Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.

На дължина рибата беше около 60 сантиметра:

Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.

След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:

Рибата бе малко над 40 сантиметра.

Много добре бях отразил кълването на рибата:

Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.

За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:

Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂

Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.

Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:

Силикона, който успя да я провокира бе на Pontoon 21 – Awaruna на 3 инча и цвят 401:

Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.

Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.

Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