F;
– Shimano Exsense Silent Assassin 129S;
– Shimano Agake 120F;
– Little Jack Sayoris-Z 99;
– Storm Biscay Minnow 90;
– Storm Biscay Shad 90;
– Bait Breath Slow Swimmer 3,5 инча.
Всички тях можете да разгледате в снимките по-долу:

В допълнение, този път бях взел кеп с телескопична дръжка и монофилна мрежа, за да намаля броя на гелетата от камъните и едно резервно осемнишково плетено влакно на Gosen W Hard Type 8 в размер #0,6. Малко по-късно и двете придобивки влезнаха в употреба, като влакното го навих на резервната шпула на Stradic-а, че още на първия излет претърпях неизвестна загуба на метраж от Egibito Special-а, а на морето си трябва да имаш влакно на шпулата, за да може да покриваш дълги дистанции от брега и дълбочини. 

28.06.2021 – време е за първи морски излет през 21-ва година. 🙂 Малко преди 21 часа пристигнах на кея, точно за залеза на слънцето над високите планински масиви на Тасос. Започнах там, откъдето бях приключих за последно с риболова през 2020-та година. Предстоеше ми да разбера дали край бреговете му се въртят риби или не. Както споменах най-горе – предната година риблова бе пълна трагедия и надеждите за нещо „по-така“ не бяха много, но пък тръпката, че не бях ходил да ловя на морето в Гърция от септември 2020-та ми бе „двигателя“.

За мое съжаление, като че ли и сега нещата не бяха по-добре от миналогодишното ходене. На фронтът пред мен липсваше каквато и да е хищническа активност, а мясото бе супер перспективно. Започна извъртането на какви ли не примамки в различни размери – от повърхностни воблери, до силикони и метални джигове. Скъсах неприятно един-два силикона в камъните, протрих плетеното влакно на неизвестна дължина, но това не ме спираше да упорствам отново и отново. Тъмницата настана след 30-тина минути, ала пасажи от риби никакви…. И така, както си нямаше активност, от нищото, имах удар на максимална дистанция от тип странично завличане на воблера, но рибата не се заши на тройките или по-скоро моментално се откачи. Това даде импулс за бързо прибиране на воблера и последващо замятане на максимална дистанция. Очаквах почти на момента да имам удар, но уви. Хипербързо прибиране на воблера и отново замятане – и така още 3 пъти. При следващата проводка имах отново удар, но на доста къса дистанция пред мен – на около три метра от скалния бряг. Агресивна атака срещу Ryuki-то, която бе стряскащо отчетена в тъмницата от бланката на Venom-а. Светнах челника и докарвайки рибата пред скалите я кепнах успешно – едър напорист сафрид (КОкали)! 

Линията ми пострада от мятането на рибата в кепа и загубих ценно време за риболов. Изобщо не се поколебах – извадих ножа и оправих „гоблена“. Седем-осем минути си минаха в рязане и превързване в тъмното – добре, че имах челник…. Заметнах отново Ryuki-то, очаквайки следващия удар. Надявах се рибите да не са единични и да се застоят в залива. Да обаче, до 23:30 часа нямах никаква друга слука. Явно бях оцелил мимолетен заход на единични риби и правилната примамка в точния момент! 

Прибрах се към 00:00 часа, поспах за около 4 часа и на следващата сутрин – на 29.06.2021, в 04:40 часа бях на другия кей – да проверя какво е положението там. Базирайки се на опита ми през годините назад – вече ми беше повече от ясно, че играта на рибите е 30 минути преди изгрев или след залез – за около няма и 10 минути заход, като пасажи няма, а само някакви единични риби влизат и бързо излизат. То нямаше и какво да ги задържи – няма я плячката от дребна папалина, гавро или зарганчета. 
Оказах се повече от прав – ранния сутрешен риболов ми донесе само един сафрид в тъмното преди зората, на същото Ryuki Belone! Дори след изгрева не спрях да правя неуморно проводка след проводка и да сменям примамките, но риби НЯМА…. Дори и за корморана нямаше риби, който реши, че няма смисъл повече да се гмурка и излезе на камъните пред мен да се напича и суши. 🙂

30.06.2021 – вечерен излет на първоначалното място, завършил с фамозно и гръмко капо.
Имах две риби за три ходения – абе хич не ми беше добре откъм риболов. Затова компенсирах с почивха,събиране на тен и тумбене на корема в следащия ден и половина.

02.07.2021 – един последен напън за нещо по-добро откъм слука.
От около два-три дни времето в България се беше развалило и почти в цялата страна имаше проливни дъждове, които захождаха и към северната граница на Гърция, но на Тасос всичко бе спокойно и слънчево. Единственото „тревожно“ в прогнозата за втори юли на острова беше, че следобед ще има дъжд с гръмотевици – според симулационния модел на софтуера, който наблюдавам през смартфона…. така се и оказа малко по-късно през деня. 🙂 
Още в 04:30 сутрина „цъфнах“ на кея, а там – под уличното осветление, заварих ей тези палави вагабонти, надзиравани естествено от родтелското тяло. 🙂

