Здравейте приятели и читатели на spinning365.com!
Леко се позагубих с моите фоторазкази, но за всичко това си има обяснение. 🙂 От 18 до 24 Юни бях в почивка и то не каква да е, а морска почивка. Ето, че морските ми закачки продължават и тази година. Не спирам да експериментирам и да пробвам нови неща (къде стандартни, къде нестандартни) в морския спинингов риболов от брега. Все още има някои работи, които не са ми ясни в този риболов и тепърва има да си ги изяснявам, но с всеки направен морски излет трупам опит, който с времето става ценен за мен. Винаги, на всеки излет, има какво ново да се научи и види. Разбира се, няма как от раз да се научи всичко за практикуването на морския риболов от брега. 🙂 Освен това не съм и от онзи тип хора, които „ще седнат да препишат“ от някой наготово – мразя клишетата. Предпочитам сам да си откривам новите хоризонти.
Миналата година приключи много успешно за мен с един класически излет от брега на скални риби с лайт спининг. Беше супер забавно и резултатно да се лови по този начин от скалите и риболова беше върха. Тааа … болестта по морския риболов „взе да се влошава“ и е хубаво човек по-често „да ходи на лекар“, стига да има възможност. 😀

Кратка подготовка на такъмите

И така, след тези леки отклонения, ще разкажа за подготовката на такъмите за морската почивка. Реших да взема два спининга – един лайтов (GAN702LF) и един с мощност медиум (SSMCX24M), като щях да ги ползвам с една макара, на която е навита ролка Gosen-W 4ply Multi 300m в размер №1. Това влакно го ползвам от края на 2014-та година основно за морски риболов и риболов на силикони от брега и съм много доволен. Използването на два спининга с различна мощност наложи специално селектиране на примамки от наличните ми, тъй като бе излишно да взимам „свръхбагаж“. 🙂 Всичко на всичко оформих една кутия с около 30-тина лайт примамки и една по-голяма кутия с около 20-тина по-едри. Отделно от това, трябваше да се вземат и пробват нови „играчки“. Тъй като станах голям запалянко на риболова с повърхностни примамки, бяха взети няколко попера и уолкъра на DUO. Наред с тях още: два пакета силиконови калмарчета на Bait Breath, примамки на Storm: Gomoku Bottom, Gomoku Dense и So-Run Lipless Minnow, крабчета на Savage Gear 3D MANIC CRAB 2,5 sm и три калмариери на DTD за всеки случай. 🙂 Чудех се дали да взема малки пилкерчета и дълги тънки воблери (над 120 мм), но общо взето това ми стигаше като количество, което евентуално да разопаковам и измятам наред с другите примамки. Честно казано, дори не ми остана време да измятам всички примамки.

Отпътуване за Тасос

С цялата компания тръгнахме за Тасос сутринта на 18.06, за да може евентуално към обяд да пристигнем и да се настаним в запазените ни студиа. Планирахме да останем там 6 дни. За първи път пътувах по този маршрут и вълнението в мен бе голямо, а като си представях, че ще ловя и на непознато място, то тръпката ставаше още по-голяма. Успяхме да хванем навреме ферибота от Керамоти и в 12 и 30 часа се отправихме към остров Тасос.

Билетчето за възрастен бе 3,5€, а за автомобила ни таксуваха 20€, тъй като е над 4.25м.

Около 45 минути се любувахме на плаването от най-горната палуба на ферибота. Направихме си доста снимки, а чайките не спираха да атакуват бисквитите и солетите, които туристите им даваха с вдигнати ръце.

Минахме наблизо покрай остров Тасопула и си го щракнах за спомен.

Времето на Тасос беше дъждовно със светкавици. За наше съжаление следобеда нямаше да става за плажуване или риболов, но такъв ни бил късмета. 🙂

Гъсти облаци бяха покрили някои от високите върхове на Тасос. Явно боговете се бяха ядосали за нещо. 🙂

Като по часовник в 13 и 15 акостирахме в Лименас и след няколко минути поехме към крайната точка от пътуването ни.

