Обслужване и тунинг на макара Shimano Nasci 2500FB. Макарата е снабдена с 4 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 3 втулки, които се заменят с лагери. Бавнооборотна е с предавателно число 5,0:1. С един оборот на дръжката обира 74 см линия. Тежи 250 гр. Максималният драг е 9 кг.
Повече информация има под снимките. Има още
Обслужване на макара Shimano Exage 2500 FD. Макарата е снабдена с 4 съчмени лагера и 1 ролков. Бавнооборотна е с предавателно число 5,0:1. Тежи 250 гр.
Повече информация има под снимките.
Нобът не може да се разглоби и само се смазва.
Шайбите на шпулата са от кече.
Ролката на бигела е с 1 съчмен лагер.
Останалите 3 съчмени лагера са в корпуса.
В този модел всички лагери в корпуса бяха корозирали и се наложи тяхната подмяна.
Обслужване и тунинг на макара Team Daiwa TDR 3012D. Макарата е оборудвана с 5 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 2 втулки, които се заменят с лагери. Бавнооборотна е с предавателно число 4,7:1. С един оборот на дръжката обира 76 см линия. Тежи 335 гр. Максималният драг е 7 кг. Моделът е с двойна ръкохватка.
Повече информация има под снимките.
Двата ноба на дръжката са с пп една втулка, която можем да заменим с лагери.
Обслужване на макара SeaKnight WR 3000H. Макарата е снабдена с 10 съчмени лагера и 1 ролков. Да, ама не 
Макарата има точно на половина от това, което пише на нея. Бързооборотна е с предавателно число 6,2:1. Тежи 288 гр. Максималният драг е 6 кг. Нямам личен опит, но собственикът на макарата твърди, че не е лоша за парите си. Нарочно съм показал шпулата, за да се види и как реди линията. Повече информация има под снимките.
Тук се вижда как реди линията, определено не изглежда зле.
Обслужване, ремонт и тунинг на макара Daiwa Crossfire 3000X. Макарата е снабдена с 5 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 1 втулка, която може да се замени с лагер. Предавателното число е 5,3:1. Тежи 320 гр.
Повече информация има под снимките.
Нобът е неразглобяем и само се смазва.
Драг реулаторът е почти като на съвременните модели.
Драг шайбите на шпулата са от твърд текстил.
Тъй като не ми се е получила снимката на ротота ще обясня, че всъщност ролката е с втулка, която може да се замени с лагер.
Пружината, с която се затваря бигела беше счупена, което наложи да изработя нова.
Останалите 5 лагера са в корпуса.
Направих си един експеримент, който не се получи поради износването на макарата. Сложих допълнителен лагер на втория водач на оста и го заклиних със зегер шайба. Получи се, но когато го сложих в леглото в корпуса се оказа, че за мимрон не пасва. 🙁
Обслужване и тунинг на макара Daiwa Certate 2500R. Макарата е оборудвана с 9 съчмени лагера и 1 ролков. Има и 1 втулка, която може да се замени с лагер. Бавнооборотна е с предавателно число 4,8:1. Тежи 260 гр. Максималният драг е 7 кг. Повече информация има под снимките.
Кнобът е с 2 съчмени лагера.
Ще сложим капчица любов 
от конкурента Shimano, предвид факта, шайбите са абсолютно еднакви.
Драг шайбите на шпулата са от твърд текстил. В шпулата има 1 втулка, която ще я заменим с лагер.
Ролката на бигела е с 1 съчмен лагер, такъв има и в гайката на пиньона.
Подменяме втулката на шпулата и шумящия лагер на ролката на бигела.
Макаричката беше доволно опесъчена ако стоеше в шкафа нямаше да е така, но не е създадена за това.
В корпуса също имаше песъчинки, които са оставили следи върху зъбните предавки. Поради което използвахме IOS Grease, за да обезшуми и да обере вибрациите колкото може. Разбира се сложихме на короната и оригинална шайбичка за daiwa.