Реших, че вътре в кея няма какво да търся и с бърза крачка се запътих към „върха“ на буната. Идеята ми бе да ловя в открити води, като там да дебна хищниците, които влизат или излизат тепърва в посока към или от кея, ако евентуално има такива. 
През цялото време, от кея до буната, постоянно слухтях и оглеждах в тъмницата за хранещи се риби, обаче такива наченки липсваха… Светлините на селцето ми помогнаха да се придвижа по големите бели камъни без да светя с челника и да се издавам на рибите. Съобразявах се и много да не тропам по буната, докато подскачам от камък на камък. 
Нито за миг не се поколебах да заложа, в тъмното, първо на DUO Spearhead Ryuki 80S версия SW Limited в цвят Belone! Вече знаех, че това ми е печелившия коз от кутията с примамки, напук на останалите! Освен това, предната вечер бях навил чисто новото плетено влакно на Gosen Hard Type 8 в размер #0,6 и бях готов за далечните кастинги. 
Понеже е тъмница и не знам какво може да се случи, а и съм с ново плетено влакно, на което не знам още възможностите – настройвам аванса на макарата чрез дърпане на влакното с ръка спрямо определено свиане на връхната секцияна Venom-а, така че гасенето на удара да го поеме допълнително и аванса. След тази подготовка разпъвам кепа и го поставям на удобна позиция върху камъните, до лявата ми страна.
Първо замятане с цел максимална дистанция. Заматям мощно и чакам воблерът да цопне, като ориентир в тъмата ми е края на измъкването на линията – затварям бигела на макарата и почвам дългата проводка. По едно време усещам, по ъгъла на линията и по-малкото съпротивление на примамката, че воблерът вече се приближава близо до мен – на около 5-6 метра и си викам: „Ех, явно пак няма риби“, очаквайки, че още с първото замятане ще излъжа нещо. Какъв съм оптимист само, а? 🙂 Продължавам да навивам и на около 3 метра от камъните имам мощен удар на Ryuki-то. Засичам мигновенно, а бланката на Venom-а се свива зловещо, като рибата почва да взима аванс – ооооХА!! По поведението на спининга и аванса, светкавично разбирам, че съм уловил едра риба. Зпочна супер мощен отпор на хищника, като държа спининга във всеки един момент напрегнат, за да е изпъната линията, а бланката вече почва да се свива и по долната секция в посока макародържача. Аванса пее малка нощна музика, защото го отвъртам още малко – няма как, трябва да моря добичето. В един момент усещам, че някъде там в далечината тласъците започват да секват и идва моя ред – да затегна леко аванса и да придърпвам към мен рибока. Да обаче той не се предава и усеща, че трябва да прави маневри и номера… На слабата светлина – от лампите на крайречната алея, видях в далечината как лъсва над водата издълженото тяло на рибата и се опулих. Бързо навиване, за да я приводня и да е опъната линията – иначе, има шанс да се отскубне от куките!! И така – още три инфарктни за мен подскока… В този момент осъзнах, че съм уловил по-голям лефер от стандартните (35-40 см), които съм улавял там. Запазвам самообладание и следващата ми мисъл след тази колкото добре е закачена рибата, щом досега не се е откачила, е да съобразя мощността на вълнението и разбиването на вълните в камъните пред мен – трябва през най-удобната просека да я кепна! В следващия момент обаче се сещам тия риби кви зъби на ченетата имат и силно се надявам да не прегризе флурото на Sufix, че е 0,28 мм или пък брейда. Святкам челника и преценявам мястото, като оставям замалко рибата да поведе и да изпъне линията, за да слезна един камък по-надолу. Приготвям кепа и се връщам обратно в играта. Рибата е пред мен и виждам от осветяването с челника, че хич не е малка. Прекарвам я над подводните камъни и пробвам да я кепна….

Да обаче една вълна ми изиграва лоша шега и пропускам. В този момент лефера тръгва наобратно като се потапя надолу. Виждам и усещам как първо повода от флуорокарбон се търка в ръба на подводния камък пред мен, а след това и брейда…. Ееей направо ми причерня и бързо отпускам аванса, за да мога да я оставя да поведе и да променя гадния ъгъл, за да избегна триенето в камъка, като и вдигам едновременно колкото се може по-високо спининга. Рибата поема смело напред и така избягавам гадния ъгъл на триене. Сега обаче почват молитви дано линията и повода да издържат на напъните, ако някъде са нащърбени!
Зората почва да пуква, а на мен ми предстои второ „приземяване“ в кепа, като пак клякам на камъка и внимателно насочвам главата на лефера към главата на кепа – влезе ли вътре рибата е моя!? Успявам от втория път да я кепна, а тя почва да се мята лудо в мрежата. За да избегна нещастието да се освободи от куките и да изкочи от мрежата – се изправям бързо, вдигам дръжката на кепа нагоре и тегля към мен, за да я заключа по-добре в мрежата без да шава толкова.
Победата е моя, а лефера се оказва мой нов личен рекорд – 55 сантиметра. Правя му няколко снимки в кепа и на метъра, като допълнително го хващам и за снимка с грозната ми мутра, след което го задържам. 🙂

Зората вече пукна, а аз превързах наново повода и продължавам да замятам в същата посока, по която ми удари лефера, облавяки старателно периметъра пред мен. Надявах се, че някъде там може да има поне още един такъв рибок.

Втори удар обаче нямам. Сменям с тихия убиец на Shimano в размер от 129 мм, после с 99-ката, после пак с Ryuki-то, след това изреждам силикони, металните джигове и повърхностни примамки – попери и уолкъри с различен размер. Риби обаче няма – дори само да преследват примамките. Няма кой да разпори водната повърхност и да наруши монотонния ритъм на вълните. Взимам си няколко минути почивка, за да мине едно риболовно корабче пред мен и пак продължавам упорството.

Времето взе бързо да напредва – вече е 06:30 часа, но не се уморявам да правя проводка след проводка. По едно време се спирам, че около мен почнаха да се навъртат и кацат оси – нали бях задържал рибата и аромата й почна да ги привлича. Докато си държах спининга и провеждах, една оса ми кацна на  кокалчетата на дясната ми ръка – моментално спрях да въртя и я изстрелях  мощно с пръстите на лявата ръка. 🙂 

Трябваше да прибегна до химическо оръжие, за да ги изпъдя да не ме ужилят – извадих от чантата пръскалото на Bros – червената линия, което ползвам по принцип за нахални мухи, комари и кърлежи. Нафъщях около мен и ефекта бе положителен – осинаторите се разбягаха и продължих спокойно с риболова, без да се притеснявам, че някой от тях ще ме ужили. Досега не бях пръскал с него срещу оси, но за друг път вече ще знам, че помага.

Доста късно – към 08:00 часа, след като бях превъртял повече от половината кутия с примамки и за пореден път бях сложил Ryuki 80SW Belone, имах втори удар на риба –  добро КОкали, което се появи напълно само, ей така от нищото.  

Продължих да въртя до 10:00 часа, но беше напълно безпредметно. Нямаше какво повече да искам и да направя – време беше за един предпоследен плаж, че на трети юли си заминавах към България. Навръщане минах през кея да поогледам дълбините и видях, че рибарите бяха изхвърлили от мрежите си всякакви твари, включително прилов на малки скатове.

