Архив за етикет: Бяла риба

По реки и язовири – през януари и февруари 2022

Честита Нова 2022 Година! 😀 
Нова година е и пак време за нови очаквания за сполука, както в живота и личен план, така и в любимото ни хоби – риболова. Пожелавам всички ни гадната лошотия и проблеми да си останат в стара и през новата година само хубавите неща да ни спохождат.
При мен НРГ (новата риболовна година) стартира на река Марица. Датата е 09.01.2022 и си крача в неделния предиобед спокойно по маришките брегове. Реката – вече и тя е по-спокойна, отколкото преди няколко седмици, а януарския ден е по-студен, спрямо предходните години. 
Докато си мятам и се разхождам из бреговете попадам на…. сурвачка! Пищно окрасена октъм панделки и захвърлена в реката по адет – да е здраве и берекет по стар прабългарски обичай и да тече живота по вода. 

Моментално се връщам над 24 години назад във спомените си и се сещам веднага за стихчето, което като дете рецитирах, докато биех гърбината на родителите и роднините ми за здраве, а те пък от своя страна за „добрия масаж“ ми подаряваха парички, луканки, шоколади, банани и все такива хубави неща за децата по онова време. 🙂 
„Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо-здраво догодина, догодина, до амина! „.
В наше време аз самия съм вече дърт и традицията продължава да е жива, като моите племенички ме сурвакат, но сурвачката не я мятаме в реката. 🙂 

Претърсвам вировете наоколо обаче нещо слуката я няма. Скъсах по някой друг силикон и така… За момента няма изгледи, дори да „сурвакам“ някоя риба, но… ето, че по едно време имам своя шанс – усещам по бланката на Venom-а кълване, засичам моментално и НРГ е открита! 
Larva-та в „моя цвят“ ми донесе първия зимен кефал за новия сезон, който успешно кепвам след кратка борба! 

Рибата не е от голямите цепеници, но пък на фона на вложените усилия и време е нещото, с което можеш да се гордееш, при положение, че наоколо другите спинингисти са без риби. 🙂 Силиконът е безапелационно засмукан и още малко е оставало оловната чебуршака и тя да поеме към глътката на кефала. След снимките, рибата бе върната обратно.

15.01.2022 – прекрасен зимен ден за риболов със сняг край бреговете, който решавам да посветя на спортните костурчета, обитаващи близките микроязовири. Първо бях на един микроязовир, където влизането с автомобила ми беше леко затруднено и го нахвърлях чак до тавана с тежка зимна кал, която измих с язовирната вода от предния, задния и страничните прозорци, че поне да имам видимост, като карам. 🙂 На първото язовирче заминаха няколко силикона, но без да имам ударче и намерих един умрял над 15-сет килограмов толстолоб. Привечер се преместих на втората дестинация където успешно посрещнах залеза, без каквито и да е индикации за рибешки живот. 🙂

В следващите уикенди не планирах излети и чак на 05.02 и 06.02.2022 бях на вода. Случиха ми се няколко готини момента и ето ги тях в няколко снимки и редове.

Този уикенд имах шанса да наблюдавам щуки по Марица в зоните без течение на реката. Апетитът им бе нулев, като най-вероятно това се дължеше на подготовката за размножителния им период (от 15 февруари според ЗРА). Ето една бременна бъдеща Мама, снимана със зуума на смартфона, от малко над 5 метра дистанция.

Щуките просто витаеха и не им беше до атаки.
И двата дни риболова по Марица беше адски тегав. В Съботния следобед прерових някои от най-добрите ми и успешни места, но слуката не идваше. Вир след вир – все едно нямаше риби, а съм сигурен, че са там. Сменях силикони, грамажи и размери, обаче нямах късмет.
Стрелките на часовника бързо напредваха и вече подминаваше 17:00 часа. Не оставаше много риболовно време предвид факта, че бях постоянно в движение и повечето минути ги пилеех в придвижване от място на място, а не в мятане. В края на краищата се отправих към най-зачуканото място, което не беше много достъпно и имаше закачки. Един силикон си замина, но пък в чантата имам още клонинги. 🙂 

Реших, че искам-неискам ще нагазя малко във водата с ботушите, за да преодолея някои клони пред мен, пък дано не изплаша рибите. Просто ми трябваше по-удобна позиция – бях се базирал на изтичалото от един голям вир, като дъното беше осеяно с камъни и си трябваше по-добър контрол над проводката. Допълнително и клоните на храстите ме тормозеха, но само това беше решението – леко нагазване до глезен в студената вода.
Подавам отново Larva-та и започвам нова проводка. За съжаление не се случва нищо, но това не ме демотивира. Подавам така още няколко пъти, но отново нищо. Нямам вече накъде да ходя и да сменям мястото и решавам, че ще настоявам тук още има-няма 30 минути до залез пък к’от’ т’ва. Сменям малко начина на подаване и стигам средата на изтичалото в средата на вира и… О, чудо – имам хубав плътен удар и този път не е камък. 🙂  Веднага засечка със скоростта на светлина и Venom-а моментално ми каза, че съм излъгал едра риба, като малко след това ми сработва и аванса! 

Имах късмета да забия страхотна и дива маришка бяла красавица, притежаваща уникална физика и страхотна мощ! 😊 Бях й пробил добре костеливата уста със спининга и процеса по ваденето и преборването й мина като по учебник. Всичко бе толкова сигурно, че си позволих да се поглезя и да направя кратко клипче от ваденето й, както и малко симки. Кепнах успешно страхотията и ето я на – страхотна дива и наперена красавица:

Това бе и мой своебразен личен рекорд за улов на бяла риба на река. На тегло нямам идея колко може да е била, но ми стига това, да видя внушителната й физика и да преценя, за себе си, че тази риба е уникална. Освен това, само след около месец и половина настъпва размножителния й период и съм сигурен, че тази бяла кралица ще даде шанс за живот на бъдещи маришки трофеи от вида й, които ще притежават нейния див ген, мощ и физика! 

Този вид риба с такива размери си е бонус към риболова – те са специални и се радвам, че се срещнах с нея. Най-долу в публикацията поствам към Ютюб канала си и видеото, което направих с улавянето и пускането на свобода на този страхотен маришки звяр.
През неделния ден си останах без слука, дори ударче нямах, но бялата риба от събота, като че ли балансира нещата. 🙂 

Уикендът на 12-13.02.2022, се получи голямо разминаване между големите ми очаквания за добра слука и действителната обстановка по Марица… 😁 

Доста голям участък прерових за тия два дни, комбнинирано със средна степен на трудност за офроуд, но резултата бе само един изтърмъчен едър шаран (бая дърпане и аванси паднаха), който се откачи на около 3-4 метра от мен и за спомен ми остана една от люспите му – дано е на берекет и пари. 😁

19-20.02.2022 – отново се насочих към Марица, но в друг по-перспективен подучастък.

Този път към арсенала от силикони добавих и Fanatik Gipnoz на 3,3 инча – тлъст силикон наподобяващ пиявица, в любимия ми цвят 022. 🙂 Надявах се, че с още една форма на пасивен силикон ще успея да провокирам някой от пасивните маришки хищници.