След 30 минутно пътуване достигнахме селцето, в което си бяхме запазили студиа и се настанихме. Починахме си от пътуването и след това с приятелката ми излезнахме да се разходим по крайбрежната алея. Освен приятната разходка идеята беше и да огледам за перспективни места за риболов. Общо взето на разположение имах около 3 километра плажна ивица, като в двата й края бяха разположени два малки кея. Единия от тях ми беше много достъпен и бе набелязан за първи набег. За съжаление по дъното нямаше подводни рифове и рокфишинга се очерта да бъде мираж.

19.06 – първи риболов

Ставане сутринта към 05:30 и бегом пешачката към първото перспективно място – набелязаното рибарско кейче на селото от предния ден. Взех лайт спининга, за да пробвам какви дребни хищници ще ми сервира морето. Поне да знам евентуално какво да очаквам. Облачността беше разкъсана и се очакваше подобрение на атмосферните условия в следващите дни. Температурата на въздуха сутринта беше около 16-17 градуса и добре, че си взех един тънък суитшърт. Към 06:15 часа започнах да ловя от външния край на буната на пристанището, очаквайки да видя и някакъв заход на хищници. Да ама не! Първият излет започна много трагично. Започна по онзи гаден и обезкуражаващ начин – без наличие на каквато и да е активност на риби. Няма удари, няма подгонвания …., да се чуди човек как така в такова голямо море няма риба. 😀 Само лекия бриз цепеше от време на време морската вода. 40 минути пълна тишина. Казах си, че тук има нещо нередно, просто няма начин да няма риби. Кръгом и бързо към кея да видя каква е хавата там.

На кея забелязах доста голям пасаж от малки рибки, който най-вероятно през нощта е бил навлезнал в кея, защото вечерта като се разхождах ги нямаше. Най-вероятно са намерили там убежище от лошото време около Тасос. По дъното забелязах две мурмури и реших да им покажа Bait Breath Ika-cyu. 🙂 Изведнъж на входа на малкото пристанище нещо подгони пасажа и избуха на повърхността. Бързо извадих примамката от водата, бръкнах в кутийката и смених силиконовото калмарче с уолкър на Lucky Craft – Sammy 65 в цвят MS Gun Metal Shad. Подадох го близо до камъните, където изигра хищника и започнах да го водя успоредно на тях. Три придърпвания и рибата избуха зад уолкъра, но не го уцели. След още 2 метра провеждане го догони и я хванах. Оказа се, че бях излъгал малък лаврак, който ми достави много приятна емоция, не само заради това, че бе първия, който улавям, но и поради това, че бе и първата риба за деня! 🙂

В това време откъм гърба ми се втурнаха двама възрастни чужденци, които се чудиха къде да застанат да ловят на плувчица и дъно. Питаха ме каква е тази риба и дали е вкусна. Обясних им каква е, след което пуснах маломерното лавраче. 🙂

За мое съжаление, явно съм им възбудил много интереса и те застанаха точно там, където не трябваше – в зоната ми на замятане. Общо взето в този момент всичко приключи и отидох малко по-надолу по буната. Минавайки покрай тях (зоната, където ми удари лаврачето) метнах едно око на подводния релеф и видях, че там дълбочината бе около един метър, като към отсрещния бряг ставаше почти двойно по-плитко. Не се видяха и никакви хищници, предполагам знаете защо. 🙂

Застанах на камъните на около 20-тина метра след тях и продължих риболова. В това време забелязах, че огромния пасаж започна да се изнася от пристана и се отправяше към открито море. След като нямах повече удари на уолкъра, реших да го сменя с попер – една тактика, която отскоро прилагам и за сега в сладки води се увенчава с успех. Та внесох шум в системата с Pontoon 21 Beat Bull. След две-три проводки спокойния и лежерен попинг бе нарушен от мощно избухване и върха на лайта се сгъна. Ето, че отново тактиката ми сработи и Beat Bull-a ми донесе на сметката още една морска риба, която не бях хващал на спининг – средиземноморски сафрид (гърците му казват кокали).

Досега не бях снимал от ръка такава риба и не знаех какво ще е поведението й. При снимките разбрах, че кокалитата са трудни риби за снимане от ръка, но им хванах чалъма. Не го ли стиснеш с ръката така, че да „грухти“, то няма как да го озаптиш да спре да се тресе и като нищо ще се набодеш на някое от висящите жила на тройките. Общо взето са трудни риби за снимане по този начин.