В късния следобед се разрази кратка буря в нашата част на Тасос, придружена с много светкавици. Една от тях падна с мощен тътен близо до студиото, където бях отседнал и подпали гората на близкия хълм. Сlед няма и 10 минути се чу вой на сирени и яко бръмчене във въздуха – освен пожарни, гърците бяха вдигнали един хеликоптер и два самолета, които поливаха с морска вода и потушаваха пожара в труднодостъпния терен. След два часа пожарът беше угасен, като най-ефективен беше хеликоптера, който за около минута пълнеше една бака от морето и за още малко повече от две минути минаваше над огнището и поливаше. Вижте видеото след снимките.

03.07.2021 – хващане на ферибота за Керамоти и отпътуване за България. Малко след 13:30 паркирах колата на ферито и като се качих на най-горната палуба рибарското ми сърце едва не спря от шок и ужас – огромен пасаж от едра меланура се беше събрал, като измежду тях се виждаше по някой единичен лаврак и ципура. Рибите, заедно с чайките, плющяха солети и снаксове, които им бяха подхвърляни от туристите през кораба. 

И така – дългия път към дома ме зове, надявайки се през септември отново да имам възможност да почина на Тасос.

Преди Комотини ни подхвана един як пороен дъжд, който продължи и на наша територия. В България вече от няколко дни беше дъждовно и мрачно, но ние носихме слънцето и готиния спомен от почивката в нашите сърца, които да ни топлят в следващите дни. 🙂

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 2)

Време е за втората част от страхотния костурски уикенд, който направих на 19-20 юни. 
Първия ден – събота, се получи мнооого готин риболов на наперени костури. Можете да разгледате репортажа тук: „Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)„. Реших, че неделята отново ще отида там, но този път без да се лутам на други водоеми. Отново имаше емоции по разкаляните черни пътища, но когато си с най-доброто 4х4 не го мислиш много и даваш смело газ напред, докато не стъпиш на здравата почва. 🙂 

Времето беше облачно и безветрено. Водната повърхност приличаше на огледало и пейзажната картина, която се разкри пред мен бе както успокояваща, така и вдъхновяваща за нови риболовни подвизи.

При пристигнето ми на водоема нямаше други хора, което правеше престоя и почивката ми още по-приятна и разпускаща. Отворих чантичката с кутийките ми, а там – най-отгоре ме очакваха тези нови залагалки на Рапала, които бях оставил у нас при предния излет. Настъпи и тяхното време за тестове и доказване на „бойното поле“. Идеята ми беше да провокирам с тях по-едрите костури, които се бяха завъртели съботата. Да обаче, днес ги има, ама утре ги няма – предстоеше ми да разбера? 

От известно време в полезрението ми попадна малкия размер на един от най-добрите ми щукарски воблери на Рапала – Shadow Rap. Очаквах от седем сантиметровия вариант, че на туичинг също ще е толкова добър, колкото и по-големия му брат.

Първите кастинги с новото воблерче на Рапала започнаха около 07:15 часа сутринта. Много подозрително, но в този ранен час нямаше никакви признаци на костурска активност, както обичайно би трябвало да има. Три минути по-късно дойде и първата слука за деня на Shadow Rap-а – наперено костурче. Десет минути по-късно обаче нямаше второ, а очакавах да има. 🙂 

Реших да направя смяна и да заметна розовата разцветка на Shadow Rap-чето. Досега, воблер с такъв цвят никога не съм имал и ми беше супер интересно да видя какво ще се случи – дали ще ги провокира или не. 

За мое очудване тактиката сработи и се оказа, че розовия цвят на Shdow Rap-а агресира, за момента, доста повече костурите, отколкото естествения. Интересно бе и това, че костурягите гонеха воблера до смия край на проводката и ударите се случваха буквално в краката ми, но не и преди това? Бях си направо като „зрител на първия ред“ на някое шоу.

Ето ги и първите жертви на розАвия Терминатор, като рибите бяха различен калибър, а другото най-интересното в случая бе, че улових костурче, на което двете перки на гърба бяха оцветени в жълто-оранжеви оттенъци!!! Досега никога не бях улавял риба с такива цветове, дори и на съботния излет, като бях там. На какво ли може да се дължи – гмо 😀 , хранителна база или нещо друго?

Лека-полека тишината и спокойствието започнаха да изчезват, така както облаците в небето, защото от другия бряг се появиха рибари, които ентусиазирано и шумно си подготвяха рибарското оборудване.
След розАвия Терминатор реших, че с оглед размера на рибите, е време да мина на TJ Minnow и да видя дали няма да успея да излъжа още един такъв костур с жълто-оранжеви перки, че ми стана интересно за тях. 

Още на първото замятане и хванах един такъв калпазанин, а след това в краката ми ме налетя и едно бебе щуче. Общо взето рибките, които улових на TJ Minnow-а и те си бяха бебета. 🙂 

Смених отново с розовия Shadow Rap за нещо по-едро (ако се е завъртяло) и боднах един костур, но не от онези по-едрите – те още отсъстваха в слуката ми…

Колкото и да ми се искаше да ловя само и единствено на воблери нещата вече отихваха откъм активност в горния и средния воден слой. Нямах удар цели 20 минути…. и това ми затвърди предположението, че костурите вече се гмурнаха към придънния слой. Време беше да посегна към кутията с… силикона. 😀 Bait Breath Bugsy – в размер от 2,5 инча и 2 грама оловна чебурашка! Да, малко под обявения долен тест на Venom-a от 5 грама, но ми трябваше малко повече време за пропадане с оглед на това, че все пак трябваше да напипам в кой точно воден слой са рибите – при дълбочина пред мен от около някъде 3-4 метра, не повече. 

За моя голяма изненада първата слука на силикончето бе сребриста каракуда, която ми се откачи на брега и я оставих да си влезе сама във водата без да вдигам шум. Последваха 3 проводки без удар, докато на четвъртата успях да излъжа…. пак сребриста каракуда!! Може би някакъв пасаж се бе врътнал пред мен… 

Последваха минути „на мълчание“ – все едно нямаше риби пред мен, докато изведнъж отново се настаниха познатите ми раирани наперени рибоци и риболова потръгна с добри темпове на дърпане. 

