Архив за етикет: Пъстърва

Петнистият опиум

Още от детските си години, помня коктейла от чувства, в който се потапях, когато с пръчка в ръка тръгнех към реката. Като един парфюм с разлини ароматни нотки, риболовната страст заливаше сетивата ми с хаотични усещания, като нетърпение, еуфория, любопитство, оптимизъм, напрежение, загадъчност и непреодолимо желание да заметна въдицата час по-скоро. Колкото повече наближавах, толкова по-силни и трескави ставаха тези усещания и нямаше друго изкушение на този свят, което да ме накара да се върна обратно.
Сега, над 30 години по-късно, когато запаля колата и тръгна към реката, тази риболовна страст продължава да опиянява сетивата ми със същия букет от чувства, въпреки всичко сторено от времето.
Когато пристигна и направя първото замятане, еуфорията отстъпва място на едно тихо спокойствие, а нетърпението на дълбока концентрация и устременост. Ловът и риболовът са първични страсти, много по-силни и константни от всички останали, измислени от по-късната цивилизация и променящи се във времето.

Така започвам своя разказ за един най-обикновен риболовен излет, на една от близките реки, която през годините съм посещавал много пъти. Реката е като жената – разпалва страсти. Но за разлика от нея , е способна да ги запази непроменени във времето, както за пореден път се убедих, пристигайки Събота надвечер и събирайки двете части на пръчката.

Реката ме посрещна малка и бистра, което не е много добре, предвид риболовната преса, на която е обект. Това, разбира се, не ме отчая, познавам я добре и винаги съм сигурен, че ще изкопча някоя риба дори и от най-малката, кристално бистра вода.
Спрях на място с няколко поредни хубави вирчета, слязох до най-долния и тръгнах нагоре. Замятах леко по диагонал, като редувах въртяща блесна и малък, ръчноизработен воблер. След няколко минути достигнах стеснение на реката с течение и почти потопени върбови клони на отсрещния бряг. Обзе ме приятно предчувствие, че ще има удар, приклекнах и започнах да упорствам, вкарвайки примамките под клоните. Предчувствието се оказа вярно и последва удар на добра риба. Определено най-едрата, която е сгъвала новата ми пръчка Tailwalk Troutia 62L, която притежавам от 2 седмици -еднo страхотно УЛ бижу. Воблерчето, на което се закачи, беше оборудвано със съвсем малки и тънки тройки, поради което гледах да не напъвам дебеланата и я задържах в течението известно време, за да се поизмори. Когато усетих, че започва да омеква, я свалих малко надолу в един разлив и я вкарах в кепа. Женска риба, около 40см, доста добре охранена, със скъсана опашна перка. Пръчлето се справи отлично с напъните й, като еластично поемаше резките пориви и благодарение на това негово качество, малките куки издържаха.

След като разгледах и снимах рибата, изпитах остро дежа вю, защото преди 3 седмици хванах друга риба на същото място, като приликата с тази беше поразителна. Въпреки, че настоящата беше по-голяма, първата ми мисъл беше, че това е същата риба, пораснала значително за тези 3 седмици. И за капак, и 2-те риби хванах съвсем в началото на излетите, като предишния излет също съм описал тук.

Залепил съм 2-те снимки, за да се види приликата, като горната риба е от сегашния излет, а долната – от предишния. От снимката се вижда, че рибата не е една и съща, но все пак, приликата е голяма.

Направих още няколко снимки на дебеланката и я пуснах обратно.

След тази случка, нямаше какво друго да направя, освен да повторя стратегията от предишния си излет, като обловя същите места и участъци.
Речено – сторено, тръгнах по стъпките си.

Не след дълго, на едно стеснение се вдигна риба и удари воблера , като не успя да се закачи. Въпреки, че леко се убоде, прецених, че имам шанс да я хвана и след като облових едно друго място, се върнах. Смених няколко примамки и в крайна сметка я улових на въртяща блесна Panter Martin номер 3. Рибата беше около 35см, направих една снимка и я пуснах.

Продължих през едни по-плитки места, като хванах няколко риби до около 30см и изпуснах и една малко по-голяма.

