След размразяването на яз. Пясъчник се размърдаха не само мрежарите , който къде успешно къде не натискаме , се раздвижиха и рибките и беше нормално да опитаме да ги провокираме преди тотално да се замислят за хвърляне на хайвера. Както и се очакваше риболовът беше в намаляваща прогресия към пълно спиране на 5.03 , но все пак имаше интересни моменти за тези , които успяха веднага след падането на ледовете да отидат за риба. Е , ние с колегата по каяк Петьо успяхме да се топнем чак на 26.02 и направихме приличен риболов основно на дребни мъжкарчета от вида бяла риба 🙂 като поляганията върху влакното бяла 3 пъти повече от ударите. За много от натисканията имахме съмнения ,че не са точно от хищници и това се потвърди след няколко неуспешни засичания 🙂
Е, не след дълго измежду дребосъците удари и първата мерна бяла риба малко над 50 см.
Ударите бяха безапелационни и нямаше пропуснат удар за което голяма „вина“ има прекрасното пръчле DAGEKI , което ги засича прекрасно и кълването се усеща на момента.
Продължихме в до края на деня със зайгравката и все пак успях да изкарам още една мерна риба.
И така завърших с 2 мерни риби , 5 маломерни и една каракуда 🙂
На 3 -ти март в уникално страхотното време отново се накиснахме този път с колегата Стоян и още от началото си личеше , че риболовът на силикон отива към своя край и рибата е крайно мнителна , за което спомагаха дестките обикалящи като цветари лодки , а в момента в който се спрем някъде веднага бяхме заобикаляни от поне 3 – 4 лодки , което отрязваше мерака за каквото и да е било кълване на рибите. Все пак към обед повечето дошли за мИсо лодкарчета се преквалифицираха на тролингисти и освободиха района , с което риболовът потръгна. Слънцето напече и с това реших да се доверя на опита от есента и при прозрачна вода и слънчево време да сложа много тъмен силикон.
Е, рибките го оцениха подобаващо и имах няколко много бързи и отчетливи кълванета.
Тук на първо и почти единствено място излиза уникалната Pontoon 21 Awaruna – точно в тези си цветове и при тези условия бие всякаква конкуренция. Пробвайте в много светло време много тъмни , даже черни силикони и съм сигурем ,че ще ви изненадат.
В ранният следобед риболовът приключи и въпреки ,че упорствах почти до мръкване нямаше нищо съществено за отбелязване , освен страхотният залез над язовира 🙂
В последният уикенд преди забраната най-вероятно ще изпробваме риболов близо до устията като ще наблегнем на риболовът със малки силикони 🙂
Очаквайте продължение.
Ето, че чак сега ми остана време да седна и да напиша каква я свърших с излетите през Декември. Направих общо 3 риболова, като два от тях бяха неуспешни, а последния бе страхотен и имах много добра слука! Пропускам първите два и минавам направо на последния излет. 🙂
Преди обед на 28-ми Декември имах ангажименти, които трябваше да се свършат. Сутринта времето беше чудесно и докато си чаках реда из държавните чиновнически институции почна да ме хваща яд, съзнавайки, че губя ценно време… Време, което със сигурност щеше да бъде оползотворено по-добре ако бях отишъл на риболов! Дочаках си реда и към обед се изстрелях с „200“ към къщи, че времето почна да се разваля. Прегледах набързо прогнозите, а те не бяха обнадеждаващи… За деня го даваха, че следобеда времето ще се скапе и ще има превалявания от дъжд и сняг, а в следващите седмици температурите ще падат и ще има трайно застудяване, което за съжаление продължава и до днес, т.е. в следващите няколко седмици нямаше изгледи за нормален риболов, то и до днес няма де. 🙂 Събрах кутиите със силиконите, грабнах фотоапарата и спининга и газ към язовира. Докато пътувах, забелязах, че от север нахлува студен фронт и се задават доста гъсти черно-бели облаци, като не след дълго започна да вали дъжд. Решен, че ще направя един последен риболов за 2016-та, дори и камъни да валят, пристигнах на язовира малко преди 14 часа. След 5 минути вече правих първите замятания, а дъжда ту спираше, ту почваше и започна да преминава в сняг… Стартирах риболова със силикон на Savage Gear – LB Cannibal Shad на 8 см в цвят firetiger. При едно от провежданията, на около 30 метра от брега, примамката не тупна на дъното. Погледнах си линията и видях, че отпусна. Повдигайки плавно върха на спининга нагоре, направих един оборот и половина с макарата за да обера линията и да усетя….