Измежду другите риби отново се появи един костур с още по-яки нюанси на гръбните перки. Във водата, на фона на сенките, изглеждаше супер ярко оцветен:

В следващия един час рибите се вдигнаха от дънния водоен слой и общо взето постоянно маневрираха… Имах слука и на силикон и на воблери, като се излъгаха и няколко по-добри рибки.
Новия модел на Рапала от серията CountDown много ми допадна – мощен кастинг, игра на пропадане, туичинг и равномерна проводка.

След 10:30 часа обаче ситуацията пак се промени и костурите взимаха само на Bugsy-то – долу на дъното, като около 11 часа рибите тотално изчезнаха и за половин час хванах само един костур на TJ Minnow! 

В крайна сметка, новите воблерчета, на които гласувах доверие през този костурски уикенд оправдаха очакванията ми. Доволен съм, че добавих още няколко готини и разнообразни воблерчета тип минноу в кутийката с примамки. Bugsy-то – то е ясно, лови си ги добре. 

Страхотен костурски уикенд през юни 2021 (част 1)

Нещо напоследък нямах никакво желание и мотивация за риболов. Всичко се скапа тотално около мен. Многото ми работни ангажименти, които следваха един след друг, допринесоха допълнително за липсата на излети и натрупаването на една умора от всичко и всеки. Страхотното ми закриване на риболова в началото на април месец – „Марица джигинг – април 2021“ вече бе останало в историята.
Обикновено, още на първи май откривам традиционно щуколова, но тази година това не се случи на така чаканата първа дата. Първият ми риболов за щука направих в деня на храбростта – шести май, привечер – за около два-три часа. 

Останах неприятно изненадан от крайната пасивност на щуките, която дори и при втория ми кратък щукарски излет – на девети май, се повтори. Никъде дори не видях дебнеща или препичаща се щука. В крайна сметка зарязах всичко и така за един месец бях направил само два излета – човек да ме ожали. 🙂 

Дойде първи юни – откриването на риболова във водоемите разположени до 500 м н. в., който много риболовци чакаме с нетърпение. Ами, изобщо не ми беше и до откриване – бях тотално зарязал риболовните хави и никаква тръпка не ме гонеше да ходя и да се бутам в навалицата. Сигурно остарявам и затова тръпката вече не ме гони, така както преди. 🙂
19.06.2021 – дата, на която ми дойде „пауъра“ за риболов! Амин! 
Докато си миех зъбите, размишлявах къде и за каква риба да отида. Решението ми бе – за костури! Оправих си тоалета, взех спининг такъмите и палнах автомобила.
През съботната риболовна сутрин времето беше облачно и без вятър, а предния ден – петъка, бе валял дъжд от 19 часа надвечер до късно след полунощ. Дъждът бе напоил значително земната повърхност и крайбрежната растителност. Всичко наоколо бе подгизнало, което допринасяше за една последна зелена пролетна свежест преди предстоящите летни жеги, които щяха да изпепелят всичко зелено и свежо.

За мое голямо съжаление, обаче, ударих такава немислима греда в риболова, че за три часа и половина костурско търсене имах късмета да уловя цяло едно костурче и то на уолкърчето на Storm – Gomoku Pencil 45F. За последно бях посетил мястото на втори и трети януари тази година, когато направих прекрасни излети за костури на силикони. Какво им ставаше на костурите и къде са бяха запилели тези разбойници – казва ли ти някой? Условията за риболов бяха добри, но като ги няма рибите – трябва да се сменя риболовната дестинация, докато има още време за риболов иначе капото е гарантирано.

Смяната на костурската дестинация с нова такава не ми отне много време в пътуване. Лекият офроуд допълнително придаде специална емоция в тръпката от търсенето на бодливците – навъртял съм пълен десен, но автомобила продължава да върви в права посока, хвърляйки кал насам-натам.
Пристигайки към 11 часа на новата дестинация – план „Б“, разбрах още с първите замятания, че и тук риболова на костури ще бъде труден, но все ми се струваше, че не и невъзможен. Все пак имах и трета опция за друг костурски водоем, но силно се надявах да не се стига до там. 🙂
Зарязах автомобилът ми до едни храсти и голямото търсене на костурите започна, отново! Менюто за бодливците включваше освен воблери и силикони, дори малко метал – малки клатушки. Костурите обаче твърдо пасуваха или просто аз не бях на правилното място и те липсваха в тези части на водоема. Почти двучасовото обикаляне и сондирне за костури ме насочи към последното място, на което смятах да помятам преди да поема към план „В“. Страхотна и сууупер перспективна точка от водоема, която бих я определил за гореща точка – паднали дървета, подводни водорасли и подмоли, като дълбочината пред брега започваше от около метър.

Допълнителна предпоставка за успех бе и това, че около дънерите имаше плячка за костурите – малки рибки, които безгрижно си плуваха.

И на това място заложих първоначално на обичайната тактика – първо потъващ воблер с размер от 50 мм – Salmo Minnow 5S в цвят HRM, а ако нямам удари на него минавам на силикони. Отначало – три-четири проводки, нямах никакъв удар, докато изведнъж зад воблера ми изкочи и се блесна някаква риба, която се опита да го атакува пред мен, но се размина с него. На следващата проводка отново имах подобно разминаване, но после – костур! Ура – първата ми риба за излета на този водоем е вече в моята ръката, като при надлъгването имаше интрига и заигравка! 

Упоритостта ми бе възнаградена и почувствах някакво удовлетворение от всички положени усилия до момента, нищо, че вече подминаваше 12:50 на обяд. 🙂 Пуснах рибата и заметнах отново. В следващите 4-5 минутки обаче нищо не се случи. Очаквах, че съм набарал костурите и ще им накова канчетата, но нещо почнах да се разколебавам. Бръкнах в чантата и от там извадих чисто новото ми воблерче на Sea Buzz – TJ Minnow 50SP в цвят 053-MY, което се появи на нашия пазар около средата на юни 2021. Ново, лачено и невиждано воблерче от костурите, до момента. Тук идеята ми беше да заложа на блещукащо туичингово воблерче, в същия размер от 50 мм, с цел да провокирам другите костури ако ги има наоколо.

