След трудното откриване на щукарския сезон, настъпи време за откриване и на бялата риба, като този път още първия ми целенасочен излет бе успешен. Риболовът на този хищник с изкуствени примамки от брега е доста специфичен и изисква много опит, познания и търпение, които се трупат с броя излети /успешни и неуспешни/ у всеки един запален спинингист. Тук трябва да отбележа, че този вид риболов не е за всеки, поради по-високото ниво на трудност през различните годишни сезони. Доста млади и начинаещи риболовци лесно и бързо се отказват да търсят бялата риба от сушата, поради прогресивно нарастващия им брой неуспехи, които са в зависимост от много фактори. Винаги съм уважавал риболовците, които ловят успешно тази риба на изкуствени примамки от брега /през студените и топлите месеци/ и продължавам да го правя, защото това са главно креативни, търпеливи, грамотни и умни хора, които са готови във всеки един момент да експериментират с различен вид примамка и притежават свои си индивидуални начини за презентирането и анимирането й.
За себе си мога да кажа, че не се отказвам лесно и този начин на риболов ми доставя голяма доза интрига и тръпка. Дори в последните секунди, когато всички са си тръгнали, може да се реши мача 😉

Преди да направя първия излет за бяла риба, така да се каже, загрях с няколко дребни костура на лайт и силикони, на един разрешен за любителски риболов през забраната водоем, с изключително студена вода 🙂 Рибите бяха от този калибър :

Откриването ми на риболова на бяла риба се състоя, не както е по традиция на 16-ти Май, а на 22-ри. 🙂 Денят бе слънчев с разкъсана облачност, като следобед се бе изсипал пороен дъжд. Когато пристигнах на язовира, заварих десетки ентусиазирани рибари. Някой от тях бяха разпънали биваци, а други бяха просто само за деня. Доста голям процент от тях /95%/ бяха заложили на риболов от лодка и влачене. Техния риболов ми костваше над 40 метра плетено влакно Gosen-W 4ply Multi №1 и един силиконов боец, които рядко можеш да си го набавиш, поради ограничения внос…. Всичко това бе заради наглостта, на някои от тях, да влачат край брега, на само около 15-20 метра пред мен, естествено без да се съобразяват, че има човек, които лови от брега….
За около 2 часа обиколих около не повече от 2 км брегова ивица, в права посока, но без удар. Заложих главно на воблери и силикони, като в зависимост от дълбочините сменях различни примамки. След като за това време нямах пипане реших, че е време да сменя мястото и се върнах до автомобила. Отидох до един друг култов ръкав знаейки, че там замята, от брега, един мой приятел. В това време се изсипа отново дъжд, придружен от силен вятър. Влошаването на атмосферните условия уплаши доста от рибарите с лодките и те набързо си тръгнаха, като голяма част от тях бяха без риби.
Надвечер времето утихна и идилията за мен настъпи. Двамата с моя приятел си замятахме необезпокоявани от никой и си лафихме. Докато търсехме белите риби по скалните ръбове, със силиконите, успях да уловя и първата белка, която все пак ни зарадва приятно :

Улових я на Savage Gear LB Cannibal Shad 8 – Fluo Glow. Според мен една от най-успешните силиконови примамка за бели риби, в размера й от 8 до 12,5 сантиметра :

Докато снимах рибата, тя се търкули и си влезна сама във водата, като ми остави за спомен и тази снимка :

Оказа се, че имаше кратък заход на бели риби, с приблизително един и същ размер,
защото последва още една :

На същата примамка :

Рибите взимаха над дъното и реших, че „тоя филм съм го гледал“ и заложих на Storm Arashi Rattling Flat – Parrot, който миналата година ме изненада в почти същата ситуация с приятна слука :

За съжаление се оказа, че захода бе доста кратък и не успях да отбележа 3-та точка в мача 🙂

На следващия ден реших да пробвам щуките….