Архив на категория: Риболов

За кефали по Марица

Здравейте, приятели и колеги!
По-миналият уикенд направих два страхотни излета на река Марица и имах отлична слука на кефали, подплатена с няколко бонуса – направо не е за вярване. Тези добри слуки ми дадоха повод за написването на този фото разказ, който ще е малко дълъг и затова ви съветвам да го прочетете в извънработно време, но така е като има какво да се покаже и разкаже. 🙂
Надвечер решихме да направим съвместен излет с братовчед ми Мишо, който покрай мен много се запали по спининговия риболов в последната една година и се явява един вид мой падуан. 🙂 Към 18 часа вече замятахме примамките по бреговете на един затворен водоем в търсене на щуки и костури. За наше огромно съжаление риболовът тръгна накриво откъм слука. Вече малко над един час търсехме хищниците, но от тях нямаше и следа. Липсваше каквато и да е активност и по всичко личеше, че това нямаше да се промени до залеза. Предложих да се отправим към средното течение на река Марица, като поне да избегнем капото с по някой кефал. Решихме, че идеята е добра и се насочихме към един от моите любими вирове. Пристигайки там, заварихме доста навалица от рибари, практикуващи риболов на дъно и спинингов риболов. Огледахме за кратко каква е обстановката – дали някой „вади нещо“, играят ли рибите и евентуално къде бихме могли да помятаме. Слука при колегите нямаше никаква, риби не скачаха, а място за мятане – ехее цяла река има. Е, така и така вече бяхме там, а и нямаше много време да се ходи другаде, та решихме да си пробваме късмета. Първоначално се насочих към едно перспективно място, на което сметнах, че може да има хранещи се риби по това време на деня. Два големи потока се сливаха в един голям поток, който впоследствие се разливаше на около 50 метра от бряг до бряг. Направих няколко контролни замятания с въртяща блесна, а след това с тумбест кефалотрепач, но нямах късмет. Реших с „балетна стъпка“ бавно да се отправя към разлива и на моето място застана Мишо, който току-що си бе сглобил спининга. След 2 минути, докато въртях и се озъртах наоколо, видях как въдицата му се сгъна и той успя да улови първия кефал за деня. Поздравих го радостно за слуката, след което той пусна на свобода рибата. При следващото замятане той отново улови кефал, а след това удари и костур, който този път реши да снима с телефона! Брее на каква ли примамка ги беше набарал братовчеда? Отивам при него и гледам, че бе сложил Salmo Minnow 5S в цвят HP (HPH по новата класификация). Преди няколко месеца му бях препоръчал да си вземе точно този модел, тъй като много успешно лови при мен в течение и спокойна вода.

Мишо пусна и тази риба, след което имаше няколко ударчета и хвана още един кефал – супер! Ето, че рибите са били там, където предполагах, но просто са искали да похапнат примамка с малко по-друг профил. 🙂 Оставих го на „дашното място“, което почти с лека ръка бях подминал и се разходих до разлива, търсейки някаква активност на повърхността, в спокойната част на реката. За съжаление нищо не се случи и се върнах обратно до братовчеда, който през това време бе дръпнал още три кефала на малки воблерчета от далечния Китай. Сложих на линията си Yo-Zuri L Minnow 44 S в спрения от производство цвят m101. Дръпнах първия си кефал, но резултата при следващите проводки за мен не бе задоволителен, поради това, че Мишо бе сменил отново на Salmo Minnow 5S и имаше пак ударчета, макар и да не ги бе отразил успешно.

Нямаше как да не остана по-назад и смених японския миноу със Salmo Minnow 5S в цвят HPH. 🙂 Иии като се почна една плеяда от удари и хоп ето го първия кефал:

Рибите взимаха на около 15-тина метра от брега, като предпочитаха воблера да се води в по-горния слой и да се провежда по течението или напречно на него. Гледам младия падуан „върти с кеф меча и сече яко кефали“, та рекох да го щракна. 🙂

Почти 5 минути след това, докато си вадеше воблера от водата, защото щеше да се забие в дървото пред него, видях как някаква мустаката риба изскочи под дървото и буквално във въздуха му грабна примамката обратно във водата. Мишо леко се стресна, но отрази успешно атаката и ето че прибави към слуката си със Salmo Minnow 5S и малко сомче!

