Месечни архиви: февруари 2016

300 метра мрежа на 26.02.2016г – яз. Пясъчник

Здравейте колеги и приятели,

При поредното претърсване на язовир Пясъчник в ранните часове на 26.02 от 2 лодки отново беше заловена, макар и малка мрежа в работно положение точно пред заливът , който е окупиран от риболовци на каракуда вече 2 -ра седмица. Дали колегата риболовствал там в неделя заедно с приятелите си би се похвалил с тази слука, ако мъжете от Фронтът за борба с бракониерството не бяха извадили тази мрежа преградила целия залив?

Колеги рибари , разберете го ,че тези мрежари крадат от вашият риболовен излет , от вашето удоволствие и ви бъркат директно в джоба защото вместо да дадете тези пари за захранки и нови такъми , вие ходите по платени локви и давате луди пари , за да хванете в пъти по-малко и малки риби от тези , които има в Пясъчник – само трябва ДА ГИ ОПАЗИМ. За това ни помогнете да го направим всеки както може – едни с директно участие , други с финансова помощ , а други с това да не прекаляват с улова , да не пълнят кофи и легени с бременна каракуда , а да помислят за бъдещето. Този язовир беше докаран до почти пълно унищожение , а сега е пълен с риба. И това само за 2 години от началото на промяната… А ако ни помогнете да го променим с още по-бързи темпове какво ли ще представлява само след още 2 години? Замислете се….
Ето и малко снимков и видео материал , с който искаме да кажем на собствениците на мрежата ( а ние знаем кой са) ,че са имали късмет , че не се засякохме… Следващият път може и да нямат….

Ние продължаваме и трудът ни дава плодове , което за нас е най-голямата награда.

Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник

Бърз неделен риболов 21.02

Здравейте колеги и приятели,

В неделя отново 2 -та каяка решихме да атакуваме на близо щото за 4 часа дето ми бяха отпуснати това е най-добрата дестинация – не губим време в път , а и рибки чат пат излизат не , че сега им е времето на яз. Пясъчник 🙂
И така , на познатите близки места до дупката, аз си къпя силиконът , а Петьо ги лови…. 🙂
Ама кой каквото може да прави и може да уцели правилният силикон. А, той за деня беше 10 см цвят FireTiger на Canniball shad от SavageGear.

Е аз упорствах на какво ли не , обаче след като сложих и аз таз примамка почти моментално имах удар и се сборихме с мъжкарче малко над 2 педи.
Дали е мерно или е сант , два под нормата не съм го мерил , така или иначе отиде да наедрява.

Последва почти моментално натискане на силикона и повеждане с последвало откачане , което си е нормално за риба закачена от вън 🙂
Поразходихме се в посока ръкавите , но нищо съществено освен леки пререкания с лодки , които си мислят ,че като сме с каяците и могат да ни се качат отгоре 🙂
Малко преди да излезнем реализирах и 2 -рата рибка за деня и макар да експериментирах доста отново се хвана на Canniball shad от SavageGear.

За мен остава загадка защо искаше само това и нищо друго… ама рибешка му работа 🙂

Поздрави и наслука.

Полудневен „канибалски“ силиконов излет на 21.02.2016

Полудневният ни излет до Пясъка бе наложителен – поради важни лични причини на Валката – затова тръгнахме още в 6,30. Натоварихме гемийките и след около час вече бяхме на вода . Тъй като времето ни бе ограничено заложихме на по-къси гребни дестинации до точки , които бяхме маркирали от предни излети в близост до брега. Дълбочините, на които закотвихме каяците бяха около 13-14м ,тъй като пасажите от множеството рибки преминаваха в тези водни слоеве. Дъждът от събота бе замътил още малко водата, затова заложих на примамки с по-светли цветове.
Реших първото хвърляне за деня да бъде на един добре познат силикон, който за мен бе един от фаворитите ми и не сбърках- още с падането му на дъното и след първият оборот на макарата усетих задържане и натежаване на линията. Последва засечка и така желаното опъване и дърпане на рибката стана факт –