закачка или риба? Примамката се бе закачила в нещо и напънах въдицата…напънах още един път и…доста странно и плавно отлепих нещо от придънния воден слой. Почнах по-силно да тегля и да напъвам Speedmaster-a, като в един момент въдицата се разтресе мощно и „нещото“ почна да взима бясно аванс…е в този момент усетих колко ми е гъвкава въдицата 😀 Бланката на Speedmaster-a се огъна много злобно. Бях закачил доста едра риба и почнах да я боря по-усърдно. За съжаление след минута-две, рибата разтресе още по-зловещо и се откачи… Извадих набързо примамката и проверих какво е състоянието на силикона и дали куката е поддала. Установих, че по него нямаше поражения, а куката си бе наред, дори не бе затъпена. Е, за съжаление се разминах с доста едра риба, но така е понякога в риболова. Проведох още 10-тина пъти на мястото и реших да се преместя 15-тина метра по-вляво. Смених силикона с този на Daiwa – Duckfin Shad 9 см в цвят Wakasagi – един от най-любимия ми модел силикон, който имам в кутията! На четвъртата проводка усетих как нещо изтряска примамката и рязко засякох. Ето, че отново имах риба на линията! 🙂 Докарах я до брега и видях, че съм уловил добра бяла риба, която се беше закачила доста леко за устната.
На дължина рибата беше около 60 сантиметра:
Реших, че мога да задържа рибата с оглед на състоянието на рибната популация във водоема. Продължих излета, а дъжда и снега ту се усилваха, ту спираха. Вече бях доста мокър, но въпреки това не спрях да мятам. Сега беше момента за един страхотен и запомнящ се риболов в края на годината. Преместих се отново и започнах да замятам колкото се може по-навътре, тъй като установих, че ударите бяха на максимална дистанция. Поставих на линията класически млечно бял шад на Орка с размер от 10 см. Шад-а е монтиран на бяла кука номер 5/0 с вградена сферична глава и тегло от 12 грама.
След няколко минути, непосредствено след замятането на примамката, усетих удар при пропадането й и моментално засякох. Шад-а на Орка бе харесан не само от мен, но и от тази бяла риба:
Рибата бе малко над 40 сантиметра.
Много добре бях отразил кълването на рибата:
Пуснах я и уверено продължих да търся рибите от брега.
За съжаление атмосферните условия станаха още по-зле и в следващия час направо си подгизнах. 🙂 През това време усетих още две кълванета на риби, но те бяха доста плахи и вяли.
Пробвайки си различни проводки и силикони усетих много добър удар. Рязко засякох и ето, че отново имах риба. Когато се показа над водата останах много изненадан:
Оказа се, че имах слука на щука! На този язовир ходя от доста време, но нито един път не съм имал слука на щука, само бях чувал, че имало. Ето, че и мен ме споходи късмета. 🙂
Не виждах главата на силикона и държах изпъната линията, защото ако я отпусна, като нищо щуката ще захапе флуорокарбоновия повод и можеше да не стигна до фотосесия.
Рибата направи и коронния си номер – една свещ, но не й дадох шанс да шава много. Гепих я с ръката за хрилния капак и я извадих на брега. Ето как беше глътнала силикона:
Пуснах рибата и продължих риболова още 40-тина минути.
Към 16:30 часа вече бях подгизнал. Нямаше изгледи да спрат валежите и реших, че е време да си ходя.
Останах много доволен от излета. Това бе един страхотен завършек на отиващата си 2016-та година. Тепърва предстоят нови излети и риболовни емоции през новата 2017-та година, които отново ще имате възможността да прочетете и разгледате тук в Spinning365.com. Наслука и успешна нова година на всички фенове на спининговия риболов! 😉
Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!