Изненадата откъм слука на речни хищници бе пълна – наред с кефала, се хванаха сом и костур (единични бройки, но въпреки това си бе голям успех). Какво ли още щяхме да уловим до стъмване?

Направихме видео с пускането на малкия мустакатко и продължихме с риболова. Да не си мислите, че през това време съм снимал само Мишо? Напротив, и аз ловях! 😀

Преди 15-тина минути слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и срещу нас се изправиха побеснели орди от гладни комари, които почнаха да ни ръфат там където не се бяхме намазали с репелент. Въпреки това продължихме с успешния риболов, като имахме по още няколко ударчета, някои от които уловихме и се оказаха кефали, а наред с тях пък хванах и тази бяла рибка, която вече ми бе трудно да заснема, защото обектива ми не е светлосилен, а със светкавица ще изглежда, така че все едно съм я уловил през нощта и ще създам грешни впечатления у съвестните читатели риболовци!

И така за над един час успяхме да напипаме активни риби по Марица, направихме един динамичен и отличен риболов и останахме радостни от добрата слука, знаейки колко обезрибена е на места реката. Към 20:40 решихме да приключваме с излета, защото комарите много ни нападнаха и спасението беше само едно – да си ходим, а и освен това вече навлизахме в забранената за риболов част от денонощието, която обаче на някои рибари не им пречи и продължават да си ловят. 😉 Еми всичко е въпрос до самосъзнание и риболовна култура у хората – у някои ги има, у други не.

На следващия ден рано сутринта реших да посетя същото място, въпреки че бяхме изпонаболи доста от рибките. Този път бях сам, тъй като братовчедът бе на работа. Малко след 06:00 часа вече правих първите замятания. Докато не се показа слънцето над хоризонта, нямах пипане. Въпреки това, аз настоявах на своето и взех, че го получих. 🙂

Ето че с първите усмивки на августовското слънце удари и първия кефал, който направи много як удар навътре в реката и сгъна доста лайтовия спининг.

Рибата бе малко над 30 сантиметра и видимо бе отишла в бързея да се храни. Такъв удар ми направи, че ме накара да се зачудя дали не бях хванал нещо „по-така“.

От този момент нататък риболова потръгна отлично и ударите зачестиха. Слънцето обаче се скри зад гъстата облачна система и от време на време росеше дъждец, който направи излета още по-приятен, защото с този динамичен риболов, който се получи, човек направо щеше да прегрее.

Наред с дебелите батьовци започнаха да налитат и дребните кефалчета, като освен това имаше още доста ударчета и няколко гелета.

Лудницата стана пълна, когато при поредното замятане в течението Salmo Minnow 5S бе избухан на повърхността от по-едра риба още с приводняването си. Поведох рибата и си казах, че на такава мигновена реакция с такова яростно избухване е способен да направи само един маришки хищник – распера!

Направо му бях подал „закуската“ в устата при приводняването на воблера. 🙂

Ето, че записах още един хищник на сметката на Salmo Minnow 5S, който от доста време не ме бе навестявал на спининга! Расперът бе на дължина около 40 см.

Пощраках го още малко и го върнах обратно, за да довърши сутрешната си закуска.

Закономерно последва кратко затишие, защото при ваденето распера доста се разбесня. Реших за себе си да направя експеримент и смених цвета на от HPH на HBL. При една от проводките край самия бряг ме стресна ей този дебелак, който с невиждана злоба атакува малкото воблерче:

Хубав маришки кефал малко над 30 сантиметра.

Пуснах го и продължих отново уверено риболова, настоявайки само на Salmo Minnow 5S!

За мое огромно съжаление риболовът рязко приключи към 08:40 часа не защото рибите спряха да кълват, а защото на реката дойдоха на водопой „маришките бизони“, които жадно нагазиха около мен. Първо довтасаха над мен, а след това и под мен.

Стадо от около 60 глави ме заобгради от всички страни, като се оказах в центъра им и риболовът стана невъзможен. Зарязах излета и започнах да чакам да се махнат. То да чакаш 5 минутки добре, ама на мен ми се изчака чакането. Освен, че ми изгубиха над 20 минути, докато се разотидат, ме накараха да изрека на висок глас и няколко благи думички по адрес на майка им, защото няколко от тях отидоха да ближат стъклата и капака на автомобила и трябваше да се разправям с тях, като пъдар. 🙂 Разбира се, нахоках и чобаните, защото не си гледаха стадото. Цялата патърдия свърши малко след 09:00 часа и след като се разотидоха животните замятанията продължиха. След толкова много пляскане и прочие ударите закономерно се разредиха и темпото на дърпане на риби спадна. Все пак имах още няколко ударчета, но не бяха толкова чести, както преди това. Успях да излъжа общо пет риби на същото място, като две от тях бяха кефалски гелета, които ми се откачиха преди снимките.

