Здравейте приятели и читатели на spinning365.com!
Леко се позагубих с моите фоторазкази, но за всичко това си има обяснение. 🙂 От 18 до 24 Юни бях в почивка и то не каква да е, а морска почивка. Ето, че морските ми закачки продължават и тази година. Не спирам да експериментирам и да пробвам нови неща (къде стандартни, къде нестандартни) в морския спинингов риболов от брега. Все още има някои работи, които не са ми ясни в този риболов и тепърва има да си ги изяснявам, но с всеки направен морски излет трупам опит, който с времето става ценен за мен. Винаги, на всеки излет, има какво ново да се научи и види. Разбира се, няма как от раз да се научи всичко за практикуването на морския риболов от брега. 🙂 Освен това не съм и от онзи тип хора, които „ще седнат да препишат“ от някой наготово – мразя клишетата. Предпочитам сам да си откривам новите хоризонти.
Миналата година приключи много успешно за мен с един класически излет от брега на скални риби с лайт спининг. Беше супер забавно и резултатно да се лови по този начин от скалите и риболова беше върха. Тааа … болестта по морския риболов „взе да се влошава“ и е хубаво човек по-често „да ходи на лекар“, стига да има възможност. 😀
Кратка подготовка на такъмите
И така, след тези леки отклонения, ще разкажа за подготовката на такъмите за морската почивка. Реших да взема два спининга – един лайтов (GAN702LF) и един с мощност медиум (SSMCX24M), като щях да ги ползвам с една макара, на която е навита ролка Gosen-W 4ply Multi 300m в размер №1. Това влакно го ползвам от края на 2014-та година основно за морски риболов и риболов на силикони от брега и съм много доволен. Използването на два спининга с различна мощност наложи специално селектиране на примамки от наличните ми, тъй като бе излишно да взимам „свръхбагаж“. 🙂 Всичко на всичко оформих една кутия с около 30-тина лайт примамки и една по-голяма кутия с около 20-тина по-едри. Отделно от това, трябваше да се вземат и пробват нови „играчки“. Тъй като станах голям запалянко на риболова с повърхностни примамки, бяха взети няколко попера и уолкъра на DUO. Наред с тях още: два пакета силиконови калмарчета на Bait Breath, примамки на Storm: Gomoku Bottom, Gomoku Dense и So-Run Lipless Minnow, крабчета на Savage Gear 3D MANIC CRAB 2,5 sm и три калмариери на DTD за всеки случай. 🙂 Чудех се дали да взема малки пилкерчета и дълги тънки воблери (над 120 мм), но общо взето това ми стигаше като количество, което евентуално да разопаковам и измятам наред с другите примамки. Честно казано, дори не ми остана време да измятам всички примамки.
Отпътуване за Тасос
С цялата компания тръгнахме за Тасос сутринта на 18.06, за да може евентуално към обяд да пристигнем и да се настаним в запазените ни студиа. Планирахме да останем там 6 дни. За първи път пътувах по този маршрут и вълнението в мен бе голямо, а като си представях, че ще ловя и на непознато място, то тръпката ставаше още по-голяма. Успяхме да хванем навреме ферибота от Керамоти и в 12 и 30 часа се отправихме към остров Тасос.
Билетчето за възрастен бе 3,5€, а за автомобила ни таксуваха 20€, тъй като е над 4.25м.
Около 45 минути се любувахме на плаването от най-горната палуба на ферибота. Направихме си доста снимки, а чайките не спираха да атакуват бисквитите и солетите, които туристите им даваха с вдигнати ръце.
Минахме наблизо покрай остров Тасопула и си го щракнах за спомен.
Времето на Тасос беше дъждовно със светкавици. За наше съжаление следобеда нямаше да става за плажуване или риболов, но такъв ни бил късмета. 🙂
Гъсти облаци бяха покрили някои от високите върхове на Тасос. Явно боговете се бяха ядосали за нещо. 🙂
Като по часовник в 13 и 15 акостирахме в Лименас и след няколко минути поехме към крайната точка от пътуването ни.