Общо взето, сценарият от предишния излет се повтаряше, като рибите искаха малко повече упорство и точно подаване и имах повече удари на блесна.

Когато започна да се смрачава, отново смених участъка. Удари имаше, макар и редки, но за съжаление, късметът вече не беше с мен и рибите се откачаха.
Излетът отново завърши с удар на риба 35+ см, която след няколко резки порива и скок се откачи и ме остави зяпнал и гледащ тъпо.
Изпуснатите риби са част от пъстървовия спининг и без тях тръпката нямаше да бъде толкова силна.

Все пак извадих това

Въпреки липсата на късмет през последния час, аз вече бях взел своята доза петнист опиум и сетивата ми бяха напълно наситени от емоциите на риболовната страст. Наслаждавайки се на летния залез, звуците на птиците и насекомите, и аромата на прясна трева, се запътих бавно към колата.

Магия на точки

Ето, че дойде края на работната седмица, а с него и времето да се избяга от горещените в града. Нарамихме багажа и бригадата тръгнахме из балкана.

Освен всички необходимо за бивакуване на открито, моя спътница в гората беше въдичката, прилежно прибрана в тубус. Тубуса го играеше роля една тръба от ВиК магазина. Не изглежда много лайт всичкото това оборудване, но все пак…

Пихме по няколко бири, времето взе да се разхлажда, пътникопотока по реката също спадна. Това беше и моето време, все пак трябваше да се прибера и по светло. Грабнах въдицата и се запътих още по-нагоре по течението, в търсене на петнисти твари.

Бях заложил на воблера от успешния излет, но след първата изтървана риба го смених. Последва уловена риба, но вместо да позира за снимка, тя ми причини следното нещо:

Тъкмо се зачудих къде да намеря стъкло, но се сетих за риболовните неща в джоба. Портмоне не носих, там имах нож, игла и стерилен скалпел, но…бяха далеч и не ми се връщаше. Замислих се за прекратяване на риболова, но се справих:

После една по една започнаха и рибките:

По някое време друга рибка успя да ми прични същото преживяване. Освен апетитен, воблера беше оборудван и с остри куки. Вече може и да не са чак такива, от подмятане из камъните, но в началото на първия си риболов бяха доста пронизващи.

В един перспективен вир имах брутален удар. За да не усети звяра измамата, смених примаката – същия воблер но с друг цвят. Пак удар! Свалих го веднага от линията, а на негово място сложих въртяща блесна. Още почуквания, след които се приблежих и видях плитчината, която ми е кълвяла през цялото време. Този път рибите бяха в бързеите, с много от хубавите върчета нямаше и следа от живот. Най-много някое раче да се беше появило. Тях разбира се не ги бараме, не само защото сме за риба (макар че като няма риба и рака е риба), но и защото би трябвало да са защитени. Най-вероятно вида е Речен рак (Astacus astacus), чиито природозащитен статут е „уязвим“. Хващах по някоя друга риба , но местата бяха малко и трудни за облавяне. Абсолютно всички риби хванах на Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят BGR – Black & Gold & Red. Въдица e Tailwalk Backhoo Rise Spinning модел S632L. Макар и със скромните си 190см дължина, пак ми беше голяма за тази малка рекичка. Макарата е Ryobi Ecusima 1000Vi. Плетеното влакно е китайско с неясен диаметър. Флуорокарбоновия повод е с дължина 115 см и е LAZER, модел CRYSTAL с дебелина 0,288 мм.

Харесах си местенце, на което да прекратя 3 часовия риболов – това беше един водопад с хубав вир, от където изкопчих още една риба. Знам участъка и времетраенето, също и приблизителния брой от 15-тина риби. За в бъдеще ще са ми ориентир за успешен излет.

Прибрах въдицата и тръгнах обратно надолу по пътеката, където ме очакваше 30 минутен преход до лагера. По пътя освен хубава природа, срещнах и някои други животински видове, като Горската жаба (Rana dalmatina) и Обикновеният сънливец (Glis glis)

Добавям и едно видео. Не е толкова с риболовна насоченост, но съм влязал в кадър и реших да го споделя. От преди това искам да снима как пада във вира и пъстървата се спука, но го е страх да лети между дърветата. доста шум и вятър прави, което пък вероятно ще обезпокои и рибите.