Времето беше облачно и според мен едно такова воблерче – с такъв цвят и размер, и още повече, че беше с неутрална плаваемост (suspending), щеше да провокира другите костури наоколо из водния слой. Още с първото пробно пускане пред мен във водата и две-три придърпвания със спининга видях, че в този малък воблер има много голям потенциал. Страхотна туичингова игра със зависване в момента на паузата, перфектни отблясъци и леки поклащания – убиец! Въпреки, че теглото му, изписано на кутийката, е 2,8 грама имах добър кастинг и водене на воблерчето със следните риболовни такъми: спининг FilStar Venom 78M (с тест 5-28 грама), основна линия от плетено осемнишково влакно Gosen SP 8 Egibito Special #0,6 и повод от флуорокарбон на Sufix – Super 21 Fluorocarbon в размер от 0,28 мм.
И така, пробното пускане пред мен във водата, за да му видя играта, мина успешно и последваха първите сериозни замятания в търсене на костурите. Първата жертва на TJ Minnow беше страхотен костур, който до последно гони воблера и го смачка с агресия в подмола пред мен, откъм опашната му част. Изборът и смяната ми се увенчаха с успех!

Пуснах този бодливец обратно във водата, без много да създавам шум. При следващите проводки имах проследявания и удари на костури, които материализирах в по-долните снимки и кратки видеа – с пускане на бодливците обратно във водоема.

Риболовът на костури потръгна в добър ритъм, като скоро се появиха и по-едрите риби, привлечени от неустоимата провокативна игра на блещукащия TJ Minnow:

fbthdr

Красиви и наперени риби, които супер агресивно налитаха на дразнещата игра на новия ми любим воблер. От пълен застой, риболовът ми беше потръгнал плавно, като сега вече беше на пълна пара и динамиката от костурския риболов бе достигната в максимална степен! Наред с по-едрите костури улавях и доста по-дребни, които не снимх, тъй-като целта ми бе да хвана и снимам максимален брой по-добри риби.

Най-едрият костур за излета, ми се откачи при борбата, което много не ме изкефи, но в следващия момент компенсирах с друг, но малко по-малък дебелак – такъв ми бил късмета.

Малко преди 14 часа вече бях надърпал около петнадесетина добри риби само на TJ Minnow, без да броя дребосъците. Усещах обаче, че темпото ми на слука спадаше, което означаваше, че съм изпонабол каквото има като пасаж от риби пред моето полезрение.

След близо повече от час на динамичен риболов слуката постепенно отихваше, което ми беше сигнал, че е време да приключвам излета. Бях доволен от развръзката му, а и вече поуморен от ранното ставане, пътуването и трескавото търсене на костурите – беше време да си ходя. Понякога риболовът е труден и демотивиращ, докато не набараш правилната вакса и горещата точка, където се навъртат хищниците. 

Направих си план на следващия ден – неделя, отново да посетя водоема и да поцъкам костури с други нови воблерчета, които имам да пробвам, но си бяха останали у нас. За този излет ще ви разкажа във втора публикация, посветена на костурския ми уикенд.

Марица джигинг – април 2021

Изпратих февруари, в последния ден от месеца, със страхотен риболов на Марица, който можете да проследите в този линк: „Марица джигинг – февруари 2021″. През март силно исках този риболов да се повтори, но уви – Марица се разлюти и нивото й беше на няколко пъти критично в някои от подучастъците й. Пролетното снеготопене беше интензивно – нормално с тия високи температури да не се задържи дълго сняг и затова големите притоци на Марица наливаха яко вода. 
Първите излети през март успях да направя чак на 13-ти и 14-ти. За мое съжаление обаче не видях никъде рибешки живот, а реката си беше с високо ниво.

Четири дни по-късно ме докопа и мен най-новата гад наречена COVID-19, което ми прецака съвсем зимно-пролетния риболов по реката. 14 дни в карантина ми дойдоха в повече и след прегледа при доктора и заключението, че съм здрав като бик дойде дългооооооочаквания момент – време е за риболов! 
За всичките 18 дни, през които бях далеч от Марица, реката се беше преобразила тотално – върбалака се беше пораззеленил, дивите патици вече бяха почнали брачните танци, а нивото се беше нормализирало след „потопа“. Отделно от това пък светлата част от деня бе нарастнала и имаше повече време за риболов.

Оставаха 14 дни до влизането на пролетната забрана за риболов и трябваше да наваксам пропуснатото време, някак си.
Още на 02.04.2021 направих първия излет на Марица. Сутринта ходих до личния лекар и всичко беше окей. Следобеда – мръсна газ към реката да топна силикона.
Пристигайки на набелязания вир констатирах, че местата ми се оказаха зарити от пясъчни нанси, които се бяха образували от над двуседмичното високо ниво. Това изплитняване доведе до забързване на течението с доста по-голяма скорост от обичайното, което има зловещо значение с какъв размер тежест да подходя. Обичайната шестграмова глава не ми вършеше същата работа и нямаше как да направя добра проводка с нея в течението. Минах на 8 грама, а след това и на 10, като с десятката нещата си дойдоха на място. През първия час нямаше рибешка активност – дори скобарите не скачаха. Идваха рибари на вира и си отиваха без риба. Аз продължавах да си упорствам, че имам да наваксвам яко. 🙂 
При една от проводките слуката ме споходи – страшен удар и Jig Mastera се сгъна зловещо. Разбрах веднага, че отсреща – на другия край на линията, имам сериозна риба! 

Докарвайки туловището видях, че съм излъгал супер як и дебел кефал, който моментално ме хвърли в размисли дали пък не си подобрих личния рекорд от февруари 2020, който е 55 сантиметра, публикуван в този репортаж – „По Марица през февруари 2020„.
Един колега мина покрай мен и той се шашна от размера на кефала. Направи ми снимка, след което положих кефала на метъра, който отчете 52 сантиметра. 

Ами, не успях да достигна или подобря рекорда си, но има все още време и затова. 🙂 Вижте каква яка риба е тоя кефал: 

Пуснах бордюра и продължих да замятам в полумътното и бързо течение на реката, очаквайки следващия звяр. 