Друга работа е, ако го оставиш на земята (стига да не си на някакви остри камъни или стръмен бряг), но пък снимките се получават грознички, а рибата става цялата в пясък. Какво да се прави пълно щастие няма. 🙂

При ваденето на кокалито разбрах, че за риболов от буната ще ми трябва кеп, но по принцип не ползвам и със сигурност подозирах, че ще има гелета. 20 минути по-късно успях да излъжа още едно кокали, но този път на мини попер на Storm Gomoku Popper – Sardine.

Часът стана 8, а активността на повърхността спадна. Реших, че е време да заложа на един нетрадиционен воблер за море 🙂 – Salmo Minnow 6s цвят HBL. За около 40 минути успях да излъжа с него две кокалита, които ми се откачиха от ръката, докато вадех фотоапарата и си влезнаха обратно в морето през процепите на камъните … Следващата рибка за деня, която отново влезе в списъка ми уловени нови морски видове риби бе тази!  😀 Честно казано, не мога все още да определя от кой вид е, защото екземпляра е малка рибка. Мисля, че е малка гопа, но може и да се бъркам.

Почти час изминава от последната снимана рибка, докато успея да хвана друга. Залагайки на Lucky Craft Sammy 65 заметнах на максимална дистанция към плажната ивица, която е срещу мен. След няколко оборота видях в далечината как нещо изплющя бясно зад уолкъра и се наниза на задната тройка. Gancho-то се сгъна екстремно и аванса започна да сработва, отпускайки влакно при всяко дърпане на рибата. Приближвайки я към брега, виждам нетрадиционен плосък силует в кристално прозрачните морски води, който е и малко издължен. Той силно отразява слънчевите лъчи и това ми пречи да определя точно каква риба съм хванал. Изненадата беше голяма … иии доста пъргава, та се наложи да я поставя на камъка, за да я снимам по-добре. 🙂

Бях хванал добра меланура – още един нов вид, който досега не бях хващал!

Въпреки по-малката си уста, тя беше захапала добре тройката на Sammy-то.

След меланурата имах няколко подгонвания на Sammy-то от кокалита, но те вече не гонеха така стръвно уолкъра, а само го следваха. Сложих отново  Salmo Minnow 6s и не след дълго хванах малко по-голямо кокали, което се заби в камъните пред мен и предизвика отъркване на линията ми, доста над 50 саниметровия флуорокарбонов повод. Хванах го с ръката, но то се разтресе и се откачи, след което замина в морето …. Така гелетата ми нараснаха до 3 броя.

Към 10:30 на Sammy-то ме избуха и най-голямото кокали за деня, което се превърна и в мой своеобразен личен рекорд за вида. Видях, че рибата се беше зашила отлично за коремната тройка на уолкъра и си позволих лукса да я снимам във водата.

Рибата беше дълга около 35 сантиметра и ми достави голямо удоволствие при ваденето.

Полових още около 15 минутки, докъм 11 часа и реших, че е време да ходя под чадъра на плажа, защото плажуващите туристи срещу мен идваха вече на доста близка дистанция и ми плашеха рибите. 🙂

Първият излет от морската ми почивка се оказа отличен! Успях да уловя общо 4 нови морски вида риби с лайт такъмчето, като си задържах и няколко за тигана, изпитах и позабравената тръпка да ловиш на ново абсолютно непознато място. За съжаление мястото не предлагаше рокфиш, така че риболова на скални риби от брега нямаше да се състои.

Вторник 20.06

Към 6 часа сутринта бях отново на буната на кея.

При този излет взех със себе си спининг с мощност медиум и кутията с по-големите ми примамки. Идеята бе да проверя дали наоколо се завъртат по-едри морски хищници.

За съжаление се оказа, че точно по това време на годината явно те липсват край брега. 🙂 Към 08:50 стана адска жега, поради това, че облачността от предния ден се бе разсеяла и се наложи да ползвам слънцезащитни средства – един нов бъф на Шимано и спрей с 50-ти фактор.

Ето една ман’кенска снимка. 😉

За около 3 часа мятане имах три откачени риби на три различни по големина уолкъра:

DUO Realis Pencil 85 ….