Обслужване на макара Dragon Boat Master FD 760i. Макарата е снабдена с 6 съчмени лагера и 1 ролков. Бавнооборотна е с предавателно число 5,0:1. Тежи 510 гр. Не лош модел, продукт наполския производител. Повече информация под снимките!
Драг шайбите на шпулата са от някаква полимерна смес.
Металните шайби бяха доста корозирали. В ляво е вече изчистената, изглеждаше като тази в дясно.
Ролката на бигела е с 1 съчмен лагер.
В корпуса има 3 съчмени лагера.
Стоп лагерът е с доста интересно изпълнение.
От 16 до 22 юни направих първата морска почивка за тази година. Няма какво много да се пише относно риболова, поради слабата слука, но все пак за статистиката ще седна да драсна едно репортажче.
И този път избрахме да почиваме с моята половинка в Гърция на остров Тасос. Причините да изберем отново Гърция пред родното Черноморие, мисля че на всички са ясни и няма какво да ги коментирам. Разбира се, част от почивката бяха и морските излети, без които няма как да мине всеки запален рибар! 🙂 Пак бях помъкнал два спининга – лайт и медиъм, както миналата година (Юнски дневник от Тасос 2017) и част от новозакупените примамки.
От Керамоти потеглихме с ферибота в 12:30 часа по обяд на 16-ти юни.
На ферибота се качиха 6-7 автобуса с туристи и лудницата от хора по палубите бе ааадската! Доста претъпкано беше навсякъде.
Към 14 часа пристигнахме благополучно (по график) в малкото селце и се настанихме в запазеното ни студиице. Цената на нощувката за двама, с двойно легло, се бе вдигнала леко – от 25 € на 30 €. Вечерта установихме, че цените по заведенията си бяха същите.
Още на следващата сутрин направих и първия риболов – то сърце юнашко не трае!! 🙂
17.06 – първи риболов
Събудих се в 04:30 часа сутринта и след 30 минути вече бях на кея. Реших, че ще цъкам малки хищници и взех лайт спининга. През първите 30 минути от риболова стигнах до един много лош извод, който пък ме наведе на мисълта, че през следващите дни май ще е по-добре да се наспивам и да не си губя времето в риболов! 🙁
Отивайки в 05:00 часа сутринта на кея, се надявах да заваря хищническа активност подобна на миналата година. Бях толкова сигурен, че рибите ще са там, че просто за мен не съществуваше сила, която да ги накара да не са там! Е да, ама не. Кротките вълни на морето се редуваха една след друга, без да бъдат разцепени от нито една риба! Почнах да облавям различните слоеве, но просто пред мен нямаше никакви риби, дори и на дъното. Не само пред мен, а в целия 3 километров залив изглеждаше да няма пукната риба! 55 минути по-късно, при поредното отчаяно замятане, смених силикончето с уолкъра на Storm – Gomoku pencil 60 в цвят Sardine. Два метра след повеждането нещо изплющя уолкъра и лайтовото пръчле се разтресе. Сработи бързо и авансчето на макарата и ето, че първата риба е на куката!
Оказа се, че бях излъгал меланура, която ми оказа добра и яростна съпротива. Тази риба, бе един лъч надежда, че песимистичня вариант, който си бях втълпил, може и да не се случи.
Меланурата бе на дължина между 25 и 30 сантиметра, което определено ми беше своеобразен личен рекорд за вида. 🙂 Не че съм хващал много от тях де, за да съм по-конкретен, това ми е едва втората риба от вида. 🙂
За съжаление след тази слука, не се случи нищо друго. Един удар – една риба. Към 09:30 часа реших, че няма смисъл от повече настояване и си тръгнах – беше вече време за плаж. Същия ден, след обилната вечеря, се разходихме до кея, за да „хвърля едно око“ и да видя каква е ситуацията с хищниците. Дали пък на сумрак нямаше да се завъртят морските риби? Поседях на камъните около 30 минутки, но не би. Никой не разцепи морската повърхност и никъде не се видя рибешко присъствие. Това ме накара да пропусна риболова на следващия ден.
19.06 – втори излет
Отново рано сутринта към 05:00 часа бях пак на кея. Ситуацията с рибите беше същата като отпреди два дни – рибешко присъствие клонящо към нула. Доста примамки извъртях и накрая след час въртяне достигнах до Storm Gomoku Micro Jig – UV Blue Fusiller. Заливът, на който ловях, бе с равно песъчливо дъно, като дълбочината постепенно достигаше до 4 метра на около 50 метра от брега. Идеята беше да търся някакви риби на максимална дистанция в дънния слой. Миналата година имаше риболовци, които на дънце хващаха големи дракони навътре, та реших, че като няма други риби, то поне да се позаиграя с тях. След 6-7 проводки имах отчетлив удар в придънния слой на около 35 метра от брега. Засякох и поведох някаква риба на примамката. На два метра от мен видях, че се беше хванал зарган около 35-40 см. Изненадата бе пълна! Какво прави този зарган там на дъното и толкова навътре? Посегнах да го хвана с ръка, но той направи три последователни подскока и се самооткачи във водата. Е нищо, поне видях, че имало някаква заблудена риба там навътре! 🙂 Продължих да настоявам с металния джиг и след 15 минути имах още един успех с него – скромен, но успех.
Е, не е кило, като миналогодишните ама пак нали има нещо за пред обектива. 😀
Откачих дракончето и го върнах обратно във водата. В следващите 2 часа и половина друга слука нямах…
Ами време е за плаж и закуска! Бях взел със себе си и книгата на Джерeми Уейд – „Речни чудовища“, та с неговите приключения компенсирах някак си отсъствието на рибите. 😀
21.06 – трети излет
Дните от почивката отлитаха безгрижно. То какво му има, като си плащаш за всичко и за нищо не се ангажираш – айляк работа. За съжаление, ситуацията с риболова не се променяше. Нямаше никакви пасажи край брега. Нямаше смисъл да вадя изобщо по-мощния спининг и да мятам по-големи примамки, та продължих да си джиткам с лайта.
В залива продължаваше да цари „тишина“. Въпреки това продължавах да настоявам, чакайки да се случи чудото и пасажите да се появят. Следват няколко пейзажни снимки от момента на изгрева.
Въртях постоянно примамките, облавяйки внимателно от повърхността до дъното и обратно. Беше станало 09:40 часа, а следа от риба така и нямаше. Сложих за пореден път Storm – Gomoku pencil 60 и след 5 минути, на 15 метра от мен, някаква риба го накова безмилостно! Ей така …. от нищото!
Оказа се, бях примамил меланура, която наруши тишината наоколо.
Извадих метърчето и я премерих:
Поседях още 30-тина минути и офейках към плажа!
22.06 – четърти последен излет
На 22-ри юни ни предстоеше да се връщаме към България. С последни надежди и магарешки инат отидох пак сутринта да помятам! Не може днес да не дойдат пасажите!! Все пак ми е последен ден. 🙂 За съжаление и този път посрещането на изгрева не донесе нещо ново на хоризонта. Този ден нямах дори пипане! Последва едно гръмко капо!
Ами това е колеги, година с година не си приличат. Седмица след това пасажите са пристигнали и са се ловили кокалита и по някоя баракуда – ами такъв ми бил късмета. 🙂
Няколкото примамки
Докато цареше безрибието по време на морските ми излети, „пуснах на вода“ няколко играчки, които носих със себе си специално за морето:
X-Rap Countdown 50 mm – смятам, че с това воблерче, ще мога да играя както в морето, така и в сладки води. Потъващо е, с отличен кастинг и може да се води на туич и равномерно. Идеята беше с него да гоня кокалита.
Zerek Trail Waver 60 mm – това е един уолкър, слабо познат у нас. Очарован съм от кастинга и играта му!