Доста късно дойде следващия заветен удар, но рибата ми се изплъзна! Нищо – и утре е ден и пак ще я пробвам. 🙂 

03.04.2021 – нов ден за риболов в очакване още добри пролетни мигове с маришките зверове. Този път подходих по-различно – отново с Jig Master-а, но с по-тежка глава от 12 грама. Започнах с 3 инчовата Larva на Fanatik, после минах на 3,5 инчовия размер и най-накрая с най-големия им размер, но слука нямах. Смених Larva-та с Bait Breath – Getter Bug U30 и поставих същата глава. 

След 5-6 минутики имах „ТУП“ и последва моментална засечка, като още с повеждането на рибата разбрах, че съм излъгал сом! 

Докарвайки го до брега, той почна да пляска с опашка и да се опитва да прави рънове, но с Jig Master-а и аванса на Stradic-а успях да потуша плана му за бягство, кепвайки го с главата към дъното на мрежата на кепа. Сомът беше с дължина от малко над 70 сантиметра и бе втория ми за новата 2021-ва година. Куката се беше забила в устната на сома: 

Пуснах рибата и адски доволен продължих да замятам уверено там където го бях уловил.

Сигурен бях, че там има още един мустакатко – няма начин! Тридесет минути по-късно имах отново „тУУУУп“, обаче слънцето така ме бе напекло и реакциите ми се бяха забавили, че ми беше едно такова приспано. Не успях да направя засечка в първия момент, но при второто последващо разтрисане на бланката вече бях супер адекватен и изпраснах една мощна засечка!! Отново имах сом на Getter Bug, но явно след проспиването на първия удар рибата беше изплюла силикона, а той от своя страна, носейки се по течението, се беше зашил в гърба на откъм опашната й част – явно, втория последователен удар ще да е било това.

Хубава риба, която също пуснах обратно в реката, като дори не си направих труда да й измеря дължината за статистиката. 
И така – завърших излета с два сома и без нито един кефал, което е малко странно кефалско поведение, а очаквах да понабода някой и друг бордюр. 🙂 

В следващите дни Марица вдигна отново рязко нивото си и вижте я само какво очарование беше на 11.04.2021, когато ударих едно мощно капо: 

Съботата на 13.04.2021 нямаше как да отида на риболов – сутринта имах ангажименти, а следобеда заваля и трябваше да се пазя от лошите атмосферни условия, заради смотания COVID-19, който бях прекарал – да не стане някакво усложнение в пневмония или нещо такова подобно. Само за ден дневните температури паднаха от 20 до около 8-9 градуса. Атмосфернтие условия бяха ужасни през неделята на 14.04.2021 – дъжд, силен вятър, студ, светкавици и гръмотевици, а някъде на юг дори и градушка удари… Обаче, около обед спря да вали и небето взе да се прояснява, а освен това и температураите тръгнаха леко нагоре. Облякох се дебело, че да не хвана някоя настинка и следобеда се запътих към Марица – за един последен излет по реката преди пролетната забрана за риболов, която почваше на следващия ден (от 15-ти април), съгласно Закона за рибарството и аквакултурите.
След повече от час и половина замятане ми идваше да се откажа и да си ходя с „подвита опашка“ – абсолютно никакви наченки на рибешки живот. Смених почти всички мои ТОП силикони, с които ловя, но слуката все още не идваше, а времето до залез бързо напредваше. Сменях няколко пъти и различни грамажи глави, размери силикони и цветове. При поредната смяна заложих на 12 грамова чебурашка, кука 3/0 с 5 инчов силикон на Bait Breath от модела Bugsy – дълъг плужек с туистер опашка отзад. 

Идеята на всичко това беше евентуално още един напън за някой съвсем случен сом. Две-три проводки – нищо. При следващата – „изстисках“ всичко от Jig Master-а и направих доста солидна дистанция на замятане от брега надолу по течението. След около 5 метра провеждане нещо ме избабани зверски! Засякох силно и ето, че имах риба… и то каква!! 

Зноен дебел чернопер кефал се мярна при ваденето и ето, че успешно го кепнах. Рибата беше захапала супер стръвно големия сиолкон, а куката го беше пробила по учебник: 

Тази риба ми даде надежда да остана до самия залез на слънцето, но за съжаление нищо друго по-интересно не се случи – без дори цък. Благодарих на Марица, че ме награди за упорството с този страхотен кефал и си тръгнах към нас. 
Уважавайте река Марица и рибите в нея, за да можем да ловим все повече и все по-големи трофеи – все пак трофейния риболов е нещото, което всеки един рибар търси и се стреми, а след това разказва на приятели за своите риболовни подвизи, показва снимки, видеа и накрая се зарича, че още утре ще отиде и ще улови на същото място още по-голяма риба. Нека има за какво да се връщаме на реката отново и отново. Големите риби правят река Марица неустоим риболовен обект за всички нас. 
Поздрави и хвани-пусни – практикувайте отговорен риболов, преди всичко! 

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Марица джигинг – януари 2021

През първия месец от новата година успях да направя едва три риболовни излета, като един от тях беше с леко изместен фокус – река Марица и нейн приток. Реално погледнато през януари направих две разходки по Марица. Първата беше на 02.01.2021 – рано сутринта и привечер.
Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през Марица и помятах за около час. Още по изгрев слънце бях там и заварих по бреговете риболовци, които бяха заели стартови позиции и вече замятаха за мирни риби. Хищническата активност обаче се оказа, че е равна на абсолютна нула, за сметка на мирните риби и трябваше да продължа към основната дестинация. 

След готиното откриване на годината, на костурската река: Първи излети – за костури през януари 2021″, навръщане отново проверих река Марица. Финиширах с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона. Хищниците отново бяха пас. Силно се надявах да уловя някоя щука или кефал, но уви. 

