Архив на категория: Риболов

Риболов в Гърция със спининг от брега

Posts in this series
  1. Риболов в Гърция със спининг от брега
  2. Риболов в Гърция със спининг от брега - част 2
  3. Риболов на Средиземно Море от брега част 3

Здравейте ,
Публикуваме без съкращения или каквито и да е промени разказът на колегата
Росен Маринов за успешният риболов на него и компанията му на гръцкото море!

ОБОБЩЕНИЕ И РАВНОСМЕТКАТА или кои примамки се оказаха най-успешни в ръцете на трима ни – мен, Петър и Ники в края на Юни в бруталната жега.
В горещата супа уловихме общо:
7 лаврака , 8 баракуди, 2 ската, 1 маятико, 2 кокалита, 6 щири, груперчета и още някви кафяво черни риби по педя и 4 брутални късания, като едното е рофос, 3-те неизвестни.
25 уловени риби и 4 закачени, но извън възможностите ни, на нас или на такъма ни.
Обловихме от Игумница до Лефкада на различни места – скали, портове, бетони, плажове.
С изключение на 1 баракуда хваната вечерта, всичко друго се извади сутрин на разсъмване и макс 30 мин след изгрев. Маятикото беше по-късно след изгрева, но пак рано сутрин.
Първият извод: трябва да си с примамка във водата поне час преди изгрев, по тъмно, поне 20-30 мин преди да може да видиш каквото и да е без челник.
За да не подценявате изводите ми – тримата общо имахме у нас 10+ сопи и 500+ примамки, 350 от които воблери/попери и подобни, останалото силикони, пилкери и други ? и не се колебаехме да сменяме, да сменяме, и пак да сменяме, да правим различни проводки, да ходим всяка сутрин за по 4-5 часа и всяка вечер за по час-два и така 8 дни.
Преди тази почивка със семейства и деца, където риболова беше второстепенен си мислих, че Shimano Silent Assassin 140 e най-добрата универсална примамка, на нея сме хващали всичко и навсякъде, ако нямам информация за мястото – не бих се колебал да заложа по-голяма част от времето на тази примамка и продължавам да мисля така, само че вече има още една примамка която неизменно ще вкарвам в действие всеки път, а именно силиконите Фииш.
По-долу са снимките, но ето ви разпределението:
Безапелационния победител: Силикони Fiish, глава 25 гр, разнообразни цветове: 13 броя риби – 4 лаврака, 1 барака, 2 ската, 1 Маятико – да извадих го на силикон, снимката е със Sh SA, но го извадих със силикона, раздъвкан яко, не ставаше за снимка, 5-6 щири и други създания. 2 късания зверски: едното риба, която Ники тегли около 10 секунди, супер сгъната сопа 5-10 кила, накрая извади силикона отхапан като от зъби на човек, все едно длето го я дялкало(не е точно късане на линия, само на примамка). Петър го взе нещо силно, сгъна го, засвири аванс и се заби в дъното, от там не мръдна въпреки 10-15 минути борба, отваряне на шпули и други салтанати – очевиден групер. Скъса накрая.
Shimano Silent Assassin 140 Red Head – 1 лаврак, 3 баракуди, 1 късане зверско. Закачи и още 3 бараки, но ни се паднаха някви спортисти и се откачиха във въздуха докато правят пируети
Останалите 1 лаврак на Басдей 124, 1 лаврак на СавиджГиър 90мм, 4 баракуди съответно на Дуо флаър 125 и 175, Хераклес и ТакълХауз Фиид 125, двете кокалита на Има гън и Инчику, едно груперче на микро джиг на СавиджГиър.
1 зверско късане на Такъл Хаус Попер.
ИЗВОДА: Fiiish-a си е е*** м***** , не е като да не хвърляхме и други силикони, тоя силикон постоянно нещо го бие, фитки много, излиза нахапан, накъсан, от време на време лови, къса – екшъна е пълен. В 60-те минути сутрин от 5:20 до 6:20 когато беше актиността, когато закачиш фииша – я бойните викове, я псувните бяха неизменни. Екшън голям.
Воблерите: Няма да споменавам марки, но 3 от най-популярните с цени 40-50 лв навъртяха мноооого километри, ама много и нищо! То се вижда кои остават нехванали.
Светльо не знам това със силикона спининг ли е или не, таман прочетох правилата, но кефа е на макс ? Аз ще заприходя една кофа пък ако не е спининг, ще си го споделям сам ? Само бай Петър имаше, добре че изобилно беше купил, добре че ни почерпи докато не изпокъсаме и последния. Широко сърце има бай Петър!

Ето и снимките 🙂

 

 

Магия на точки

Ето, че дойде края на работната седмица, а с него и времето да се избяга от горещените в града. Нарамихме багажа и бригадата тръгнахме из балкана.