В крайна сметка с тези два риболовни дни добавих 5-ти пореден и безапелационен валат (и на новите места) с тази особеност, че една мида поне ми направи запомнящ се добър удар на добрата стара Larva, а как ми се искаше да беше риба. 🙂 

26.02.2022 – хубав и топъл съботен ден, а още е зима!?! Промяната в климата започва да се усеща все повече. Живакът се напомпа до цели 13 градуса, а  усещането навън бе по-скоро за настъпваща пролет, отколкото за отиваща си зима. 
Следобедните топли часове ги оползотворих на река Марица – по стари и до болка познати места, в търсене дали случайно не се е позавъдила някоя риба след толкова години на безрибие в подучастъка. Хубави места проверих, но нямах никакво пипане. Следа от риби – също, каквато и да е. Абе пълна нула….
По време на предвижването ми от вир на вир станах свидетел на много грозна гледка край реката – може би над 200 автомобилни гуми бяха незаконно и мърляшки изсипани там от някой лош човек, решил да си спести някой лев и да прецака ситемата. При вида на гледката ме обвзеха всякакви ядове и „благослових“ онзи, който бе направил това микро сметище край Марица. 

Решението в този случай бе да запретна ръкави и да изчистя тая нечистотия, сътоверена от тъпотията на някой бизнесмен, който най-вероятно е дал парички на хора от малцинствата, за да ги изсипят край Марица. Впоследствие, малко по-нататък по пътя си, намерих и втори такъв куп, а на друго място – изсипани смесени отпадъци…. За да не цапам тук темата, ще споделя в отделна публикация как да се справим сами с такива грозни гледки край водоемите ни.
С изключение на по-горната случка, излета по Марица премина, по-скоро, като пролетна разходка, но без да видя рибешки живот, а всички предпоставки за слука бяха добри, но като няма риба – така се получава. Просто има участъци от Марица, които са зверски обезрибени от бракониерите….

Завършвам публикацита си с краткото видео на бялата риба, която улових и пуснах в началото на февруари месец. 🙂

Марица джигинг – февруари 2021

Февруари – вече не е онзи студен и мразовит месец, който беше преди години. Водоемите в България все по-трудно хващат лед през зимата, което от гледна точка на нашето хоби е екстра, защото риболова не спира заради студа, но от гледна точка на рибите – ами не ги оставаяме изобщо на спокойствие.
Още първата седмица на февруари живака заковаваше дневни температури от 8 до цели 20 градуса по целзий. Прекрасно и слънчево време за риболов през делника, стига да не си на работа, обаче. 🙂
Още пъврия уикенд се пуснах по Марица. Съботата – на 06.02.2021, се наспах без да бързам за никъде и бях на реката към 9-10 часа. Нивото на реката – спаднало, времето отлично за риболов, но активността на рибите супер кратка само за 30 минути и то само на един вир. В този половин час имах два удара, като единия го заковах, а другия беше по-скоро пощипване на дупето на Larva-та. 

Вторият уикенд на февруари чувствително захладня! През делника температурите си бяха положителни, а времето слънчево и топло. Обаче, изневиделица в петък на 12-ти студен фронт донесе за кратко снеговалежи и дори дневните температури почнаха да се движат от -6 до 1 градус. Това прецака плановете ми за риболов през уикенда на 13-14 февруари, щото не ми се щеше да хвана някоя пневмония и после да ме пишат COVID. 🙂 Следващия ми прозорец за риболов се очертаваше да е 20-21 февруари. Имаше известно затопляне през делника, което не позволи да падне сняг, но пък щом не е сняг значи ще обичайната му форма – дъжд. 🙂
Събота сутринта на 20-ти дилемата беше: „Днеска – да ходя ли? Да не ходя ли? Абе отивам!!“. Времето хипер нестабилно и всеки момент щеше да запука яко дъжд. И така, докато се чудех, към 12 часа по обед дъжда не спираше, обаче тръпката за риболов беше по-голяма, от всичко -няма как втори уикенд да пропусна за риболов, абсурд! Облякох се добре, че беше и около 4-5 градуса, и запалих към Марицата. Реката беше вдигнала ниво и не изглеждаше никак приветлива за риболов. Бях взел с мен един от най-новите модели силикони на Bait Breath – Getter Bug, прясно внесен в България. Интересна, обемиста и трътлеста буболечка, която ми предстоеше да пробвам. Допълнително взех куки, чебурашки и карабинки, че оредяха редиците от късане по дъното на реката. 🙂 

Започнах с Getter Bug-a, после минах на шадове 7-10 см, след това на Larva – малък, среден и голям размер. Рибата обаче не ще и не ще. След цял час упорство в дъжда, усилията ми показаха резултат и бяха наградени с първия сомак за годината. Ей така – от нищото, докато си мятам поредната примамка, последва мощен удар, усетен моментално на чувствителната бланка на Venom-а:

Удоволествието ми, от положените усилия до крайния успех, бе голямо! От всичките ми изредени силикони късмет имах на 3 инчовата Larva в един от любимите ми цветове и с 8 грама чебурашка. Успях да кепна мустачкото и ето го пред обектива ми, уловен като по учебник на FilStar-ската кука: 

Последва видео с пускане на рибата и риболов още един час, като дъжда се усили още повече, което ми накара да се изнеса от реката, че вече си търсех белята, колкото и добре да бях облечен. 

На следващия ден – неделя 21.02, циклона се поуспокои и запалих следобеда пак към Марица, взимайки със себе си един приятел, който тепърва правеше „първи стъпки“ по реката и беше супер нахъсан да ги ловим. Час и половина нямахме пипане и се наслаждавахме на спокойствието на реката. След малко рибарски размишления паднах в размера чебурашката и на силикона – Larva 2,5 инча.

С първото замятане имах пощипване, което бе ясен сигнал, че рибата или рибите пред мен искат нещо по-малко като размер. На второто замятане вече държах за снимка в ръцете си добър кефал с габарити от 43 сантиметра! 

В следващия час Марица вдигна рязко ниво и там където бяхаме стъпили на суша сега вече беше малко над глезена. Моят приятел, беше изгубил кураж, че няма да хване риба, но изневиделица успя да ковне кефал към 48 санта. Досега не беше улавял толкова голям и радостта от улова му беше изписана не лицето – все пак направи личен рекод! Успешния силикон и при него бе Larva, но в 2 инча и същия цвят. Разбира се и двата кефала се върнаха във вира. Докрая на излета моя приятел закова с малкия силикон шаран над 5-6 килограма, но странично. В крайна сметка рибата се откачи от куката преди да успеем да я кепнем, но поне видяхме с що за животно се бореше моя приятел.

През делника на последната февруарска седмица се бе поразчуло, че еди къде си ловяли много и едри кефали и прочие, та навалицата по реката беше адската…, както никога досега. Изобщо не можех да повярвам колко народ се изсипа, че дори чак риболовци от София и Стара Загора – спинингисти, фидеристи, плувкари…. Все едно всеки, който ще отиде там и ще лови риби в несвяст. Прекрасно знаех, че при такава преса рибите ще се скрият и риболов няма и да има. Ето защо, поизчаках ентусиастите да набият едно-две валатчета, вследствие на което да се разотидат и чак след това се пуснах пак по Марица. Така и стана – за валатите имам предвид. 🙂 Та, следващия февруарски излет по Марица го направих в последния ден на месеца – 28.02.2021. Взех с мен и моя приятел от предния излет, за да му показвам пак това-онова, като той се оказа отличен ученик и почна бързо да ги сХваща нещата. 🙂 
За първи път ми предстоеше да пробвам един модел от новия внос на Bait Breath – U30 RUI в размер от 2,5 инча. Ето я и новата „гад“ какво представлява:

Почнах да сондирам тук-там, за да видя къде са рибите и при една от дългите ми обичайни проводки – бАААм, ме закова хубав кефал. 