куката се бе забила от външната страна на устата и.
след кратката фото сесия рибката бързо си отплува към дълбините.
Последва второ хвърляне и не след дълго водене на примамката по дъното последва типичното костурско придърпване на силикона и след последвалата засечка усетих, че водя към повърхността на водата ей този раиран бодливец-
и неговата участ бе като на каката му- обратно във водата да се грижи за поколението…
Последва малко затишие , викам си ще упорствам с канибала -щом и костурите му налитат няма да го сменям и не след дълго последва хубав безапелационен удар на поредната белка с надеждата да е нещо по-така – “ а дано, ама надали “ -само 42 см …..
Иначе бе нагълтала силикона уставно – целият бе в гърлото и.
Изреждайки фишове , аваруни и други доказали се бойци, Вальо също сложи канибала и не след дълго реализира първата си белка за деня – явно “ сакаха “ си Севидж Гиъра и туй то..
Малко след това се видяхме с колегата Дидо, разменихме си инфо за ситуацията и след пожелания за късмет в улова решихме да сменим мястото . Явно „клетвите“ ни са се сбъднали, защото той отново се разписа майсторски с хубава рибка.
На следващото място имах няколко типично костурски нереализирани подръпвания, една малка тридесятка ( която въобще не си направих труда да снимам) и две натискания на силикона, но без успех.
Междувременно отново имах неприятен разговор с колеги (оборудвани с лодка, мотор и I-pilot за десетки хиляди левове) които най- безцеремонно с газ се приближиха на петнадесетина метра точно срещу мен на местото на което хвърлях. След като им направих забележка че не е нужно да се целим със силикони по главите , те ми отговориха ,че това е станало неволно и се отдръпнаха на дистанция на която спокойно можехме да си хвърляме примамките едни върху други. (Тази ситуация вече ни се случва за трети път- дори на яз.Въча – друг колега мина върху влакното и отряза с винта на мотора му над 50 м от линията заедно със силикона ми- под претекст, че някаква бутилка плуваща до мен била котвата му от предният ден и искал да се върже за нея. Дори не понечи и да ми се извини заради ситуцията, а дори се оплака че постоянно му режели котвата.)
Както и да е- след около половин час, след като загубиха интерес към мястото , поради липсата на кълване отново се изнесоха нанякъде.
Неусетно времето бе напреднало и трябваше да се връщаме към изходната позиция, защото ни чакаше товарене и трябваше да се връщаме навреме в Пловдив. Излизайки на брега вятъра показа, че макар и с няколко часа закъснение- прогнозата на синоптиците за неговата сила ще се сбъдне !
За няколкото часа риболов – бяхме напипали правилната примамка и въпреки атаката на малчуганите имахме занимавка, отново разминавайки се с валата .

Неделни 20- градусови занимания с „влюбени“ рибки !

В денят на влюбените и почитателите на виното (а аз съм един от тях) отново посетихме яз. Пясъчник
Времето бе перфектно, рибките – много и активни -движейки се в слоевете между 12 и 14м., а температурата на водата сутринта тръгна от 5 градуса и стигна 8,5 в края на деня. Явно това бе причината пасажите да се насочват и движат към по-топлите и плитки учасъци на язовира.
Първата ми рибка за деня бе костур , който след момента на засичане и вадене на повърхността повърна около 8 см бяла рибка.

Скоро, такъв излет не бяхме имали – реализирахме много рибки , макар повечето им удари да бяха чрез натискане на примамката с глава или тяло.

Най -работещ силикон при мен се оказа оранжевата Аваруна , като след удар на 3-инчовата , сложих голяма 4,5 инча- на която също изкарах няколко рибки.

Накрая на деня – равносметката ми бе -7 бели рибки, всички до една под нормата и 4 костура, като отделно имахме много гелета и откачени риби. Вальо също хвана доста риби, които бяха с подобни размери . Към три часа , към нас се присъедини колегата Видьо и за оставащите два часа, успя да се разпише също с 4 рибки. Пуснахме си ги всички обратно да си плуват на воля, за да растат и ни радват в бъдеще.

Небето бе обсипано с облаци , които при залез изглеждаха още по-красиви .

И едно кратко видео от този прекрасен ден-

Прекарахме на вода още един незабравим ден!

Февруарски проверки на яз. Пясъчник

Здравейте приятели,

Това ,че няма информация последно време за яз. Пясъчник ( освен прекрасните риболовни излети) въобще не означава ,че проверките са спряли или пък натискът над гадовете е отслабнал. Да, радостно е ,че въпреки зачестилите проверки – мрежи не са открити както от нас доброволците , така и от инспекторите на ИАРА , които ходят много често и патрулират както по суша така и по вода.
Но ,не само това са добрите новини….
При проверките срещаме все повече хора , които знаят за инициативите ни и те самите съблюдават за спазването на закона , правят забележки на недобросъвестните колеги и дори влизат в спор с „рибари“ прибиращи маломерни рибки. А, риба има за всички и таз годишните бели рибки близки до нормата , ви даваме дума ,че другата година ще са пак там и ще ви донесат удвоени емоции. Тогава си вземете по 1 риба за консумация вечерта , а останалата ще ви чака във водата.
Да , вече има лагери на яз. Пясъчник , които посрещат нашите проверки с радост и за нас е огромно удоволствие да срещаме подобни хора по бреговете на язовира – хора , които си събират боклука , който си говорят не колко риба са хванали ,а колко са пуснали обратно. Оставяме снимките да говорят… Ние продължаваме и се надяваме хубавите хора , които посещават любимия ни язовир да се умножават всеки изминал ден и да помагат в борбата ни с бракониерството и месарството. Тази борба е на всички ни и плодовете от нея ще останат за всички.

На последната снимка се вижда и чувалът за боклук , който всеки колега трябва да има , за да може да си изхвърли отпадъците….
И така, проверките продължават , а опазените рибки започват да мислят за размножаване. Нека всеки , които хване хайверна риба от тук до забраната, да се замисли дали не е по-добре да я пусне обратно, за да може другата година да лови в пъти повече риби.
Поздрави и наслука

Фронтът за борба с бракониерството на яз. Пясъчник.

14.02 – Ден за влюбените в…. риболова

Здравейте приятели и колеги риболовци,

На 14 -ти февруари едни празнуват нещо дето опиянявало повече от виното , други разчитат на виното да помогне за достигане до първото опияняване , а ние влюбените в риболова просто отиваме да се срещнем за пореден път с непреходната си любов към срещата с природата и нейните обитатели.
Е, в прекрасният пролетен ден ( температурите бяха над 20 градуса) на яз. Пясъчник бавно , но сигурно животът се пробужда от зимната летаргия и белите рибки вече мислят за лИбоф 🙂
Поради близостта ни до язовира решихме да не ходим много рано , защото по това време на година няма силно изразено сутрешно кълване и към 9 сутринта благополучно бяхме на вода и със сменен маршрут в посока ръкавите на язовира.
Имахме информация ,че рибките макар и с не големи размери предпочитат и по-малки като размер силикони и в предвид дълбочината на която щяхме да ги търсим ( макс 14 – 15 м) заложих в началото на Fiiish Black Minnow номер 2 с 10 грамова глава.
И резултатът почти моментално бе бяла рибка – мъжкарче малко над 40 см.

Последва и един мъник , който директно отиде да наедрява.
След няколко пропуснати удара и колегата извади един преял… с бяла риба, костур.

И аз продължих в костурското темпо с 2 бързи костура и една бяла риба пак със същите скромни размери. Хубавото беше ,че макар и вяли , ударите бяха доста и натискането върху силикона също и изтървахме много риби.
При мен продължи да работи цветът KAKI на Fiiish Black Minnow и дори и големият размер от 12 см не можеше да ги откаже.