…. Lucky Craft Sammy 65 и Storm Z-Stick 95 (Chrome Blue Back). И трите риби бяха кокалита, като едното беше голямо, колкото най-голямото от миналия ден. То удари на максимална дистанция на уолкъра на Storm. Причината за тези гелета си я обясних с това, че ловях с по-мощна въдица и се късаха устите на рибите при повеждането им от моя страна, въпреки че аванса ми бе максимално отхлабен и още при самия им удар, той сработваше. На плиткогазещия вариант на Rapala Shadow Rap Shad в цвят MBS, успях да примамя пасаж от 6-7 сафрида, но за съжаление те само проследяваха воблера, без да го атакуват. Така към 10 часа офейках към студиото, приготвяйки се за плажен айляк.
Същия ден вечерта, след като се натъпках до пръсване с вкусните блюда на един от местните ресторанти, реших, че задължително трябва да пробвам как е вечерната и нощната активност на морските хищници край брега. Взех лайта и отскочих до буната. Към 21:20 вече правих първите замятания.

Музиката започваше да се усилва от местните заведения и добавяше един готин мотив към цялата обстановка. По едно време започнаха да прииждат на талази големите сафриди. Виждах ги дори пред камъните, на метър от мен. Така като ги гледах, целта им бе проверка за плячка вътре в малкото пристанище.

Е, какво ли не изредих като примамки и нито един не ме взе. Странно, но забелязах и че нямаше никакви бухания на повърхността. С триста зора успях да провокирам в тъмното едно кокали на Storm Gomoku Popper в цвят Clear Pink Head Chartreuse. Направих му една ужасна снимка с GSM-а и продължих да мятам, надявайки се, че ще имам и друга слука.

Към 22:20 купона в заведенията вече беше на макс, но на буната всичко бе спокойно: 😀

Останах си само с едното кокали.

21.06 – сряда

Ранният сутрешен риболов вече се превръщаше в тормоз за приятелката ми, поради поредните ранни ставания, но какво да се прави, крастата е голяма! 🙂 Часът е 05:30, а аз вече се отправях пеша към крайбрежната улица.

Малко преди 06:00 часа бях на буната и вече правих първите замятания. Наблюдаваше се слаба активност на повърхността. 🙂 Виждаха се подскачащи заргани, които най-вероятно бяха гонени от лавраци …, които пък тотално игнорираха не само моите примамки, но и тези на другите риболовци. 🙂

Все пак успявам да уловя две кокалита на повърхността, но и двете си заминаха преди снимките. Към 08:20 жегата стана непоносима, а рибите вече пасуваха тотално. Поогледах в пристанището между лодките каква е хавата.

Виждаха се тук там, разни малки рибки и няколко платерини, но общо взето нищо по-едро и хищно. Погледнах този котьо и реших да последвам примера му, но не върху мрежите на рибарите, а на шезлонга, на плажа. 🙂

Четвъртък 22.06

Нов ден – нова надежда за по-добър улов. 05:20 е и ето, че пак се отправям към морето. 🙂

Този път реших да пробвам как е риболова на плажната ивица, като я обходя по-чевръсто и стигна до кея.

Упорито се взирах в морската шир за джуруми, но за съжаление те отсъстваха.

Капитан Джак също се молеше на боговете да се случи чудото ….

Слънцето вече изгряваше над хоризонта, а аз все така си ръкомахах безгрижно с въдичката по плажа. Тук, край този плиткаж, имах цели две атаки на риби, но те се разминаха доста с примамката. 🙂

Колкото по-бързо се вдигаше слънцето над хоризонта, толкова по-бързо се придвижвах към буната на кея.

След двучасово настояване, все пак избегнах капото с тази малка рибка, която отривисто се заши на Storm Gomoku Dense в цвят Holo Red Head:

Мисля, че и тя е малка гопа, като онази по-горе на Салмо Миноу-а. 🙂

Към 09:20 от буната, се отправих към ….

… ама разбира се – активен релаксинг на плажа. От вторник насам водата покачваше температура си и условията бяха идеални за плуване и бичене на плажен айляк! 🙂

Вечерта, след вкусната вечеря, реших да направя проверка на активността. Към 21:30 отново на талази прииждаха кокалитата. Започнах с любимите ми повърхностни примамки, но странно, нямах подгонване на тях. Смених тактиката и пуснах на вода  Salmo Minnow 6s в цвят HBL.