Малко преди 10:00 часа приключих излета, защото вече се усещаше, че рибите бяха офейкали, а и значителна част от тях вече бях набол и нямаше да се покажат за втори дубъл. Освен това вече се бях наловил достатъчно! 😀

И така фото разказът е към своя край. Остават само леки финални щрихи той да бъде завършен. Salmo Minnow 5S ни донесе разнообразна слука и приятни изненади на една от най-големите ни вътрешни реки – Марица, която според мен не е в съвсем „добро здраве“ откъм рибни ресурси в последното десетилетие, поради засилване на негативното влияние на различни човешки фактори. За два излета се уловиха общо 5 различни вида дребни хищници, което е показател, че в този участък може да очакваме бъдещи по-едри изненади. Прекарах си два страхотни излета по Марица, които се надявам да повторим отново с Мишо, защото очакваме, че рибките, които хванахме и пуснахме обратно ще ни чакат пак там за нов екшън, снимки и фото разкази. Това е и финалът на днешния материал, драги колеги. Пожелавам ви много успехи и все положителни емоции с любимото хоби!

Бързи щуки в голяма жега

Здравейте,

Отдавна не съм описвал риболовен излет , но упорстването да се търси риба със силикони в голямата жега около Пловдив се оказа найстина много трудно занимание и поне при мен не се увенча с никакъв успех 🙂
Е, и други фактори ме задържат все повече време в къщи и сега ще се наложи много точно да планирам излетите си защото времето за тях ще е оскъдно.
Но, стига оплакване и оправдания.
В неделя сутрешният риболов пропадна , но нямаше как  да не се опитам да се измъкна поне за 2 -3 часа вечерта и… така и стана. Жегата беше неописуема , а водоемът който бях избрал бе една действаща и в момента баластриера , а поради спецификата на брега , слънцето щеше да пече точно в лицето ми.
Но, нищо нямаше значение – нали съм близо до водата и с новата си страст да ловя щуки с мултипликаторен такъм – Tailwalk Fullrange CC Casting.
Малко след 17 ч бях на брега и за моя изненада нямаше никакви хора – явно риболовът никакъв го няма – едва ли жегите ги бяха уплашили 🙂
Реших да ловя основно с джъркове и поне в първите 30 мин нямаше никакъв помен от риба, но кот катоа 🙂
Е, все пак един колега зае най-преспективното място докато аз стигна до него , но за мое щастие се оказа ,че търси мирна риба с 2 пера хвърлени близко едно до друго и за мен остана доста място за облавяне.
Първото ми хвърляне беше към туфа с водорасли която беше избуяла перпендикулярно на брега. Подаването с таз гега Tailwalk Fullrange CC Casting  се отличава със страхотна точност и джърка падна точно на ръба на туфата и само с едно подръпване го накарах да затанцува 🙂 . Е, точно тогава нещо се опита да го отнесе , но явно не го уцели… но, при следващото двойно подръпване направо го отнесе със атрактивен скок – оказа се щука малко над 50 см 🙂

Бързи снимки и се върна там от където беше дошла , а аз спасил капото си отворих една бира , докато пот се лееше като изведро от мен 🙂
И се започна… след само две хвърляния – нов удар и нова риба макар и доста по малка.

След една празна атака реших да сложа друг джърк  – БГ изработка , който ми е носил много риби , а тук целта по-скоро беше да тествам в пълна степен кастинговият такъм.
Реализирах много бързо 2 дребосъка като захапваният им бяха безапелационни и откачането беше адски трудно…


Смених мястото , защото все пак хвърлях ма много малка ивица , а вече бях хванал 4 броя.

Реших да проверя как  е активността на повърхостта и заложих на Realis PencilPopper 110 и пред самите туфи дребна щукичка го уважи и позира за бърза снимка.