 

Следващият излет, на река Марица и последен за месец януари, бе на 24.01.2021. Времето бе слънчево, без вятър и с дневни температури, достигащи до 15 градуса по целзий – все едно е първа пролет. Наред с това Марица вече си беше влезнала в коритото от пълноводието. Отчитайки всички тези предпоставки имах усещането в мен за един успешен излет по моите си вирчета. Още в 9 часа сутринта бях на първата спирка, но 30 минути нямах успех. На втората спирка нещата се промениха в моя полза. Бях направил 4-5 замятания, когато изведнъж усетих заветното „туп“, което от моя страна бе акуратно отразено, а Venom-a доби следната форма: 

Радост за окото и душата е да види човек така сгънат спининга си. По борбата на рибата, разпознах ясно, че съм уловил добър кефал, но далеч от трофейните размери около и над 50-те сантиметра. Предполагам, за никой от вас не е изненада успешната ми примамка – Fanatik Larva в размер от 3 инча с 6 грамова чебурашка.

Малко по-късно спинингът ми се огъна зловещо и улових…. сом, отново на същия силикон, но ми се откачи след минута-две борба! За съжаление така е в риболова, понякога. 🙂 

Само след още 20 минути имах трета риба, която обаче успешно кепнах! Кефал, малко по-голям от първия – 45 сантиметра. 

След тази лека фиеста в рамките на един час, последва пълно затишие. Все едно в Марица нямаше нито една риба. Отново се доказа обстоятелството, че е много важно в „студените“ месеци да уцелиш правилното място, примамка и точното време, когато маришките хищници се хранят. Бях напълно доволен от излета, въпреки, че след тези три риби последва четири часово нищо. 🙂 

Първи излети – за костури през януари 2021

Новата 2021-ва година е вече факт! Време е за нови риболовни излети и надежди за още по-добра слука. Много се чудих на кой точно водоем да отида и да направя първия излет за годината. Дали на река, баластриера или на някой язовир? Дадох си само един ден за размисъл и на втори януари се запътих към реката, на която в края на ноември 2020 бях направил един приличен и динамичен риболов на костури – „Костурска забава с привкус на горчиво КАПОчино“. Тогава се бях зарекъл, че преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново ще отида да се позабавлявам с раираните бандюги.
Сутринта, на втори януари, беше мразовита с мъгла, която на момента обледеняваше всичко при досег с нея. Температурите бяха отрицателни, движейки живака на термометрите от около минус три градуса по целзий до нула.

Преди да пристигна на „костурската“ река, минах през река Марица и помятах за около час. Хищническата активност, обаче, беше равна на абсолютна нула. 

Малко преди девет часа сутринта пристигнах на основната дестинация, като застанах на същото място, както предния път – в близост до потопените дънери.

През гъстите тръстики и папур се прокрадваха едва-едва сутрешните лъчи на слънцето, които се опитваха да затоплят земната повърхност и да изгонят тежката слана, в която тя бе скована.

Базирайки се на „моето“ местенце извадих от чантата си кутиите и пакетите със силикони. Започнах риболова с кратки приготволения към „основното меню“ за сутрешната закуска на костурите. От няколко излета насам съм много доволен от слуката със силиконите на Bait Breath. Като любител и почитател на пасивните и активните силикони, добавих към арсенала си два размера на Bugsy – 2,5 и 3,5 инча, а също и по-малкия размер на Rush Craw U30 – 2 инча. Всичко това беше допълнено от острите куки Sensei – модел F1410BN и чебурашки FilStar – в размер 3, 4 и 6 грама.

Очаквах още с първото замятане да уловя риба, но уви. След още две три подавания имах удар и ето, че първия бандит е пред фотоапарата – погълнал лакомо малкия размер на Bugsy-то. Чебурашката в случая бе 4 грама.

И така, започнах ритмично да дърпам костур след костур на Bugsy-то от отсрещните тръстики, като рибите кълвяха силикона основно в средния воден слой.

На моменти, минусовите температури на въздуха ми изиграваха лоша шега, защото трябваше да къртя леда от водачите и се спираше с активния риболов за около минутка, но след това всичко си идваше на място, още с първото подаване на силикончето. Нещо съвсем нормално при зимния риболов от брега.

Наред със стандартния размер костурчета се показа и един по-едричък, който щеше буквално да ми изяде Bugsy-то.

Явно, за момент, се завъртяха по-едрички костури, защото след този излъгах още един подобен раиран бандит:

След около тридесетина минути нещата обаче се успокоиха, за кратко, съвсем закономерно с оглед на малките габарити на реката – явно изпободох рибите, които бяха пред мен. Имах за избор два варианта – да изчакам да се завъртят нови риби или да тръгна в някоя от двете посоки и да ги преследвам. Реших, че ще заложа на първия и по-мързелив вариант, като допълнително ще увелича размера на силикона, в случай, че се е завъртяла евентуално някоя щука. Смених с Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed – печелившия ми силикон от излета през ноември. За съжаление след 4-5 проводки го закачих в подводен дънер и скъсах. Последва ново превързване на линията и поставяне на Bugsy в размер от 3,5 инча и цвят 131 Brown/Seed с 6 грамова чебурашка и кука Sensei F1411BN. Този силикон ми донесе най-едрия костур за излета – около 30 см (на око), който за мое съжаление се откачи по много лош начин под тежестта на чебурашката – на метър пред мен при едно от разтръскванията на главата си. Въпреки тази несполука, продължих да настоявам с този силикон, но в следващите десет минути не последва нищо запомнящо се – дори и „цък“ нямаше.
Реших да сменя тактиката тотално и да заложа на малкия вариант на Rush Craw U30 –  размер от 2 инча и цвят 135 Coca Cola, с 4 грама чебурашка.

Заметнах в диагонал, за да може проводката ми да е максимално дълга в тясното корито, като така ще имам достатъчно време за тътрене по дъното, за да провокирам някой друг костур. Резултатът от смяната и десетина проводки бе още един добър перко в актива ми.

Определено костурите се бяха поразредили значително, пък и не малко от тях вече бях уловил и пуснал от едно и също място. В следващите два-три часа изчоплих още риби, като бях заложил основно на Bugsy с 3 грама чебурашка, за да планирам повече в средния воден слой. Поразходих се и нагоре срещу течението на реката, за да проверя дали няма някой ненабоден от мен костур. Показа се някой и друг, но риболова не бе така динамичен, както ми се искаше – по-скоро рибите бяха единични. Накрая финиширах на река Марица с един едър морунаж, но закачен странично с единичната кука на силикона.