Още с първите замятания имах удари на около 15-20 метра от брега, но за съжаление всички ми се откачиха при повеждането. Едно кокали, така се убоде на тройката, че направо литна в космоса, като пъстърва. Все пак успях да уловя и снимам едно от тях на Salmo-то.

Докъм 23 часа нищо друго не се случи. Целия заход на кокалитата бе около 20-тина минути.

Петък 23.06 – разочарованието

Този път още в 05:00 часа бях на малкото кейче. Бях надъхан за по-добър улов, но за съжаление след три часа риболовстване бързо се разочаровах. Такова безпредметно замятане … не е било досега и си тръгнах с наведена глава. Просто нямаше никакви пасажи от риби. Изобщо не си направих и труда вечерта да ходя. Закономерно се отдадох на айлякуването на плажа, тъпченето с вкусна храна и вечерните разходки из селцето. 🙂

Отпътуване за България на 24.06

Е, колкото и да не ни се искаше, дойде заветния ден, в който трябваше да напуснем китното селце и да се отправим към милата ни родина. Много се радвам, че посетих това място и определено ще го посетя отново. Общо взето програмата за морската почивка беше изпълнена на 99%. Няма как всичко да бъде перфектно. 🙂 Все пак преди тръгване направихме едно плажче, както си му е реда. Към 15:20 часа вече се отдалечавахме от Лименас с ферибота за Керамоти.

Чао, чаооо, Тасос. Скоро пак ще дойдем! 😉

Фериботите, плаващи за Тасос, се пръскаха по шевовете, а нашия за Керамоти бе полупразен. 😀

От ферибота разгледах местата около Керамоти и си набелязах нови брегове за бъдещи морски набези. 🙂

На пристанището ми направи впечатление, че имаше доста рибари между риболовните кораби. Явно рибата даваше добре ….. 🙂

Към 16 часа наближихме порта и пуснахме котва.

За наше оооогрооомно съжаление, 2,7 км преди Маказа, се задръстихме. Около два часа и половина ни бяха нужни за да минем границата. Добре, че на митничарите им дойде на идея да отворят в обратна посока едното от гишетата за Гърция, та така станаха 3 гишета за България и едно за към Гърция. Веднага се усети, кога направиха тази схема и колоната тръгна доста по-бързо …. Определено е време да разширят това КПП според мен.

Това бе юнския дневник от Тасос. Няма как всичко преживяно да бъде описано в няколко реда и снимки. Фоторазказът стана малко дълъг, но надявам се, че ви е бил интересен. Нямам търпение отново да посетя гръцките морски брегове в търсене на нови риби и емоции на спининга!

Поздрави, наслука и до следващия път! 😉

 

Дойде най-после времето, в което ще замина на семейна почивка по гръцкото море. За него се бях подготвил от по-рано, набавил си нужните примамки и познания. От многото снимки и коментари, знаех че задължително ще нося силикони Fiiish Black Minnow и малки пилкери, за които очите ми отвори Петко от местния риболовен магазин. Същият той ми сподели и места и часове за риболов, с които разбира се се съобразих. Нямаше и как да не го направя, тъй като за 10-тината си ходения с воблери до водата имам една единствена атака на калмар и толкоз. Още първата сутрин бях на устието на река Струма. Бях на линия по тъмно, към 5:20 часа и заварих следната табела.

Намерих си местенце след окопиралите брега гърци и направих първото замятане. Изненада ме силното течение, за миг примамката ми беше на брега до мен, отнесена от него. Второ подаване на примамката и първата риба беше на брега – дребен лефер, но повече от достатъчно за мен. Успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 в цвят каки силикон и джиг глава 6g от пъстървичарското комбо (не смятам, че цвета на главата оказва значение).

Това се случва към 6:20. Красив изгрев, с който риболова приключва. Може би имах още някое кълване, гърците чат-пат вадеха, но не е активността от по-рано.

В 7:30 вече бях готов с прибирането на багажа и се връщах обратно в леглото при жена ми.

