Архив на категория: Риболов

В търсене на митичните костури.

Реших след работа да отида за риба, звъннах на Сандо и рaзбрах, че на Пънча е зле положението и риби няма, обаче все пак се разбрахме да влезем и да ги потърсим. Язовира ни посрещна така:

Докато аз спокойно се оправям и си снимам Сандо хвана две бързи сулки и един клен , пусна ги обратно и продължи да си мята на воблера убиец.

 

 

Сложих един силикон и започнах да настоявам , по едно време нещо причука и извадих едно костурче и се зарадвах като малко дете. Минаха едни каякари няколко пъти покрай нашата лодка в обсега, в който ловим и всичко приключи (гребълцата да им изсъхнат дано). Решихме да слезем към устието и да потърсим някоя щука, аз не бях обнадежден, защото не обичам щуките, ама викам си „Хайде ще се капотираме там, пък ще се върнем, като падне слънцето” . Така и стана, аз предимно лежах в лодката и си релаксирах, даже и не мятах почти. След час-два обикаляне решихме да се върнем на мястото и да тестваме пак, дали няма вечерен заход да направят рибите. Поне пък добра тренировка става с гребането и обикалянето на язовира.

Взехме и един приятел още от понтона с лодките и тръгнахме , започнахме да настояваме , всеки на различна примамка. Те ловяха на воблери въртележка , а аз сложих Фиииша 7 см и реших да излъжа някой капризен стрижок. След малко нещо ми почукна , последва засеча и се откачи…след малко пак почукна, не засякох , за да изчакам и пак го няма. На третото кълване нещо ме взе решително и тръгна, разхождахме се малко и дойде един приличен костур, а аз грейнах от щастие – никоя щука не може толкова да ме зарадва.

След това продължих да настоявам и извадих още някоя риба, но като цяло риболова беше слаб, поне събрахме няколко малки костура за котките на Сандо, които го чакаха с възхвала и възторжено мяукане.

Лайт с метален повод

След като вчера изтървах голяма голяма риба, която замина с воблера ми, днес вече се бях подсигорил с метален повод. Използвах готови, приличат на струна за китара. Може да звучи странно да търсиш щука с лайта, но ми е нова въдичка, а щукарката си стои вкъщи. Обиколих езерото и видях вчерашната щука, почиваше си на обичайното си място. Имаше налепи по тялото, същите които имат и умиращите каракуди, обикалящи с дни в чакане нещо да ги изяде. Пробвах я с няколко примамки, на която тя не реагира. По някое време плавно се оттегли навътре, като преди винаги се изстрелваше към дълбините. Мисля утре да се мъча да я хвана със серкме или грип, за да мога да я освободя от воблера. Не успях да проверя навсякъде, тъй като езерото беше отцепено от полиция, някой си от горе щял да обядва и достъпа беше забранен. Ясно ми беше, че с този повод, а и най-вече посред обед няма как да хвана кефал, но все пак опитах. Е успех нулев. Бях си останал с едното изпуснато костурче от по-рано.

Заобиколих и стигнах до любимите ми места. Нямаше признаци на живот, поне не и от хищници. За сметка на това вреше от мирна риба, която само можеше да ми развали риболова. Пред погледа на полицая си лових, докато той със свой колега се чудеше може ли докато са на работа да половят и те. Този път не слязох до водата, а стоях от високо. Нямах кълванета, но сред амурите видях още по-тънко и дълго тяло. Хвърлих към нея, тя отреагира, няколко туича без обиране с макарата, последва и в една от паузите удари!

Успешната примамка беше ръчно изработения HZL.

След няма и десетина минути рибата вече беше на брега. Отне ми толкова много време, замо защото си бях забравил грипера. Тръгнах само с една кутия воблери в джоба. Кохери нарочно не взех, за да не предизвиквам съдбата да ми обърне гръб. По-късно се обадих да ми донесат, но нямаха. Оказа се лесно изваждане чрез клечка. Все пак беше малко воблерче почти до глъдката, но нямаше щети по нея или мен. Там вече ми беше прегризвала една, заради грипера който ми я изпусна. Днес го забравих и трябваше до последно да я моря. Два пъти имах контакт с нея, но не беше готова. В крайна сметка, пред погледите на насъбвалите се хора, успях да я извадя, за да се снимат и те с нея.