Save

Успешният излет

Вчера направих най-успешният си пъстървов риболов. По стара българска традиция (всъщност моя) не повторих реката. От няма и 10-тината си риболова, в търсене на петнистата, никога не съм бил на същото място. Изключение прави неколко дневен излет, като тогава смених и местата в различните дни. Може би и това беше причината да бъда капо, но за там е нещо обичайно явно. Често виждам ваши репортажи от същото място, където сте се прибрали само с мускулна треска, но не и снимки с риби. Само в два от случаите съм хващал в края на риболова, като в останалите съм хващал в рамките на първите 10 подавания, след което обаче ми е оставала само разходката. Вчера не беше така. Риби имаше в почти всеки вир, следователно и снимка. Терена беше лесен, но продължителен. 3 часов риболов, все нагоре по течението. На няколко пъти мислех да спирам и да се връщам, но исках да поразгледам още малко от реката. Имаше и „последна риба и тръгвам“, която в този случай дойде сравнително бързо. Исках да намеря нещо запомнящо се, за да знам при евентуален друг излет да знам до къде съм стигнал. Снимките и рибките са доста еднообразни, дори се чудих дали не са едни и същи. Само часа на заснемане ме ориентираше нова риба ли е това или съм дублирал. Успешния воблер беше Lucky Craft Humpback Minnow 50 SP в цвят Yamame Silver. Това беше неговия първи риболов, като несъмнено ще го използвам и занапред. Всъщност харесах цвета по снимките които виждам с риби, явно ги предпочитат. Често ръчно направените пъстървови воблери са с такива окраски. Хванах само една риба на различен воблер и той беше Lucky Craft Pointer 48 SP в цвят MS MH Flash Yamame. Вдигна няколко риби, извади само една, закачена странично. Всъщност не беше единствената риба закачена така, но го дължа на бруталните си и непрестанни туичове. На някои от останалите примамки имам вдигания или кълванета, но нямам извадена риба, за това и не ги коментирам. На снимката се вижда какъв скромен арсенал бях взел. Това беше с цел да не мъкна многото кутии, като така или иначе не използвах много примамки. Някои риби ми се изплъзваха и не успявах да снимам, няколко ми забиваха и куките в ръцете, една успя и в панталона. Скромни по размер, но много борбени, които ми донесоха мноооого приятни емоции. От 50-тина риби, които видях, 40 ми направиха кълванета, като 30-тина риби извадих. Бяха пощтръкляли, някои идваха чак до краката ми и тогава кълваха, стига да не ме виждаха де, че тогава се връщаха в „дълбините“. Малка приятна рекичка, с малки и плитки вирове, но стигнах до 3 извадени и 1 изтървана риба от вир! Пробвах с останалите примамки – определено си беше до цвят. А водата както виждате беше кристално бистра. По-прозрачна няма на къде. Спирам с писаниците, насладете се на снимките.

Вечерен спининг за сладки сънища

Повечето колеги постоянно се оплакват от липса на време за риболов. Времето наистина е най-ценния риболовен аксесоар, много по-важен от скъпите въдици и примамки. Всички се оплакват от неговата липса, времето не може да се намери по магазините, на никаква цена. Ходя често на риболов и всички ме питат откъде намирам време. Отговорът е много прост – крада го. Времето се краде, не се купува, не се подарява. Краде се от работа, краде се от семейство, краде се от съня и най-вече от телевизия, кръчми, безмислени раздумки и прочие. Казано с две думи – въпрос на приоритети.

И така, за пореден път откраднах малко време след работа и с мръсна газ отпраших на любимата рекичка, в близост до столицата. Някои ме питат откъде намирам средства да ходя толкова често. Тях също ги крада – равняват се на 1 бира с мезе в квартална пивница.

Реката ме посрещна с отлично ниво – нито малка, нито голяма. Липсваше й малко цвят, но както напоследък е модерно да се казва – коттакоа.