В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел: SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.
Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:
След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:
Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.
Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.
Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби. Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.
Последва една маломерна бяла риба:
Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.
Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:
Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀
Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.
На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!
По коледа ставали чудеса , казват хората и след този 24 декември почвам да вярвам ,че това е именно така , защото имах честта и удоволствието да подобря риболовният си рекорд , но за това малко по-късно.
24 декември – вместо сняг синоптиците обещаваха хубаво време и почти без вятър и то на яз. Пясъчник – нещо което се случва много рядко :). Е , не ни трябваше голямо подканяне и някъде около 8 и половина вече бяхме на вода , като отново компяния ми правеше моя приятел каякар Петьо Бургов.
Аз се насочих към мястото където преди 6 дни имах слука на хубава риба малко над 2 килограма , а той реши да открива нови хоризонти и разузнаваше периметъра близко от мястото на влизане 🙂
Този път бях подготвен с тежки глави защото се оказа ,че рибата тази година се е смъкнала на максимална дълбочина и закономерно започнах с Fiiish 3 -ти номер с 25 грамова глава и почти моментално имах удар , който проспах 🙂
Не след дълго успях да реализирам един мъник , който много бързо отплува да събира сили.
След 10 -тина минути повторихме операцията , но този път с мерна рибка близо до 50 см
която пак не удари кой знае колко рязко , но все пак Dageki -то ми я отрази почти моментално 🙂
Последва затишие при което се чух с Петьо , който правеше стабилен риболов на неговата точка с много кълването и 2 хубави риби 🙂
Последва смяна на силикони и 2 бързи удара на Savage Gear Cannibal Shad 10 см – единият завърши с отхапана опашка , а при другия един мъник беше освободен да ближе рани.
Слънцето напече и реших да пробвам малко по-тъмен силикон и смених безпорното KAKI с Blood Kaki 🙂 , отново с 25 грама глава и въобще не трябваше да чакам дълго 🙂
За 3 -те часа на вода това си беше предостатъчно и беше време за експерименти и проучване на близките дълбочини със силикони стигащи го 15 см , но без успех.
Слънцето напече , вятърът съвсем спря , спря и кълването ама кво толкова – не може всичко да е перфектно. Е, както се оказа по някога на коледа стават чудеса….
Звъннах на Петьо и той ми доложи , че при него кълванетата продължават и той въобще не е мръднал от мястото си и продължава да има удари и да боде макар и дребни рибки.
Огледах се – около него няма никой … може ли така да лови съсвсем спокойно и никой да не му пречи исамо след 10 минути бях закотвен на 20 -тина метра от него и почнахме да си правим лаф , кой на какво и как и … дум пак закова риба 🙂 Той сам ще разкаже как му се промени риболова на силикон след като си закупи Dageki (не съм виновен аз… 🙂 ).
Не след дълго и аз заковах 3 -тата си мерна риба отново на FIIISH 3 -ка с 25 грама глава – универсално оръжие за зимна бяла риба :).
По пропуснахме по някой и друг удар , но никой от нас не си е представял такъв риболов с двуцифрено число удари.
Реших по едно време да сложа Luncker City 4,5 инча в любимия цвят на другият ми приятел по каяк Стоян , пак естествен – бяло и сиво 🙂
Метнах го няколко пъти , ама така или иначе беше поспряло и на 3 -тото хвърляне реших да подготвя друг силикон и след като го хвърлих максимално просто оставих пръчката и почнах да ровя по кутиите. Някъде след 4 -5 мин готов да го сменям обрах линията и направих един оборот с макарата… само дето силиконът не се отлепи , а пръчката се натовари повече от нормалното. Dageki -то е уникална гега , която дава усещане какво се случва дори и на над 20 м… Определено нещо ставаше и последва превантивна засечка , и пръчката се сгъна и …нищо.Да съм закачил нещо на дъното …. тъкмо си го помислих и „дъното“ стана и тръгна да си ходи 🙂 Тук вече усетих ,че това е рибата която чакам толкова време и започна борбата , като превантивно развих аванса като през около 10 секунди имах 2 -но тупване по влакното, което ме накара да си помисля ,че имам работа със сом 🙂 . Пръчката се справяше прекрасно със всякакви пориви и имах абсолютен контрол над рибата без да я напъвам излишно. През това време успях да се освободя от котвата , а и Петьо вече беше до мен готов с кепа – така и не си купих 🙂
След около 3 мин борба пред нас се показа прекрасното тяло на много дебела бяла риба, която беше захапала странично силикона и 3 -ката се беше забила в най-твърдата част на устата и – още едно доказателство за това как перфектно се справя Dageki -то с това си предназначение.
