Две седмици и половина след последния ми излет дойде 1-ви май – празника на щукаря. 🙂 И тази година заложих да открия сезона на типичен щукарник – затворен водоем, в който властелин е само и единствено щуката. Към момента съм направил три излета на 5 различни водоема. Два от тях бяха съвместно с Валентин като рибите, които хванах, бяха само дребосъци. На третия излет, състоял се наскоро на 20 май, се капотирах трагично – 5 часа въртяне, от ранни зори, без удар… колегите наоколо и те така. Направо ми се дорева, като знам на какъв красив щукарник мятам…, но в България е по-лесно да се руши, отколкото да се гради… Както и да е, нека ви поразкажа за двата ми успешни излета, гарнирани със скромна откъм размери слука.

Първи май е – време за откриване на щуколова!! 🙂
Някои хора сигурно сън не бяха спали и още по изгрев слънце бяха отишли да дирят щуките из водоемите – за това свидетелстваха първите постнати сутрешни снимки на щучки във фейсбук групите. Този път, ние пък с Валката, не си дадохме зор и късно по обед се появихме на гьола, с идея съвсем символично да отбележим празника (откриването). 🙂 Слуката за първия излет бе доста скромна на размер и на брой, но пък рибите бяха много агресивни. В главните роли при мен бяха Rapala Shadow Rap Shad и Shadow Rap. Още при първите подавания имах подгонване, а след кратко време се показаха и първите риби за годината.

На гьола, който за първи път посещавам с цел риболов на щуки, нямаше навалица от ентусиасти и това до някъде ни донесе доза интрига при закъснелия ни риболов и спокойствие.
По време на излета изпробвах една силиконова новост от Storm – Weedless 360GT Searchbait, реализирайки два удара на 40 сантиметрова щука до брега, близо до потопените клони на една върбичка.

Наблюдавайки в захлас агресивната атака на зъблата, в бистрата вода край брега, съвсем забравих, че трябва да засичам (на два пъти)… та останах само с прорези по силикона, а как го глътна по учебник… ма аз си  гледам ли шоуто… пък си бях и слънчасал вече леко. 🙂

В следващия час хванах още две дребосъчета, с което приключи и слуката.

Напече ни много и решихме да си ходим. Все пак, колкото да се каже, открихме и помятахме на спокойствие! 🙂

На 13-ти май направихме втория излет за щуки на едно от любимите ни места. Към 8 часа бяхме на локейшъна. Тук-там се виждаше по някоя лодка и спинингист. Навалицата и месарите от предните седмици липсваха, а като добавя, че и времето бе повече от чудесно за риболов, то всичко бе идеално! 🙂  Оставаше ни само рибите да са активни.

За съжаление ентусиазмът, с който се бяхме заредеили, се изпари в следващите три-четири часа. Валката с каяка нямаше удар, а аз от брега бях вдигнал само една щука (под кило) на повърхностна примамка. Нещо ставаше с щуките. Никъде не се виждаше риба. Проверих в Интернет, през смартфона, да не би да е имало земетресение и се оказа, че преди около 20 часа е имало такова с магнитут 3,3 по Рихтер – ооо каква греда… Въпреки това продължихме да упорстваме с надеждата да се появи някоя красавица за снимки. По обед, към 12:00 часа взех, че излъгах една щукичка.

Десет минути след това, на същото място, се излъга още една с подобен размер:

Още две последваха в рамките на 15 минути, но на дълбоко газещия модел на Rapala Shadow Rap Shad.

Двете рибки се излъгаха в дълбокото на около 15-тина метра от брега.

Излишно е да казвам, че всички до една бяха върнати обратно да трупат метраж, но все пак да го спомена. 🙂

Каквото имаше около мен бе изпонабодено в рамките на около час, което съвсем нормално доведе до край на слуката. Трябваше да се преместя на ново местенце. Там се  оказа, че ме чакаха още 5 мъника с подобен размер, които също налетяха на воблерите от серията на Rapala – Shadow Rap. Излишно ми се стори да ги снимам всички, тъй като бяха от един и същи калибър.

Еми, по-важното беше, че умирисахме ръцете на риба и открихме сезона, макар и със скромни по размер щуки. 🙂 Чакаме скоро да се покажат и по-едрите зъбли. За финал на материала прилагам още малко снимки от заобикалящата красота на макросвета от щукарниците, които посетих:

Успех на всички! 🙂

 

 

Най-после дойде така чакания момент, в който ще започнем да ходим за зъбатата твар. Всичко беше планувано месеци по-рано, като всички знаеха че трябва да са свободни за откриването. Не толкова заради риболова, колкото за банкета и да седнем на една маса, нещо което май никога не бяхме правили заедно. Още на 30-ти след обяд първите готови вече пътувахме към уреченото място, а по-късно вечерта се присъединиха и останалите. На място се оказа, че първия екип е там от обяд и подготвя лагера за вечерното барбекю. Аз се любувах на новата кола на баща ми, която освен подвижна спалня беше и съоръжение побиращо лодката ми почти надута.