Сутринта – на трети януари, отново бях на риболов. Обиколих доста набързо два язовира в търсене на костури, но все едно в тях нямаше живот. Последна спирка и надежда за слука бе реката с костурите от предния ден. Не се знаеше обаче дали рибите ще кълват, при положение, че предния ден ги бях изпобол, а и ми предстоеше да измина допълнително още 30 километра до там. Все пак трябваше да се пробва – няма как да завърша деня капо. Имах и на разположение още около два часа и половина, та биваше да ги оползотворя максимално. Малко след 11 часа пристигнах на реката и още на първата проводка имах костур на Bugsy. Десет минути по-късно улових още един и така риболова потръгна.

Все пак имало гладни костури още?! На следващата проводка един от тия гладници ми скъса опашката на Bugsy-то, при което направи силикона абсолютно пасивен. От любопитство заметнах отново и в следващите няколко минути имах няколко удара и един заловен бандит. Явно рибите не бяха от по-едричките костури и просто пощипваха Bugsy-то за стърчащото от куката назад телце.

Реших да направя смяна на тактиката с Rush Craw на 2 инча, която се оказа успешна. Тътрейки по дъното успях да уловя още няколко костура, които бяха всмукали изцяло рачето с цвят Coca Cola.

Обаче в един момент слуката секна ужасно. Трябваше отново да експериментирам и реших да го направя с по-малък на размер силикон. От предходен излет имах едно доста оръфано и неугледно Bugsy със полускъсана туистер опашка. Бях го скъсил в предната част на телцето с около сантиметър-два, че се беше разкъсал от дъвкането на рибите. Сложих го на линията и заметнах напречно на реката, в левия ми диагонал.

Изглежда, че рибите бяха почнали да капризничат и искаха по-малък размер силикон или нещо по-нестандартно. Това се потвърди именно от скъсеното Bugsy, защото дръпнах още два костура, а имах и допълнително ударчета, които не успях да отразя от прибързване със засечката. Втория костур се оказа и най-едрия за този излет, като малката кука го беше закачила безкомпромисно, благодарение работата на пъргавата бланка на Venom-а. Рибата се бори отлично, като ми направи голямо удоволствие при ваденето й – усещах всяко едно нейно движение.

Времето ми за риболов изтече и доволен от спасеното капо се запътих към вкъщи. Надявам се скоро пак да имам възможността да отида на тази рекичка и да поцъкам костуретки, че напоследък ареала им на разпространение у нас доста взе да се стеснява и почти не останаха места със стабилни и многочислени популации, където да се направи типичния динамичен костурски риболов.

Ето ги и героите от двата ми излета – силиконите на Bait Breath. Моделите Bugsy и Rush Craw U30 ме спечелиха много и заслужиха убедително титулярно място в моята кутия със силиконови примамки. Някои от тях претърпяха много стръвни кълванета и дъвкания от устите на костурите и изглеждат като ветерани от война.

Най-якото на Bugsy-то е, че формата му така е проектирана – от еднакви съставни звена в намаляваща прогресия от предната към задната част на телцето, че можете да го къстъмизирате както си желаете, във всеки един момент. Дори и силикона да е разкъсан от ухапванията на рибите не го изхвърляйте, защото в него има още потенциал да лови. От активен силикон много лесно можете да го направите на пасивен – чрез премахване на туистер опашката, а ако ви идва дълго телцето за вашата кука, с която за момента разполагате, то можете да си го скъсите до необходимия размер и смело да заметнете във водата. Формата ми се струва подходяща и за морски риболов, така че надявам се да ми предстоят риболови и в Гърция. Убеден съм, че за лайт рок фишинг ще е успешен.

Седмицата преди Нова Година 2021

Привет на всички спинингисти!
Риболовните ми излети през декември продължиха. (Марица джигинг – декември 2020). Бях планувал седмицата преди Нова Година 2021 да си взема отпуска и да си почина малко от работните ангажименти, като се отдам на семейни гостувания и риболовни разходки. Разбира се, пъкления план се осъществи, като допълнително го гарнирах с няколко нови силиконови изкушения, които ми привлякоха вниманието и ги нямах в арсенала:

Силиконите, на които досега не бях мятал, бяха червейчета на Westin – Bloodteez и един модел на Bait Breath – Bugsy, който се продава у нас от 2016-та година насам. Взех също чебурашки в различни грамажи и подходящи куки на FilStar – Sensei, модел F1411BN – куки, които са изключително остри и с голямо ухо! 

Първото излетче от риболовната отпуска го направих на река Марица. През деня на 24.12 бях около обяд на реката. Времето изобщо не беше зимно, а направо пролетно! 

Излетът тръгна много тегаво, като два часа нямах пипане. 🙂 След доста усилия и упорство успях да реализирам първите риби, които се оказа, че бяха доста настървени на Bugsy-то в размер от 2,5 инча. Някакви по-големи риби така и не се показаха, а наистина странното за мен беше, че все едно кефалите се бяха „изпарили“! Разбира се всички бели рибки бяха върнати обратно в Марица. Ето малко представителна извадка от слуката в снимки и кратки видеа от пускането им: 

Коледните празници преминаха в тиха и спокойна семейна обстановка. Разбира се, трябваше и разтъпчване, че само на маса не е хубаво да се седи, да се плюска и пие. Хубаво е човек да отиде и да помята от брега със спининг в ръка. И така, съгласно това правило, на 25-ти декември се отправих към един нов за мен водоем. Без информация какви хищници има и на какво кълве – така най-обичам. 
След обилния коледен обяд дойде ред на „гимнастиката“ със спининга в ръка. Водоемчето беше интересно, като почти навсякъде дълбочината бе еднаква. Цялото беше обвито в лека мъгла, като след 15 часа се настани ааадската мъгла, която направо го забулу напълно.
Първите риби, които улових, бяха костури и кефал – каква приятна изненада! Чебурашка с тегло от 4 грама и Bait Breath Bugsy в размер от 2,5 инча бяха смъртоносното оръжие! По-голям кефал не успях да уловя, но пък каква риба ме тресна… Venom-а индикира доста силен противник, но след кратка борба ми се откачи. Бях удовлетворен от посещаването на новото водоемче и това, че държи подобни риби, предвид масовото обезрибяване на водоемите ни и прибиране в торбата на всичко де що плува.