Освен всички необходимо за бивакуване на открито, моя спътница в гората беше въдичката, прилежно прибрана в тубус. Тубуса го играеше роля една тръба от ВиК магазина. Не изглежда много лайт всичкото това оборудване, но все пак…

Пихме по няколко бири, времето взе да се разхлажда, пътникопотока по реката също спадна. Това беше и моето време, все пак трябваше да се прибера и по светло. Грабнах въдицата и се запътих още по-нагоре по течението, в търсене на петнисти твари.

Бях заложил на воблера от успешния излет, но след първата изтървана риба го смених. Последва уловена риба, но вместо да позира за снимка, тя ми причини следното нещо:

Тъкмо се зачудих къде да намеря стъкло, но се сетих за риболовните неща в джоба. Портмоне не носих, там имах нож, игла и стерилен скалпел, но…бяха далеч и не ми се връщаше. Замислих се за прекратяване на риболова, но се справих:

После една по една започнаха и рибките:

 

По някое време друга рибка успя да ми прични същото преживяване. Освен апетитен, воблера беше оборудван и с остри куки. Вече може и да не са чак такива, от подмятане из камъните, но в началото на първия си риболов бяха доста пронизващи.

В един перспективен вир имах брутален удар. За да не усети звяра измамата, смених примаката – същия воблер но с друг цвят. Пак удар! Свалих го веднага от линията, а на негово място сложих въртяща блесна. Още почуквания, след които се приблежих и видях плитчината, която ми е кълвяла през цялото време. Този път рибите бяха в бързеите, с много от хубавите върчета нямаше и следа от живот. Най-много някое раче да се беше появило. Тях разбира се не ги бараме, не само защото сме за риба (макар че като няма риба и рака е риба), но и защото би трябвало да са защитени. Най-вероятно вида е Речен рак (Astacus astacus), чиито природозащитен статут е „уязвим“. Хващах по някоя друга риба , но местата бяха малко и трудни за облавяне. Абсолютно всички риби хванах на Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят BGR – Black & Gold & Red. Въдица e Tailwalk Backhoo Rise Spinning модел S632L. Макар и със скромните си 190см дължина, пак ми беше голяма за тази малка рекичка. Макарата е Ryobi Ecusima 1000Vi. Плетеното влакно е китайско с неясен диаметър. Флуорокарбоновия повод е с дължина 115 см и е LAZER, модел CRYSTAL с дебелина 0,288 мм.

Харесах си местенце, на което да прекратя 3 часовия риболов – това беше един водопад с хубав вир, от където изкопчих още една риба. Знам участъка и времетраенето, също и приблизителния брой от 15-тина риби. За в бъдеще ще са ми ориентир за успешен излет.

Прибрах въдицата и тръгнах обратно надолу по пътеката, където ме очакваше 30 минутен преход до лагера. По пътя освен хубава природа, срещнах и някои други животински видове, като Горската жаба (Rana dalmatina) и Обикновеният сънливец (Glis glis)

Добавям и едно видео. Не е толкова с риболовна насоченост, но съм влязал в кадър и реших да го споделя. От преди това искам да снима как пада във вира и пъстървата се спука, но го е страх да лети между дърветата. доста шум и вятър прави, което пък вероятно ще обезпокои и рибите.

Save

Save

Сомско откриване…. на платено.

Здравейте колеги,

След като пъстървовите ми излети макар и малко не се увенчават с никакъв успех , а след падането на забраната на щуката няма нищо запомнящо се, очаквах с нетърпение започването на костурския сезон , който обаче продължава тенденцията ,че  някакъв карък ме е налегнал и почти няма никаквъв успех.
И така времето си минава без да има нищо за отбелязване и само страхотните репортажи на колегите ми вдъхват надежда ,че все пак не съм забравил тотално как се лови риба 🙂

В послендият уикенд времето щеше да е близо до адската клада и влизането с каяците някъде щеше да е много  кратко-временно и за това избрахме една дестинация която е не безивестен платен гьол, за който се чуваше интересна информация от много места за риболов на сом , бяла и епизодични щуки.
Планът беше – ставаме в 5 , в 6 сме на мястото и най-късно в 10 обратно преди да ни е убила жегата…..
Е, найстина в 6 бяхме на водоема , който се оказа никак не малък и .. окупиран от шаранджии 🙂 Още с пристигане забелязахме големи шарани , които правеха половин метрови пируети над водата , гонейки всичко в района където намерихме място да похвърляме.