Почти винаги на тази река започвам риболова от един конкретен вир, защото е много удобен за настройка на примамки, а аз съм крупен производител на ръчно изработени воблери.
Като казвам започнах, започнах наистина, защото още на първото мятане се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на примамката я хванах – красива балканка, с много жълто , подуто коремче и ярко червени точки. Успешният воблер беше Stream Cutter 55 mm, със седефено покритие.

Много обичам, когато хвана риба още в началото, вероятно всички обичат.

Настроих си воблерите и се преместих в друг участък, където има по-сенчести места – нито аз, нито рибите обичаме слънцето. Няма нищо по-отегчаващо в пъстървовия риболов от осветената вода с виждащите се отдалеч и най-малки детайли по камъните. Не така стои въпросът със сенките, те са потайни и вдъхват надежда за изненада.
Тръгнах нагоре по течението и започнах да облавям малки дупки до отсрещния бряг, редувайки въртележка и малък воблер, който проблясва много ефективно при туич. След няколко изтървани и 2-3 хванати риби около мярката, вече можех да заключа с добра достоверност, че в случая воблерчето работи по-добре.

Изплюх блесната, която държах в устата си при редуването и на нейно място лапнах друг, малко по-тежък и голям воблер и продължих редуването на 2-та воблера.

Достигнах перспективен вир и заметнах отдалеч с тежкия воблер. Няколко агресивни туича и закопчах борбено мъжкарче, което направи множество олимпийски скокове преди да излезе за снимка. Печелившият воблер беше Flat cuttuer 48s, много работещ цвят BRK(сивен).

Започна да се смрачава и отново смених участъка с друг, защото знам, че там рибите се размърдват на мръкване.

Схемата беше същата – вървях срещу течението и облавях с агресивни туичове. Извадих и изтървах още няколко риби околко и малко над мярката. Не успях да реализирам една добра риба, защото ме домързя да се прикрия – вдигна се и ме видя, повече не излезе.

Започна да се мръква и тръгнах обратно по реката към колата. Минавайки покрай едно хубаво вирче, което преди 15-20 мин бях обловил, ме обзе желание да пробвам отново. След 2-3 замятания и задържане на воблера в течението с туичове, в полумрака забелязах, че се вдигна риба. Продължих да я тормозя и след смяна на воблера се закопча – хубава женска риба, ориенталски тип. Дежа вю – така започнах този излет, така го завърших.

Пуснах рибата и се прибрах изморен по никое време, но много зареден – откраднатото време си заслужаваше. Може би изпуснах сериал, мач и кръчма, но на кой му пука, сънувах сладки сънища.

Пъстървови приключения

Събудих се сутринта и първата ми мисъл беше риболов, а все още ми се спеше прекалено много. Реших, че ще полежа малко и ако не ми мине ще се ходи за риба и без това даваха времето да се разваля следващите дни, а и аз традиционно преди изпити , вместо да уча ходя за риба да си наместя чакрите. Полежах малко, обаче пусти мерак не минава и беше ясно , ще се ходи , но трябваше да се разбързам и да тръгна рано, преди да започнат сутрешните задръствания. Събрах в един сак с който ходя на тренировки уж нещата , защото не знаех кое ще ми трябва и кое не , а нямах време да се бавя. Вече пътувах към реката и си мислех колко болен мозък съм , точно преди 2 дена бях пак за риба и едва не умрях от жега, но мерака си е мерак, поне кафе и вода да си бях купил от София… Отидох на реката сложих един воблер от тези които правя , за да го тествам как се държи и докато си подмятах лежерно в един хубав вир нещо ми причука, помислих си това е камък , но последва на втория-третия туйч рязко дръпване , засечка и започнах да се боря с едно прилично рибе.