Пуснах аз рибата обратно във водата, но малко по-късно се замислих за нещо друго, което ще онагледя по-долу.

На снимките загледах горната челюст на тази риба. Изглеждаше ми позната. После видях и белезите по гърба…знаех кога и как ги бях направил! В този момент гледам снимките от тогава и на компютър вече не изглеждат толкова еднакви. Все пак ще ги споделя с вас. Без съмнения, за период от една година съм хванал тази риба 3 пъти. За това време е качила почти килограм. Това може и да е четвъртия път, но май по-скоро не е. Все пак споделям снимки и вие преценете. Тук е заловена с въдица Tailwalk Dageki S802M и воблер Heddon Swin’n Image.

Ден по-късно (след 3-тото хващане от мен) Жулиан я залови на ръчно правена блесна (не от него разбира се). Тогава направих по-добри снимки на нейната челюст:

Успях да изровя снимки на първото и второто хващане съответно на Yo-Zuri Minnow и блесна Savage Gear. От тук нататък всеки да мисли каквото иска. И дори да не е така, аз ще си го броя 4-ти път на тази риба. Дано стигна до 10 броя, а тя до 10 килограма!

Save

Новата ми придобивка

Сдобих се аз с нова лайт въдичка, за която още нищо не мога да кажа. Не мога не защото не я познавам, а защото не съм навътре с терминологията и работата на една въдица. Преди да си я купя бях ловил с нея, беше собственост на колега и в един съвместен риболов сменихме такъмите за целия ден. До момента бях ловил само с един лайт, който беше подарък от момчетата за рождения ми ден. Днес идва момента, в който ще отиде да си почива, но няма няма да го оставя да залежава, също ще среща риби. Но…всичко с времето си, все пак трябва да се нарадвам на новата придобивка.

Излязох да я поразтъпча тази нова въдица, въпросната Tailwalk Backhoo Rise Spinning S632L. Исках да разуча и новата за мен примамка Fiiish Power Tail. На този водоем кефалите са трудни. Блесни и мухарки почти не работят. Воблерите трудно ги проследява и може да ги чукне, а може и да изчезне видейки нещо странно във водата. Въпросната примамка се оказа доста ефективно, но само откъм атаки. Бяха ме посъветвали да сложа по-голяма кука, но аз не го бях направил все още. От 15-тина кълванета успях да реализирам само едно, но верояно е и заради особенноста на плахите риби.

 

След няколко кълванета се случи и следното, след което вече ще сменя куката:

 

 

 

 

 

 

При липсата на кука, нямаше как да продължа, а не исках да свалям от някой воблер. Смених примамката, но кълванета нямах. Минах в съседното заливче и пробвах кефалите, които не ме отразяваха. Пробвах и в по-дълбокото, а един човек дойде да ме пита за щуките. Още не беше завършил въпросът му и отвърнах „видя ли какво стана“, вадейки олекналата линия. Прегризването беше мигновено, още не беше успяла да се сгъне въдицата. Нямаше какво повече да пита, вече му бях показал преди 10-тина дни прасето което дебна от там, но когато съм за щука нямам никакъв успех. Отидох да проверя леговището и Нея я нямаше там. Не се и съмнявам, че това беше Тя. Хубава риба, с тегло около 3 килограма. Сложих същият китайски воблер Trulinoya в друг цвят, но явно яркото ги плашеше.

По-късно минах на силикони, където се случи следното – първия сериозен тест на въдицата. Авансът беше перфектен, нагласен на късмет. Още се сърдя на Светло, че при ваденето ми го разхлаби и не знам какъв беше.

 

 

Знаех на къде отиват нещата и отидох на пейката под сянката. Кръстосах краката и започнах да си говоря с колегите.