И се запона едно изреждане на примамки без какъвто и да е успех…. Не след дълго се оказа ,че наш познат също е на язовира и той е същото капо като нас , е все пак беше имал едно късане – според него от щука….
И така , времето си минаваше , а слънцето напичаше , с което ние все повече си мислехме за отбой… И бяхем близо до сгъване на въдиците когато колегата закачи на малка клатушка едно сомче близо 2 кила…
Е, сложих и аз една 20 грамова клатуна и с новата ми мултипликаторна гега Tailwalk Fullrange CC Casting започнах да си упражнявам  кастинга 🙂 Е, веднага след  падането нещо поведе блесната и засякох и едно малко сомче пристигна да се снима с мен 🙂

Каръкът беше счупен  и след кратка фотосесия го върнах обратно и почти моментално , отново с падането имах удар , но без закачане.  И тогава разбрах какво искат пущините – явно при приводняване на доста широката клатуна се създаваше голям шум на повърхността , което явно ги привличаше защото и при колегата взимаха точно след падане или в последващото обиране, но не по-късно от 4 -5 оборота. Другият колега , който пускаше клатуната до дъното и тогава започваше да облавя – нямаше пипане .
И така… започнах да спирам ръчно клатуната в момента , в който започваше да пада към водата и така създавах уникален плясък от падането на клатуната на повърхността.
И това ми помогна да реализирам по изключително атрактивен начин най-голямата си риба за деня – сом близо 6 кила. По горе описания начин клатуната се приводни и отдолу последва незабавен удар , който изхвърли примамката на 3 м от мястото където падна ,но благодарение на бързото обиране успях да задържа клатуната почти на повърхността и рибата я настигна и удари брутално. 🙂 След кратка борба излезна за бърза фотосесия.

Внимателно откачих рибата и я върнах обратно в добро здраве. През това време и колегата извади неговата риба която беше над 6 кила – сякаш рибите се движеха в пасаж от почти еднакви риби , защото и преди това имахме 2 -но вадене на почти еднакви като размери и килограми риби.
И така времето минаваше , жегата ставаше непоносима , но  когато удрят такива риби сякаш всичко може да се преживее. Е , оставаше и 3 -тият колега да хване риба , че почна леко да се депресира – все пак аз имах 4 , а другият колега 5 риби 🙂
Колегиално изчкахме това да се случи макар да имаше риск от топлинен удар 🙂

Денят приключи с бърз 6 часов сутрешен риболов , дозата позабравен адреналин беше взета и не пукнахме от слънчев удар…. 🙂
В заключение мога да кажа ,че като твърд противник на платените гьолове мога да отбележа , че когато водоемът не е тип квадратна дупка изкопана с багер и се поддържа добре откъм рибни (хищнически) ресурси , това си остава май единственият начин да се хване от ръка риба с подобни и по-добри размери за кратко време.
А, че не сме дорасли за такива безплатни гьолове говори разказаната ни истинска случка как пишман спинингист и реален селяндур хваща сом над 10 кила – мята го в багажника и започва луда гонитба из полето , при което все пак успява да се измъкне с рибата…
Е , представете си ако има такъв свободен водоем…
Няма да оцелее и седмица с подобни индивиди олко него…
Поздрави на наслука!

Успешният излет

Вчера направих най-успешният си пъстървов риболов. По стара българска традиция (всъщност моя) не повторих реката. От няма и 10-тината си риболова, в търсене на петнистата, никога не съм бил на същото място. Изключение прави неколко дневен излет, като тогава смених и местата в различните дни. Може би и това беше причината да бъда капо, но за там е нещо обичайно явно. Често виждам ваши репортажи от същото място, където сте се прибрали само с мускулна треска, но не и снимки с риби. Само в два от случаите съм хващал в края на риболова, като в останалите съм хващал в рамките на първите 10 подавания, след което обаче ми е оставала само разходката. Вчера не беше така. Риби имаше в почти всеки вир, следователно и снимка. Терена беше лесен, но продължителен. 3 часов риболов, все нагоре по течението. На няколко пъти мислех да спирам и да се връщам, но исках да поразгледам още малко от реката. Имаше и „последна риба и тръгвам“, която в този случай дойде сравнително бързо. Исках да намеря нещо запомнящо се, за да знам при евентуален друг излет да знам до къде съм стигнал. Снимките и рибките са доста еднообразни, дори се чудих дали не са едни и същи. Само часа на заснемане ме ориентираше нова риба ли е това или съм дублирал. Успешния воблер беше Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят Yamame Silver. Това беше неговия първи риболов, като несъмнено ще го използвам и занапред. Всъщност харесах цвета по снимките които виждам с риби, явно ги предпочитат. Често ръчно направените пъстървови воблери са с такива окраски. Хванах само една риба на различен воблер и той беше Lucky Craft Pointer 48 SP в цвят MS MH Flash Yamame. Вдигна няколко риби, извади само една, закачена странично. Всъщност не беше единствената риба закачена така, но го дължа на бруталните си и непрестанни туичове. На някои от останалите примамки имам вдигания или кълванета, но нямам извадена риба, за това и не ги коментирам. На снимката се вижда какъв скромен арсенал бях взел. Това беше с цел да не мъкна многото кутии, като така или иначе не използвах много примамки. Някои риби ми се изплъзваха и не успявах да снимам, няколко ми забиваха и куките в ръцете, една успя и в панталона. Скромни по размер, но много борбени, които ми донесоха мноооого приятни емоции. От 50-тина риби, които видях, 40 ми направиха кълванета, като 30-тина риби извадих. Бяха пощтръкляли, някои идваха чак до краката ми и тогава кълваха, стига да не ме виждаха де, че тогава се връщаха в „дълбините“. Малка приятна рекичка, с малки и плитки вирове, но стигнах до 3 извадени и 1 изтървана риба от вир! Пробвах с останалите примамки – определено си беше до цвят. А водата както виждате беше кристално бистра. По-прозрачна няма на къде. Спирам с писаниците, насладете се на снимките.