През деня, докато тя и останалите се плацикаха в морето, аз ловях покрай тях. Бях видял, че има дребни рибера и очаквах да се закачи някое. Само малки заргани гонеха силикона, но до там. Една опашка ми изчезна, но беше закъсана от сутрешната битка и е възможно сама да е отлетяла (моя грешка, че не носих лепило). Вечерта след барбекюто бързахме да ходим на скалите след Ставрос. Имах голямо желание да хвана лаврак, баракуда или някой едър зарган. Големите вълни, плиткия плаж и НЕкрасивото място ме обезнадеждиха. Все пак похвърлях малко, но резултата ми беше ясен преди началото на риболова. По-късно на пристанището видях активност на хищник и много риболовци, дрямащи зад стръвта си. Извадих по-сериозната въдица, а именно Tailwalk Dageki S802M. Бях решил да си пробвам късмета с големите воблери. След кратък неуспех и натърване от местните дядовци, реших да помпя на място. Още с първото пускане до дъното (сигурно 15-тина метра), нещо се закачи. Оказа се сафрид, нещо което очаквах да вана през деня на пилкер. Имаше само един българин на пристанището, разменихме малко приказки и му дадох улова си. От него научих, че сутрин можело да хвана лаврак на плажа, ако настоявам на воблери, но като цяло тази година е слаба за морски риболов.

Мааалко по-късно закачих на единия мрънкащ дядото, откачих преди да се е усетил. Постоях още малко и си събрах нещата.

На следващият ден реших да отида пак на устието на реката, но по-късно, когато стане време за плаж. Хем ще се наспя, хем другите ще дойдат с мен, за да видят ново място и да не навъртаме много километри. Нямах успех и се преместих към по-тих участък, където уж трябвало да има сафрид.

Нищо не хванах и тръгнах по брега да търся групата. Заминаха няколко километра надолу, за да си намерят чисто и удобно място (стичалото на голяма българска река не е от най-чистите места). Оглеждах дънерчетата и чоплих всяка корда, знаейчи че някой ден са били в реката, а там някой е загубил нещичко. Увенчаха се с успех моите ровеници.

По пътя срещнах интересен сладководен обитател, объркал пътя и сблъскал се с брега на морето. Пълзеше по него и определено не знаеше къде е.

По-рано бях проследил 3 следи от храстите към морето. Надявах се на люпило морски костенурки, но по-късно реших, че сигурно е някой гущер. Пуснах я на пясъка, за да видя какви следи оставя – това бяха моите следи от по-рано. Преместих я в блатото и продължих своя преход по брега, в търсене на съкровища.

Личеше си, че рибарски крак там често стъпва. Въдици, корди, столова, кучийки и какво ли не бяха обсипали плажа.

Намерих останалите и се застоях при тях на плажа. Нервничайки успях да ги убедя, че е време да се махаме от тоя пек, да отиваме на пристанището да разглеждаме. Лодки малко, плитко, няма дребни рибки да зяпат, няма морски звезди, аз на въдицата не хващам нищо. Търсиха мидички, извадиха чадър да полежат, сладолед хапнаха. Пак че бяхме спряли на едно капанче по пътя и бяхме подложили, че иначе едва ли щяха да ме търпят дълго да не хващам нищо. Една атака имах съвсем в краката си, но от какво беше така и не разбрах.

Разбрах аз, че на това устие на река Струма има риба, постоянно имаше хора там. На следващата сутрин към 5 часа отново бях там, пак с въдица в ръка. Бях си взел силикон като на местните и отново с по-ячката въдица. След 20-тина подавания на примамката имах първо кълване, съответно и първо късане. Веднага вързах силикон Fiiish Black Minnow №1 с глава 6гр. Първо подаване – първа риба!

Понаръфаха ми го след няколко удара и откачени риби и смених тялото с бял цвят. Нямаше разлика в атаките, цвета не беше от значение.

Надъфкаха ми го и него и реших да променя нещата. Сложих пъстървичарския силикон с 5 грамовата глава. Първо подаване и ето го резултата:

Една от извадените ми риби повърна плячката си, което ме ориентира с какви примамки да работя.

Видях и въпросните лодки влачещи мрежи и чепарета. Постоянно правеха заходи между морето и реката, като трябваше да ги изваквам да минат, за да мога да ловя в обраните участъци.