В следващия час имах още два удара, обаче явно бях поизбързал със засечката – силикона беше полуизхлузен от куката, което значи точно това. 

После два часа и половина обаче риби и удари нямахме, докато в един момент не настана адското шоу. С моя приятел почнахме да имаме ударчета, като някои от тях реализирахме, но други не успяхме. Кефалите се бяха поразмърдали и огладняли. Отново хванах риби на RUI:

По едно време, с моя приятел бяхме застанали рамо до рамо и той хвана добър кефал. Поведе го и почнаха да се борят. Докато си провеждах и на мен ми удари – ама много по-злобно. Моментална засечка и се оказа, че и двамата имахме риби, с които се борехме да стигнем докрай – за снимки. Докарвайки моята онемях – бях излъгъл с RUI страхотна маришка бяла риба, която на окомера ми изглеждаше мерна и беше погълнала изцяло силикона. В крайна сметка и двамата успяхме – кепнахме рибите в моя кеп и супер яко се изкефихме на двойната слука!!! 🙂 

Ето го и „Double strike“ момента, увековечен на снимки – кефала колкото бялата риба 😀 : 

Това беше уникален момент в риболов, който ще остане за хубав спомен и на двама ни в този последен ден на февруари месец. Две страхотни риби отново отплуваха към маришките течения. Е, кефала малко не беше толкова бърз в отплуването, но пак е там и се надяваме в бъдеще отново да направим подобен излет през февруари: 

Риболов в края на 2018

Чудех се как да оформя финала на излетите си за 2018 г. и реших да бъде по-обзорно и кратко, с оглед на това, че вече измина доста време, а и то няма чак толкова неща за разказване. В края на 2018 г. направих четири излета по нашите водоеми, като последния от тях бе доста успешен с малко по-големи риби.
През последния уикенд на ноември посетих един язовир, на който за пръв път имах възможността да половя. Бях се приготвил с два спининга – един за бели и един за костуретки. В крайна сметка наблегнах на втория вид – костуретките. Оказа се, че популацията им е доста добра и се получи добър излет с много, но дребни риби.

Рибките ми взимаха на пасивни силикони, като се налагаше да се прави дълга пауза. Всички до една бяха връщани на момента в язовира. Отличен резултат имах със силиконите на Bait Breath от модeла Mosya.

Измежду малките раирани разбойнци имах късмета да закова един малък бонус – кефал, на пасивно силиконче от DUO – Tetra Works Burny.

След този излет, последва по едно капо на Марица и на един язовир в началото на декември месец.

За Stradic-a си взех допълнителна резервна шпула, на която имам намерение да навия някакво тънко 8 нишково влакънце, което да си го ползвам само за риболов на джиг през студените месеци.

Ако някой се е чудил някога колко тежи една шпула на въпросния модел на Shimano, то ето една снимчица:

Последния ми риболовен излет бе на 24.12.2018. Зимния джиг бе в разгара на сезона си, но май при повечето риболовци слуката бе много слаба. Времето по Коледа бе сравнително топло за сезона. То като цяло тази зима си беше доста топличко – поне това сочат и сметките ми за ток. 🙂

Бях на язовира в късния следобед. Успях да уловя три бели риби от брега, като отделно от това имах още три удара, които не успях да реализирам. При единия от тях се сборих с едра бяла риба, която се откачи на около 3-4 метра от мен. Така и не успях да видя колко голяма беше, но със сигурност досега толкова голяма не съм улавял от брега. Бях заложил на един нов за мен монтаж Jig rig – офсетна кука Sensei – F1505 BN, крушовидна тежест с вирбел – тегло 10 грама, свръзваща пружина за силикон и една халка за свръзка на куката и тежестта. Всичките ми удари дойдоха при използването на този монтаж.

Силиконът, с който ловях, бе на Pontoon 21 – Awaruna в размер от 4 инча.

След първото проспано ударче, дойде ред на второто, което не пропуснах. Рибата беше лакомо засмукала повече от половината силикон, а офсетната кука бе отлично пробила.

Пуснах рибата и доволен от слуката продължих да прослушвам дъното с надеждата още нещо да се завърти пред обектива на фотоапарата.

Последва удар, който проспах и 30 минутна пауза, през което време посмених няколко силикона и се върнах отново на Jig rig-a. По едно време Light Game-a индикира кълване на риба – моментална засечка и… ето, че имам хубава риба!

Позволих си да й направя няколко последователни снимки, защото я бях зашил много добре и нямаше предпосавки да се откачи от своеволията ми. 🙂

Пощракох я още малко и я сложих на метъра.

Реших да задържа рибата, с оглед на добрата им популация в язовира. След нея последва много силен удар на доста по-голяма бяла риба. Бях сигурен, че ще успея да я покажа пред обектива, но тя се откачи на 3-4 метра от мен. Можеше да поставя мой своеобразен личен рекорд, но уви – някой друг път. 🙂

15 минути по-късно, към 17 и 30, успях да уловя още една бяла риба, но дребничка.

Към 18:10 небето порозовя от залеза на слънцето и с тази красива картина приключи не само излета, но и риболовната ми 2018-та година. В изтичащите дни от 2018-та така и не намерих време за риболов.

Поздрави на всички, четящи блога и наслука! 🙂

Марицалайт през ноември 2018

Все едно бе вчера, а всъщност лових преди цели шест месеца. Малко поспрях с репортажите, че все други ангажименти имам, но ето, че вече имам време да допълня на блога как завърши риболовната година за мен. 🙂
Ноември месец настъпи, а есента напредваше. Зелените цветове отсъпваха на жълтите. Сутрините ставаха все по-студени, но пък през деня беше все още сравнително топло за сезона. През ноември успях да направя два излета по река Марица.

На 06.01.2018 бях от 08:00 часа сутринта по реката. Вече около час замятам примамките, но слука така и не се появява. Сменям едно място с друго и ето, че попаднах на някакви риби. 🙂 Бях заложил на малък силикон и имах първите почуквания, които много ясно усещах на лайтовия спининг. Засечка след засечка, но нямаше риби на куката, докато… стана ясно каква е работата и кой почуква силикона. 🙂

Първата риба не беше от очкаваните костури или бели риби, които ловях по тези места през октомври месец. За повдигане на адреналина успях да излъжа една щука около 40 см, която не успях да снимам, защото ми скъса на брега и се върна обратно във водата, а тъкмо вадех фотоапарата. 🙂 В следващите 4 часа обаче слуката не бе мой спътник. Липсваше каквато и да е активност на риби. Докато преслушвах вирче по вирче, ненадейно се натъкнах на аквтини риби и стана тя, каквато стана….

Нямах празна проводка, а малките бели бяха толкова агресивни и озверели, че някои се закачаха странично след атаката…

Хващах различни размери бели, което говори за много добра и силна популация на вида в Марица около Пловдив.

Както казах празна проводка нямах и от един вир надърпах някъде към 20+ броя – явно бях набарал масово групиране на тия рибки. Силно се надявах сред тях да има костури или кефали, но уви – само малки бели риби, с които към 15 часа финиширах излета. Доста от тях дори и не снимах, защото не си заслужаваше усилието. Разбира се всички, до една, бяха върнати в отлично здраве обратно в реката.

Пет дни по-късно на 11.11.2018 отново се пуснах по Марица. Този път имах на разположение малко време да половя в късния следобед до свечеряване около 2 часа. Малко след 16:00 часа бях на реката. Реших, че поради ограниченото време ще се фокусирам да ловя само в един вир, което обаче доведе закономерно от своя страна до по-слаба слука, спрямо предния излет.