          

Вечерен спининг за сладки сънища

Повечето колеги постоянно се оплакват от липса на време за риболов. Времето наистина е най-ценния риболовен аксесоар, много по-важен от скъпите въдици и примамки. Всички се оплакват от неговата липса, времето не може да се намери по магазините, на никаква цена. Ходя често на риболов и всички ме питат откъде намирам време. Отговорът е много прост – крада го. Времето се краде, не се купува, не се подарява. Краде се от работа, краде се от семейство, краде се от съня и най-вече от телевизия, кръчми, безмислени раздумки и прочие. Казано с две думи – въпрос на приоритети.

И така, за пореден път откраднах малко време след работа и с мръсна газ отпраших на любимата рекичка, в близост до столицата. Някои ме питат откъде намирам средства да ходя толкова често. Тях също ги крада – равняват се на 1 бира с мезе в квартална пивница.

Реката ме посрещна с отлично ниво – нито малка, нито голяма. Липсваше й малко цвят, но както напоследък е модерно да се казва – коттакоа.

Почти винаги на тази река започвам риболова от един конкретен вир, защото е много удобен за настройка на примамки, а аз съм крупен производител на ръчно изработени воблери.
Като казвам започнах, започнах наистина, защото още на първото мятане се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на примамката я хванах – красива балканка, с много жълто , подуто коремче и ярко червени точки. Успешният воблер беше Stream Cutter 55 mm, със седефено покритие.

Много обичам, когато хвана риба още в началото, вероятно всички обичат.

Настроих си воблерите и се преместих в друг участък, където има по-сенчести места – нито аз, нито рибите обичаме слънцето. Няма нищо по-отегчаващо в пъстървовия риболов от осветената вода с виждащите се отдалеч и най-малки детайли по камъните. Не така стои въпросът със сенките, те са потайни и вдъхват надежда за изненада.
Тръгнах нагоре по течението и започнах да облавям малки дупки до отсрещния бряг, редувайки въртележка и малък воблер, който проблясва много ефективно при туич. След няколко изтървани и 2-3 хванати риби около мярката, вече можех да заключа с добра достоверност, че в случая воблерчето работи по-добре.

Изплюх блесната, която държах в устата си при редуването и на нейно място лапнах друг, малко по-тежък и голям воблер и продължих редуването на 2-та воблера.

Достигнах перспективен вир и заметнах отдалеч с тежкия воблер. Няколко агресивни туича и закопчах борбено мъжкарче, което направи множество олимпийски скокове преди да излезе за снимка. Печелившият воблер беше Flat cuttuer 48s, много работещ цвят BRK(сивен).

Започна да се смрачава и отново смених участъка с друг, защото знам, че там рибите се размърдват на мръкване.

Схемата беше същата – вървях срещу течението и облавях с агресивни туичове. Извадих и изтървах още няколко риби околко и малко над мярката. Не успях да реализирам една добра риба, защото ме домързя да се прикрия – вдигна се и ме видя, повече не излезе.

Започна да се мръква и тръгнах обратно по реката към колата. Минавайки покрай едно хубаво вирче, което преди 15-20 мин бях обловил, ме обзе желание да пробвам  отново. След 2-3 замятания и задържане на воблера в течението с туичове, в полумрака забелязах, че се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на воблера се закопча – хубава женска риба, ориенталски тип. Дежа вю – така започнах този излет, така го завърших.

Пуснах рибата и се прибрах изморен по никое време, но много зареден – откраднатото време си заслужаваше. Може би изпуснах сериал, мач и кръчма, но на кой му пука, сънувах сладки сънища.