Късна есен е!

Само след месец ще настъпи астрономическата зима. Светлата част от денонощието ни предлага все по-малко време за забавление с любимото ни хоби – риболова, с което риболовните ни излети започват да се разреждат значително и ако човек работи 5 или 6 дни от седмицата, то единственото свободно време за риболов остава само и единствено през уикенда. Уикендът, който всички запалени риболовци чакаме с нетърпение да дойде, за да грабнем моментално въдиците и да отскочим до любимите ни или набелязаните нови места за риболов, стига да сме свободни от домашните ангажименти.

На 22-ри ноември 2020 г. – рано сутринта, се пуснах да половя по река Марица на нови места – в долното й течение на българския участък. Нови – супер перспективни, места, на които се надявах да имам слука на обичайните заподозрени хищници по това време на годината – кефал, костур, бяла риба, распер, щука или някой случайно сомче. Марица предлага много и различни възможности за риболов на почти всички хищни риби, които се срещат в България. В отделните участъци релефа и теченията й са различни и ето защо, толкова много обчам да обикалям насам-натам по течението й. Освен това, винаги е интригуващо да посетиш някой нов подучастък, на който досега не си имал възможността да ловиш, поради една или друга причина.

За мое съжаление обаче констатирах, че новия и перспективен подучастък няма какво да ми предложи в този момент откъм слука. Страхотните вирове – с разнообразен релеф и дъно, брегове с дълбоки подмоли и пясъчни коси, все едно бяха пусти и се усещаше трайното отсъствие на моята цел – маришките хищници. Не само на хищниците, но и на мирните риби. Обикновено, по това време на годината, често на повърхността, рано сутрин издайнически припляскват скобарите и морунажите, но сега всичко бе тихо и спокойно – чак смразяващо спокойно. От време на време монотонният шум от теченията на Марица бе нарушаван от доктора на гората – големия пъстър кълвач.

След около 3 часа безуспешни усилия да зърна дори и рибка във водите на любимата река, реших, че няма смисъл повече да настоявам в този подучастък и е време да го сменя с друг, връщайки се обратно нагоре по течението, с автомобила си. Докато пътувах към новата дестинация, спрях на един от притоците на Марица, на който от опит знам, че понякога спасява капото. Така и така ми е на път – нека пробвам за малко. Ако има риби, то обикновено до 15-20 минути риболов ще си проличи?
Направих кратък обход, за да огледам местата, и виждам, че има няколко пролуки където да се помята. Коритото на реката не е особено широко – брега е обрасъл с тръстика и папур, а дъното осеяно с подводни дънери, туфи с водорасли и клони. Всичко това – в комплекс, представлява идеалните укрития за щуки и костури. Реших да опитам късмета си и отидох до автомобила да взема спининг такъмите – ще се замята.

Бях взел със себе си спининг на FilStar – Black Shadow Jig във варианта на 2,13 м и тест 7÷21 грама. 

И така, монтирах силикон на линията си с чебурашка FilStar 4 грама и започнах претърсването на речното корито за някакви хищници. Очаквах в първите минути да се „обади“ някоя щука, но уви. След 5-6 минутки, при едно от приводняванията на силикона, върха на спининга ми трепна, а примамката така и не пропадна до дъното. Усетих, че виси някъде из водния слой и моментално направих засечка! Първата риба за деня е факт и е костур.

Последва пускане на костура и ново подаване на силикончето. Няколко минути по-късно отново имах удар и уловена риба – пак костур!

В следващите десет минути успях да хвана още три костура, като кълванетата им някак си не бяха така агресивни, както очаквах да бъдат. Разбира се имах риби, които се откачиха при ваденето или пък празни ударчета – явно на по-малки екземпляри, понеже размера на силикончето не е голям.  

Реших, че е време да предложа нещо по-густичко и обемисто на костурите, с цел да елиминирам напълно ударите на по-малките риби. Исках примамката отново да бъде силикон, но да бъде по-обемиста, да я презентирам по дъното и същевременно да не е напълно пасивна. Бръкнах в чантата с примамките и поогледах силиконите си и техните имитации на форми – шадове, туистери, ларви, червеи и малки прави рачета. Прави рачета? В реката не знам да има такива с подобна форма, но пък какво му пречи на човек да експериментира? Избрах си за следваща примамка съедобното правото раче на Bait Breath – Rush Craw U30 в размер от 2,8 инча и цвят 106 Watermelon/Seed.

Понеже идеята ми бе да проверя дали ще отбера по-едрите костури от мъниците в малката река, като презентирам на дъното по-обемиста примамка, която да не е толкова пасивна,  заложих на проходна чебурашка с тегло от 6 грама и кука първи номер с две контри по стеблото. Малко по-тежката чебурашка от обичайното бе с цел силикона твърдо да се тътри по дъното и да вдига пушилка.
Имитацията на щипките на рачето Rush Craw е оформена под формата на боздугани, които в основата си се държат на по-тънки крайници, с цел специфично изправяне на силикона с последващо залягане към дъното, създаване на микродвижения и допълнително предаване на обем и стойка на формата, които да провокират хищника да атакува слъстия силикон. Като екстра, към тялото на рачето, са разположени имитации на антени, краченца и прочие подобни външни допълнения, които имат за цел да провокират рибата за атака и да допринесат за още по-реалистична форма.

Първият удар го проспах, но втория – директно попадание. Почти цялото силиконово раче – на 90%, бе засмукано в устата на костура и нямаше как да излезе от там.

Бях уловил добър размер костур, което показа, че тактиката ми за риболов на по-едричките костури в малката река е успешна. Пуснах рибата и продължих да презентирам Rush Craw-а.

Три минути по-късно се показа още един бандит за снимка и така риболова на по-едричките костури потръгна в положителна посока за мен.

В следващите замятания се показа и най-големия ми уловен костур за излета. Рачето на Baith Breat му беше подействало доста провокативно, като удара беше в момента на паузата – от дъното, а засмукването на примамката се усети доста добре на бланката на спининга ми. Оставаше ми само леко да го причакам преди засечката. Ето, че както си и мислех, имало и още по-големи раирани бандити в малката река, които да напрегнат спининга по-силно.

Щрак – една обща снимка и хайде обратно в реката.

След този добър костур последва още един с подобни габарити, който обаче ми се откачи пред мен… Е, на следващото замятане грешката е поправена, но с по-малък разбойник, който видимо беше натиснал рачето и се беше закачил отдолу до хрилния капак. 🙂

Около обяд приключих добрия излет, че имах път наобратно. Задаващото се горчиво маришко капочино бе елиминирано с костури… но какво ли щеше да стане ако бях отишъл да ловя в другия подучастък? През оставащото време хванах още няколко бодливеца, но от по-едричките нямаше, като имах и няколко нереализирани ударчета. Всички уловени костури ги върнах обратно, с идеята преди да настъпи същинската зима и да хване първия лед отново да отида и да се позабавлявам с тях. 

Силиконовото раче на Bait Breath – Rush Craw U30, е една много добра имитация, която добавих към набора си от пасивни и полупасивни силикони, с които ловя в затворени водоеми и реки. Добре е човек, да разполага с различни типове примамки и да залага на нетипичното и различното. Размерът от 2,8 инча определено може да ви послужи за „сито“, когато искате да селектирате по-едричките костури от по-малките и агресивни костурета, които често пъти нанасят удари, които усещате по бланката на спининга си, но и по нервната ви система. 🙂