Бях взел със себе си два пакета силикони на Bait Breath – Mosya 1.5″ и 2″, сътоветно в цвят Watermelon/Seed и Suji Ebi , които успях да разловя. Интересно, но на другите примамки, нямах ударчета, дори на Larva-та.

Кълванетата бяха в паузите – 5-6 сек, след оборот навито влакно. Активността на рибите бе много ниска и отчайваща. Капото спасиха две малки бели, като имах и още три-четири ударчета, на същите силикони.

Марицалайт през октовмри 2018 – 2

Излетите ми по Марица в края на октомври продължиха. Стимул затова ми бе излета от
21.10.2018, както и подобрението на атмосферните условия и затоплянето.
От предния излет видях, че имах много добра слука на пасивен силикон и реших, че смело ще заложа при следващите си риболови на такъв тип примамки. Спомних си, че в шкафа с примамките имах два неразопаковани пакета, на точно такъв тип силикон, които повече от година седяха там и…. май чакаха да им дойде реда. 🙂 В следващите няколко излета, които ще ви покажа, заложих основно на два пасивни силикона – Bait Breath Needle Realfry и Fanatik Larva 1,6 инча, като резултата, за мен, бе отличен!

24.10.2018 – сряда. Денят бе все още сравнително дълъг (не бяхме врътнали още стрелките на часовника), което ми позволяваше да правя кратки надвечерни набези по реката след работа. Някъде малко преди 18 часа бях на Марица. Активност от риби нямаше, а нивото бе спаднало леко, като реката се беше поизбистрила. През първите 10 минути нямах пипане, но изведнъж реката загъмжа от риба! Бях хванал вечерен заход на малки хищници! Стартирах с малка бяла риба на Larva-та, която добре разтресе лайт пръчлето ми.

Последваха още няколко кълванета и ето, че този път от реката се появи наперен костур!

Пасивният силикон се оказа най-удачното решение в случая, а ударите бяха в паузата!

Рибите взимаха силикончето директно от дъното в три-четири минутната пауза, която правих. Ловяха се малки костури и бели.

Всичкия шум бе за около 30 минути, след което отново последва празна, след празна проводка и към 19 часа си тръгнах. 🙂
Съботата на 27.10.2018, реших да отделя повечко време на лайтовите бодлоперки по реката. Бяха ме зарибили яко и ето, че отново им отделих от вниманието си. Малко преди 09:00 почнах да мятам и след няколко замятания вече имах първа риба, която се хвана в края на проводката пред мен. 🙂

Лека-полека риболовът потръгна и през следващия час се отлових на дребен костурец. Ето и някои от уловените рибки. 🙂

Последва пауза от страна на рибите, явно изпонабодох каквото имаше пред мен, или не съвсем… 😀

По едно време се появи на реката една риболовна нинджа, която мяташе силикони, които бяха големи колкото моите уловени риби. 🙂

Към 14:30 часа ми писна да тормозя малките бодлоперки. Вече тотално бях начесал крастата. Измежду тях се появи и една щука около 40-те сантиметра, която да внесе малко разнообразие сред бодливците. Посягайки с ръка да я сграбча от водата за снимки, се самооткачи и я оставих да си замине свободно, както всички други рибки, които бях изпонабол на малките силикончета. 🙂
На следващия ден се отвори прозорец за надвечерен риболов. Резултът от него бе кратък заход на малки бели риби в рамките на 15 минути между 18 и 18:15 часа.

„Регистрирах“ посетителите в гьола набързо, което беше обещаващо начало, но в следващия час нямаше цък. 🙂

За бодлоперки 2018 – 2

Денят е събота – първи септември, а водоема язовир Пясъчник! Не бях ловил там от първи август. И този път целта на посещението ми бе проверка на активността на белите риби и костурите. Бях отишъл сутринта, като смятах да ловя докъм 11 часа. Слънцето вече се бе показало малко над хоризонта, когато започнах да търся бодливите хищници – някъде към 7 часа.

Внимателно наблюдавах водната повърхност за хищническа активност, като във всеки един момент бях готов да извадя от кутията с примамки някой от повърхностните ми бойци. Силно се надявах този път по плитчините да се покажат дебелите пясъчни костури и да направя един динамичен риболов.

Да обаче през първите 40 минути от излета нямах слука! Нямаше и активност на повърхността. Какво им ставаше на тия риби?!? Условията за риболов бяха повече от добри! Може би трябваше да сменя тактиката си – така и направих. Заложих на силикон и реших да търся рибите далеч от брега. Такъмът с който ловях ми позволяваше това – спининг FilStar Light Game във вариант 2.74 M и плетено влакно Gosen-W 4ply Multi 300 m в размер №1. След две проводки вече се радвах на успех! На максимална дистанция, около 50+ метра, имах удар на риба, който успешно отразих и така наклоних везните в моя полза! 🙂

Очаквах, че бях излъгал по-едра белка, но се оказа, че е по-дребничка и тумбеста. Изглежда тъкмо беше закусила, което означаваше, че хищника се храни навътре, а не край брега. :)Пуснах рибката и продължих с дългите кастинги.

След 10-тина минутки смених успешния силикон на Pontoon 21 с Fox – Zander Pro Shad 10 sm в цвят fire tiger. С него ковнах две маломерни бели, за които размера на силикона идваше голям залък за малките им лакоми усти, поради което се откачиха набързо, защото бяха захапали преди куката. 🙂

Рибите изведнъж се покриха и през следващия час и половина нямах слука. Все пак успях да ги открия, като размерите им не бяха впечатляващи, но пък почти нямаше празна проводка. 🙂

В един момент спрях да ги снимам, защото беше безсмислено да щаракм еднотипни снимки. Успешната примамка в случая бе клатушка на DAM – Effzet Slim Standart.

Така и не се вреди някой дебел костур… Времето напредваше, а с него и предстоящата жега.

Дръпнах още няколко белки с идентични размери като предните на Orka Mermaid в цвят FY и приключих с риболова.

Общо взето не бях капо – имаше доста наскубан дребосък, но целта на риболова бе отчасти изпълнена. 🙂
Търсенето на бодлоперките на язовир Пясъчник продължи. Следващият ми риболов там бе чак през средата на октомври. Сутринта навалицата по бреговете на язовира беше пълна. 🙂 Все пак успях да си намеря местенца където да помятам.

През първите 30 минути на излета успях да ковна една бяла риба, която ми клъвна непосредствено преди да извадя силикона от водата…

В следващите часове нямах пипане… Сменях постоянно различни видове примамки, с които търсех рибите на различни дистанции от брега, но слуката така и не идваше.

Упоритостта ми ме докара до там, че открих доста гъст пасаж от дребни костури край брега, които си позволих да надърпам с малка примамчица, нетипична за използвания такъм. 🙂 Ами като имаше лимони – си направих лимонада!

Червейчето на Bait Breath се оказа доста атрактивно за мъниците. В един момент обаче ми писна цялата тая работа и се отказах да ловя повече… ставаше ми досадно. 🙂

За съжаление Пясъчник не ми предложи нещо друго по-атрактивно в този ден и към 15 часа напуснах „бойното поле“. 🙂

За бодлоперки 2018

Този път ще разкажа за три излета, които направих през отиващото си лято. Тематиката им бе риболов на костури, като докато ги търсех се появиха и бели риби.

В началото на юли месец научих, че един от любимите ми язовири отново е свободен за любителски риболов. Преди около 10-12 години той бе взет под аренда тихомълком и се устнаовиха неясни правила за риболов, като уж само садки за аквакултури щяха да се разполагат, а другата част от водоема трябваше да е свободна за риболов. Язовирът хич не е малък и е единствения, в който около родния ми град се въди успешно сом. За свободната зона се оказа, че трябва да се плащат незаконни 5 лева (без касов бон), като срещу тези пари получаваш каквото е останало в язовира. През годините се направиха някакви нелегални зарибявания с привнасяне на платика, с цел организиране на състезания и до там… 10 години яко стъргане и влачене на риби, без каквото и да е масово зарибяване… Тъй като съм от хората, които не дават и една стотинка за платен риболов избягвах водоема през това време, до тази година.
Научавайки радостната новинина, бях силно въоудошевен и мерака да отида да половя там бе мнооого голям. Да отида и да половя отново по старите местенца, но този път само на спининг – кеф! Ах какви риболовни спомени имам от там…
Идеята бе ранно ставане и търсене на бодлоперките – костури и бели риби, с които навремето язовира бе фрашкан. Към 05:20 бях на язовира и се оказа, че бреговете бяха здраво окупирани отпреди броени седмицо от любители риболовци – явно и тях ги беше налегнала носталгията. 🙂 Трябваше да се лови между биваците. Сглобих лайтчето и почнах да щъкам.

Още от първото замятане заложих на Storm Gomoku Pencil 45F – жаден съм просто за риболов на повърхността, който тази година е много слаб почти навсякъде. Тук-там преиграваше риба на повърхността, но активност от хищници нямаше – само мирни рибки се мятаха. След няколко успоредни проводки край брега, имах удар и заших първата риба – малък костур, който атакува мини уолкъра откъм тревите.

Последва едно откачане преди снимките на идентичен мъник, а след няколко минутки имах здрав и плътен удар на кефал, който за момент се заши, но някак си се отскубна от тройките. Този удар много ме ободри и продължих да настоявам отгоре. Смених с мини попер и после пак с уолкър, но други ударчета нямаше. Ами време е да сложа воблерче. Погледът ми се спря на Rapala X-Rap Countdown 50 цвят S! За около 10 минути излъгах с него три бодливци, като два от тях снимах.

Явно по-големите костури, които търсих, ги нямаше в ръкава или пък по принцип ги е „хванала липсата“… Реших да потърся рибите на дъното – това ми донесе късане на два силикона на Orka и Pontoon 21. Ами проверих първата просека между биваците, та беше време да се местя. Мятах тук, мятах там, ама риби нямаше. Юлското слънце изгря и напече. Към 07:00 си стана жегичка. Видях пасаж от  дребни костури, които направиха бърз заход от дълбокото и след това се изпариха. От един час и двадесетина минути нямах удар на риба, та почнах да си мисля, дали да не си ходя. В този момент едно костурче върна интригата, но за кратко.

30 минути по-късно се върнах пак в ръкава и боднах на Pontoon 21 Ratta един дребосък.

Ясно ми беше, че положението е здраво омазано и надали ще излъжа нещо по-голямо. Остана ми само да проверя как е хавата на устието. Там имах два удара на кефали с мини уолкърчето на Storm, но рибите така ме изненадаха, че дори не ги отразих… то нормално да ми се притъпят реакциите след толкова „заспал“ риболов. 🙂 Залагайки на малко силиконче с дължина от около 4 см набодох на куката истински „трофей“! 😀

Часът беше станал 09:20 и жегата почна да ме мори. То го нямаше и активния риболов на бодлоперки, за който бях отишъл, та си тръгнах от водоема със смесени чувства… Нямаше смисъл повече да упорствам и да се мъча да хвана рибка по-голяма от 15 сантиметра. От тогава насам не съм стъпил на този мой любим (навремето) язовир. Май ще изчакам да захладнее и чак тогава ще пробвам пак бодлоперките и по-специално белките. Странно ми се стори, че така и не хванах някоя маломерна бяла риба по време на излета.

Интересът ми към улавянето на бодлоперките продължи. През средата на юли направих един сутрешен излет на Пясъчник. Бяхме с моя приятел Валентин. В 05:40 вече бях сглобил лайта и тръгнах да диря костурите по познатите ми брегове.

Отново при първите замятания заложих на повърхностна примамка – в случая на Storm Gomoku Pencil 60F. Останах като гръмнат след първите няколко проводки, защото улових две подобни бели рибета с него!

За съжаление и при този излет не се видя сутрешен заход на какъвто и да хищник – рибешка му работа. През първия час упорствах главно на воблери, но нямаше нищо интересно – дори и други бели. Заложих на силикони и положението стана страшно… Почти при всяка проводка имах удари по дъното, но не на костури, а на подивели малки бели риби! Силиконите, на които заложих бяха с дължина от 6 до 7,5 см.

След 10-тата маломерка спрях да ги броя… влезнах и в преразход на силикон, защото тези дребосъци успяваха да откъснат опашките на силиконите ми с малките си зъбчета.

Миналата година зарибихме Пясъчник с малко над 16 000 бели рибки и ето, че положителния ефект от зарибяването ни е вече налице. Както се казва – резултата е видим! 🙂
По някакъв начин трябваше да намеря къде са се скатали костурите и да елиминирам малките бели риби. Тъй като бях взел само лайт спининга и малките примамки, нямах много големи по размер примамки. Погледът ми се спря на Storm Gomoku Micro Jig. Идеята бе да търся с него костури на максимална дистанция, евентуално ако са там. Да обаче, ги нямаше и там!

По едно време Валката дойде с каяка до мен, с идеята след час да си ходим и застана отдясно да лафим и ловим. То какво да ловим друго освен пак от малките бели. Надеждата за костури, до последно ни крепеше, но не би. За около 6 часа риболов, сигурно бях минал над 120 уловени и пуснати бели рибки. Пусто де се бяха дянали тия костури, щом и Валката не успя от каяка да бодне поне един?

Към 13 и 30 се изпарихме от Пясъчник, че жегата стана голяма, а костури така и нямаше да уловим.

 

Две седмици по-късно отново посетих Пясъчник. На първи август, след работа, отскочихме надвечер с Митака и Валентин, да проверим каква е активността на хищниците. Със стъпването по пясъчните брегове към 18:30 часа, обективът ми прихвана на прицел една красива пеперуда, която смучеше нещо с хоботчето си от пясъка, като после долетя за малко още една!

Докато отивах към „работното място“, щракнах още една животинка, която си седеше и се напичаше на топлия пясък.

Над Пясъчник бяха надвиснали купесто дъждовни облаци и в далечината се виждаше, че към нас се задава лятна буря, която впоследствие ни подмина и ни остави да помятаме за разтуха след края на работния ден.

Бях си взел „поука“ от предния излет на Пясъчник, когато заложих на малки примамки за костур и ми удряха само малки бели рибки. Този път реших да елиминирам този фактор и да търся костурягите с по-големи примамки и по-мощен спининг, пък ако вземе да удари някоя инцидентна по-едра бяла риба – още по-добре! 🙂 Избрах си да ловя с FilStar – Light Game 274M с тест 7-28 гр – още беше с найлоните по дръжката й и предстоеше първи риболов. Сложих й стария Zauber, на който имах навит маркирано плетено влакно на Gosen с размер №1. Предстоеше ми да разбера как се справя въпросния спининг при риболов със силикони.