След 30 минутно пътуване достигнахме селцето, в което си бяхме запазили студиа и се настанихме. Починахме си от пътуването и след това с приятелката ми излезнахме да се разходим по крайбрежната алея. Освен приятната разходка идеята беше и да огледам за перспективни места за риболов. Общо взето на разположение имах около 3 километра плажна ивица, като в двата й края бяха разположени два малки кея. Единия от тях ми беше много достъпен и бе набелязан за първи набег. За съжаление по дъното нямаше подводни рифове и рокфишинга се очерта да бъде мираж.
19.06 – първи риболов
Ставане сутринта към 05:30 и бегом пешачката към първото перспективно място – набелязаното рибарско кейче на селото от предния ден. Взех лайт спининга, за да пробвам какви дребни хищници ще ми сервира морето. Поне да знам евентуално какво да очаквам. Облачността беше разкъсана и се очакваше подобрение на атмосферните условия в следващите дни. Температурата на въздуха сутринта беше около 16-17 градуса и добре, че си взех един тънък суитшърт. Към 06:15 часа започнах да ловя от външния край на буната на пристанището, очаквайки да видя и някакъв заход на хищници. Да ама не! Първият излет започна много трагично. Започна по онзи гаден и обезкуражаващ начин – без наличие на каквато и да е активност на риби. Няма удари, няма подгонвания …., да се чуди човек как така в такова голямо море няма риба. 😀 Само лекия бриз цепеше от време на време морската вода. 40 минути пълна тишина. Казах си, че тук има нещо нередно, просто няма начин да няма риби. Кръгом и бързо към кея да видя каква е хавата там.
На кея забелязах доста голям пасаж от малки рибки, който най-вероятно през нощта е бил навлезнал в кея, защото вечерта като се разхождах ги нямаше. Най-вероятно са намерили там убежище от лошото време около Тасос. По дъното забелязах две мурмури и реших да им покажа Bait Breath Ika-cyu. 🙂 Изведнъж на входа на малкото пристанище нещо подгони пасажа и избуха на повърхността. Бързо извадих примамката от водата, бръкнах в кутийката и смених силиконовото калмарче с уолкър на Lucky Craft – Sammy 65 в цвят MS Gun Metal Shad. Подадох го близо до камъните, където изигра хищника и започнах да го водя успоредно на тях. Три придърпвания и рибата избуха зад уолкъра, но не го уцели. След още 2 метра провеждане го догони и я хванах. Оказа се, че бях излъгал малък лаврак, който ми достави много приятна емоция, не само заради това, че бе първия, който улавям, но и поради това, че бе и първата риба за деня! 🙂
В това време откъм гърба ми се втурнаха двама възрастни чужденци, които се чудиха къде да застанат да ловят на плувчица и дъно. Питаха ме каква е тази риба и дали е вкусна. Обясних им каква е, след което пуснах маломерното лавраче. 🙂
За мое съжаление, явно съм им възбудил много интереса и те застанаха точно там, където не трябваше – в зоната ми на замятане. Общо взето в този момент всичко приключи и отидох малко по-надолу по буната. Минавайки покрай тях (зоната, където ми удари лаврачето) метнах едно око на подводния релеф и видях, че там дълбочината бе около един метър, като към отсрещния бряг ставаше почти двойно по-плитко. Не се видяха и никакви хищници, предполагам знаете защо. 🙂
Застанах на камъните на около 20-тина метра след тях и продължих риболова. В това време забелязах, че огромния пасаж започна да се изнася от пристана и се отправяше към открито море. След като нямах повече удари на уолкъра, реших да го сменя с попер – една тактика, която отскоро прилагам и за сега в сладки води се увенчава с успех. Та внесох шум в системата с Pontoon 21 Beat Bull. След две-три проводки спокойния и лежерен попинг бе нарушен от мощно избухване и върха на лайта се сгъна. Ето, че отново тактиката ми сработи и Beat Bull-a ми донесе на сметката още една морска риба, която не бях хващал на спининг – средиземноморски сафрид (гърците му казват кокали).
Досега не бях снимал от ръка такава риба и не знаех какво ще е поведението й. При снимките разбрах, че кокалитата са трудни риби за снимане от ръка, но им хванах чалъма. Не го ли стиснеш с ръката така, че да „грухти“, то няма как да го озаптиш да спре да се тресе и като нищо ще се набодеш на някое от висящите жила на тройките. Общо взето са трудни риби за снимане по този начин.
Друга работа е, ако го оставиш на земята (стига да не си на някакви остри камъни или стръмен бряг), но пък снимките се получават грознички, а рибата става цялата в пясък. Какво да се прави пълно щастие няма. 🙂
При ваденето на кокалито разбрах, че за риболов от буната ще ми трябва кеп, но по принцип не ползвам и със сигурност подозирах, че ще има гелета. 20 минути по-късно успях да излъжа още едно кокали, но този път на мини попер на Storm Gomoku Popper – Sardine.
Часът стана 8, а активността на повърхността спадна. Реших, че е време да заложа на един нетрадиционен воблер за море 🙂 – Salmo Minnow 6s цвят HBL. За около 40 минути успях да излъжа с него две кокалита, които ми се откачиха от ръката, докато вадех фотоапарата и си влезнаха обратно в морето през процепите на камъните … Следващата рибка за деня, която отново влезе в списъка ми уловени нови морски видове риби бе тази! 😀 Честно казано, не мога все още да определя от кой вид е, защото екземпляра е малка рибка. Мисля, че е малка гопа, но може и да се бъркам.
Почти час изминава от последната снимана рибка, докато успея да хвана друга. Залагайки на Lucky Craft Sammy 65 заметнах на максимална дистанция към плажната ивица, която е срещу мен. След няколко оборота видях в далечината как нещо изплющя бясно зад уолкъра и се наниза на задната тройка. Gancho-то се сгъна екстремно и аванса започна да сработва, отпускайки влакно при всяко дърпане на рибата. Приближвайки я към брега, виждам нетрадиционен плосък силует в кристално прозрачните морски води, който е и малко издължен. Той силно отразява слънчевите лъчи и това ми пречи да определя точно каква риба съм хванал. Изненадата беше голяма … иии доста пъргава, та се наложи да я поставя на камъка, за да я снимам по-добре. 🙂
Бях хванал добра меланура – още един нов вид, който досега не бях хващал!
Въпреки по-малката си уста, тя беше захапала добре тройката на Sammy-то.
След меланурата имах няколко подгонвания на Sammy-то от кокалита, но те вече не гонеха така стръвно уолкъра, а само го следваха. Сложих отново Salmo Minnow 6s и не след дълго хванах малко по-голямо кокали, което се заби в камъните пред мен и предизвика отъркване на линията ми, доста над 50 саниметровия флуорокарбонов повод. Хванах го с ръката, но то се разтресе и се откачи, след което замина в морето …. Така гелетата ми нараснаха до 3 броя.
Към 10:30 на Sammy-то ме избуха и най-голямото кокали за деня, което се превърна и в мой своеобразен личен рекорд за вида. Видях, че рибата се беше зашила отлично за коремната тройка на уолкъра и си позволих лукса да я снимам във водата.
Рибата беше дълга около 35 сантиметра и ми достави голямо удоволствие при ваденето.
Полових още около 15 минутки, докъм 11 часа и реших, че е време да ходя под чадъра на плажа, защото плажуващите туристи срещу мен идваха вече на доста близка дистанция и ми плашеха рибите. 🙂
Първият излет от морската ми почивка се оказа отличен! Успях да уловя общо 4 нови морски вида риби с лайт такъмчето, като си задържах и няколко за тигана, изпитах и позабравената тръпка да ловиш на ново абсолютно непознато място. За съжаление мястото не предлагаше рокфиш, така че риболова на скални риби от брега нямаше да се състои.
Вторник 20.06
Към 6 часа сутринта бях отново на буната на кея.
При този излет взех със себе си спининг с мощност медиум и кутията с по-големите ми примамки. Идеята бе да проверя дали наоколо се завъртат по-едри морски хищници.
За съжаление се оказа, че точно по това време на годината явно те липсват край брега. 🙂 Към 08:50 стана адска жега, поради това, че облачността от предния ден се бе разсеяла и се наложи да ползвам слънцезащитни средства – един нов бъф на Шимано и спрей с 50-ти фактор.
Ето една ман’кенска снимка. 😉
За около 3 часа мятане имах три откачени риби на три различни по големина уолкъра:
…. Lucky Craft Sammy 65 и Storm Z-Stick 95 (Chrome Blue Back). И трите риби бяха кокалита, като едното беше голямо, колкото най-голямото от миналия ден. То удари на максимална дистанция на уолкъра на Storm. Причината за тези гелета си я обясних с това, че ловях с по-мощна въдица и се късаха устите на рибите при повеждането им от моя страна, въпреки че аванса ми бе максимално отхлабен и още при самия им удар, той сработваше. На плиткогазещия вариант на Rapala Shadow Rap Shad в цвят MBS, успях да примамя пасаж от 6-7 сафрида, но за съжаление те само проследяваха воблера, без да го атакуват. Така към 10 часа офейках към студиото, приготвяйки се за плажен айляк.
Същия ден вечерта, след като се натъпках до пръсване с вкусните блюда на един от местните ресторанти, реших, че задължително трябва да пробвам как е вечерната и нощната активност на морските хищници край брега. Взех лайта и отскочих до буната. Към 21:20 вече правих първите замятания.
Музиката започваше да се усилва от местните заведения и добавяше един готин мотив към цялата обстановка. По едно време започнаха да прииждат на талази големите сафриди. Виждах ги дори пред камъните, на метър от мен. Така като ги гледах, целта им бе проверка за плячка вътре в малкото пристанище.
Е, какво ли не изредих като примамки и нито един не ме взе. Странно, но забелязах и че нямаше никакви бухания на повърхността. С триста зора успях да провокирам в тъмното едно кокали на Storm Gomoku Popper в цвят Clear Pink Head Chartreuse. Направих му една ужасна снимка с GSM-а и продължих да мятам, надявайки се, че ще имам и друга слука.
Към 22:20 купона в заведенията вече беше на макс, но на буната всичко бе спокойно: 😀
Останах си само с едното кокали.
21.06 – сряда
Ранният сутрешен риболов вече се превръщаше в тормоз за приятелката ми, поради поредните ранни ставания, но какво да се прави, крастата е голяма! 🙂 Часът е 05:30, а аз вече се отправях пеша към крайбрежната улица.
Малко преди 06:00 часа бях на буната и вече правих първите замятания. Наблюдаваше се слаба активност на повърхността. 🙂 Виждаха се подскачащи заргани, които най-вероятно бяха гонени от лавраци …, които пък тотално игнорираха не само моите примамки, но и тези на другите риболовци. 🙂
Все пак успявам да уловя две кокалита на повърхността, но и двете си заминаха преди снимките. Към 08:20 жегата стана непоносима, а рибите вече пасуваха тотално. Поогледах в пристанището между лодките каква е хавата.
Виждаха се тук там, разни малки рибки и няколко платерини, но общо взето нищо по-едро и хищно. Погледнах този котьо и реших да последвам примера му, но не върху мрежите на рибарите, а на шезлонга, на плажа. 🙂
Четвъртък 22.06
Нов ден – нова надежда за по-добър улов. 05:20 е и ето, че пак се отправям към морето. 🙂
Този път реших да пробвам как е риболова на плажната ивица, като я обходя по-чевръсто и стигна до кея.
Упорито се взирах в морската шир за джуруми, но за съжаление те отсъстваха.
Капитан Джак също се молеше на боговете да се случи чудото ….
Слънцето вече изгряваше над хоризонта, а аз все така си ръкомахах безгрижно с въдичката по плажа. Тук, край този плиткаж, имах цели две атаки на риби, но те се разминаха доста с примамката. 🙂
Колкото по-бързо се вдигаше слънцето над хоризонта, толкова по-бързо се придвижвах към буната на кея.
След двучасово настояване, все пак избегнах капото с тази малка рибка, която отривисто се заши на Storm Gomoku Dense в цвят Holo Red Head:
Мисля, че и тя е малка гопа, като онази по-горе на Салмо Миноу-а. 🙂
Към 09:20 от буната, се отправих към ….
… ама разбира се – активен релаксинг на плажа. От вторник насам водата покачваше температура си и условията бяха идеални за плуване и бичене на плажен айляк! 🙂
Вечерта, след вкусната вечеря, реших да направя проверка на активността. Към 21:30 отново на талази прииждаха кокалитата. Започнах с любимите ми повърхностни примамки, но странно, нямах подгонване на тях. Смених тактиката и пуснах на вода Salmo Minnow 6s в цвят HBL.
Още с първите замятания имах удари на около 15-20 метра от брега, но за съжаление всички ми се откачиха при повеждането. Едно кокали, така се убоде на тройката, че направо литна в космоса, като пъстърва. Все пак успях да уловя и снимам едно от тях на Salmo-то.
Докъм 23 часа нищо друго не се случи. Целия заход на кокалитата бе около 20-тина минути.
Петък 23.06 – разочарованието
Този път още в 05:00 часа бях на малкото кейче. Бях надъхан за по-добър улов, но за съжаление след три часа риболовстване бързо се разочаровах. Такова безпредметно замятане … не е било досега и си тръгнах с наведена глава. Просто нямаше никакви пасажи от риби. Изобщо не си направих и труда вечерта да ходя. Закономерно се отдадох на айлякуването на плажа, тъпченето с вкусна храна и вечерните разходки из селцето. 🙂
Отпътуване за България на 24.06
Е, колкото и да не ни се искаше, дойде заветния ден, в който трябваше да напуснем китното селце и да се отправим към милата ни родина. Много се радвам, че посетих това място и определено ще го посетя отново. Общо взето програмата за морската почивка беше изпълнена на 99%. Няма как всичко да бъде перфектно. 🙂 Все пак преди тръгване направихме едно плажче, както си му е реда. Към 15:20 часа вече се отдалечавахме от Лименас с ферибота за Керамоти.
Чао, чаооо, Тасос. Скоро пак ще дойдем! 😉
Фериботите, плаващи за Тасос, се пръскаха по шевовете, а нашия за Керамоти бе полупразен. 😀
От ферибота разгледах местата около Керамоти и си набелязах нови брегове за бъдещи морски набези. 🙂
На пристанището ми направи впечатление, че имаше доста рибари между риболовните кораби. Явно рибата даваше добре ….. 🙂
Към 16 часа наближихме порта и пуснахме котва.
За наше оооогрооомно съжаление, 2,7 км преди Маказа, се задръстихме. Около два часа и половина ни бяха нужни за да минем границата. Добре, че на митничарите им дойде на идея да отворят в обратна посока едното от гишетата за Гърция, та така станаха 3 гишета за България и едно за към Гърция. Веднага се усети, кога направиха тази схема и колоната тръгна доста по-бързо …. Определено е време да разширят това КПП според мен.
Това бе юнския дневник от Тасос. Няма как всичко преживяно да бъде описано в няколко реда и снимки. Фоторазказът стана малко дълъг, но надявам се, че ви е бил интересен. Нямам търпение отново да посетя гръцките морски брегове в търсене на нови риби и емоции на спининга!
Поздрави, наслука и до следващия път! 😉