Докато ми се пречката лодките навътре, взех да ловя до брега – какво да видиш ти! Удар след удар в краката ми, на няма и 6-7 метра от брега. Заглеждайки се във водата, а и вече с разсъмването успях да видя дребосъка пред мен. Виждаха се и заходите на лефера, който само чакаше да му подам силикона и последваше удар. Много риби изпуснах, но не бях подготвен като гърците – допълнителна тройка. Това ще е нещото, с което ще си подобря резултатите.

Можете да видите и какви щети ми нанесоха тия гадове. С лепилце ще се пооправят нещата, поне тия които не са през средата. Липсата на опашки не влияеше на кълванетата, още след първо-второ тя заминаваше, но след това не намаляха ударите. Според Петко, липсата на опашка е по-атративна за хищника. Успешната проводка беше бързо набиране, може и без туичове, но от време на време изтегляне на линията с върха на въдицата, която довежда до 1-2 метра праволинейно изстрелване на примамката.

Ден четвърти: групата е изгоряла от слънцето в предните дни. Лоша новина за мен, няма да се ходи при рибите. Бърза справка в картата и откривам интересно местенце наоколо – водопадите Варвара, в близост до Олимпияда.

Доста неврно ми беше през голяма част от прехода. Гледах тези риби и ме глождеше отвътре дали не са пъстърви. Колата беше само на километър назад, но все пак беше адска жега, а и не знаех другите дали няма да се размрънкат. В крайна сметка установих, че това плуващото във водата си е мряна и вече бях спокоен да се разхождам без да го мисля.

Естествено не се върнахме по същия път. Не само за да видим още нещо (оказа се че няма нищо друго), но и за да видим тез езера отблизо.

Кацнахме ние там, позапознах се уж със статута му и никъде не срещнах забрана за риболов. Отидох при един рибар, сврян между лодките. Попитах го най-важното за мен нещо:

-Сладководно ли е?
– Е па сладководно е, нали е езеро – отговори ми сърбина

Питах го каква риба се среща там, показах му снимка на щука и той потвърди нейното наличие, сом също имало. Показа ми неговите червеноперки, които беше хванал на сладка царевица и аз продължих по пътя си. Какъв беше пътя ми ли?…за таз жега към реките, които се вливат в езерото, пък довечера за щука. Реките обаче пресъхнали и след мноооого търсене на сянка все пак намерихме място за останалите, докато аз ловя. Пооблових няколко местенца, но плитчините и водораслите ми пречиха. Високото слънце и наобиколилите ме кучета от местното стадо овце нещо ме разубеждаваха да продължавам риболова. Само да спомена, че мястото е Бешичкото езеро, което заедно с Лъгадинското езеро образуват 2 210 000 акра защитена местност.

Нямах успех там и по път към вкъщи (все пак бързахме да се приберем по-рано, за да гледаме евро участията на българските футболни отбори в Лига Европа) спряхме на реката, която се изтича от езерото и се влива в морето между Ставрос и плажа на Врасна. От един мост пробвах кефалите на уокъри, пилкери, мухата от пилкета и още разни чалъми, но май повече внимание обръщаха на сивите водни змии наоколо, отколкото на мен. В крайна сметка се изчерпах откъм идеи и не успях да извадя нието една риба. Видяхме, че в квартирата нета е слаб и отидохме в една кръчма на плажа. Там също не успяхме да следаме мачовете на телефоните си (то е ясно, че на телевизор няма как да стане) и си останахме само с биричките и поредната доза нови за нас морски дарове.

Идва и ден последен от нашата почивка, за мен последна утрин, в която да си пробвам късмета. Решавам, че днес ще си доставям максимално удоволствие и ще ловя с лайт такъма си, а именно Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Това бе и причината да оставя част от такъмите в колата, с това пръчле нямаше как да ги използвам.

Часа е 5:09, а аз щраквам един кадър, за добиване на представа по кое време започва купона. Мястото е устието на пресъхналата река, разделяща Аспровалта от Нова Врасна.