Помислих си , че днес ще имам явно слука за разлика от преди това. Тръгнах окуражен с надежди и рибарски блянове за добър риболов и в крайна сметка така и стана, макар да имаше своите падения и възходи риболова. Реших да тествам в по-бързата вода и сложих тежък воблер , който ми позволява да обловя терена , но беше проблем защото водата беше бърза , а аз се движех срещу течението. Рибата беше активна и почти зад всеки хубав камък излизаше по някой мъник и се стрелваше към воблера, но му се струваше явно голям. Смених и сложих едно Snacky 33 , едно страхотно бижу на Лъки Крафт според мен, с него мога да облавям доста добре и срещу течението. Малките често го чукваха , но не можах да реализирам риба с него в този момент , защото не се задържаше толкова , колкото ми се искаше на мен, а явно и на тях.

Продължих да крача и Ники ми подхвърли „Хей братле, виж какво има до теб!“ , погледнах и видях една змия хапваща си в захлас лешанка с прекрасни цветове. Извадих телефона и реших да я снимам.

Видях един хубав вир в моите очи и реших да да тествам с някоя клатушка да им я презентирам с пропадане и повдигане и по едно време баааам , удар аванс и се откачи… Отидох на следващото място , имаше малко водопадче , дълбочина и камък – всички предпоставки някоя пъстърва да дебне в засада падаща храна от водопада по течението. Сложих един Power Tail 3.8 gr или както аз му викам „железниьо Фиииш“ и подадох , по принцип може да се води основно по два начина, единият с повдигане и отпускане (да има тропаш на вратата) или с постоянна проводка , тогава работи като цикада , но трябва да мяташ по течението и да го водиш срещу него, за да има съпротивление. Подметнах един път нищо, подметнах втори път и бааам нещо го чукна , инстинктивно засякох , водата се разплиска и след малко пред мен имаше една не голяма , но борбена и красива рибка.

По едно време по път видях една ларва от водно конче , в този момент се сетих ,че преди имах подобен силикон , а сега липсва…иначе можеше да пробвам как ще реагират.

Повървях известно време и ми се стори, че рибите вече не са активни , защото не вземаха на нищо и реших малко да полегна и релаксирам , лежах и мислех как да ги провокирам , но през това време забелязах колко красива беше гледката над мен, а аз вперен във водата изпускам природата , която ме заобикаля , в крайна сметка рибите не бяха най-важното нещо , а досега с природата.

Поех малко въздух и продължих като бивол да газя в реката и проверявам зад всеки камък и във всяко вирче. Както си мятах вече леко отчаян нещо ме удари и разтърси, това ми повлия доста отрезвяващо. Веднага смених воблера, защото вече го бяха видяли и не вярвах да има повторна атака, а рибата според мен не се беше убола. Подметнах прецизно и след няколко повдигания и пускания до дъното нещо буквално тръгна настрани, без да причука, безапелационно и мощно. Засякох и започна да взема по малко аванс, той си седи леко разхлабен , за да избегна откачания на добри риби, вече го бях играл този филм на миналият риболов, като се откачи една хубава риба след скок във въздуха и затегнат аванс… След малко рибата беше до мен , не я напъвах, защото куката е малка и не знам до колко се е забила добре. Снимки , пози и хайде пак във водата да зарадва някой друг.

Това беше добре , имаше удар и малко се оживих и тръгнах с нова амбиция да ги търся. Имах няколко пускания на малки риби, но не се закачаха , а може би и по-добре така. След малко в поредният вир от който имах голяма надежда да измъкна хубава риба нещо ме взе, тръгна и се откачи… а беше хубава риба. Веднага последва лек тунинг на металният Фиииш и му сложих единична кука с надеждата да ги пробива по-лесно и да държи по-добре рибите. Резултата не закъсня , след малко нещо тръгна при пропадането настрани , викам си това да е течение е странно и инстинктивно с лека подсечка реализирах още една хубава риба.

Вече бях много гладен , изтощен от прехода и жегата и единственото за което мислех бяха вскусни пържени картофи със сирене и нещо месно за гарнитура. Видяхме се с Ники, той вървеше по течението , а аз срещу него , направихме си едно селфи както си е редно за гладни хора и тръгнахме към колите.

А ето и една негова снимка как лови риби, когато го мързи 😀

Яденето не съм го снимал, защото беше много свинска история , но мога смело да кажа , че си струваше след толкова преход да хапнеш нещо вкусно, макар и после трудно да станах и стигнах до колата, бях се отпуснал, спеше ми се и ме мързеше – неочаквано добра комбинация!