Тройките са много здрави и с дебели жила. Стоят грубо, но явно има защо производителя да ги е монтирал фабрично, предстои да разбера. 🙂
Едно клипче от ЮТюб:
Storm Gomoku Bottom 30 и 45 mm – една нестандартна твърда джигова примамка, която при пропадане има пасивна игра, обаче при равномерна проводка се превръща в нещо като кранк. Имитацията в случая е на млка скаридка.
Кутия пълна с бижута на DUO – мисля, че няма грамотен спинингист, които да не ползва примамките на DUO било то за морски или сладководен риболов!
Ще спрa вниманието си тук на DUO Realis Popper 64 mm – един супер готски попер, които можете да водите и като уолкър. Относно дизайна на примамките на DUO мисля, че на всички е ясно, че е на топ ниво – истински бижута!
Rapala X-Rap Twitchin Mullet 80 mm – бавно потъващ уолкър, който от скоро се предлага и на българския пазар. Относително нова примамка в асортимента на Рапала – появи се миналата година. При туич играта става умопобъркваща за хищниците.
Куките са единични, с контра и доста здрави….
Ето го и как се движи под водата:
Rapala X-Rap Saltwater 100 mm – от снимката сами виждате за каква прекрасна имитация на рибка се има предвид – форма тип миноу с преливащи цветове. Кастингът е добър, а на туич и равномерно водене играта е без забележка. Докато го замятах, един лаврак към 30 см дойде от нищото и проследи воблера на два пъти, но така и не се реши за атака.
Чао, Тасос, до другия път! 🙂
През юли месец направих два успешни пъстървови излета в рамките на една седмица. Прекарвах почти по цял ден, разхождайки се по бреговете на реката. При първото ми посещение на реката, хванах много американки и балканки. Рибите се придържаха в най-големите бързеи. Няколко дена след първият риболов, направих и втори на същата река. Времето през тази седмица беше стабилно и предполагах че ще има същата добра активност както беше по време на първия излет.
Рано сутринта при първото ми посещение на реката, активни риби нямаше, но за сметка на това…безброй спиращи дъха гледки.
След 10:00ч. имах няколко проследявания на пъстърви след примамките, а след като слънцето проби хубаво между дървета, хванах и първите риби.
Замятах по течението и водех воблерите срещу него…равномерно с леки туичвания. Празни кълванета нямаше. В много бързата вода, пъстървите нямат много време да огледат примамката, малко да им хареса и веднага и посягат 🙂
Няколко рибки хванах и на блесна.
Но абсолютни фаворите бяха Lucky Craft Pointer 48 и Lucky Craft Humpback Minnow 50SP . И дава се задържат изключително добре в много бърза вода, също така може да се туичват без да ги изплюва течението.
Между стандартните педарки се хващаха риби с по-добри размери 🙂
Разнообразие имаше. След улов на няколко балканки, следваха по една-две американки за цвят 🙂 
По време на вторият излет в риби отново хванах, по-малко на брой, но за сметка на това имаше няколко по-големи риби. Също голяма част от тях хванах в умерените бързеи и във вирове с бавно течение. За разлика от първия излет риби хванах в дълбоките бързеи..в плитките едва две-три риби. На местата където трябва бързо да се набере дълбочина и да се задържи и води примамка в течението, отлично се справя Fiiish Power Tail
Дойде ред и за най-голямата риба от двата излета. Красива американка достигаща почти 45см. Нейният улов може да видите в клипа по-долу. Голямо надлъгване беше докато я хвана. Няколко пъти я изкарах от подмола под който се беше скрила, а за да я накарам да атакува примамката експерементирах с достата разчупено водене на воблера 🙂 
След откриването на риболова (01.06.2018) направих към 4 излета по Марица в различни участъци. При три от тях имах слуха, но доста слаба – е по-добре от капо. Общо взето тази година, поради ред причини, по-слабо посещавам реката спрямо предходните.
На 13.06.2018 направих първия излет, след забраната, по Марица. Грабнах лайта и надвечер след работа се разходих по реката за отмора. Нивото й се бе вдигнало, като дори се повишаваше от изпусканията на водните каскади и дъждовете. Нужни ми бяха 40 минутки за да успея да излъжа първата рибка. Вода много, но риба малко. 😀 Малък кефал бе първата „жертва“, която атакува Аглия-та в по-спокойната вода на разлива.
Там, където обикновено съм хващал риби, сега нещо ги бе хванала липсата или водата им идваше студеничка и си бяха просто пасивни.
20 минути по-късно, при успоредна проводка покрай високия бряг, въдичката ми се сгъна мощно от яростна атака. Поведох рибата и се сборичкахме. Бях заложил на един от маришките ми любимци – Salmo Minnow 5S HPH!
Още не можех да видя какво съм закачил, когато рибката се отправи към мен. Започна да дърпа към дъното, и взе малко аванс. След като я повдигнах над повърхността на водата, щръкнаха първо едни мустаци, а след това и главата на….малкия мустакатко! Добра съпротива оказа той на пръчлето, което до последно ми подсказваше всеки негов ход, поради отличната си чувствителност, която притежава, като досега не бях ловлил с него в река.
За първи път имах слука на сомче по тези места, въпреки, че ги бях посещавал „N“ на брой пъти. За съжаление, друга слука до края на вечерта нямах. Два удара – две рибки.
През следващите седмици започна дъждовния сезон в България, а не лятото и Марица вдигна значително нивото си. Толкова се вдигна нивото, че все едно си беше пролетно пълноводие, а дори и повече. Условията за риболов се влошиха значително. Беше моментът да пробвам с хеви такъма дали ще се излъже някой сом.
На 7-ми и 08-ми юли реших да проверя Марица за сомско движение. Пуснах се по реката с хеви спининга и големите примамки. Първия ден отидох към 17 часа, след като яката се бе наваляло и натрещяло. Почнах да въртя на едно и също (сомско) място най-различни видове примамки – воблери, калтушки и силикони, облавяйки плавно първо повърхностния слой и ситгайки до дънния, и обратно. Към 18:30 часа се появи на фронта сомска активност!
След 15-тина минути имах удар в дънния слой на Salmo Rattlin Hornet 65 CHB. Ударът бе в сравнително спокойна вода на 15 метра от мен.
И този път, слуката ми бе на малко сомче…, което се бе натумбило здравата с храна. 🙂
Откачих внимателно с кохера тройката и пуснах малкия дебеланко да ближе рани в подмола. До края на вечерта, друга слука нямах.
На следващия ден бях още от рано сутринта на реката малко преди изгрев, пак с хеви такъма. Марица, като че ли бе вдигнала още повече нивото си… До 10 часа нямах пипане с големите примамки, нямаше и активност от каквито е да е риби. Върнах се до колата и извадих лайта, за да пробвам дребосъците в участъка. След проверени 500 метра надолу по бурното течение, улових и пръвата риба – малък костур.
40 минути по-късно пък успях да намеря в един ръкав що-годе активни кефали. Бях заложил в течението на Yo-Zuri L-Minnow 44 в цвят M101, които вече като цвят не се произвежда. За мен това е една много добра примамка за кефал в течение, като лови дори и в студеничка вода. Та шумната му игра провокира на няколко пъти атаки на кефали, които обаче не взимаха стръвно, а само отиваха и побутваха примамката.
Всяко едно побутване го усещах не само на върха на спинига, но и в ръкохватката му, което доведе у мен известно недоволство, усещайки и разбирайки тази им пасивност. 🙂 Все пак боднах един от тези ленивци, като малката тройка се бе закачила отстрани за устата му.
Да обче, след тази риба, повече ударчета нямаше. Явно при ваденето, кефала беше изплашил останалите риби от пасажа и те се бяха пръснали нейде из пълноводната река.
По-късно през юли последва един неуспешен излет, при който обаче видях отдавна забравена гледка – в тихото край брега, се изплющя с цяло тяло над водата див шаран с лимонено-жълт цвят и ярко червени перки. На око около 3-4 килца. 🙂