Заложих на силикони с размери от 6 до 12 сантиметра и глави от 7 до 14 грама. Light Game-а се справяше чудесно при замятането им. Имах много голям замах и в комбинация с тънкото плетено влакно постигах доста добри дистанции от брега. Чувстителността с посочените грамажи и примамки беше много добра.
През първите 20 минути от излета се зачудих дали не сбърках като заложих на по-големичките силикони, защото нямах пипане, но не след дълго усетих много добре кълване на дълга дистанция и засякох … рибата се отлепи бавно от дъното и тръгна тежко към мен. Ето, че започна борбата:

По разтърскванията на спининга усетих, че си имам работа с голям костур! Ето, че рибата вече е пред мен и се оказвам прав!

Лакомо беше захапал три инчов силкон на Pontoon 21 – Awaruna! Отлична първа риба на новия спининг!

Измерих дължината на костурягата с метъра и … оказа се почти 36 сантиметра!

Направих си още две манекенски снимки с бандюгата и продължих с риболова.

Тъй като очаквах, че ще уловя още мерни риби реших, че ще си позволя лукса този път да задържа рибата – на костурите рядко им прощавам ако ги набарам.
През следващият час така и нямах друго кълване. Хищническа активност отбелязах чак на залез, когато имах удар на бяла риба.

Слуката ми донесе небезивестния Cannibal Shad на Savage Gear в размер от 8 сантиметра и цвят Fluo Glow, който допълнително се бе дооцветил в лимонено жълто покрай другите ми силикони.

Не успях да премеря рибата, тъй като бързах да заметна отново в очакване на другите белки, но да речем, че тя беше една идея под нормата и я пуснах обратно в язовира.

 

Търсенето на костурите продължи през лятото, като успях да си намеря много стабилни залежи и направих много готини излети с много риби. Предстои ми скоро да ви разкажа за тях.
Поздрави и наслука!

 

 

Времето на белите

Нищо расистко няма в заглавието! Иде реч за момента, в който става време за зимен риболов на бели риби. Големите язовири не са ми любимото място за риболов, още повече с лодка. Там е пълно с такива и се прескачаме един друг, всеки наднича в чуждото канче, навират се едни в други и т.н. С лодката обичам да се забия в някой затънтен малък гьол, предимно заблатени такива и си дърпам щукички. Дано но все ми се иска да и аз да вляза в големия язовир и да понаскубя малко рибки, вместо да чакам нещо случайно да закача от брега.

И така, стана време момчетата да ме заведят за риба. Иван и Жулиан бяха направили слаб щучи риболов предния ден, а днес ние вече пътувахме към близък язовир, известен с риболова на бели риби зимно време. Още с тръгването обръщам внимание на това, че не сме се подготвили особено добре с хапване и пийване, а предвид ранния час и по пътя едва ли ще намерим нещо отворено. Предвидливо спираме до местната баничарница, където Иван се погрижи пазача да бъде нахранен:

Взехме закуски за в колата, взехме и за в лодката и вече криволичихме по пътчетата до водоема. Предложих да започнем от едно заливче, в което преди години съм имал добра слука на костури, а баща ми там реши да сложи силикон стоящ с години в кутията му и за сефтето му взе че хвана бяла риба. Отвеждам ги до мястото, обаче там се е превърнало в поле. Едно голямо пасище, а язовира е някъде мнооого далеч от това място. Оглеждаме подходите и решаваме, че от друго място ще е спускането на лодката. В това време Иван вече беше намерил своя нов другар:

Може би става видно от снимките, но явно си бяхме избрали хладно местенце за риболов. Съвсем не беше като при тръгването ни. Сланата беше обгърнала всичко наоколо, а ние се радвахме, че се затопля до към -4 градуса по Целзий.

Местим се на друго място, на което преди време са имали достъп до водата. Там още с подминаването на къщите Иван даде знак на неговите приятели да идват към водата, тъй като ги чака угощение:

Не знам дали обича толкова животните, за 7 години в училище не ми е правил такова впечатление. Днес може би им се радваше, защото бяха жизнени, енергични, имаха апетит. Нещо което той не можеше да си позволи, тъй като не беше лягал след рожден ден и единственото нещо което му се искаше сега беше да умре и да се спаси от мъките. Въпреки всичко успя да събере сили и да се метна на лодката, където нааай-после вече започна риболова. Първото място на което спряхме беше това, на което преди време са имали добри резултати с бели риби. Дълбочината беше около 8 метра, а аз си харесах по-плитък участък, от който влизах в по-дълбокото. Първа риба костур, на който те много се изненадаха, тъй като до сега не бяха хващали.

Успеха дойде след смяна на примамката с по-малка такава. Първо разучих терена с 12 грамова глава и 12 см тяло. Смених цвета и размера и започна скубането на риби.

Втора риба – въпросната бяла, за която сме дошли. Разписах още няколко костура на това място и кълванетата спряха. Иван беше успял да излъже един костур на 12 сантиметра Fiiish. Обиколихме наоколо и нищо повече.

Започнахме да се движим близо до брега, търсейки подходящо място. Спряхме близо до едно заливче, от което на сушата включваше сухо дере. Още с първото подаване на силикона имах кълване, което не реализирах. При втория опит излезе малка бяла рибка, закачена под долната челюст.

Трета риба изпуснах на това място и решихме да не му настояваме повече, предвид че и момчетата нямаха пипане. Прекосихме големите дълбочини и пред един полуостров спряхме спряхме на дълбочина от около 5 метра. Бях сменил силикона и нямах резултати, същото беше и при останалите. Върнах се пак към синия Fiiish Black Minnow 9 cm, 10g и още с първата проводла излъгах дребен костур.

През това време се бяхме чули с Мариан, който идваше с неговата лодка към нас. Разменихме няколко приказки, поразгледахме си такъмите и той още недовършил изречението си „Някой няма да ли да хване нещо“ и въдицата ми се сгъна, като излезе още една бяла рибка.

Жулиан хвана и приличен костур на омразния му цвят Kaki Gliter на Fiiish номер 2.

Вече следобядно се преместихме към местата, от които исках да започнем сутринта. Неприятно за мен място, тъй като дълбочината под лодката беше 18 метра, а на стръмния бряг рязко се увеличаваше. По пътя в колата бях отарашил на Жулиан жабката на колата и си бях наресал 25 грамова глава Fiiish, която знам че не използва. Предложих му замяна за по-лека и взех неговата с амбицията да я ползвам за големи дълбочини. Най-тежката която имах беше 13 грамова и това ми бе крайне недостатъчно. Избрах ярък цвят (зелено и оранжево) и започнах с пробите. 3 кълванета имах под лодката, като само при третото успях да я закача. Беше хубава бяла риба, която така и не успях да извадя. Сложих  4,5 инчова Awaruna на Pontoon 21 с доооста тежка по моите разбирания глава (20 грама), като бях сложил и допълнителна тройка. Доста облавяне, докато накрая нещо ми клъвне – дребна бяла, която след снимките замина да расте във водата. Преди да я пусна я огледах и ми направи впечатление наличието на паразити по главата. Ясен признак, че рибите вече са на дъното. Не знам каква е температурата на водата там, но на повърхността беше 11 градуса.

Жулиан сложи край на риболова в тази точка с хубава бяла риба, уловена на ръчно правен главиняр. Снимки няма, тъй като я изпусна в лодката при опит за такава, за малко да скочи зад борда заедно с телефона му и…в крайна сметка най-класната риба остана не заснета.

Отсрещния бряг беше по-полегат и пак имаше дере което го разделя. Отправихме се натам, където имах кълванета от бяла риба на 12 сантиметров Fiiish с 12 грама глава. Смених с вече доказания син цвят, но риби не последваха. При едно от преместванита дребния силикон в цвят каки остана във водата и успя да се закачи. Едно тръсване с въдицата и се отскубна от камъните, след което последва удар. Беше щука, която ми нагриза силикона. Упорствахме на това място с няколко примамки, но така и не успяхме да я излъжем отново.

Акумулатора на електрическия двигател още от сутринта даваше признаци, че не е добре зареден. Предвид и насрещния вятър, както и наближаващото смрачаване решихме по-отрано да се запътим към колата и да направим една проба на сутрешната успешна точка. Още с пристигането Жулиан ковна дребна бяла, а по-късно иван се отчете с трофеен костур, който беше и завършека на няшия риболов. Него успя да излъже на ръчно изработен силикон, дело на местен майстор.

По мои спомени, видимият до най-дълбоко под водата цвят е синия. Това беше и причината да заложа на него още от сутринта. Водата беше сравнително мътна, а осветеността слаба. Интересно беше, че момчетата също пробваха синия цвят на други марки и модели, но нямаха резултат. Аз също дадох шанс на любим син силикон с брокат, извадил ми няколко хубави щуки, бели риби и кефал, но нямаше кълване. Вечерта пробвах на по-ярки, като именно на такива бяха рибите преди мръкване.

Взема да ми харесва този риболов и още другата седмица мисля да се пробвам отново. Единствен минус на този излет беше такъма с който ми се наложи да ловя. Имам навика (смятан от мен до скоро за добър) след всеки риболов да прибирам въдицата в калъф и тубус, а макарата в неопренов/платнян калъф и после в кутията. Преди всеки риболов връзвам на ново и окомплектовам въдицата. Това навярно е довело до трудното съхнене на влакното и най-вероятно е започнало да гние по-бързо. От известно време имам странни късания при вадене на риби с лайт такъма. При едно от последните заминаха 15-тина метра и сега ловя с влакното, което е било по-долу на шпулата. Направил съм си поръчката на новото и по-дебело, че това 0.6 ми идва тъничко. Днес ловях с щукарската въдица – модел S802M на Tailwalk Dageki и доста дебело влакно за този вид риболов в размер 1.5. От една страна може би е било за добре, тъй като според мен дебелото влакно озволява по-бавното потъване на примаката, което от своя страна е по-естествено и примамливо за рибата, спрямо подмятането като камък по дъното. Следващия път с лайт такъмите мисля ще ми е по-весело.

Save

Save

Активизиране при захлаждане

Времето най-после се оправи, а с него се активизираха и рибите. За мен „оправяне на времето“ е момента, в който вече не умираш от жега стоейки на сянка в 10 часа сутринта. Става дума за онези дни от лятото, когато дневните температури достигат 40 градуса по Целзий, а за стоене на слънце, пък камо ли движение не може и да става дума. Та най-после дойде мига, в който ще попревали, ще се появи някое облаче, а по обяд няма да става повече от 30 градуса. В такива моменти вече имам и желание и сили за риболов, като знам че излета няма да ми изцеди всички сили. Хубавото на това време е също, че може и да те зарадва с някоя рибка, която през жегите, също като нас хората, се е скрила някъде. Отправих се към градския гьол (езеро Загорка в Стара Загора) и започнах  да търся дребосъците близо до брега. Бързо имах откачена в краката ми риба, която след мигновено повторно подаване и припомване се закачи.

Застоях се в този участък и смених няколко примамки, но без успех. Заложих на друг вид примамка, с която мога да постигам по-големи дистанции и също мога да водя във всички водни слоеве на водоема. Това бе любимия ми цвят на Kazu 35мм, 6 грама в цвят Red Head. Ръчно направени от Бай Вес, още преди да замине в чужбина. Доста резултатна примамка, с която още на теста след работа имах бяла риба, щука и кефал. Успях да хвана няколко рибки набързо:

И тук дойде познатия неприятен момент, когато щуката се появи и ти отмъкне някоя играчка. Лошото в случае е, че тази липса трудно бих си я покрил, а и беше сред любимите ми.

Макар и да имах бяла рибка, реших да наблегна на костурите и евентуално въпросната щука. Сложих голяма въртяща блесна на Mepps и за мое учудване хванах необичайна риба. Атаката беше отдолу миг преди да извадя примамката от водата. Беше минала около 50 сантиметра по повърхността, като дори не се въртеше напълно. Две от жилата бяха в устата, а и аз ясно видях атаката:

Последва странно късане при едно от подаванията. Предполагам, че при направата на възела съм деформирал повода в този му участък и за това така се получи.

Отново превързване и се връщам към силиконите, където ме зарадва тази мааалко по-едва бяла рибка:

Имаше и по-дребни:

Увеличих размера на примамката, за да елиминирам мъниците, които ми правиха и празни кълванета, но закачените риби оставаха в един калибър:

След поредното побутване на примамката и последвалото от мен засичане усетих натежаване на линията. Реших, че най-после съм закачил от приличните риби, които тук са с размер около и малко над 2 килограма. Оказа се обаче, че мъника е затърмъчен. Както аз се изразявам „закачен за гъза“, но в този сличай куката беше попаднала точно там.

След многото подръпвания отзад, в крайна сметка силикона ми се раздели със своята опашка, но това не ме накара да го сменя. От опит знам, че липсата почти не оказва влияние на резултатността, особено при гъсти риби. Пак риба, но пак не от обичайните. Оказва се поредния караконджул в списъка ми на това езеро. Това трябва да е 5-тата ми каракуда, към които добавям и 7-те шарана. С изключение на горната, всичко друго е хванато на силикони, но за пръв път на толкова голям (размер 2 на Fiiish, който с тази глава е 9 сантиметра).

Пробвах и с по-тежката глава от 10 грама. Също имах риба, но в плиткото се води трудно, а и резултата беше почти нулев спрямо леките глави.

В едно от заливчетата се надявах на костурчета. Поне винаги съм изчоплял по някое от там. За жалост обаче такива нямаше, но а сметка на това се срещнах със щуката. Беше закачена за горната челюст на едно от жилата на допълнителната тройка. Нямах кеп, а на този грипер вече съм му сърбал попарата с опити да ми извади щуки. Може би избързах с докарването до мен. Отпуснах аванса, но след 2-3 напъна се откачи. Моя грешка, трябваше да я моря на дистанция. На снимката се вижда как се е откачила куката от силикона. По същия начин ми избяга и един толстолоб.

На същото място, щука с подобен размер бях изтървал и преди. Сложих Rapala-та, на която тогава я излъгах. С по-дълбокото си газене и две тройки по него, този воблер успя да ми донесе само парашут и след малко и корди от предишни не до там съвестни риболовци.

След доста опити реших да заложа на любимия си силикон Fiiish Black Minnow. Зимата направих много добър риболов на това място с този силикон и сега редовно злагам на него в мътните води на езерото – Green/Orange в размер номер 1 (7 сантиметра) и леката глава от 3 грама. Защо леката глава ли – силикона пропада по-естествено към дъното, прави го плавно и е атрактивна лесна плячка, за разлика от бързо гмурващите се силикони. Друга причина е въдицата ми – Tailwalk Backhoo Rise. Горната акция е 7 грама и не че не хвърля примамка с тегло 15 грама, просто нито тя, нито аз се чувстваме комфортно. Лекия силикон изисква и повече време за облавяне, но бързо се разбира има ли там риба или не.