Благодаря за помоща Петьо – обеща ,че един ден ще ми върнеш жеста с помощ при ваденето на голяма риба , е не е колкото твоя уникален миналогодише трофей 🙂 , но за мен е достатъчна 🙂
Тук няколк момента ми се губят и много благодаря на колегите с лодката , които се заеха с откачането на рибата – в каяка има малко място за подобни зверове , а и аз не съм най-подреденият човек на света 🙂 . Последваха внимателни снимки като рибата не даваше много признаци на живот 🙁 .
Тук за мен риболовът приключи и адски съжалих ,че не си взех поне една бира 🙂
Повече нищо не се случи , а и ние решихме да излезнем един час по-рано , за да направим някоя и друга снимка с тази красавица.
Ето я с пръчката която те кара да усещащ удоволствие от борбата и с най-дребната риба , но ти дава увереност ,че можеш да пребориш успешно и трофей.
Тук идва да споменем това с което беше уловена тази риба
Въдица Tailwalk Dageki S722M Макара Daiwa Fuego 3000
Плетено влакно Fiiish Perfect Link Braid PE 0.8
Силинкон Lucker City 11,5 см
Глава тип тирбушон 22 гр с 3 -ка VMC
Ето ме и мен подобрил рекорда си – при претеглянето излена точно 5,810 кг.
Явно отпочинала рибката даваше признаци на живот и може би усещаше ,че идва време за най-важното , а именно да се върне обратно във водата. Да , не винаги това е възможно , но бях длъжен да опитам. След всичките тези усилия по опазването и зарибяването на яз. Пясъчник тази риба я чувствам като своя , а и в нея имаше хайвер колкото за 2 зарибявания. Пазете тези риби – те носят бъдещето на язовирите ни!
Удоволствието да видиш как отплува подобна риба надминава дори нейният улов и се нядявам един ден да се срещнем отново.
Честита коледа колеги и приятели! Повярвайте в чудото и то ще се случи 🙂
Наслука през новата 2017 г и пазете рибите , които ни носят такива незабравими емоции!
След трудното откриване на щукарския сезон, настъпи време за откриване и на бялата риба, като този път още първия ми целенасочен излет бе успешен. Риболовът на този хищник с изкуствени примамки от брега е доста специфичен и изисква много опит, познания и търпение, които се трупат с броя излети /успешни и неуспешни/ у всеки един запален спинингист. Тук трябва да отбележа, че този вид риболов не е за всеки, поради по-високото ниво на трудност през различните годишни сезони. Доста млади и начинаещи риболовци лесно и бързо се отказват да търсят бялата риба от сушата, поради прогресивно нарастващия им брой неуспехи, които са в зависимост от много фактори. Винаги съм уважавал риболовците, които ловят успешно тази риба на изкуствени примамки от брега /през студените и топлите месеци/ и продължавам да го правя, защото това са главно креативни, търпеливи, грамотни и умни хора, които са готови във всеки един момент да експериментират с различен вид примамка и притежават свои си индивидуални начини за презентирането и анимирането й.
За себе си мога да кажа, че не се отказвам лесно и този начин на риболов ми доставя голяма доза интрига и тръпка. Дори в последните секунди, когато всички са си тръгнали, може да се реши мача 😉
Преди да направя първия излет за бяла риба, така да се каже, загрях с няколко дребни костура на лайт и силикони, на един разрешен за любителски риболов през забраната водоем, с изключително студена вода 🙂 Рибите бяха от този калибър :