Първо подаване и първа риба – на пилкера. Следва изпускането на някоя и удар без закачане. Аз започвам да си ходя по брега и облавм близкия периметър. Всичко се случваше в рамките до 10-тия метър. По-навътре нямаше живот. Наближавайки местния дядо, кьопнал се на една кофа и дрямайки с бомбарба чувам че нямало било риба. Дали защото наистина няма или за да продължа по пътя си не знам, ама май не се радваше да ме види. Верояно защото виждаше слуката ми, а той така и не помръдна с таз въдица. Нямах време за снимки, не иска хда изтървя удобния момент, а и тез риби са бая шантави и хахвави 😛 и не стоят мирно. Щрахнах последната, уловена на нещо различно, а именно Lucky Craft G-Splash 65 в цвят MS American Shad. Удара беше с първото подаване по диагонал на брега с атрактивна атака в прибоя. Имах още няколко подгонвания, но без закачена риба.

След като това нещо се случи (слънцето се появи над хоризонта) кълванетата и гоненето на дребосък в плитчината спря. Часа е 6:30 и аз вече бях готов за последна дрямка преди пътуването до България.

Това е последния ми улов, успешната примамка беше това 10 грамово пилкерче, с което Петко ме оборудва. Водих го бавно с туичове и пропадане. Така и не успя да ми хване дракон, но и това ще се случи, тъй като с упорство се постигат резултатите. А аз след този успешен морски риболов, вече спокойно мога да кажа че се запалих по него и вече започвам да чета и опитвам късмета си 🙂

 

Продължаваме с 2 -рата част на риболовът на море в Гърция с може би най-важното – това как по правилен начин да водим избраните примамки.
Отново големи благодарности на колегата Росен Маринов  за споделената информация.

МАЛКО ЗА ПРОВОДКИТЕ:
Воблери и баракуди: Противно на основното схващане, че баракудите искат по-бавна проводка и паузи, което е напълно валидно за по-студените месеци, но при мен поне за последните 3 риболова от края на април до този, баракудата искаше средни и средно бързи проводки. Почти прави с леки туичове през 3-4 метра влакно. Когато имахме подбутване с муцуна на примамката, т.е. не атака, а прогонване с докосване, ускорението на воденето водеше до удар. Това е валидно и за излетите ми през Април, Май и този от Юни. Април имах щастието да ловя баракуди от високо в бистри води и да наблюдавам как преследват и атакуват. Винаги атакуваха, когато ускоря проводката, на паузата на бавно потъващ хоризонтално воблер губиха интерес.

Силикона Fiiish Black Minnow: Лаврака(най-големия), Ската и Маятикото излязоха на бавно водене на силикона, толкова бавно, че ако бях забавил още една идея, започва да удря по дъното. Почукванията също бяха повече при бавно водене при дълбока вода. При плитка вода, аз нямах удари на бавно водене, освен това риска да закачиш и скъсаш(2 пъти го направих) е по-голям. Петър го водеше по-бързо в плитката вода (4-5м дълбочина на 40-50м дистанция) и определено имаше постоянен екшън.
Ники извади 4-те лаврака на средна скорост на водене, което го вдига по-нагоре силикона, с което си обяснявам, че неговите са по-малки, ако 1.65 кг са малки лавраци де ?

Воблери отново:
Видно от успелите воблери, дългите липсват освен едно DUO 175мм, лично аз настоявах много на тях. Любимият ми от дългите е Duo TMS Flayer потъващ 175мм – на феникса.На ред хеда, на баракудата, на оушън бея и на дорадото – никакъв интерес. Към Момоти 190мм също, ударите бяха на воблери с дължина 140 и по-къси. Т.е. къс воблер, който лети далеч, дори по-малък от 140мм в момента е по-резултатно.

От друга страна хвърлях много, всеки ден и метални с дължина 7-9 см, 30+грама, с правилен вятър лети на 90-95 метра. Оставям да потъне до дъното. Никакъв успех и на бавни и на бързи и на средни, със, без, или слаб туич. Хвърлях в прайм тайма, не по обед 

Последно: Едната сутрин се извадиха 11 бараки. Ники 2, Петър 1, едни гърци 8, Ники и Петър закачиха и тия дето се откачиха при скоците, а аз се капотирах. Дори нямах побутване. Обяснявам си го с две причини. Първата лидера ми беше флоро 0.47мм и второ – възел чейн нод с 8 възелчета, което втвърдява връзката с карабината, криви линията и не дава добра игра на воблера. На другия ден смених с флоро 0.33 и уни нод. Само аз извадих 2 и откачих една, при 6 човека в джурума.

Поздрави и наслука.