Пъстърва по маловодна планинска река

Здравейте колеги,

След като почти съм зарязал риболова по реки заради пустият му каяк 🙂 беше време поне да закрия пъстървовия риболов със едва 4 -тия си целенасочен пъстървов излет за тази година. Прибирайки се от Ловеч се сетих , че минавам прекалено близо до Бяла река , която по това време на годината страда от маловодие , но пък дори и да няма риба красотата на този район е поразителна и си струва дори само разходката.

Реката ме посрещна както и очаквах – малка и адски бистра , което поставяше на изпитание способностите ми да се прикривам като партизанин 🙂

В такава ситуация избрах да работя почти изцяло с 2 воблера – Един 50 мм Ito Craft със скромните 3 грама и супер успешният боец от предишното ми преминаване през този участък – воблер ръчна изработка от г-н Тачев – уникална 50 мм американка с тегло около 2,5 грама. Трябва да кажа ,че близо 2/3 от излета прекарах в Hand made воблера и той по-никакъв начин не отстъпва на реномираните марки – дори смея да твърдя ,че в определени моменти ги превъзхожда значително.
И започнах аз да ги изпускам и чак след към 5 -тото вдигане на риба успях да снимам това църно обитателче на реката.

В почти всеки вир или бързей се стрелкаха рибки и макар успеваемостта да ми беше под всякакви нормални проценти ( все пак използвах куки без контри) успях да снимам няколко страхотни рибки хванати на воблерът ръчна изработка.

Я открийте къде е рибката на долната снимка 🙂

В рамките на 3 часа минах участък от 2 километра пълен с живот и като се има в предвид ,че реката е в режим „ХВАНИ – ПУСНИ“ се надявам животът в реката да се умножи.

Зареждането с енергия на такова място е гарантирана , но имаше планирано посещение с цел разузнаване на близкият язовир Домлян и около 16 часа се насочих към тази дестинация за която ще разкажа в следващият репортаж.

Поздрави и наслука

Пъстървата – господарят на планинската река

Отново се впуснах в преследване на петнистите, целта беше да търся големи по непристъпни места и на по-големи воблери. Взех три кутии една с 5 сантиметрови примамки, една със 7см, и една голяма с до 10 сантиметра, които да редувам според вировете.

На миналия риболов имах празен удар на HZL 5 см и реших да почна с него, много приятна за работа примамка. Държи се добре в течение, постига големи дистанции за размера си и реагира страхотно на туич+собствена игра, идеален за почти всякакви ситуации.

Както си го разучавам туич-туич пауза след това 3-4 оборота изведнъж воблера спря засякох и извадих малка пъстърва на ръба на мерната, но много борбена.

Няколко снимки и обратно във водата.

Слънцето изгря, моя колега се отказа и легна да поспи J

Аз си тествах почти всички примамки около едно паднало дърво, клатушки, въртящи блесни воблери всякакви размери. Пробвах и Lucky Craft Short Bill, защото винаги ми носи късмет и го слагам във всякакви ситуации.

Реших да пробвах на малко по-дълбоко газещ воблер със цвят балканка

Pointer 48 DD на второто мятане нещо ме ковна и дръпна малко аванс, беше хубава риба, успявах да я контролирам доста добре въпреки закачките, но бях с дълга seabass-oва въдица 2,60м Tailwalk Salty Shape Dash Seabass Game 83MH Wind.

В момента, в който я докарах до брега полудя и отпред се заформи водовъртеж

Естесвено нямах кеп и кой да ми помогне, пуснах и още малко аванта да се измори хубаво и я изкарах. Тази се сетих да я измеря 37 cm.

Бях супер доволен вече и реших да го играя хазартно осталите 2 часа от риболова и редувах само 7,8 и 10 сантиметрови примамки без никакъв успех.

Вече към края на рибова, както си говорим отчани с колегата, нещо сякаш побутна примамката, направих два три туича с пауза и му казах на Аделин „Май ми почукна…“ и в този момент зверски ударррр.