Последваха 2 броя на Lucky Craft Pointer 100 SSR , който лети прекрасно с този такъм , а аз съм далече от техниката на добро хвръляне – все пак това ми е трети риболов с него.

Последваха още няколко дребосъка и… беше време да се прибирам , но за малко повече от два часа не съм си и мечтал да хвана 9 щуки пък макар и дребни , особенно в непоносима 37 градусова жега.

До скоро и наслука на всички.

Летен микроджиг 2017

По-миналият уикенд (19-20 август) реших да се отдам на нещо по-нетипично – летни микроджигови страсти. Повод за това ми даде една възможност да пробвам UL спининг с плътен връх. До този момент не бях пробвал подобен спининг и любопитството в мен беше голямо. 🙂 Размерът на брейда, който ползвах ми дойде „дебелашки“ за това упражнение – Gosen-W 4ply Green в размер №1 по японската класификация, но тъй като не разполагам с друг по-тънък, а и нямаше смисъл за два риболова да се купува нов, реших да карам с единицата. 🙂 Сложих в чантата прашасалата кутия с микро силиконите, другата ми кутия със силикончета 5-8 см, като добавих и две кутии с твърди примамки (воблери и блесни), които щях да използвам впоследствие с лайтовия спининг с кух връх, който също взех. Вече бях почти готов за риболов! Оставаше само да измисля аджеба на кой водоем да ида да ловя? Напоследък този въпрос тормози все повече риболовци, по обективни причини. 🙂 Къде, къде …. еееми ааайде ТАМ – знам, че поне има дребни костури и понякога излизат бонуси. 😀 Общо взето перфектното място, нищо, че ми на почти час път от нас. Малко преди 17:00 часа пристигнах на язовира. Нивото му бе изненадващо високо за сезона, въпреки адските жеги, което беше добре. Тук-там се виждаха преиграващи риби, което също беше добре, тъй като това даваше индикации, че рибата във водоема е спокойна и той не е тарашен. Жаркото августовско слънце се бе скрило зад няколко по-големи облака и това направи началото на риболова още по-приятен, но после жегата напомни за себе си.

Сглобих UL приспособлението и силата в мен се пробоуди. Микроджедая в мен набра сила и започнах търсенето на рибите! Още с първата проводка имах ударчета и не след дълго се показаха първите костурчета, които се излъгаха на Relax Kopyto 3 см с 3 грамова чебурашка.

Следващата реколта прилъгах на Orka Shad 4 см в цвят FB, отново с 3 грамова чебурашка.

Костурите бяха базирани в отсрещните клонаци и папури, като с времето чрез напречните проводки на ръкава, успях да ги разнеса и да си направя „пътечка“. 🙂

Пробвах и на силикон с малко по-голяма дължина – 6,35 см (2,5″), но поглъщането му от малките райета бе трудно и реших пак да се върна на Orka Shad.

Поставих Orka Shad 4 см в цвят WB и отново малките разбойници започнаха да позират пред обектива.

Доста често се случваше на проводка да имам по 5-6 ударчета и след като изваждах силикона, за да го заметна отново, се налагаше да го намествам на куката.

Този път замятане диагонално на мен и след два-три оборота боричканията за „желирания бонбон“ на Orka започнаха! 🙂

Хоп, ето един лакомник в ръцете на микроджедая …. 🙂

…., а ето и още един. 😀

Два часа изминаха неусетно в дърпане на дребни райета. Реших, че е време да взема другия джедайски меч – онзи с кухия връх и да видя какъв ще е резултата на твърдите примамки. Поставих Storm Gomoku Dense – Trout иии …. бам! 🙂

За целта бях застанал в по-плитката част на язовирчето. Костурите бяха една идея по-едрички, но пък не бяха така гъсти, както в по-дълбоката част на язовричето.

Ооопа! Пред обектива се показа и един бонус, с който приключи и вечерния излет. 🙂

На следващата сутрин, след като микроджедая в мен отново се събуди, се разходих пак до язовира, като взех и две кофи, които силно поисках да напълня с костуров зарибител, който да пусна в един друг язовир, за да не бухам в бъдеще време толкова път. „Зарибителната кампания“ започна успешно! 😀 Orka Shad 4 см в цвят WB бе предпочетения силикон от дребосъците, които ми доставяха удоволствие, кълвейки го на UL пръчлето.

