Привет на всички! Новата Година настъпи, обаче аз още не съм свършил с излетите от старата 😀 , така че продължавам!
В средата на Ноември се отвори възможност за един пълен риболовен уикенд. Успях да направя два излета, като останах доволен от посетения водоем, слуката и една нова въдица. 🙂 В мен се зароди любопитство да пробвам новия Спийдмастър на Шимано. Първоначалната ми идея бе за риболов от брега със силикони, а впоследствие и с други примамки, когато настъпят по-топлите месеци. Доста трудно успях да достигна до някаква информация за въдицата в Интернет. Основните публикации, които прегледах, бяха тези, като по риболовните форуми не намерих нищо:
1) Testbericht Shimano Speedmaster CX Serie (240H, 240MH, 210M);
2) Praxistest am Peenestrom: Shimano SpeedMaster CX XH;
3) Спиннинговое удилище SHIMANO SpeedMaster CX.
Малко трудно се реших за покупката, но любопитството ми беше по-силно и надделя. Избрах да ловя с ето този модел: SSMCX24M, като благодарение на този онлайн магазин успях да почерпя допълнително инфо за техническите данни на въдицата.
Сега за излета! 🙂
С мои приятели посетихме един страхотен водоем, който миналата пролет (2016) е бил напуснат от частния си собственик и сега бе изцяло свободен. Инфото, което имахме беше за костур, бяла риба и евентуално щука – какво по-хубаво инфо от това за един спинингист! Винаги си имам едно на ум за подобни водоеми, тъй като те са престъргани многократно при напускането от собственика им, а впоследствие и от наглите и безскрупулни бракониери, но този път някак си бях по-позитивно настроен. Пристигнахме на язовира около обяд. Първите ми впечатления, стъпвайки по бреговете му, бяха положителни. Водата бе бистра и чиста и почти нямаше битови отпадъци. Сглобих такъма и му се порадвах малко с фотоапарата. Ето и какъв бе баланса с макара на Ryboi – Zauber 4000:
След около половинчасово замятане пред обектива се появи и първата риба за излета, която удари в дълбоката част на водоема:
Тази бяла рибка донесе нотка на надежда, че все пак в язовира е останала някаква риба, с която можем да се позабавляваме.
Пуснах рибата, но по-късно умря….може би твърде бързо я бях извадил от дъното на повърхността и не е успяла да изравни налягането… Жалко наистина, но понякога се случват такива неща, колкото и да не ни се иска, особено с риби от този вид.
Последва затишие и решихме да започнем да се местим, търсейки къде са се скатали другите риби. Ето, че ги намерихме и на един от любимите ми силикони на Daiwa Tournament – D’Fin в размер 7,6 см. и цвят Chartreuse се излъга и първото костурче.
Последва една маломерна бяла риба:
Пуснах, този път успешно, маломерката и продължихме към следващото място, тъй като ударите спряха.
Локализирахме голям пасаж от костури в плитката част на язовира и стана много добър риболов с малки силикони. Почти на всяка проводка имахме удари или риби. Почнахме ги на Орка – Шад 6 см...:
…след което преминах на Fox Rage – Zander Pro 7.5 см. и цвят Natural Firetiger…:
Всички бяхме доволни от активността на костурите! Очаквам в скоро време братлето да захвърли в мазето всички болонези и дънни въдици, които има и да зареже хамалогията. Много е хубаво човек да си ходи безгрижно на риболов с една въдица и две кутии с изкуствени примамки: 😀
Надвечер се показаха и малко по-едри костури:
Този бе и най-големия сред всички:
С него сложихме и край на риболова:
Беше погълнал изцяло 3,5 инчовия силикон на Pontoon 21:
Доволни от слуката на непознатия водоем, решихме да го посетим на следващия ден. Да обаче атмосферните условия тотално се скапаха през нощта. Неделя сутринта духаше студен вятър и имаше значителна облачност. Явно това повлия на храненето на хищниците и слуката ни бе значително по-малко, като се излъгаха единични рибки, които клъвнаха само на Орка – Шад в размер от 6 сантиметра и цвят FB.
На по-големите силикони нямаше удари. Към обяд замря и малкото активност, която имаше и си тръгнахме доволни, въпреки слабата слука.
Чудесно е, когато посетиш нов непознат водоем с нова въдица и успееш да я сефтосаш от първия път!