След кратко около обедно затишие намерихме точка относително далече от брега с променлива дълбочина между 12 и 14 метра и започнахме следобедното кОпОнясване 🙂

Следобед рибките предпочитаха оранжева Pontoon21 Awaruna с размери от 3,5 до 4,5 инча.
При подобни гледки и уникално време , съчетано с прекрасен риболов беше доста трудно да си тръгнем… 🙂

За целият риболовен ден, 3 -те каяка хванахме около 20 бели рибки и 10 -тина костура което за това време на годината е прекрасно постижение, с което още веднъж се доказва, че усилията по неговото опазване си струват.

Поздрави и наслука

п.с. В събота с един колега измих за пореден път пъстървовите си воблери , но без никакъв успех 🙁

Пъстървовото (НЕ)откриване 6.02

Здравейте колеги,
Тъй като 1 -ве февруари се падна в понеделник – то откриването на пъстървовият сезон се отложи с цели 5 дни , но пък денят се оказа прекрасно слъчнев за февруaри и макар да подухваше студен вятър беше приятно за риболов.
За това дълго чакано мероприятие на гости ми беше не без известният с големите си риболовни успехи в улова на пъстърва Николай , известен повече като БашМайстора 🙂
Е, избраната дестинация носеше доста рискове от валат по това време на годината и въпреки грандиозните ни опити , смяната на примамки и извървяните километри , не успяхме да излъжем нито една риба 🙂
Аз бях с една нова пръчка на Tailwalk с тест по примамки 0.9 – 8 грама , но макар да работеше много приятно с с доста голям набор от воблери и клатушки , за нея мога да говоря малко по-детайлно едва след няколкото предстоящи излета , пък дано да имам и слука.
И така… стига толкова приказки – време е снимките да покажат , колко трудно беше да се излъже риба в ултра бистрата и маловодна река ( абе пак оправдания ама… 🙂 )

В събота – толкова – малко постно , ама то и няма нищо за разказване 🙂

Поздрави и наслука.

Най-голямата риба е…

… ами изпуснатата , разбира се.

Здравейте колеги,
В събота на яз. Пясъчник в прекрасно пролетно време успях да си припомня максимата ,че за рибаря най-голямата риба е именно изпуснатата.
Язовирът ни посрещна с прекрасна кал по бреговете – истински тест за всеки един автомобил , но не и за марката Субару , което ни позволи спокойно да разтоварим 2 -та каяка Malibu Stealth 9 на само метър от водата и след кратко приготовление се отправихме към начертаният предварително маршрут. А той включваше облавянето на западният край на язовира , стената и кулата, но в последствие поради явното нежелание рибата да кълве по обиколихме още доста.
И така , след близо 3 часа без удар на каквато и да е риба с колегата по каяк решихме да поупорстваме на една дълбочина започваща от 17 и стигаща 22 метра. Е, именно там се случи случката :(.
Водата беше леко мътна и за това използвах доста по-светли цветове като дори заложих на далото добър резултат розово.
И именно на него при една от проводките усетих натежаване и инстинктивно засякох…. и толкова. Пръчката – Tailwalk Dageki 5 -35 грама се огъна и… нищо. Но, само след 5 секунди „нищото“ стана от дъното и усетих ,че си имам работа с много голяма риба. А , тя въобще не си даваше зор и след като няколко пъти я вдигах от дъното, просто отново се връщаше там карайки пръчката ми да „пие вода“. След около 2 минути при поредният рън вадейки пръчката от водата усетих ,че ще мога да я вдигна по-високо… последваха 2 -3 м по вертикала и…. рибата се откачи тъкмо в момента , в който колегата беше извадил телефона да снима борбата. 🙁
Следващите 30 секунди не ги помня много добре , но усетих страшна празнина и тъга , но все пак бях радостен ,че на домашния ми гьол мога да се срещна с подобни риби , което показва, че усилията да ги опазим от мрежите не са напразни.
До края на риболова всичко мина под знака на анализите , защо и как и какво сгреших ,че се случи това , но все пак това ,че нямаше удар ни наведе на мисълта ,че рибата е легнала отгоре и само чувствителността на пръчката ми е дала възможност за тези 2 минути борба. До края на деня колегата Петьо изкара един мъник , който отиде да плува и да трупа килограми , а аз нямах повече никаква слука.