Дръпнах няколко бързи рибки, след което почнах да мятам ту от едната страна на папура, ту от другата, защото тия калпазани тоя път не седяха на едно място и не искаха да правят стройна редица. Впоследствие темпото поспадна и не успях да напълня със зарибител ония две кофи дето бях взел с мен. 🙂

Идеален напорисТ зарибител, с много райета! 😀

С времето ударчетата съвсем се разредиха, но все пак имаше какво да се снима. Този много лакомо беше смачкал „желираното бонбонче“  ….

Тези двата пък го бяха глътнали здраво, за да не им го открадне някой друг разбойник!

Пробвах и с по-едър силикон, но с издължен профил на Pontoon 21 – Ratta 7 см в цвят 105. С една щучка около 30-те сантиметра се надлъгвахме пет пъти, но така и не успях да я ковна за устата както трябва. Този бандит обаче го заковах. 🙂

Още един мъник излъгах на Pontoon 21 – Awaruna 5 см в цвят 402, след което реших да си ходя, защото жегата вече не се траеше, а и малките костури не бяха вече така стръвни.

Всичко на всичко, до новия си дом пристигнаха успешно 10-тина костурчета – слаба работа, но всяко начало е трудно. 🙂 Ако се бях сетил да направя това упражнение предния ден, когато рибките бяха повече щеше да е добре … 😀 Нищо, за в бъдеще регулярно ще си пускам костурчета в този язовир и се надявам след 2-3 години да гънат яко лайтовия спининг.

Активизиране при захлаждане

Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах  да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.

Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:

И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.

Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:

Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.

Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:

Имаше и по-дребни:

Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:

След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.

След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).

Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.

В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.

На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.

След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.

Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него.  След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.

Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉

В търсене на пъстървите

Здравейте приятели и колеги!
Не знам дали усещате, но тягостни години настанаха за българския риболов. Въпреки това, ние все така не се отказваме от практикуването на любимото ни хоби и с балканския си инат продължаваме да ходим по любимите ни места с надеждата, че все някоя рибка е изкарала късмет и не е станала жертва на браковците. Търсим тази рибка така, както златотърсачите упорито търсят злато. За съжаление трябва да кажа, че може би си заслужаваме съдбата, по една или друга причина. Докато мълчим и замитаме проблема под килима ще е така. 😉
Следващия фото разказ, който ще споделя с вас е на тема пъстървов риболов. Първите две седмици на август направих два тематични излета на пъстърва. За посетения участък на реката имаше що-годе добра слука за пред обектива.
Първият излет премина добре, като първоначално започна доста тегаво. Още сутринта малко след 06:00 часа ги „почнах“. За около три часа и половина имах три вдигнати пъстърви над 20-те санта на Storm Gomoku Dense – Trout. Нито една от тях обаче не пожела да й направя фото сесия със сутрешната закуската в уста. 🙂 За съжаление след това зацепих воблера в един дълбок вир на някакъв дънер (въпреки че бях минал поне 10-тина пъти с него през там и всичко изглеждаше безопасно) и Водния дух ми го отне от кутията. Положението стана напечено с оглед на това, че бях скъсал един воблер, бе изминало значително време от излета, а аз все още нямах снимана риба. 🙂 Реших, че ще упорствам още и продължих нагоре по участъка. Първата риба пред обектива не е хич за хвалене, но все пак тя „клъвна“ на Storm Gomoku Dense – Green Muddler. 🙂

В някои вирове не се виждаше капка живот, но в други забелязах дребни балканки, които се бяха притаили на дъното и чакаха течението да им донесе нещо за хапване. Две подобни малки огладнели зверчета от по 8-10 см се опитаха безуспешно да налапат лакомо тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Колкото по-нагоре се придвижвах, толкова по-добре потръгна риболова:

Първата балканка за деня се хвана на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e. Въпреки скромните си размери тя ме мотивира да продължавам да ги търся нагоре из вировете на реката.

Пуснах балканчето и продължих с търсенето на пъструшите под дърво и камък. 🙂

Докато газех насам-натам попаднах на една водна костенурка, която охотно се опитваше да закуси с умряла лешанка. По принцип водните костенурки са рядкост за тази река и реших да заснема случката.