Езерото се намира в градски парк, където денонощно е пълно с разхождащи се хора…и кучета. Ето тоз облизващ се калпазанин отзад се радваше ня няколкотото риби, които извадих от водата пред него.  След точно тази риба спрях да му ги показвам, тъй като я гризна за опашката. Другите само ги душеше, ближеше и подскачаше от радост. После стопанинът му ми сподели, че обичал да разнася живарниците с риба по брега. За щастие нямах такъв, тъй като пускам веднага всяка уловена риба.

Пробвах и в устието на реката да измъкна някое рибе. Преди се срещаха големи кефали там, но тази година още не са се завъртали натам. Успях да дръпна едно рибе на ръчно изработен воблер от Ваньо Контев. Не е точно „болен клЯн“, но се опита да заприлича на такова. Откачи се и се овъргаля на земята. След бърза снимка се завърна във водата, където може да се поизчисти и да сподели с останалите риби колко е хубаво да се излиза на въздух. Правете го и вие 😉

Риболов със спининг в горещите дни

Въпреки горещите дни с температури надминаващи над 35 градуса, риболовната треска не ме пуска. Изминалите дни разполагах със свободно време и вместо да седя на хладина у дома, направих три прекрасни излета по никое време. Казвам така по никое време, защото не съм ставал рано да гоня сутришна активност. По местата  ходих около и след 13:00 часа, когато дори и влечугите се криеха на сянка. И трите риболова ги направих по поречието на река Тунджа и баластриерите от с.Ягода до с.Зимница.
Първият излет бе въвеждащ и опознавателен, тъй като не бях ходил от пролетта по тези места. Стартиращите кастове отправих в тихи и дълбоки води, но без успех. След облавяне из спокойни зони, промених риболовната стратегия и се насочих към места където реката се влива в баластриера или под бентове, там където температурата на водата е една идея по-малка от тази на участъците без течение и има добър приток на кислород. Резултатите не закъсняха и улових първите риби.

Дребни по размер костурчета атакуваха стървно  Fiiish Black Minnow №1.
Разбойниците се придържаха  близко до дъното и поради течението по-добрият вариант за ловене беше да се лови с 6 грама глава.

Няколко костура закачих ловейки от мост. При вертикално припомване Fiiish-a има съблазняваща игра, като  на умираща рибка и ударите на малките хищници бяха безмилостни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Наситих се  на костурският риболов и  се отправих в търсене на друг хищник. Харесах си едно устие. Започнах да облавям всеки метър пред мен, имах няколко леки почуквания но не и закачена риба. С малко настояване резултатът не закъсня.Точно на границата между тиха и бърза вода Backhoo-то се разстресе по цялата си дължина.Имах хубав и отчетлив удар, а след кратка борба се появи тази хубавица.
Тук отново успешната примамка беше Fiiish Black Minnow №1 с 6 грама глава и цвят Kaki. След тази риба улових още една по-малка на размер и с нея закрих денят.
Няколко дена по-късно се завърнах по тези места, но поради моментното ми състояние след лека операция на дясното коляното и трудно предвижване трябваше да си избера лесно достъпен бряг и да ловя от стол. Още с пристигането ми имах няколко леки причуквания на дребни рибки. Твърдо решен да ги отсея заложих на по-голям размер примамки. Нивото на водата спрямо предходният ми излет беше по-ниско, а цвета леко замътен.Първоначално заложих на естествени цветове, но след неуспех ги замених с ярки и веднага последваха няколко реализирани кълванета.

Две риби улових на Fiiish Black Minnow номер 2 с 5грама глава и цвят green/orange.
Интересното при тях че бяха закачени на почти едно и също място.
В този ден белите се навъртаха пред мен, но активноста им не беше добра.Надлъгвахме се доста за успея да реализирам риби. Може би за това предпочитаха по-леката глава, с по-бавно водене.Белите вземаха в пауза при пропадането на силикона, а самото кълване малко над дъното.Следващата риба,малко по-голяма на размер ме взе също плахо,но след засечката тръгна по бързеят и борбата беше приятна.

Последва кратко затишие.Точно в най-голямата жега около 15:00ч, нямах сторвания. Промених тактиката и започнах да ловя само в горният слой на водата.
При поредна проводка воблера навлезе от спокойна вода в бърза,туичнах два три пъти и нещо ми отнесе воблерчето. Lucky Craft Pointer Short Bill SP 65 в цвят Lime Chart се хареса на бялата риба. След този улов теорията ми че рибите вземаха  само на  ярки цветове в този ден  се затвърди.Преди да заметна „лимонко“ извъртях по няколко пъти негови събратя в други цветове но нямах удари.
Докато правих снимки изтървах рибата,но не се стигна до падане на земята.Едно от жилата на предната тройка се заби в бедрото ми и така тя увисна, а болката…..брутална.

Първо освободих рибата, а после последваха минути на мъка докато изкарам куката.
След това преживяване вдигнах доста шум и очаквано през следващият час нямах нито едно кълване.По-късно улових още няколко дребни бели риби с които приключих и този излет.


Помолих баща ми да заснеме видео в което ясно си личи как водя Black Minnow-а. Често описвам различни начини на водене, а тук може да се види нагледно един от тях когато търся активни риби.

По време на видеото ловя в лек бързей, на по-бърза проводка със силикон номер 2  и 10 грама глава.Дълбочината пред мен е около 3 метра.Почти не оставям примамката в пауза на дъното и я водя близко до него.


Тази рибка е уловена по време на третият излет при същите условия и и същата проводка като тази от видеото, но на друго място 🙂
Сега няколко реда и за третият излет. Захвърлил патериците и подвижен, бях отново на път към местата за риболов, но същевременно и леко притеснен. Въпреки че отново бе жега се опасявах за вероятността, дащното ми място да бъде заето. Очкаванията ми се оправдаха и пристигайки на брега пълен с риболовци,след кратък оглед на ситуацията обмислях накъде да се насоча. Започна една голяма разходка и търсене на хищниците.
На ново за мен място направих серия от малки по размер рибки. Течението сравнително слабо ,а дълбочината не повече от два метра. Белите и костурчетата  догонваха и удряха Black Minnow-a номер 1 с 6 грама глава, но им идваше малко бърз. Веднага направих промяна като започнах да ловя с 3 грама глава и така реализирвах почти всяко едно кълване което имах. Всички  рибки ме атакуваха малко над самото дъното, но за разлика от преди когато вземаха при пропадане този път реагираха добре и при повдигане на примамката.

На новооткритото място, зоната с течение беше сравнително малка и след като набодох десетина рибки, кълванетата се разредиха. Последваха няколко единични бройки за дълъг интервал от време и смяна на мястото. На другия участък започнах да ловя в тихата част и постепенно се измествах към устието. В спокойните води така и не последва кълване.Приближавайки към бързата вода имах леки и плахи сторвания, но риби реализирах отново в забързаната вода. При проводки по границата на тиха/бърза вода кълванета нямаше,но влезе ли примамката в коритото на реката следваха и ударите. С идеята да отсея по дребните риби заложих на  Black Minnow номер 2. Тук нямаше мътилка и рибите си предпочитаха естествени цветове, а Kaki бе успешният.
С тези рибки затворих и този излет.
Тези дни времето се поразхлади,паднаха хубави дъждове, ще влезе свежа вода по водоемите. Надявам се на  по-добри риби идната седмица, а ако има резултати ще има и репортаж 🙂