Иван също имаше нова кола, която успях да зърна по пътя. От бързане не бяха вързали добре лодката, че се наложи да спираме и да привързваме.

Още със слизането от колата бяхме налазени от тия гадове. По-късно намерих един на крачола си, а по-късно и на транеца на лодката докато плавах.

Мдаааам, покрай сортирането на снимките съм затрил единствената вечерна снимка на лагера. Ама и сами можете да си я представите: много хора, голяма и отрупана софра, огън, барбекю, хладилни чанти пълни с хладни алкохолни напитки и всичко останало както си му е реда.

П.П. Намерих снимката. Сигурно си представихте повече от това, което ще онагледя, но все пак:

На сутринта, малко след 5 часа вече бяхме на крак, готови за отплаваме, след като си изпием кафетата разбира се. Време за закуска нямаше.

Тук от банкета няма и помен, всичко е прибрано още при съмването, тъй като всеки искаше да влиза в лодката.

И ето го най-после и мига, в който всички сме на вода (без единия ни каякар, който дойде по-късно) и можем да открием сезона на щуките.

Ято лебеди, нещо обичайно за тези водоеми. Почти във всеки има поне една гнездяща двойка.

Откривам с костур.

А Мартин хваща първата за сезона щука. Следва подобаващо отпразнуване – с наздравица:

По някое време и аз се разписвам със щукичка уловена на Lucky Craft Pointer 100 SP.

Както и всички други риби тя си отиде по живо по здраво.

Виждайки, че преобладават малките щуки минавам на по-лайт примамки. Резултата е мигновен:

Решавам да пробвам отново с нещо по-едро, но Lucky Craft GunFish 115mm вдига само костури. Слагам по-малкия 95мм и вече имам още едно щукле в списъка.

И отново на свобода:

Поредна на GunFish, като тази го беше налапала целия откъм главата. Едва се подаваше задната тройка:

Пак записвам костурче на същата примамка:

Прилепа на  Savage Gear е примамка, която си бях купил зимата и все още нямах възможност да я тествам дори.

Бързо ми донесе успех, но съм леко недоволен от кастинга. За своите 7см и цели 14 грама очаквах да лети повече, но явно и толкова стига.

Пробвах с малки силикончета на Fiiish. В дълбочини около 7 метра вреше от костури, но аз не търсих тях.

Сложих Fiiish номер 3 в розов цвят, но успеха беше само с по-голям костур, но не и щука.

Не ми хареса мястото и реших да го сменя. Много навалица имаше там и постоянно ме наобикаляха. Във водата имаше над 20 лодки средно с по 2 човека в тях, а на брега тападжии и спинингисти бяха опасали всичко. Вероятно имаше близо 100 човека. За капак имаше и хора търсещи щуката на тролинг, като един от тях влачеше с 4 въдици едновременно!

Сменям мястото, но не и примамката. Рибите поне се смениха 😀

Изгубил надежда, вече към обяд спасявам положението със спинербайт на Lucky Craft. Една успешна примка, за която вече съм писал и съм онагледил с доооста снимки. Хубав костур, но нищо повече:

Гонихме се из ръкавчетата, а аз с малката лодка бях доста по-подвижен. Не успях да пресрещна момчетата за компания, но по-късно ги догоних. Омръзнало ми беше да греба и беше чудесна алтернатива да се закача зад електричката и да не съм сам.

По обяд рибите бяха спрели активността си и излязохме за почивка.

Импровизиран навес на това прокълнато място. Адска жега е всеки път и едно дърво да няма в тоя пущинак! Обсъждахме варианти къде и какво да засадим, като опасенията н бяха да ги отскубнат рибарите за колчета или да ги изпасат кравите.

Аз след обяд нямах успех с риба, няколко часа обикалях в мъки да спася следобедното капо, но без резултат. Опекох се достатъчно и имах нужда от почивка.

Имах малко над 10 уловени риби – щуки и костури. Едното момче беше с 33 щуки! Общо хванати бяха над 100 риби, като НИТО ЕДНА НЕ БЕШЕ ЗАДЪРЖАНА! Нещо с което искам да похваля нашия екип, опитващ се да опази това място до колкото може. Това откриване с подобна навалица ни даде ясен знак, че бъдеще за този водоем няма. Куканите и живарниците на всички останали бяха добре окичени. Аз отново се отдръпвам от това иначе добро за риболов място и се насочвам към малките и закътани водоеми. Там поне не се прескачам с други рибари и не ставам свидетел на подобни гледки. На лице е и резултата от голямата преса – сравнително малко риби и изключително дребни. Хубаво място, но подходящо само за откриване. Като се обезриби и изостави от мессарите може пак да стане подходящо за нас 🙂

 

Качвам снимки и от колегите: