Здравейте приятели и колеги!
Не знам дали усещате, но тягостни години настанаха за българския риболов. Въпреки това, ние все така не се отказваме от практикуването на любимото ни хоби и с балканския си инат продължаваме да ходим по любимите ни места с надеждата, че все някоя рибка е изкарала късмет и не е станала жертва на браковците. Търсим тази рибка така, както златотърсачите упорито търсят злато. За съжаление трябва да кажа, че може би си заслужаваме съдбата, по една или друга причина. Докато мълчим и замитаме проблема под килима ще е така. 😉
Следващия фото разказ, който ще споделя с вас е на тема пъстървов риболов. Първите две седмици на август направих два тематични излета на пъстърва. За посетения участък на реката имаше що-годе добра слука за пред обектива.
Първият излет премина добре, като първоначално започна доста тегаво. Още сутринта малко след 06:00 часа ги „почнах“. За около три часа и половина имах три вдигнати пъстърви над 20-те санта на Storm Gomoku Dense – Trout. Нито една от тях обаче не пожела да й направя фото сесия със сутрешната закуската в уста. 🙂 За съжаление след това зацепих воблера в един дълбок вир на някакъв дънер (въпреки че бях минал поне 10-тина пъти с него през там и всичко изглеждаше безопасно) и Водния дух ми го отне от кутията. Положението стана напечено с оглед на това, че бях скъсал един воблер, бе изминало значително време от излета, а аз все още нямах снимана риба. 🙂 Реших, че ще упорствам още и продължих нагоре по участъка. Първата риба пред обектива не е хич за хвалене, но все пак тя „клъвна“ на Storm Gomoku Dense – Green Muddler. 🙂

В някои вирове не се виждаше капка живот, но в други забелязах дребни балканки, които се бяха притаили на дъното и чакаха течението да им донесе нещо за хапване. Две подобни малки огладнели зверчета от по 8-10 см се опитаха безуспешно да налапат лакомо тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1.

Колкото по-нагоре се придвижвах, толкова по-добре потръгна риболова:

Първата балканка за деня се хвана на въртящата блесна на Mepps – Aglia-e. Въпреки скромните си размери тя ме мотивира да продължавам да ги търся нагоре из вировете на реката.

Пуснах балканчето и продължих с търсенето на пъструшите под дърво и камък. 🙂

Докато газех насам-натам попаднах на една водна костенурка, която охотно се опитваше да закуси с умряла лешанка. По принцип водните костенурки са рядкост за тази река и реших да заснема случката.

Движенията на костенурката бяха доста забавени, поради студената вода и сигурно това закусване е продължило чак до обед. 🙂 Оставих намира животинката да си свърши санитарната работа и се отправих към следващото вирче, в което бях сигурен, че ще имам слука, защото досега винаги съм имал. 🙂

Ооопаа: 🙂

От бързея взе, че се показа една по-едра балканка, която на няколко пъти направи „свещи“ (подскоци над водата).

Вече примирила се, че ще ми позира, тя застана мирна на брега за няколко снимки:

Хубаво е, когато има какво да удари и да ти направи смислен излета, нали? 🙂

Пуснах и тази риба, за да има какво да ми удари в този бързей и следващия път. 😉

Повече слука в бързея нямаше. Придвижих се до горния вир и там, се оказа, че имаше активни балканки, но със скромни размери. В отсрещния подмол имах няколко удара, като с някои от тях стигнахме до снимки. 😉

На DUO Spearhead Ryuki 50S цвят ANA4034 Yamame имах три-четири ударчета, като успях да снимам само две риби.

Тази имаше много големи и интересни точки.

Другата риба, беше абсолютния мъник с много по-ярки червени точици, които все едно бяха нанизани на синджир и се оформяше един колоритен гердан на страничната му линия:

Явно мъникът е искал да атакува воблера в предната част, но при атаката се е боцнал зад главата със задната тройка, та затова се е получила тази контузия.

Жилото на тройката излезе безпроблемно, без да увреди рибката и тя се завърна обратно във вирчето да кротува.

След това имах слука на още два мъника, които се опитаха да схрускат тройката на Mepps Aglia-e AG, Chart Bright №1, но този залък им дойде голям. 🙂 Равносметката за излета  бе: преход от около 1,6 км; времетраене на излета – 9 часа, от които около 6 часа активен риболов; уловени и снимани 4 риби, като имах и доста удари на мъници, което бе радостно. Общо взето излета беше успешен, с оглед на пресата в участъка на реката и слуката.

Втората седмица на август направих и втория излет за пъстърви.

Този път сутрешната активност беше по-слаба. Малко преди 06:00 часа правих вече първите замятания. След като първите три часа и половина нямаше и помен от риба, се зачудих дали участъка не е бил отарашен предните дни или просто рибите пасуват. Първата пъстърва за деня ме накара да забравя тегавите мисли и направи сутринта ми по-приятна.

Този път имах слука във вир, в който предишните пъти не бях имал. Слуката дойде на Mepps Aglia-e AG, Orange Bright №1.

Този път първата балканка за излета бе малко по-едра от обичайния размер. 🙂

Пуснах рибката и се насочих към следващото перспективно място.

Там имах отново слука на същата въртяща блесна.

Нагоре по течението имах още два удара на балканки на въртящите блесни на Mepps, но нямах късмета да стигна до снимки с някоя от тях.

След около два часа и половина стигнах до един прекрасен вир, който беше дълбок около 2 метра. Огледах наоколо и не видях никъде риба във водата. Викам си, като Божинката: „Влизам в една стая гледам няма нищо, викам си – тука има нещо“ и реших да заметна! 😀 Сложих Storm Gomoku Dense в цвят Green Muddler и почнах търсенето в дълбочина. След около 10-тина замятания имах много плътен удар придружен от трисекунден з-зз-ззз-звук от аванса на макарата. След тези три секунди линията олекна и продължих проводката. 😀 Каквото и да се беше скрило там, то вече знаеше, че някой беше дошъл за него и повече не се показа. 🙂 Докато си снимах насам-натам на връщане попаднах на едно късметче.

Късметчето се беше закачило с единичната си кука на шипковия храст, като за него имаше закачено и друго късметче.

Може би блесните са изпаднали от кутията на някой колега, който в движение е сменял примамката. Ако някой си ги познае нека ми пише тук или във форума, като задължително да уточни местоположението на тяхното изгубване, за да съм сигурен, че са негови и да му ги върна. Знам колко е кофти да си изгубиш примамка, особено ако е бияч. 😉

Равносметката от излета бе: уловени и снимани две балканки; няколко ударчета на по-дребни и един на по-едра риба; времетраене на излета почти 11 часа, от които около 7 часа активен риболов и навъртени пеша около 1,9 км по реката – горе-долу бива. 🙂
„От любов към България“ – явно някой си е събрал боклука след мухабета в кауфландската торба и от любов към милата татковина е решил, че най-подходящото място, на което да го зареже е в храстите на реката! Докато е такова съзнанието ни, само ще мечтаем за чисти водоеми пълни с риба и живот в нормална „бяла“ държава. 😉