Пръчката се тресеше все едно някои е закачил питбулче на клон и то тръска ,понеже е с параболичен строй усещането е уникално.

След като успях да докарам рибата видяхме че е дебелана на стероиди, опитах се леко да я повдигна, водата завря и айде пак от начало.Колегата се опита да я хване, но тя се мяташе във всички посоки, казах му да я остави да се измори пък ако се откачи откачи.

След като я извадих и снимах тръгнах да и вадя воблера от устата и забелязах, влакно около него, беше повод 0,16 с кука 12-ка разплетох влакното с куката и го метнах .

Ха ха, скъсала е на някой и е успяла да се измъкне, изкефих се, после на горната част на устата видях още една яка закачена кука 6-8-ца с дебело влакно 0,20-0,22 и се изумих. Направо ги е разкъсала като пираня колегите плувкари и се е спасила от сигурна смърт. Не е трофейна риба, но е много борбена, мускулеста и хитра, знае как да ползва течението в нейна полза.

Махнах и втората кука и пуснах този петнист звяр с голям респект, дано и за напред да успява да се измъква от гладниците!

Риболова на пъстърва започва да ми става любим.

Пъстърви в ледена родопска река

Здравейте колеги и приятели,

В неделя – 20.03 беше предвидено почистването на язовир „40 -те извора“ от местната ловно-рибарска дружинка , която превърна това язовирче в едно прекрасно място за отдих и риболов. За съжаление многогодишното рибарско присъствие беше оказало своето влияние , но с дружни усилия успяхме да извозим близо 100 големи чувала с боклук.
В ранният следобед реших ,че все пак е време да открия пъстървовия риболов и се запътих с новата си гега Tailwalk Keison Runsback с тест до 18 грама към ледената пъстървова река над Бачково 🙂
А тя голяма , снежна и адски бистра. В това време на годината съм забелязал ,че рибките предпочитат естествени и бледи окраски и веднага засилих едно DUO Ryuki 50S към края на неголям вир.

И докато си припомнях що е то туйчинг и как се работи с толкова лека и пъргава пръчка нещо последва воблера и се случи това за което всеки е отишъл до реката , а именно прекрасен удар и след кратка борба ( все пак съм с 0.2 плетено и 4 lb FC ) първата ми пъстърва за годината позира за снимки.

От доста време съм си наложил да не вадя пъстървата на брега, освен ако не е абсолютно невъзможно да я откача само с клещите и тази след кратката фото сесия отплува да разказва за това дето трепти , но не трябва да се яде 🙂
Е , явно не беше казала на приятелчето си във вира защото само след 5 минути последва още един удар на подобна риба , която обаче не стоя мирно за снимане и си замина бързо.
За съжаление водата беше доста и трудно се минаваше от бряг на бряг само с едни високи ботуши , но беше радостно да отбележа ,че нямаше вир , в който да не видя поне 2 , макар и дребни балканки.
Поради високата вода и напредването на времето излетът беше изключително кратък – около 2 часа , за които имах над 10 удара и 3 не големи пъстърви , но с телефона е изключително трудно да се снима нагазил в бързи води и само тази първата успя да влезне в кадър 🙂 . Изредих доста примамки , основно воблери от марките DUO , Lucky Craft и Ito Craft като има и 2 удара на клатушка Forest Marshall 4,8 грама.
А , пролетта бавно, но сигурно си проправя път 🙂

Поздрави и наслука 🙂

Риболов на трофейни пъстърви в студена и висока вода

Риболов на трофейни пъстърви в студена и висока вода – автор Асен Рачев.

Нуждата от „постоянни“ излети за пъстърва, през всякакви сезони, атмосферни и други условия, е непреодолима…
Винаги съм подготвен – дали тръгвам целенасочено, или просто пътувам за някъде. Най-обичам, когато пробвам случайни дестинации и/или стари перспективни, но позабравени, да ме изненада тежка пъстърва. Имал съм щастието редица пъти да изпитам тази емоция. Така се случи и тази седмица.

В зимно-пролетния сезон, особено в последните няколко години, често реките са с висок дебит, синкаво-зеленикава вода, движеща се на талази, което при средните реки е винаги успешен момент за улавяне на трофеен екземпляр. Но, няколко уловени риби в трудни води ме накараха малко да променя стратегията и виждането за риболова.
Голямата вода в голяма река е голяма работа и те кара да се чувстваш незначителен. В малките и средни реки ти идва повече оптимизъм. В големите реки при продължително пълноводие може да спасим капото във вливането на малка река в тях или в най-близките перспективни вирове.
Когато познаваме местата знаем и къде живеят хубавите риби. Те не се хващат често, но обичат и пазят мястото си. Когато се вдигне водата, те се установяват наблизо до скривалищата си, за да ги пазят от нахални нови кандидати. Отделно им се яде нещо като хората, въпреки този дискомфорт наоколо. Често те застават в дълбоки места, малко по в края на течението и където не хабят сили, но и остават незабележими от враговете, като могат и да хвърлят поглед дали няма да изскочи нещо интересно. Често се позиционират на границата между тежката и по-бърза вода и тихото, преходно течение. Последната слука потвърди това твърдение.

Вече три сезона успешно ползвам японската марка воблери Lucky Craft и безотказния модел – Pointer 65 DD(Deep Diving), в няколко различни разцветки. При шарена сянка и леко мътна вода добре се представят моделите: Aurora Black, MS American Shad, MS MJ Herring. При бистра вода естествен цвят, Pearl Ayu или любимия Aurora Gold Northern Perch. Варианта Pointer 65 XD(Xtra Deep) – Nishiki, е нечовешки стабилен и екстра-дълбоко газещ за особено тежки и дълбоки течения.

Воденето е плавно и леко, като ползваме силата на течението и оставяме воблера сам да си направи играта. Правим бавни проводки, със задържане, като навлезем в по-спокойна вода можем леко да туичнем, колкото да вкараме дисбаланс в играта и след кратък интервал да повторим. Важна е акцията на въдицата, защото играта трябва да бъде интересна, но не натрапчива. Големите риби гледат строго и не бързат – лекият туич на интервали ги дразни и им разваля хармонията. Важното да намалим скоростта до поносимо ниво, като в повечето време воблерът играе сам и не оказва неприятни вибрации върху въдицата. Страхотно се държи при пропадане и много пъти имам сериозни атаки точно в този момент. Ударите на тежките риби при такава проводка са по-скоро стоп на линията и след това тежки тласъци, отколкото резки и експлозивни. Следва мощно засичане и ако е рекъл Господ рибата е наша. Мога да кажа, че на почти всички марки примамки подменям куките, тук дори и това не ми се налага. Вярно, с една изправена тройка и халка, успях да извадя успешно, без кеп, пъстърва с тегло 5,800 кг.
По мое мнение и на база опита през годините – няма по адекватен модел примамка от Lucky Craft за капризните риби в буйни и големи пролетни и зимни води.

Пъстървовото (НЕ)откриване 6.02

Здравейте колеги,
Тъй като 1 -ве февруари се падна в понеделник – то откриването на пъстървовият сезон се отложи с цели 5 дни , но пък денят се оказа прекрасно слъчнев за февруaри и макар да подухваше студен вятър беше приятно за риболов.
За това дълго чакано мероприятие на гости ми беше не без известният с големите си риболовни успехи в улова на пъстърва Николай , известен повече като БашМайстора 🙂
Е, избраната дестинация носеше доста рискове от валат по това време на годината и въпреки грандиозните ни опити , смяната на примамки и извървяните километри , не успяхме да излъжем нито една риба 🙂
Аз бях с една нова пръчка на Tailwalk с тест по примамки 0.9 – 8 грама , но макар да работеше много приятно с с доста голям набор от воблери и клатушки , за нея мога да говоря малко по-детайлно едва след няколкото предстоящи излета , пък дано да имам и слука.
И така… стига толкова приказки – време е снимките да покажат , колко трудно беше да се излъже риба в ултра бистрата и маловодна река ( абе пак оправдания ама… 🙂 )