 

 

 

 

След малко повече от 30 минути вече стана време това нещо да излиза от водата и да ми връща силикона:

 

А ето го и малкото силиконче и на какво приличаше след борбата:

 

 

 

 

 

 

Добавям снимки на тази риба от преди година и половина, когато я пуснах в езерото:

Save

Отново на Пясъчник

Ето, че и тази неделя (11.06) с „Team Spining365“ отново посетихме язовир Пясъчник. Моята цел пак бяха костурите. Малко след 7 часа, започнах да правя първите замятания в района между „дупката“ и стената. Тук-там се виждаха единични подгонвания на хищник. Плячката, която се опитваше да избяга от зъбите му, подскачайки над водата, беше едър уклей.
Започнах излета с воблери тип миноу, преминавайки през кранковете и стигайки до силиконите. През първия час нямах удар на хищник, а рибарите около мен се жалваха, че апатията на рибите била започнала още преди 3-4 дена, когато се появил силен вятър откъм Крушево и сега почти нямало никаква слука.
Достигайки една плитчина, заложих на героя от предния излет – Storm Gomoku Pencil. За около 20-тина минути имах цели три атаки на дребни костури. Те бяха още „сънени“ и при атаките се разминаха доста с примамката. 😀 На „дупката“ пък имах подгонвания от уклеи на малкия пенсил. Общо взето за малко над три часа и половина това бе най-интересното от излета. 🙂 Сигурен съм, че след такава неактивност, всеки ще си бие шута от язовира. Да, но не и аз. 🙂
Без да преувеличавам, измерено по Гугъл Мапс, съм извървял около 2,5 км брегова ивица в търсене на рибите, докато не стигнах отново до „златната мина“ от предишния излет. Със сигурност знаех, че ако има риби, които ще ме вземат уставно, то там е единственото място от целия язовир. Да ме пита човек, защо не отидох по-рано там … „Моето място“ беше заето от един колега, който също беше заложил на изкуствени примамки и имаше уловени едно-две костурчета. Огледах обстановката и застанах в началото на каменната стена, на най-големия плиткаж, където максималната дълбочина бе около 50 см. Тази позиция ми се стори дори много по-перспективна от миналия път. Естествено, идеята ми отново беше за риболов на повърхността.

Пред мен треви, а отдясно отново треви и едно изсъхнало дърво. Определено много по-добра обстановка за риболов с повърхностни примамки. 🙂

Още с първите замятания започнаха боричканията, кой да грабне по-напред малкия Gomoku Pencil!

След този мъник, нещата утихнаха за около 5-6 минути. Реших да създам малко шум в системата и смених пенсила със Storm Gomoku Popper, въпреки това, че предния път нямах удар на него. Още с цопването на повърхността започнах да водя агресивно малкия бонбон. Поп, поп, поп, поп и удар! Ето, че този път той се отпуши и успя да грабне интереса на костуретките.

Малкия лакомник беше с откъсната гръбна перка. Явно преди време се е спасил от това да стане основно меню на някой хищник.

Пуснах костура и подадох към отсрещните треви иии … :

… след две последователни атаки се заши странично тоя бандит:

Оп, оп …. шууууум в систематааа:

И така, докато не настана отново тишина и костурите изгубиха интерес към попера. Ами тишина да бъде! 😀

Стига толкова тишина …. хайде малко шУМ – поп, поп, поп, поп, поп, поп … !

Колегата отстрани в захлас гледаше мача на повърхността, седнал на камъните. По едно време и той сложи попер, но слуката му изневеряваше нещо.

На Storm Gomoku Popper- а успяха да ми се измъкнат два по-едри костура, поради това, че  бързо се забиха в тревите.

Разбира се, всички риби бяха връщани обратно, за да им пораснат райетата. 😉

Якото дърпане на костуретки приключи с още няколко бройки на Storm Gomoku Pencil.

Интересното в случая беше, че костурите взимаха само на повърхността! Нито един не ми удари под нея на миноуче или кранкче! Почти четиричасовото шоу на повърхността беше помрачено от наближаващата буря, която бе придружена със светкавици. Точно това нещо единствено може винаги да ме накара, да зарежа отличния риболов и да офейкам веднага от водоема. Е, така и направих.

И така, завърши и този мой излет. Дето има една приказка „който търси, намира“, та и моята хава беше такава. 🙂 Получи се много по-динамичен риболов, спрямо предната неделя, с много повече слука и удари. Този път лудницата беше пълна. Нищо, че рибките не бяха от големите батки, беше удоволствие да се наблюдава агресивното им поведение на повърхността, особено когато бяха на пасаж от по 7-8 костура зад примамката – тогава веселбата беше най-голяма. 😉

 

 

Пясъчни костури 2017

В неделния ден, на 4-ти юни, се състоя и своеобразното ми откриване на риболова на пролетно размножаващи се риби във водоеми, разположени до 500 м надморска височина. С Валката отделихме няколко часа следобед в търсенето на костурите на Пясъчник.