Движенията на костенурката бяха доста забавени, поради студената вода и сигурно това закусване е продължило чак до обед. 🙂 Оставих намира животинката да си свърши санитарната работа и се отправих към следващото вирче, в което бях сигурен, че ще имам слука, защото досега винаги съм имал. 🙂

Ооопаа: 🙂

От бързея взе, че се показа една по-едра балканка, която на няколко пъти направи „свещи“ (подскоци над водата).

Вече примирила се, че ще ми позира, тя застана мирна на брега за няколко снимки:

Хубаво е, когато има какво да удари и да ти направи смислен излета, нали? 🙂

Пуснах и тази риба, за да има какво да ми удари в този бързей и следващия път. 😉

Повече слука в бързея нямаше. Придвижих се до горния вир и там, се оказа, че имаше активни балканки, но със скромни размери. В отсрещния подмол имах няколко удара, като с някои от тях стигнахме до снимки. 😉

На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах три-четири ударчета, като успях да снимам само две риби.

Тази имаше много големи и интересни точки.

Другата риба, беше абсолютния мъник с много по-ярки червени точици, които все едно бяха нанизани на синджир и се оформяше един колоритен гердан на страничната му линия:

Явно мъникът е искал да атакува воблера в предната част, но при атаката се е боцнал зад главата със задната тройка, та затова се е получила тази контузия.

Жилото на тройката излезе безпроблемно, без да увреди рибката и тя се завърна обратно във вирчето да кротува.

След това имах слука на още два мъника, които се опитаха да схрускат тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1, но този залък им дойде голям. 🙂 Равносметката за излета  бе: преход от около 1,6 км; времетраене на излета – 9 часа, от които около 6 часа активен риболов; уловени и снимани 4 риби, като имах и доста удари на мъници, което бе радостно. Общо взето излета беше успешен, с оглед на пресата в участъка на реката и слуката.

Втората седмица на август направих и втория излет за пъстърви.

Този път сутрешната активност беше по-слаба. Малко преди 06:00 часа правих вече първите замятания. След като първите три часа и половина нямаше и помен от риба, се зачудих дали участъка не е бил отарашен предните дни или просто рибите пасуват. Първата пъстърва за деня ме накара да забравя тегавите мисли и направи сутринта ми по-приятна.

Този път имах слука във вир, в който предишните пъти не бях имал. Слуката дойде на Mepps Aglia-e AG, Orange Bright №1.

Този път първата балканка за излета бе малко по-едра от обичайния размер. 🙂

Пуснах рибката и се насочих към следващото перспективно място.

Там имах отново слука на същата въртяща блесна.

Нагоре по течението имах още два удара на балканки на въртящите блесни на Mepps, но нямах късмета да стигна до снимки с някоя от тях.

След около два часа и половина стигнах до един прекрасен вир, който беше дълбок около 2 метра. Огледах наоколо и не видях никъде риба във водата. Викам си, като Божинката: „Влизам в една стая гледам няма нищо, викам си – тука има нещо“ и реших да заметна! 😀 Сложих Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler и почнах търсенето в дълбочина. След около 10-тина замятания имах много плътен удар придружен от трисекунден з-зз-ззз-звук от аванса на макарата. След тези три секунди линията олекна и продължих проводката. 😀 Каквото и да се беше скрило там, то вече знаеше, че някой беше дошъл за него и повече не се показа. 🙂 Докато си снимах насам-натам на връщане попаднах на едно късметче.

Късметчето се беше закачило с единичната си кука на шипковия храст, като за него имаше закачено и друго късметче.

Може би блесните са изпаднали от кутията на някой колега, който в движение е сменял примамката. Ако някой си ги познае нека ми пише тук или във форума, като задължително да уточни местоположението на тяхното изгубване, за да съм сигурен, че са негови и да му ги върна. Знам колко е кофти да си изгубиш примамка, особено ако е бияч. 😉

Равносметката от излета бе: уловени и снимани две балканки; няколко ударчета на по-дребни и един на по-едра риба; времетраене на излета почти 11 часа, от които около 7 часа активен риболов и навъртени пеша около 1,9 км по реката – горе-долу бива. 🙂
„От любов към България“ – явно някой си е събрал боклука след мухабета в кауфландската торба и от любов към милата татковина е решил, че най-подходящото място, на което да го зареже е в храстите на реката! Докато е такова съзнанието ни, само ще мечтаем за чисти водоеми пълни с риба и живот в нормална „бяла“ държава. 😉