Виждахме една и съща гледка накъдето и да погледнем към хоризонта – пълна окупация на бреговете от биваци и рибари. За съжаление, това стълпотворение ни ограничаваше много при търсенето на костурите от брега. Решихме да се насочим към по-малко посещаван участък от Пясъчник, където разполагахме с повече свободна брегова ивица за риболов.
След като слезнахме до брега на язовира, един дву-три килограмов шаран на няколко пъти ни поздрави за добре дошли, подскачайки като делфин в непосредствена близост до брега.

През първите два часа от риболова имахме по една откачена маломерна бяла риба. За около 5 минути пред нас се завъртя пасаж от малки белки и така реализирахме първите кълванета. Интересно ни беше къде се бяха скрили пясъчните костури? Пробвахме различни примамки и техники, но те така и не се показаха.
След като изредих поне 10-тина примамки (различно газещи кранкове, силикони, блесни, повърхностни примамки), извадих от чантичката Storm Gomoku Pencil 45 – Clear Pink. Реших, че е време да се отдам на експерименти с тази (нова за мен) примамка. Цяла зима седя в шкафа, в чакане на по-добрите дни и ето, че според мен бе настъпил подходящия момент да се запознаем с това малко пенсилче:

Кастингът се оказа добър за теглото и формата му. Отдавна си търсех малко уолкърче и ето, че открих това, което ми трябваше. 🙂

На второто замятане подадох малкия уолкър успоредно на каменистия бряг. След 5-6 оборота видях, че нещо се опитва да чукне примамката. Продължих проводката без да спирам и хоп, ей така все едно от нищото ме взе костур, а не е като да не бях мятал с повърхностни примамки преди това (и то няколко)! 😀

Ей така най-обичам да се случва – когато съм измятал няколко примамки на едно и също място, да сложа нещо ново на линията и с първите проводки да зашия риба! 😀

Ето, че малкия Storm Gomoku Pencil доказа съмненията ми, че ще е много подходящ за бодливците! Погледнете този костур ….. :

…. сега той е най-известния костур в цяла България, защото за първи път е опитал нещо ново и различно – Gomoku Pencil! Той се превърна в първата жертва на Gomoku Pencil, из родните ни водоеми 😉 – хах епично, …. но не и последната жертва, разбира се!! 😀

И така, за един кратък момент от излета, едно малко костурче, ми показа, че тази примамка не е за подценяване. В следващия един час, крачехме по бреговете и не се случваше нищо интересно. Е освен едни шарани, дето бухаха яко по повърхността на водата. 🙂 Предположихме, че там където са шараните, костури няма да набодем и затова решихме да сменим мястото. Преминавайки през ъгъла на стената, видях доста перспективно място – плитчина с изсъхнали дървета и около тях водорасли. Реших да си пробвам късмета там, а моя приятел подмина тази „златна мина“. В крайна сметка, след като смених три примамки (включително и някои от повърхностните ми биячи за костур), извадих от кутийката Gomoku Pencil-а! За три последователни проводки с него – имах 7 или 8 удара и един откачен костур ….. е не, направо полудях! Явно костурите не ме взимаха на другите ми повърхностни примамки, защото те бяха по-обемисти като профил, спрямо Gomoku Pencil-а за същия размер! И да ви кажа имаше логика в това, защото наоколо беше пълно с малки рибки с издължена форма и дължина от 1 до 4 сантиметра. Явно бях улучил правилната примамка. Ей го на, поредния лакомник, който се опита да ми отмъкне малкото уолкърче! Вижте го как се заши … :

Лека-полека, размера на костурите нарасна с цели 4-5 сантиметра и отново ударчетата бяха на Gomoku Pencil …. Извиках Валката да лови до мен, като му казах да заложи на повърхностни примамки.

И двамата се учудихме, като виждахме как костурите гонеха малкия пенсил, а не другата примамка.

🙂

В крайна сметка Валката се премести диагонално на мен, като все пак успя да реализира една откачена риба и няколко подгонвания.

Към 18:30 часа трябваше да си тръгваме, че имах ангажимент. Доволен от риболова прибрах малкия Gomoku Pencil в кутийката с повърхностни примамки и си казах, че тепърва ще предстоят погроми на повърхността с него!